РЕШЕНИЕ
№ 2967
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110208589 по описа за 2025
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №
6382214 от 21.09.2022г., с който за административно нарушение по състава на
чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП на В. Я. В., с ЕГН: ********** в качеството му на законен представител
на ДРУЖЕСТВОТО „А.*********“ ЕООД, с ЕИК: ******** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 400.00
(четиристотин) лева.
ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.
Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно
нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не излага лично или чрез процесуалния си представител допълнителни
съображения. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща
представител. В писмена защита изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 03.04.2025г. е депозирана в
законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр.
чл.189, ал.8 от ЗДвП - виж лист 2 от СП - че е липсвала върната при
наказващия орган разписка за връчването на ЕФ, от процесуално
легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов
съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен
съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна
страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се
явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР
Серия К № 6382214 от 21.09.2022г., с който за административно нарушение
по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП на В. Я. В., с ЕГН: ********** в качеството му на законен
представител на ДРУЖЕСТВОТО „А*********“ ЕООД, с ЕИК: *********
му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на
400.00 (четиристотин) лева.
Ползвател на МПС по договор за лизинг (т.нар. лизингополучател), а
именно спрямо лек автомобил „БМВ Х7 ХДРАЙВ 40Д“ с рег. ******** се
явявало да е ДРУЖЕСТВОТО „А***********“ ЕООД, с ЕИК:
***********, съгласно заявление за регистрация в СДВР-ОПП с №
21413420651/29.10.2021г. Управител на юридическото лице бил
жалбоподателят В. Я. В. на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, считано от
26.09.2019г.
На 21.09.2022г. в 19:33 часа лек автомобил „БМВ Х7 ХДРАЙВ 40Д“ с
рег. ********** се е движел в извън населено място в гр.София по
„Околовръстен път“ срещу № 234, с посока на движение от ул. „Стар
Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“ при законово ограничение от 80.00
км/ч в извъннаселено място, въведено по надлежния ред с пътен знак В26, със
скорост на движение от 130.00 км/ч или при привишение от 50.00 км/ч над
допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.
Нарушението е било заснето с АТСС “MD 1193“ - мобилна система за
видеоконтрол, проверена на 15.03.2022г., съгласно протокол № 06-СГ-ИСИС,
и считаща се за валидна в срок до 13.06.2027г. За установеното деяние е била
изготвена снимка по клип, ежедневна форма за отчет и протокол от
21.09.2022г. с рег. № 4332р-56312/23.09.2022г.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА
по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени
доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш,
2
които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. Спорът
е по правото, а не по фактите и/или доказателствата. С оглед липсата на
противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да
излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от
ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването -
“per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя В. Я. В., с ЕГН: ********** в
качеството му на законен представител на ДРУЖЕСТВОТО „А********“
ЕООД, с ЕИК: *********, за това, че на 21.09.2022г. в 19:33 часа е
управлявал лек автомобил „БМВ Х7 ХДРАЙВ 40Д“ с рег. **********, като се
е движел в извън населено място в гр.София по „Околовръстен път“ срещу №
234, с посока на движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриарх
Герман“ при законово ограничение от 80.00 км/ч в извъннаселено място,
въведено по надлежния ред с пътен знак В26, със скорост на движение от
130.00 км/ч или при привишение от 50.00 км/ч над допустимото и след
приспадане на 3% толеранс в полза на водача.
В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш
жалбоподателят В. не е представил декларация с посочване на друго лице,
което да е управлявало евентуално процесния автомобил. Съдът не споделя
доводите от въззивната жалба, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя В., според който не му е била предоставена възможност да
подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва да се отчете, че инициативата
да подаде такава декларация е само от негова страна и се основава на неговата
лична преценка. Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго
лице е управлявало инкриминираното МПС. РЕШАВАЩАТА
ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ жалбоподателят В. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му в отговорност
административно нарушение по чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП вр. с
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил
със скорост от 130.00 км/ч при ограничение от 80.00 км/ч в рамките на извън
населено място, като това ограничение е било въведено с пътен знак В26
(съгласно транспортните схеми на Столична община, приложени по делото).
Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице или при договор за ползване чрез лизинг, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от централната
база на КАТ, ползвател по договор за лизинг на МПС, с което е извършено
нарушението е юридическото лице ДРУЖЕСТВОТО „А**********“ ЕООД,
като законният представител на последното е жалбоподателя В. Я. В. като
лице, което е управлявал МПС към датата на нарушението. С оглед на това,
3
при спазване на предвидената законова процедура, правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя В. за
извършеното от него нарушение.
ИЗПЪЛНЕНИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ на материалния закон. Съдът
намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото
средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло
приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив
доказателствен материал.
ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НАРУШИТЕЛЯ В. административно деяние е
съставомерно и от субективна страна, като същото е реализирано при форма
на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със
скорост 130.00 км/ч при разрешена скорост от 80.00 км/ч в рамките на извън
населено място, въведено по надлежния ред с пътен знак В26, което
ограничение е било регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ деянието не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната,
а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9
НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е било съставомерни вреди от
същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни
превозни средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП с
увреждане на живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението. За да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение
на скоростта с 50.00 км/ч., което не може да бъде определено като
незначително.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, когато
превишението е от 41.00 км/ч до 50.00 км/ч (включително), се наказва с глоба
в размер на 400.00 лева. Доколкото глобата е в абсолютно определен размер,
излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява
безпредметно.
ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ЦЯЛОСТНА СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА на
обжалвания електронен фиш на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 314 от
НПК, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да
4
се остави без уважение като неоснователна.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноски са дължими само в полза на
въззиваемата страна. Отговорността за разноски е обективна последица от
развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за
образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно
му повдигане.
Настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните
нововъведени промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ
бр.109 от 2020г., според които съдът присъжда на страните на разноски по
реда на АПК, поради което като на основание вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят Николова следва
да понесе разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена по
преценка на съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева (които ще действат в
срок до 30.09.2025г., като след тази дата разноските се увеличават от 130.00
лева до 190.00 лева) и с оглед обема на осъществените процесуални действия
от юрисконсулта на въззиваемата страна.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 6382214 от 21.09.2022г., с
който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на В. Я. В., с ЕГН:
********** в качеството му на законен представител на ДРУЖЕСТВОТО
„А*******“ ЕООД, с ЕИК: ******** му е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ В. Я. В., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН сумата от
150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6