Р Е Ш Е Н И Е
№
18.12.2018г. гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1820/2018. по описа на ПлРС, за
да се произнесе, намери за установено следното:
Депозирана е искова молба от Я.М.Т.
***, с която се твърди, че на 07.09.2017г. около 12,30 часа, е около 13,00 часа,
е пътувал с велосипед по ул. „***”, към ул. „***”, в гр. Плевен. Посочва се, че
приближавайки кръстовището на ул. „***” и ул. „***”, е подал сигнал с ръка и се
е пристроил в лявото платно за движение, като се е движел с нормална скорост.
При навлизане в кръстовището и започване на маневра завой на ляво, на около
В срока за отговор, ответникът
Община Плевен, чрез юрк. Д. Б., изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че не е налице фактическият
състав по чл. 49 от ЗЗД, като от ИМ се установява само наличието на
увреждане на ищеца. Посочва се, че не се установява наличие на причинно-
следствена връзка между увреждането на ищеца и бездействие от страна на Община
Плевен, като не съществуват данни, ищецът да е претърпял увреждане в резултат
на описаната дупка на пътното платно. Посочва се също, че в Община Плевен не е
постъпвал сигнал за случая на посочената дата, като заедно с това ИМ е подадена
7 месеца по- късно, което възпрепятства ответника да провери на място. Заедно с това се посочва, че
липсва конкретно описание на местонахождението на дупката. Евентуално се
посочва, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишено.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
По
делото, с протоколно определение от 13.07.2018г, е изменен изготвеният по
делото проекто- доклад, като е прието за съвместно
разглеждане, направеното възражение от страна на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат, като са дадени
указания във връзка с доказателствената тежест.
По
делото, с определение №1270/04.04.2018г, е открито производство по реда на
чл.207 от ГПК, в рамките на което е
назначена СТЕ. Видно от представеното и прието заключение, се установява
следното: ВЛ В. И., е постил на място произшествието, на адрес гр. Плевен,
кръстовището на ул. „Д***” и ул. „***”, като е констатирал, че пътното платно е
еднопосочно, с две платна, като всяко едно от тях е с две ленти за движение.
Пътното платно, по посока ЖП гара, по което се е движел ищеца, с велосипеда си,
е изпълнено от дребнозърнест асфалт, като двете ленти за движение са разделени
една от друга с хоризонтална маркировка-непрекъсната линия. Посочено е, че
лявата и дясна пътна лента, по посока на движение на велосипеда, е с ширина
4,15м, а разделителната линия- с ширина 10см. ВЛ е констатирало, че в лявата
пътна лента, на ул. „Д***”, непосредствено преди съществуваща налична
маркировка- стоп линия, в надлъжно направление спрямо улицата, на 4,8м. от
затревената разделителна ивица, съществува низходяща неравност, с неправилна
форма; в напречно направление, съществуващата низходяща неравност, е на
По
делото, с ИМ е представена епикриза от Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛ Д-р Г. ***, гр. Плевен, от която се
установява, че ищецът Я.Т., е постъпил на 07.09.2017- и изписан на
13.09.2017г., с окончателна диагноза- фрактура хумери
транскондилика синистра.
Установява се също, че за стандартна реконструктивна плака-пълен контакт, за
операцията на ищеца и комплект ***, от страна на Т., е заплатена сумата от
1760лв с ДДС.; представена е вносна бележка за сумата от 11.09.2017г.
По реда
на чл.192 от ГПК, от трето неучастващо по делото лице- ЦСМП- Плевен, са
представени фиш за спешна медицинска помощ от 07.09.2017г., за пациент Я.Т., в
която е отразено, че същият е паднал с травма на ръката, пред Кино Освобождение
в гр. Плевен, като същият е бил във възбудено състояние и ориентиран. Установява
се, че сигналът е получен в 12,13ч.
По делото
в с.з. на 13.07.2018г, е изслушан ищеца Я.Т., който дава обяснения по делото.
Същият посочва, че има затруднения в движението на ръката. Посочва, че изпитва
ежедневни болки и затруднения. Посочва също, че е преминах рехабилитация.
По
делото, като свидетел е разпитана М.П.- служител на ЦСМП, която посочва, че
няма спомен за пациента и за случилото се, като заявява, че това, което е
констатирала на място е отразено в изготвения от нея фиш.
По
делото, като свидетели са разпитани ***, от показанията на които се установява
следното:
Св. Е. Тодорова-
съпруга на ищеца, посочва, че същият обичайно ходи на работа- магазин на ул. ***,
с велосипед. Посочва, че в деня на инцидента, също е тръгнал за работа с
велосипеда си, около 12 часа на обяд, като след около 30-40 минути, й се е
обадил братът на съпруга й, който й е казал, че Я. е паднал с велосипеда пред
Кино Освобождение, и си е счупил ръката. Посочва, че в болницата, със съпруга,
е бил неговия брат, а тя не е ходила. Посочва, че съпругът е паднал в
четвъртък, а операцията е извършена в петък, като престоят му в болницата е бил
около една седмица. Посочва, че след изписването му от болницата, ръката му е
била бинтована, с лунгета и не е могъл да я движи,
като се е налагало тя да го облича и къпе. Посочва също, че съпругът й не е
могъл да спи през нощта и е споделял пред нея, че много го боли. Посочва, че лунгетата е била подвижна и той я е свалял през нощта. Посочва,
че около един месец е бил зависим от нея. Посочва, че емоционалното му
състояние е било лошо, тъй като не е можел сам да се обслужва; през това време
не е излизал много от къщи, не е ходел
на работа, не контактувал с хора. Св. ***посочва,
че подобрение е започнало да има след първия месец, когато и болката е намаляла.
Посочва, че тогава е започнал рехабилитация, и успявал да се обслужва сам, но
не напълно. Посочва, че и понастоящем съпругът й не може да си сгъне изцяло
ръката и изпитва трудности при хранене. Свидетелката посочва, че знае, че
трябва оперативно да се премахнат металните платки, но трябва да приключи с
рехабилитацията преди това. Свидетелката посочва също, че от 3-4 месеца,
съпругът й се е върнал на работа, но не за цял ден. Свидетелката посочва, че от
съпруга си знае, че при ляв завой на кръстовището, след подаване на сигнал с
ръка, гумата на велосипеда е попаднала в улей, заклинила се е и колелото го е
изхвърлило. Свидетелката посочва, че по думи на съпруга й, светофара е светел
зелено и не е имало коли насреща. Посочва, че не знае дали в момента на падането, съпругът й държал с двете си ръце
кормилото на велосипеда.
Св. ***Т.-
брат на ищеца, посочва, че на 07.09.2017г, брат му се е обадил и му е казал, да
дойде пред Кино Освобождение, защото се е пребил. Свидетелят посочва, че като е
отишъл, първоначално не го е видял, а после е видял тълпа и е предположил, че е
там. Посочва, че е видял брат си седнал, подпрян на дъска, увита с плат, като
трудно се е крепял. Брат му му е обяснил, че е паднал с велосипеда си, но не е
могъл да обясни какво точно се е случило, като е казал, че много го боли. Свидетелят
посочва, че според него брат му е бил много зле в онзи момент. Посочва, че не е
видял раната, тъй като брат му не му е дал да я види, но е установил, че има
външни охлузвания. Посочва, че тогава е дошла линейката, като някой от
струпалите се хора се е обадил. Посочва, че в линейката се е качил ищецът и
баща им, който е дошъл. Свидетелят посочва, че брат му е обяснил после как е
паднал- при ляв завой, посока ул. ***, изведнъж колелото го е изхвърлило, той е
паднал на шосето и си е ударил лакътя. Свидетелят посочва, че това е обичайния
маршрут на брат му, при отиване на работа. Свидетелят посочва, че в първите дни
от изписването на Я. от болницата не е ходил у тях, но са се чували по телефона
всеки ден, и той му е оплаквал, че му е тежко и че се налага жена му да го
преоблича. Посочва, че знае, че така е било около две- три седмици. Св. Т.
посочва, че понастоящем брат му има затруднения с движението на ръката, и не
може да я сгъне напълно; не може да се храни нормално. Посочва, че не може да
вдига тежко. Посочва, че брат му не му се оплаквал, но според него го е боляло.
Посочва, че знае, че брат му е провел няколко курса рехабилитация. Свидетелят
посочва също, че знае, че металните импланти трябва
да се извадят. Свидетелят посочва, че велосипеда на брат му, с който се е движел,
е бил в отлично техническо състояние.
Св. К. ***-
посочва, че работи в м-н ***, на ул. Д***. Посочва, че е видяла ищецът за първи
път, когато е паднал в велосипеда, в началото на м.септември. 2017г, около
обяд. Посочва, че не е видяла точно как пада, като някой от клиентите е
извикал, и тя е видяла ищеца на земята, на пешеходната пътека, на пътното
платно, в ляво, на ок 20-ина см. от тротоара. Посочва, че велосипеда му също е
бил до него. Посочва, че според нея, Т. е бил неадекватен, хората около него са
го сложили да седне. Посочва, че са изнесли от магазина дървени шини и са му
направили импровизирана шина на ръката, след което някой се е обадил на Бърза
помощ. Посочва, че Т. се е превивал от болка. Посочва, че тя не е ходила да
види ръката му, като е останала в магазина. Посочва, че си спомня, че времето е
било сухо и слънчево.
По
делото, е приета СМЕ и допълнителна СМЕ, от които се установява следното: от
изготвеното по първоначалната СМЕ заключение, се установява, че при падането
върху асфалтовата площ, на 07.09.2017г, на ищеца е причинено счупване на лявата
раменна кост, в областта на лакетната става- транскондилна фрактура. ВЛ е посочило, че лечението на
травмата е оперативно, с поставяне на метални фиксиращи елементи. Операцията е
извършена под пълна анестезия, поради което, при самото й извършване пациентът
не е изпитвал болка. Болката е била силна при получаване на травмата и
съпътства в различна интензивност целия оздравителен и рехабилитационен
процеси. ВЛ е посочило, че обездвижването /имобилизацията/,
при нормално протекъл оздравителен процес е около 1 месец, но движението е
ограничено поне за още един месец, който период е свързан с неудобства за
лицето, свързан с лично обслужване и ежедневни грижи, поради невъзможността да
ползва пострадалата ръка. ВЛ е посочило- също, че този вид счупване се
характеризира с висока склонност към усложнения, но по делото няма данни за
такива усложнения и не може да се даде прогноза по отношение на крайното
възстановяване. ВЛ е посочило, че механизмът на настъпване на вредата може да
бъде индиректен- падане върху изпъната ръка, или директен- падане върху лакътя,
като посочва, че при процесния инцидент, е възможно да бъде причинена описаната
фрактура. ВЛ е посочило, че скоростта на движение на велосипеда няма значение
за настъпване на вредата, като е достатъчно велосипедистът на падне и да осъществи
контакт с повърхността, по един от двата описани начини. В с.з., ВЛ Л. посочва,
че талонът на ЦСМП, предявен му от съда, не дава никаква конкретна информация,
като е възможно, при падане на лакътя, да има охлузна
рана, като в талона е посочен само механизма на счупването на ръката. ВЛ
уточнява, че в момента на настъпване на травмата и до 2 седмици след това,
пациентът има силни болки, като след това те стават търпими. Посочва, че в
такива случаи, неудобствата са повече от болките. ВЛ допълва също, че никъде в
представената му документация, не е видял отразяване, че при счупването е имало
стърчаща кост от ръката на ищеца. Посочва също, че не е извършил личен преглед
на ищеца, като заключението е само по документи. Посочва също, че няма
медицински документи за настъпили усложнения в оздравителния процес на ищеца и
според него, ищецът би трябвало да се е възстановил. Посочва също, че средния
период на оздравителен процес, при този вид травми, е два месеца. ВЛ посочва
също, че операциите при този вид травми са следно сложни, с продължителност ок.
1 час и известно време след операцията, следва да се премахнат металните фиксатори. ВЛ посочва, че към момента на изготвяне на
експертизата, няма данни поставените фиксатори на
ищеца да са свалени. Посочва също, че когато се свалят тези фиксатори,
също има период на болки и страдания. Посочва, че свалянето зависи от
оздравителния период, по преценка на лекаря, като има случаи, при които тези импланти не се махат. ВЛ посочва също, че не му е
представен документ, от които да установи, че ищецът има ограничение в
движението на ръката. ВЛ уточнява също, че поставянето на метални фиксатори е единствения възможен начин на лечение, като метод,
позволяващ по- бързо оздравяване.
