Разпореждане по дело №1002/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 3089/12.04.2013г., постановено по гр.д. № 3146/2012г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от З. К. „Л. И.” , ЕИК *, с адрес на призоваване: град С., Б. „Ч. В.” № 51Д, район „Л.”, представлявано от М. М.- Г.Изпълнителен директор, Ч. пълномощника – Ю. Ю.К.

С въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, поради неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Оплакването е за неправилна оценка на събраните доказателства, въз основа на което съдът е изградил погрешните си правни изводи. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на убедителни доказателства за извършено плащане от страна на ЗК „Л. И.” , както и за това че Н. Р. е бил надлежно уведомен за регресната претенция на застрахователното дружество срещу него. Изложени са съображения, че съдът при обсъждането на представените пред него доказателства е използвал чисто формален подход, като е стигнал до погрешни правни изводи в обжалваното съдебно решение. Така наведено е с въззивната жалба оплакване, че съдът е задължил страната да представи редица писмени доказателства в оригинал и след като това разпореждане на съда не е било изпълнено, ги е изключил от доказателствената съвкупност на това основание и не ги е обсъждал като годни доказателства при решаващата си дейност. В тази връзка се излагат от дружеството жалбоподател, Ч. неговия представител съображения, че тези документи са представени по делото надлежно заверени в ксерокс копия и съдът не е имал основания да ги изключва от доказателствената съвкупност по делото. Изложеното дава основание на жалбоподателя да иска от въззивния съд, да бъде отменен обжалвания съдебен акт, като неправилен и незаконосъобразен поради нарушения на материалния и процесуалния закон и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения регресен иск от ЗК „Л. И.” като доказан и основателен. Във въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания.

В предвидения в чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от въззиваемия Н. Х. Р., ЕГН *8, от град Б., Ч. процесуалния му пълномощник- адв. П.И. З., с който се оспорва въззивната жалба и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение. Възразява се на първо място срещу редовността на депозираната въззивна жалба, като се твърди че в същата не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение, което съставлява нередовност по смисъла на чл. 260 т. 3 от ГПК. По повод на оплакванията във въззивната жалба, се изразява в писмения отговор становище, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, обосновано от събраните доказателства в тяхната съвкупност. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, като при правилно приложение на материалния и процесуалния закон е изградил верни правни изводи, като е изключил част от доказателствата по делото. Така излагат се правни съображения, че наведените от ищеца с исковата молба доводи, че документите по щетата са обработени от Caperes companhiad не се доказва по делото. Представената фактура № 9040903/10.09.2007г., на която ЗК „Л. И.” се позовава не е подписана от съставителят, поради което същата не съставлява годен частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Недоказан пред първоинстанционния съд е останал и начина на определяне на заплатеното от застрахователя обезщетение, като въпреки разпределената доказателства тежест от съда, ищцовото дружество не е доказало начина на определяне на обезщетението при условията на пълно и главно доказване. Акцентира се в този смисъл, че посочената щета в исковата молба от ЗК „Л. И.” , съгласно приложение № 9040903/10.09.2007г. недвишава обичайните такива и не кореспондира с доклада от произшествието на Полицейски отдел Фигейра да Фож- Пътна полиция, което налага извода че изплатеното от застрахователната К. обезщетение, се явява прекомерно завишено и несъотвестващо на действително причинените щети. В този смисъл и предявения регресен иск не може да ангажира отговорността на въззиваемия Н. Р. по ред на чл. 274 ал.1 от КЗ. В писмения отговор на въззивната жалба са изложени съображения, че първоинстанционния съд правилно е задължил ищеца да представи редица документи, приложени към исковата молба в оригинал и след като това не е било изпълнено, ги е изключил от доказателствената съвкупност по делото, тъй като не са съставляващи годни доказателства по смисъла на закона. Не са допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд и правилно същият е приел за установено в правоотношениета между страните по реда на чл. 193 от ГПК, че подписа върху известието не е на Н. Р., като се е позовал на назначената в тази връзка съдебно графологична експертиза. По изложените съображения се иска с писмения отговор на въззивната жалба от съда, да остави същата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение на РС Б., като правилно и законосъобразно, тъй като исковата претанция на ЗК „Л. И.” е останала недоказана. Поддържа се пред въззивния съд и направеното още с отговора на исковата молба пред първоинстаницонния съд възражение за погасяване по давност, на основание чл. 197 от КЗ, на вземането за сумата 2 488.30лв., поради изтичане на петгодишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие- 20.03.2007г. до датата на депозиране на заявление по реда на чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното производство.С писмения отговор не са направени от въззиваемия Ч. неговия пълномощник, доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна. На същите основания писмения отговор е депозиран в установения от закона срок, с оглед на правомощията на въззиваемия Н. Р. за това и съобразно изискванията на закона за задължителни реквизити и изискуемо съдържание.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях във въззивното си решение.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК и чл. 101 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 18.07.2013г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: