Номер 289817.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502632 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Даниел Стайков Пашов срещу Решение № 2903 от 07.07.2020г. по гр.д. №
18061/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Р. Д. К. с
ЕГН ********** сумата от 1540.54 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 219 часа за периода 31.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в
дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 206.06 лева, представляваща мораторна лихва начислена за
периода от 01.01.2017г. до 30.10.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на
процесуални правила във връзка с призоваването и неправилно приложение на материалния
закон. Съдържа доводи, че в конкретния случай не е била налице хипотезата на чл. 44, ал. 2
от ГПК, поради което призоваването по телефон било нередовно. Вследствие на последното
страната била лишена от възможност да изрази становище в съдебното заседание, както и по
предприетото изменение на иска. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, а
делото бъде върнато за ново разглеждане.
Евентуално излага доводи по същество, че в относимия период страните са били
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по приложението му. В ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде
1
основание за субсидиарно приложение, както на разпоредбите на КТ и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредбата за структурата и
организацията на работното време, така и на ЗДСл, по отношение на работното време и
неговото отчитане и заплащане на възнагражденията. Първоинстанционният съд не е
съобразил, че ищецът е държавен служител – полицейски орган и неговите служебни
правоотношения се уреждат единствено от ЗМВР. Препращането в специалния закон към
КТ и ЗДСл е изрично, като за процесните отношения общата уредба не намира субсидиарно
приложение. Законодателят прави ясно разграничение между статута на държавните
служители с полицейски правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и статута на
държавните служители по т. 2 и лицата работещи по ТПО по т. 3, който се урежда със ЗДСл,
съответно статутът на лицата работещи по ТПО, който се урежда при условията на КТ. С
оглед специалния характер на ЗМВР, размерът на допълнителните възнаграждения следва да
се определи съобразно специалните правила посочени в него и в издадените Наредби и
заповеди на министъра на ВР, въз основа на призната от закона делегация. По отношение на
служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична
норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат
да намерят приложение. ВРС не е отчел също спецификата на служебните правоотношения
на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и
предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормативно основание за
заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално
поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на
нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно
време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в
заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли исковете да се
отхвърлят частично за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на действаща
нормативна уредба.
В отговор на жалбата от Р. Д. К. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
2
обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.10.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3