Определение по дело №2355/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4283
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20223100502355
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4283
гр. Варна, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502355 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С определение № 12089/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 13795/2022 г. РС – Варна е
повдигнал пред Варненски окръжен съд спор за подсъдност между Районен съд – Варна и
Районен съд – Провадия, за определяне на съда, компетентен да разгледа подаденото от
заявителя „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* заявление с правно основание чл. 417
от ГПК, с което е образувано производството по ч.гр.д. 956/2022 г. пред РС Провадия.
За да се произнесе, съставът на Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по ч. гр. д. № 956/2022г. по описа на Районен съд – Провадия е образувано
от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* по заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. и изпълнителен лист срещу солидарно
задължените длъжници „Компютър сървис“ ЕООД, ЕИК *********, „Бул Монтажи“ ЕООД,
ЕИК *********, „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК ********* и Д. К. К., ЕГН ********** за сумата от
8581,44 лева, от които 8497,56 лева – главница, 56,74 лева – лихва за забава, считано от
25.11.2021 г. до 08.09.2022г., 27,14 лева – наказателна лихва, считано от 25.11.2021 г. до
08.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, основаващи се на непогасени
задължения по Договор за банков револвиращ кредит № 0078/301/25112020 от 25.11.2020 г.
Направено е искане и за присъждане на разноските.
Сезираният съд, след като е констатирал при служебна проверка в НБД “Население“,
че към датата на подаване на заявлението настоящият адрес на съдлъжника Д. К. К., ЕГН
********** е регистриран в гр. В., ул. „С. В.“ №*, вх. *, ет. *, ап. **, е приложил нормата на
чл. 411, ал.1 от ГПК в редакцията й от бр. 100 от 2019 г., предвиждаща, че „ Заявление срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса
на настоящ адрес – по постоянния.“, като с определение № 717/09.09.2022 г. е прекратил
производството по образуваното при него ч.гр.д. № 956/2022 г., като неподсъдно и е
препратил делото на Районен съд – гр. Варна.
С определение № 12089/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 13795/2022 г. РС – Варна е приел,
че доколкото длъжникът по заявлението няма качеството „потребител“, то компетентен да
1
се произнесе по него е районният съд по постоянния адрес на длъжника, тъй като предмет
на производството е претенция за погасяване на задължения по банков револвиращ кредит,
който е предназначен за финансиране на търговска или професионална дейност. След
справки в ТР и НБД, е установено, че кредитополучателят „Компютър сървис“ ЕООД, ЕИК
********* е със седалище и адрес на управление: с. Житница, общ. Провадия, обл. Варна, а
солидарно задължените длъжници с адреси: „Бул Монтажи“ ЕООД, ЕИК ********* – с.
Любен, ул. „Седма“ № 15, общ. Силистра, обл. Силистра, „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК
********* - с. Житница, общ. Провадия, обл. Варна, Д. К. К., ЕГН ********** – с постоянен
адрес: гр. В., ж.к. „П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **. С определението си ВРС посочва, че с оглед
разпоредбите на чл. 411, ал. 1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист се подава по постоянния адрес или седалището на
длъжника, поради което в случая се обуславя компетентност на три съдилища – РС
Провадия, РС Силистра и РС Варна. За да повдигне спор за подсъдност РС Варна се
позовава на разпоредбата на чл. 116 от ГПК, която дава възможност на заявителя при
длъжници от различни съдебни райони да избере кой съд да сезира. В този смисъл намира,
че правораздавателната компетентност на съда не е сезирана по надлежния ред и по
възникналия спор следва да се произнесе ВОС.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по смисъла на чл. 122 от ГПК,
производството е допустимо.
Настоящият съдебен състав констатира, че в рамките на дължимата служебна
преценка за местна подсъдност от заповедния съд към датата на подаване на заявлението
(09.09.2022 г.), съобразявайки разпоредбите на чл. 411, ал.1 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.),
най-напред следва да се определи качеството на длъжника физическо лице. То се извежда от
основанието, което е породило задълженията му, като в случая претендираните вземания от
заявителя са за неплатени вноски по договор за револвиращ кредит, с който се рефинансира
банков кредит, отпуснат за финансиране на дейността на кредитополучателя „Компютър
сървис“ ЕООД, ЕИК *********.
„Потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Така наречените в договора за револвиращ банков кредит „трети задължени лица“
Бул Монтажи“ ЕООД, ЕИК *********, „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК ********* и Д. К. К., ЕГН
**********, са свързани лица с кредитополучателя към датата на сключване на договора за
кредит, като Д. К. К. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството
кредитополучател. Следователно физическото лице длъжник е поело ролята на гарант за
задължения, възникнали в резултат от собствената му търговска дейност, упражнявана чрез
дружеството кредитополучател, поради което не притежава качеството „потребител“.
С оглед изложеното, се налага изводът, че длъжникът и неговите съдлъжници не
притежават потребителско качество, което да обосновава специалния ред за определяне на
местната подсъдност. В случая приложими са общите правила за определяне на
правораздавателната компетентност на съда, а именно такъв се явява районният съд по
седалище или по постоянен адрес на длъжника. При наличието на няколко длъжника от
различни съдебни райони, при липсата на специална местна или родова подсъдност, то
право на заявителя е да избере в кой съд да предяви претенцията си.
По изложените съображения, компетентен да се произнесе по подаденото заявление е
избрания от ищеца на осн. чл. 116 от ГПК районен съд по седалището на длъжника
(кредитополучател) „Компютър сървис“ ЕООД, ЕИК *********, който съгласно
извършената служебна справка в Търговския регистър към датата на подаване на
заявлението е със седалище в с. Житница, общ. Провадия, обл. Варна.
2
Воден от изложеното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен Районен съд – гр. Провадия да разгледа
подаденото заявление по чл. 417 от ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********
срещу солидарно задължените длъжници „Компютър сървис“ ЕООД, ЕИК *********, „Бул
Монтажи“ ЕООД, ЕИК *********, „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК ********* и Д. К. К., ЕГН
********** по повдигнатия спор за подсъдност, на основание чл. 122 от ГПК.
ДЕЛОТО да се изпрати на Районен съд гр. Провадия.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на РС Варна за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3