От допълнителната
СМЕ се установява, че ищецът Я.Т. е опериран по спешност в Клиниката по
ортопедия и травматология, където е извършено кръвно намества и метална фиксация; операцията е продължила два часа, през което
време ищецът е бил под пълна анестезия. Следоперативния период е протекъл гладко, без
усложнения, като дренажите и конците са свалени в срок, а пациентът е насочен
към физиолечение. ВЛ– ортопед към Клиниката по
ортопедия и травматология, е извършил личен преглед на ищеца Т., и заедно с
контролни рентгенографии, е установил пълно зарастване
на фрактурата на увредения крайник, като към момента на изготвяне на
заключението, е налице дефицит при изпъването на ръката, в лакътната
става от 5-6 градуса, а свиването на ръката в лакътя, е възможно на 90 градуса.
ВЛ е посочило, че може да се прогнозира пълно възстановяване на функциите на ръката.
ВЛ е посочило също, че е необходима допълнителна интервенция по изваждане на
металните фиксатори, която ще бъде извършена по
преценка на лекуващия лекар, поставил имплантите.
Посочва, че за да бъдат извадени, е необходимо пациентът отново да бъде поставен
под пълна анестезия, като изваждането се извършва минимум една година след
първоначалната операция. В с.з. ВЛ посочва, че предстои оперативна интервенция
по премахване на фиксаторите, като посочва, че след
премахването им, ще бъде коригирано и сгъването на ръката. Посочва, че към
момента метала пречи на сгъването на ръката. ВЛ посочва, че след премахването
на имплантите, са необходими около два- три месеца,
през които да настъпи пълно възстановяване на движението на ръката, като е
необходимо и провеждането на рехабилитация.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗДвП, вр.чл.31 от ЗПътищата,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
съответната Община, която следва да ги поддържа в изправност, с необходимата
маркировка и сигнализация. В §. 1, т. 14
от ДР от ЗП, е дефинирано и понятието „поддържане на пътищата” – дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване и водене на техническа отчетност на пътищата. Разпоредбата на чл.
167, ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, за което, чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, предвижда
служби за контрол, определени от кметовете на общините, които да контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка.
В случая, от
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че е налице фактическият състав
на чл. 45, ал.1 и сл. от ЗЗД, предвиждащ общото правило да не се вреди другиму, тъй като се установя наличието на кумулативно предвидените предпоставки за това: да е извършено
определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно
и виновно, както и наличието на вреда- имуществена и неимуществена. В рамките
на деликтната
отговорност, противоправността е свързана с
нарушаването на определени правни норми, а вината се предполага до доказване на
противното. Вредата, от стоя страна, подлежи на възстановяване, само ако е в
причинна връзка с противоправното и виновно деяние на
дееца.
В случая на ищца
са причинени вреди от бездействието на Община Плевен, при неизпълнение на
законовото й задължение и дейности, по поддържане на пътя, който е част от
общинската пътна мрежа, на който се е
намирала процесната
неравност. По делото- от заключението по назначената СТЕ, безспорно се
установи, че на пътното платно, на ул. „Д***”, кръстовище с ул. „***”,
е налице неравност, находяща се непосредствено преди съществуваща налична
маркировка- стоп линия, в надлъжно направление спрямо улицата, на 4,8м. от
затревената разделителна ивица, с неправилна форма, с дължина-
На
основание изложеното, съдът намира, че предявените искове, за ангажиране деликтната отговорност на Община Плевен, са основателни. Съдът
намира, че направеното от ответника възражение, за съпричиняване
на вредоносния резултат, от страна на ищеца, е неоснователно и недоказано, с
оглед на разпределената доказателствена тежест. От страна на ответника не
са ангажирани никакви доказателства в
тази насока, като в ход по същество
са изложени твърдения, за нарушаване от
страна на ищеца на правилата за движение. Посочва се, че ищецът правилно се е
престроил в лявото пътно платно, но е следвало да се движи в неговата дясна
част, в близост до границата между двете платна. а не в лявата част на лявото
платно. С оглед разпоредбите на ЗДП- чл.
