№ 20594
гр. София, 18.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20231110118829 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК.
По делото е постъпил отговор на исковата молба № 368171 от
20.12.2023 г., от ответника по делото Л. А. Н. с ЕГН **********, от адрес, в
който е налице искане от страна на ответника за спиране по реда на чл. 420,
ал. 1 – 6 от ГПК на изпълнението по изпълнително дело ............. Съгласно чл.
420, ал. 1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е
потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. Съгласно
чл. 420, ал. 5 от ГПК когато е образувано исково производство, компетентен
да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е
предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по основателността на частната жалба,
въззивният съд взе предвид следното:
Ответникът Л. А. Н. е поискал от съда, разглеждащ установителните
искове, предявени по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, да спре
незабавното изпълнение на издадената срещу него заповед за изпълнение въз
основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК. На първо място сочи, че видно
от представените към исковата молба писмени доказателства, същия имал
1
качеството на потребител, а в приложения договор към исковата молба се
съдържали неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредбата на чл.19,
ал. 4 от ЗПК, чл. 33, ал.1 от ЗПК в която е указано, че кредиторът има право
само на лихва върху неплатените в срок суми за времето на забава, но не и
други суми претендирали от кредитора суми - договорна и наказателна лихва,
както и обезщетение за забава, които са погасени по давност, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че
наред с това били нарушени и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК и много
други разпоредби. Също така сочи, че приложения документ, въз основа на
който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е нередовен от външна
страна, тъй като не били посочени основните факти и обстоятелства, които
следва да фигурират в него, а именно: коя е последната внесена вноска,
нейния размер и за кой месец се отнася, кои вноски не са платени размерът и
падежът им, какъв е размера на остатъка от задължението и договорната
лихва за забава, както и предвид факта, че се позовава на предсрочна
изискуемост на кредита, фактът на предсрочната изискуемост трябва да е
удостоверен в извлечението.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение,
съдът е приел, че редът за спиране на незабавното изпълнение, допуснато в
рамките на заповедното производство, е уреден в специалната разпоредба на
чл. 420 ГПК и искането за спиране може да се прави само пред заповедния
съд, компетентен да го разгледа; няма предпоставки за спиране на
изпълнението и при съобразяване на практиката на С..
Не се спори, че искането за спиране по чл. 420 ГПК на незабавното
изпълнение на издадената срещу частните жалбоподатели заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е отхвърлено.
Съгласно нормата на чл. 420, ал. 1 ГПК, възражението срещу заповедта
за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т.
1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора
по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, а когато в срока за възражение е направено
искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът,
постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1 (чл. 420, ал. 2 ГПК). Приложимият ред към спирането
на принудителното изпълнение въз основа на заповед за незабавно
2
изпълнение е именно този, уреден в чл. 420 ГПК, на който правилно се
позозавава и ответника Н. в молба № 131625 от 19.04.2024 г. В този случай
спирането на изпълнението е предпоставено от оспорване на вземането по
заповедта в определен от закона срок (чл. 414, ал. 2 ГПК) и представяне на
надлежно обезпечение за кредитора (в размер на оспореното вземане) или от
възражение, придружено в срока за възражение с искане за спиране,
подкрепено с убедителни писмени доказателства. С оглед изричната уредба
за спиране на изпълнението, регламентирана в чл. 420 ГПК, редът за спиране
на предварителното изпълнение на съдебно решение по чл. 245, ал. 1 ГПК е
неприложим към спирането на допуснатото незабавно изпълнение (чл. 418
ГПК), т.е. не представлява паралелен способ за защита при отхвърляне на
искането по чл. 420 ГПК, какъвто процесуалният закон поначало не
предвижда. В този смисъл е и нормата на чл. 422, ал. 2 ГПК, според която
предявяването на установителния иск не спира допуснатото незабавно
изпълнение, освен в случаите по чл. 420 ГПК, в които компетентен да се
произнесе е заповедният съд. Изложеното по – горе, отнесено към
разглеждания случай, означава, че не може да се допусне спиране на
изпълнението по искане за спиране, направено в исковото производство.
Следователно и доколкото ответника не е направил искането си за спиране по
реда на чл. 420 от ГПК при подаване на възражението по заповедното
производство, то е недопустимо такова да бъде разглеждано от исковия съд.
Гаранции за правата на длъжниците, позоваващи се на неравноправни клаузи
в договора – източник на задължения, във връзка с правото на ЕС и с
практиката на съда, са предвидени в нормата на чл. 420 ГПК, като самото
наличие на неравноправни клаузи в договора е въпрос по съществото на
спора.
От друга страна, длъжникът, подал в срок възражение, винаги би могъл
да сезира съда по заповедното производство с искане по чл. 420, ал. 1 ГПК -
при представяне на надлежно обезпечение по реда на чл. 180 - 181 ЗЗД, като в
този случай спирането на принудителното изпълнение настъпва поначало по
право, но за удостоверяване настъпването на този ефект, както и когато
обезпечението е частично (чл. 421, ал. 1 ГПК), е нужно постановяване на
нарочно определение, за да се приложат безпротиворечиво последиците на
спирането и да се осигури осъществяването на правото на защита срещу него.
Ето защо и по гореизложените съображения следва искането на ответника за
3
спиране по реда на чл. 420, ал. 1 – 6 от ГПК на изпълнението по изпълнително
дело ............ по описа на ЧСИ М. Ц. да бъде оставено без уважение.
След влизане в сила на настоящото определение следва делото да бъде
докзладвано за насрпочване в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Л. А. Н. с ЕГН
**********, от адрес за спиране по реда на чл. 420, ал. 1 – 6 от ГПК на
изпълнението по изпълнително дело ............ по описа на ЧСИ М. Ц., като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4