Р Е Ш Е Н И Е № 260455
01.12.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 28.10.2020г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
Секретар:
Пенка Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 2171 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.Т.Т., представлявана от
пълномощника адв.Б.З. *** срещу Решение № 2212/02.07.2020 г., постановено по
гр.д.№ 13122/2019 г. по описа на РС Пловдив.
С обжалваното решение съдът е признал за установено, че
жалбоподателят дължи на „АРЕНА- И.Т. „ ЕООД с ЕИК *********, гр.Садово, сумата
от 3310 лв., представляваща главница по фактури № **********/04.11.2014 г., №
*********/30.12.2014 г., № **********/10.02.2015 г., № **********/20.03.2015 г.
и № **********/05.11.2015 г. за продажба и доставка на горива, сумата от
1006,90 лв.-общ размер на законната лихва за забава по гореописаните фактури за
периода 25.03.2016 г. до 25.03.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПк по
ч.гр.д.№ 4681/2019 г. на ПРС.
Жалбоподателят счита, че решението е необосновано и неправилно
и моли за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна мотивира становище за нейната
неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстнационото решение като
правилно и законосъобразно. Също заявява присъждане на деловодните разноски.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна
с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с наведените
във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред
районния съд е образувано по искова молба от „АРЕНА-И.Т.“ ЕООД , с която са
предявени по реда на чл.422 ГПК обективно съединени искове с правна
квалификация чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД за установяване вземанията на ищеца
към ответника Д.Т.Т. от с.М. за заплащане на цена на доставено гориво-
газьол, за отопление в частен имот в с.М.,
за които доставки за издадени фактури № **********/04.11.2014 г., №
*********/30.12.2014 г., № **********/10.02.2015 г., № **********/20.03.2015 г.
и № **********/05.11.2015 г. на стойност 3100 лв., както и обезщетение за
забавеното им плащане.
Ищецът обосновава исковете си с твърденията, че продал и
доставил на ответника описаното във фактурите количество гориво за отопление ,
за които доставки били издадени и съответние докумни- фактури и акцизни данъчни
документи и Документи за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки
и точния адрес на мястото на доставката, които били подписани от купувача.
Въпреки извършените доставки, дължимата цена не била заплатена от ответника.
Затова ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като
длъжникът възразил срещу заповедта, ищецът е предявил вземанията си по исков
ред.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете
с възражение, че между страните не са налице облигационни правоотношения и
гориво не е предавано. С оглед оспорване на подписите, положени от името на
ответника в част от документите, ищецът пояснява, че те принадлежат на трето
лице, което към момента на доставките се е намирало в имота.
След събиране на поисканите от страните доказателства,
районният съд е уважил исковете за цената на горивото изцяло, а за
обезщетението за забава- частично с оглед погасяване на част от него по
давност. Приел е, че са доказани облигационните отношения между страните както
с оглед надлежното осчетоводяване на фактурите от ищеца- търговец, разплащането
с бюджета и на дължимия акциз за стоката, така и предвид обстоятелството, че
част от документите са подписани от ответника. Приел е също, че стоките са
доставени и получени от купувача, за което се е позовал на показанията на
лицето, подсписало останалата част от фактурите и съответните акзицни
документи.
При извършената служебно проверка за валидност и
допустимост на атакувания съдебен акт съгласно правилото на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че се касае за валидно и допустимо съдебно решение.
Казаното
налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно
мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по
отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК,
според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото.
В подадената въззивна жалба
ответникът е оспорил изводите на първоинстанционния съд за наличие на
облигационна договорна връзка между страните по продажба и доставка на гориво.
Съдържанието на жалбата налага да се извърши преценка от въззивния съд на
събраните в тази насока по делото доказателства.
На първо място , за безспорно
е прието между страните още с доклада по делото, че документите, свързани с
една от процесните доставки, а именно тази от 05.11.2015 г. , са подписани от
ответника. Следователно, установени са удостоверените с тези документи факти, а
именно, че на 05.11.2015 г. ищецът е доставил, а ответникът лично е получил 500
л.гориво- газьол за отопление в частен дом, находящ се в с.М., ул.****. Няма
спор, че на този адрес се намира жилищен имот-къща, който се обитава от
ответницата.
По отношение на документите,
съставени във връзка с останалите доставки на същия адрес, няма спор, че са
подписани от свидетеля С., за който се установява, че е общ работник в имота. В
показанията си свидетелят твърди, че поддръжката на имота му е била възлагана
от трето за спора лице- Х. Е., който в този период също е живеел на адреса.
Свидетелят подробно описва фактическото предаване на горивото на мястото на
доставката. Въз основа на установените от тези доказателства факти следва да се
приеме за установено фактическото доставяне на стоката в посочения в
документите адрес.
Приетото от РС заключение на
ССЕ, което следва да се кредитира като компетентно изготвено и безпристрастно,
установява, че всички фактури са осчетоводени от ищеца, намерили са отражение в
дневниците за продажби за съответиня отчетен период, по тях е ползван данъчен
кредит, както и търговецът е заплатил дължимия за стоката акциз. Липсва плащане
на цената по фактурите.
Следователно , установено е
по делото, че ищецът е извършил процесните доставки на газьол за отопление в
жилищен имот, обитаван от ответницата, част от които са получени лично от нея,
а останалите- от лице, намиращо се в имота в момента на доставката.
При така установената
фактическа обстановка правилни са изводите на районния съд, че между страните
са съществували облигационни правоотношения във връзка с продажба и доставка на
гориво за отопление на жилищния имот, обитаван от ответницата. Събраните по
делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност и взаимовръзка и по вътрешно
убеждение съгласно правилото на чл.12 ГПК водят до единствения логичен извод,
че страна в правоотношението по продажба е ответникът. Не би могъл да се
направи обоснован извод, че страна по доставките е споменатото в показанията на
свидетеля трето лице, като данните са само, че то е уведомявало за пристигането
на горивото, но липсват данни да е поръчвало такова. От друга страна, както се
посочи, част от доставките / тази на 05.11.2019 г./, са приети лично от Т. и
последната е удостоверила този факт с положения както във фактурата, така и в
останалите придружителни документи, подпис. Не без значение е и установеното
обстоятелство, което допълнително потвърждава горните изводи, че процесните
фактури са надлежно осчетоводени от търговеца, водил редовно счетоводството си
/ така заключението на ССЕ/ и по тях е платен дължимия към държавата акциз.
Вярно е, че сами по себе си тези обстоятелства не са достатъчни, за да
обосноват извод за наличие на търговски продажби, но ценени с останалите
доказателства, установяват възникване на облигационни правоотношения.
В обобщение се налага извод
за основателност на главните искове за заплащане на цената на доставеното
гориво.
По отношение на акцесорните
вземания за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, оплакването в жалбата е относно
недоказаност на техния размер. В тази връзка, следва да се посочи, че тези
претенции са доказани по основание- не се твърди и не се установява плащане
както в деня на доставките, така и по-късно. Следователно ответникът е изпаднал
в забава, за което се дължи обезщетение в разме рна законната лихва по чл.86 ЗЗД. Размерът на начиселната такава за претендирания период не е бил оспорен от
ответника, а и същият, при доказаност на исковете по основание, може да бъде определен
по реда на чл.162 ГПК, което е столи районния съд. Решението и в тази част е
правилно и следва да се потвърди.
При неоснователност на
жалбата на въззиваемата страна се следват деловодните разноски за настоящата
инстанция. Такива се констатираха в размер на 950 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно, тъй като размерът му не надвишава значително
минималния такъв по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2212/02.07.2020 г. по гр.д.№ 13122/2019 г. по описа на Пловдивския
районен съд, с което е признато за установено, че Д.Т.Т. с ЕГН ********** дължи на „АРЕНА- И.Т. „ ЕООД с ЕИК
*********, гр.Садово, сумата от 3310 лв., представляваща главница по фактури №
**********/04.11.2014 г., № *********/30.12.2014 г., № **********/10.02.2015
г., № **********/20.03.2015 г. и № **********/05.11.2015 г. за продажба и
доставка на горива, сумата от 1006,90 лв.-общ размер на законната лихва за
забава по гореописаните фактури за периода 25.03.2016 г. до 25.03.2019 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4681/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** да заплати на „АРЕНА-И.Т.„ ЕООД
с ЕИК *********, гр.Садово сумата от 950 лв. деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280, ал.2, предл.второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………….
2………………….