34, съдът намира,че в случая ищецът правилно се е престроил в лявата пътна
лента и правилно, с цел завой на ляво, се е движел в лявата му част. Съобразно
ал. 1 на цитираната норма, завиването наляво, се извършва от най-лявата пътна лента
по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна
посока- от лента, предназначена за завиване наляво, а съобразно ал.2, при
завиване наляво, за навлизане в път с двупосочно движение, водачът на пътното
превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в
дясната част на платното за движение. Твърдението на ответника, че ищецът е
следвало да се движи в дясната част на лявата пътна лента за движение/ СТЕ
сочи, че пътното платно за движение е двулентово, с
еднопосочно движение/, съдът намира, че е в нарушение на правилата за движение
по ЗДП. Следва да се
посочи също че ВЛ по СТЕ е установил, че велосипедиста е реализирал ляв
завой в кръстовището, от лявата пътна лента, спрямо посока на движение, и така
траекторията му на движение е точно там, където съществува процесната
неравност. Според ВЛ, велосипедиста се е движел с по- ниска, от разрешената
скорост за движение в населени места и уточнява също, че ако велосипедиста е
възприел неравността от ок.3- 4
На
основание изложеното, съдът намира, че претърпените от ищца имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в следствие на
попадане в дупка на пътно платно,
което е под надзора на Община Плевен, като резултат от бездействието й да
поддържа пътя и сигнализира за
неравности по него, следва да бъдат възстановени. Претендираните
имуществени вреди, изразяващи
се в разноски за наложилата се операция, бъдат възстановени в пълен
размер- сумата от 1810,58лв., съобразно на представените по делото писмени доказателства-
фактури и касов бон, за закупуване
на медицинско изделие.- стандартна
реконструктивна плака/пълен контакт/, комплект за *** –на обща стойност 1760лв.
и изписано лекарство- на стойност 50,68лв. същите следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането- арг. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
По отношение на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, в резултат на настъпилото увреждане, съдът намира, че искът е основателен и до размера
от 9000лв., като за разликата до пълния предявен размер от 12000лв., същия
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Обезщетението на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, на основание чл.52
от ЗЗД, като се вземат предвид всички събрани
по делото доказателства, установяващи продължителността и интензитета на
претърпените от ищеца болки и страдания.
Понятието "справедливост" не е абстрактно, а е обусловено от редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него
физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и
интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др./
Решение № 136 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 414/2010 г., III г. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
ПП4/1968гВ случая, следва да се отчете факта, че ищецът е претърпял силни болки през първите
две седмици след падането, фактът, че е бил обездвижен един месец след това и
след това още един, е се е нуждаел от помощ
при извършване на ежедневни дейности,
като обличане и тоалет. Категорични в тази посока са показанията на св. ***- съпруга и ***Т.- брат
на ищеца, които съдът кредитира напълно,
като логични и еднопосочни, от една страна, и от друга кореспондиращи напълно
със заключенията по двете СМЕ. Безспорно се установи по делото и факта, че към приключване
на съдебното дирене, е налице дефицит при движението на ръката, най- вече при нейното сгъване, като
ВЛ по допълнителната СМЕ посочва, че свиването на ръката в лакътя, е възможно на 90
градуса, което също ограничава ищеца Т. п извършване на обичайни дейности. В
тази връзка не е налице пълно възстановяване на ищеца, а същото предполага
повторна операция, под пълна анестезия за
изваждане на металните имплатни, които пречат
на движение, и прогнозни допълнителни два- три месеца за възстановяване след
това. Изложените, като установени по делото факти, преценени в тяхната
съвкупност, обуславят присъждане на обезщетение в посочения размер, което съда приема за справедливо, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането -07.09.2017г. /чл.84, ал.3 от ЗЗД/ до
окончателното й изплащане.
Следва ответникът Община Плевен,
да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по делото разноски, в размер
на 1666,32лв, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.
В полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноски, включващи юрк. възнаграждение, определено от съда в размер от 300лв.,
по реда на чл. 78, ал.8 от ГПКс оглед на фактическата и правна сложност на делото.
След съответно изчисление, съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза
на ответника следва да се присъдят
разноски от 65,17лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, ОБЩИНА-гр. ***, представлявана от ***- Кмет, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ НА Я.М.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1810,58лв., съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 07.09.2017г. до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, ОБЩИНА-гр. ***,
представлявана от ***-Кмет, БУЛСТАТ
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА Я.М.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 9000лв.., съставляваща
обезщетение за непретърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането- 07.09.2017г. до окончателното й
изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълния предявен размер от 12 000лв, ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА-гр. ***, представлявана от
***-Кмет, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ НА Я.М.Т., ЕГН **********,***, сумата от 666,32лв.- направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК,
Я.М.Т., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА-гр. ***, представлявана
от ***-Кмет, БУЛСТАТ *********, сумата от 65,17лв..- направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: