Определение по дело №973/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 2202
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова-Декова
Дело: 20237170700973
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2202

 

гр. Плевен, 30.11.2023 година

 

ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

    ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 973/2023г. по описа на Административен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), срещу  протоколно определение  от 01.11.2023 г. на Районен съд Плевен, постановено по а.н.д. № 1656/2023г. по описа на Районен съд Плевен, с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС).

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл.229, ал.1, т.4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 АПК, тъй като не са налице основанията за спиране, тъй като в ЗАНН няма процедура по спиране на съдебното производство при обжалване на Електронен фиш. Посочва, че в глава XII от АПК не се съдържат разпоредби относно спиране на касационното производство и е приложим чл.84 от ЗАНН за прилагане на разпоредбите на НПК.  Намира, че чл.144 от АПК е неприложима в касационните производства по ЗАНН, като в тази връзка не е приложима и разпоредбата на чл.228 от АПК и съгласно нормите на чл.25 и чл.488, ал. 1 от НПК само ако съдът отправи преюдициално запитване, то само този съд има право да спре производството, а в случая не е отправено такова от Районен съд Плевен.

          Счита, че преюдициалното запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред Районен съд Плевен, тъй като с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът – „Оптиком“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Воевода Стойно Черногорски“ №8, представлявано от управителя В.П.М., чрез адв. Б.Н.Ш.със съдебен адрес гр. София, ул. „Р.и.“ №**, ет.*, ап.** ангажира становище за правилност на постановения съдебен акт и оставяне без уважение на подадената частна жалба. В тази връзка се излагат подробни съображения в депозираното по делото от дружеството писмено възражение по подадената частна жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, настоящият касационен състав приема следното:

          Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

          За да постанови обжалваното определение и да спре производството, районният съд е приел, че по отправеното от Административен съд Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, въз основа на което е образувано дело № С-61/2023г., тълкуването на СЕС ще е от значение и по образуваното пред районния съд дело. Първоинстанционният съд е приел, че отправеният до Съда на Европейския съюз преюдициален въпрос касае прилагането на закона, в частност правни норми, по които е санкционирано и „Оптиком“ ООД, гр. Стара Загора - жалбоподател. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл.84 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1, т.4 от НПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз.

Определението е правилно.

В производството пред районния съд, основанието за спиране, поради отправяне на преюдициално запитване, е разписано в текста на  чл.25, ал.1, т.4 от НПК, приложим съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. В цитираната разпоредба е посочено, че производството се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Според настоящия съдебен състав, цитираната норма не следва да се тълкува стеснително, в смисъл, че производството следва да се спре само в случаите, когато съдът по това дело е отправил преюдициално запитване.

В действителност в НПК липсва разпоредба, със съдържание прецизирано и подобно на това на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, според която се допуска спиране на производството по дело, не само, когато по него е отправено запитване, но и когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, както и такава, аналогична на тази по чл.633 от ГПК, според която решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Логическото тълкуване на посочената в НПК правна норма, във връзка с цитираните норми от ГПК, налага извод, че и в производствата по НПК, всякога, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, съдът следва да отправи запитване до Съда на ЕС, респективно – да спре производството, ако такова вече е образувано по идентичен въпрос по отправено преюдициално запитване от този или от друг съд.

Следва изрично да се посочи, че липсата на предвидено основание в НПК за спиране на наказателното производство на основание отправено по друго дело преюдициално запитване, не освобождава националните съдилища, сезирани със спор, по който пряко относимо е правото на ЕС, от задължението да осигурят неговото правилно тълкуване и прилагане. Въпросът за спиране на производството поради отправено преюдициално запитване по друго дело в крайна сметка засяга прилагането на правото на ЕС, доколкото спирането на производството пред националния съд цели висящото пред него дело да бъде решено в съответствие с предстоящото преюдициално заключение на Съда на ЕС.

Спирането на производството до произнасянето на СЕС е способ, целящ спорът да се разреши в съответствие с правото на ЕС и даденото в тази връзка преюдициално заключение на Съда на ЕС. Съответно, решаването му без изчакването на преюдициалното заключение на СЕС би довело до несъответствие на така постановеното решението с правото на ЕС.

С оглед на горното, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

          В производството пред Районен съд Плевен следва да бъде извършена проверка  относно законосъобразността на електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Районен съд Плевен е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

 Предвид горното, втори касационен състав на Административен съд Плевен,

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя в сила протоколно определение № 2671 от 01.11.2023г., постановено по а.н.д. № 1656/2023г. по описа на Районен съд Плевен, с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023г. пред Съда на Европейския съюз.

Определението е окончателно.

Определението да се съобщи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                            ЧЛЕНОВЕ:/п/