Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 13.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ А.,
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА,
при
секретаря Димитрина Д. и в присъствието на прокурора Деян Захариев, като
разгледа докладваното от съдия А. ВАНД № 2215 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С решение от 31.01.2019 г. по НАХД № 11183/2018 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 2-ри състав, е признал обв. С.Ф. (Sead Fehratovich) за виновен в извършване на престъпление по чл. 345,
ал. 1, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“, в
размер на 1 000 (хиляда) лева. Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Ф. да заплати направените по делото разноски, в размер на 57.56 лв.
(петдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), в полза на държавата, по
сметка на СДВР.
Недоволен
от така постановеното решение е останал служебно назначеният защитник на обв. Ф.
– адв. Н.Д., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна
жалба. В нея бланково се твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Желае се отмяната на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което обвиняемото лице да бъде признато за невинно.
С подадената въззивна
жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на 17.06.2019
г., въззивният съд, по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 327 от НПК, прецени, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемото
лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и
чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата
на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу обвиняемото
лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е
задължително. Същевременно,
с оглед осигуряване правото на защита на обвиняемия, в частност правото му да
участва в наказателното производство и да се защитава лично и производните от
тях (да дава обяснения, да се запознава с делото, да прави искания, бележки и
възражения, да се изказва последен и пр.), въззивният съд прецени, че същият
следва да бъде призован за въззивното открито съдебно заседание, поради което бе
изготвена съдебна поръчка с молба за правна помощ до Република Сърбия. В тази
връзка, за съдебното заседание бе призован и преводач от сръбски език на
български и обратно, в случай че обвиняемото лице реши лично да участва във
въззивната фаза на процеса.
В откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, проведено на 06.12.2019 г., служебно назначеният защитник
на обвиняемия С.Ф. – адв. Н.Д., САК, поддържа жалбата, по изложените в нея
съображения. Акцентира, че от събраните по делото доказателства е установено,
че обв. Ф. не е собственик, нито
представител в дружеството, а единствено е назначен като шофьор в същото.
Изтъква, че обвиняемият не е собственик на процесния товарен автомобил, не е
поставял или подменял контролните му табели, не е извършвал действия по ремонт
на автомобила, а е заварил същия с вече поставени табели. Посочва, че по делото
е изяснено, че собственикът на дружеството – св. И.Н., е поставил табелите на
автомобила. Намира, че в кръга на своите трудови задължения, обв. Ф. единствено
е изпълнявал дадените му по установения ред служебни заповеди, а именно да
управлява товарния автомобил, с който да осъществяваП. на стоки. Застъпва, че
обвиняемият не е имал съзнание, че извършва нещо нередно или неправомерно,
поради което не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му
престъпно посегателство. Желае първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен
и вместо него да бъде постановен друг, с който обвиняемият да бъде оправдан.
Прокурорът при СГП намира решението
на СРС за правилно и законосъобразно. Намира, че първият съд е обсъдил всички
доказателства и е изложил аргументи защо намира за доказано престъплението
както от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че обстоятелството,
че обвиняемият не е собственик наП.ното средство, а е в трудови правоотношения
с юридическото лице – собственик на същото, не обуславя липсата на знание у
същия от субективна страна. Пледира първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Обвиняемият С.Ф., редовно призован,
не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба от
защитата му.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалбата, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови атакувания съдебен
акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК („Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил
е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни, писмени и
веществени доказателства и гласни и писмени доказателствени средства,
заключения на способи на доказване – експертизи, а именно :
гласни доказателствени средства
- обяснения на обв. Ф. (л. 67 от досъдебното производство), показанията на свидетелите
В.Р.С. (л. 16 от досъдебното производство), А.С.А.(л. 17 от досъдебното
производство), И.Н. (л. 18 – л. 19 и л. 22 от досъдебното производство) ; писмените доказателствени средства и
писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие (л. 14 – л.
14 от досъдебното производство), незаверени електрофотографски (ксерографски)
копия на сръбски паспорт и на сръбско свидетелство за правоуправление на МПС и
регистрационен талон (л. 29 – л. 34 от досъдебното производство), справка за съдимост на обвиняемия (л. 23 от съдебното
производство) ; способ на доказване –
заключение на съдебно – техническа експертиза № 59/2018 г. (л. 48 – л. 50 от досъдебното
производство) – приобщени по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, и веществените
доказателства по делото – 2 броя регистрационни табели с надпис „******“.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на
досъдебното производство.
Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл. 378, ал. 2 от НПК,
приложените писмени доказателствени средства и използвания способ на доказване –
експертиза. Първостепенният съд е кредитирал обясненията на обв. Ф., с изключение
на обясненията му, че не е знаел, че в България извършеното от него е
престъпление, и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели С., А. и Н. в тяхната цялост, в съвкупност със заключението на приетата
експертиза и посочените по-горе писмени доказателствени средства и веществени
доказателства, като на базата на така събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение, относно
фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав.
С оглед горното, въззивният съдебен
състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния
съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция
не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Анализът на същия сочи на следното :
Към 2017
г. обв. С.Ф. работел като шофьор към „Н.П.“ ООД, регистрирана в гр. Нови пазар,
Република Сърбия, чиито собственик и управител бил св. И.Н. (Izet Nokic).
Предвид развиваната спедиторска дейност, дружеството разполагало с няколко
камиона, един от които и товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с
номер на рама******. На неустановена дата в края на 2017 г., регистрационните
табели наП.ното средство с номера „******“ били откраднати. Поради усложнената и продължителна процедура
по пререгистрация на камиона, собственикът св. Н. поръчал на частно лице
саморъчно изработени табели, неиздадени от съответните компетентни полицейски
органи в Република Сърбия, на които да бъде изобразен идентичен номер на
ползвания до момента, които поставил на местата на отнетите такива. За тези
обстоятелства свидетелят уведомил обв. Ф., доколкото преимуществено последният
управлявал влекача. Със съзнанието за тях, обвиняемият извършвал няколкократни
курсове в рамките на Европа.
На 26.03.2018
г., обвиняемият отново изпълнявал курс с горепосочения товарен автомобил,
възложен му от неговия работодател. Придвижвал се с камиона със саморъчно
изработените, неиздадени от надлежните органи регистрационни табели, в гр.
София, по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София.
Когато достигнал КПП – 51, разположено на територията на гр. София, обвиняемият
бил спрян за проверка от полицейските служители при ОСПС – СДВР – свидетелите В.Р.С.
и Александър С. А.. След като проверили самоличността му, органите на реда
подали сигнал до дежурната част при 08 РУ – СДВР, поради възникнали у тях
съмнения относно автентичността на регистрационните табели. Полицейските
служители задържали водача.
На място
пристигнал дежурен екип на структурното подразделение на СДВР, който пристъпил
към извършването на действие по разследването в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК – оглед на местопроизшествието, в рамките на което били приобщени и регистрационните
табели, за нуждите на образуваното по този ред досъдебно производство.
В хода
на досъдебната фаза на делото и в рамките на назначените експертна справка и
техническа експертиза, било установено, че регистрационните табели са изготвени
саморъчно, а не съобразно правилата на сръбските компетентни органи. Буквите и
цифрите в тях не били щанцовани, а набити с инструмент с плосковърха работна
повърхност, като се наблюдавало разминаване по хоризонтала и вертикала между
отделните елементи. Така материализирани, изображенията и тяхното изпълнение
съществено се различавали от образците в разполагаемите от вещите лица
каталози.
Обвиняемият С.Ф. (S. F.)
е роден на *** г., в гр. Нови пазар, Република Сърбия, сърбин, със сръбско
гражданство, женен, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес в
Република Сърбия, гр. Нови пазар, ул. „******, персонален № ******Същият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а от НК.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка
по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата
инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните с постановлението по чл. 375 от НПК
рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите
на постановеното решение решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил
задълбочен и всестранен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Настоящият въззивен състав, като изцяло се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно
той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да
се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н.
о.).
В
този смисъл, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен
състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната
жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно и законосъобразно, при
формиране на фактическите си изводи относно извършената полицейска проверка на
водача обв. Ф., мястото и времето на извършване на проверката и резултатите от
същата, съдът се е доверил на показанията на полицейските служители –
свидетелите С. и А., като е преценил, че същите са непротиворечиви,
последователни, дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, в съответствие
с писмените доказателствени средства. Освен това, те намират категорична
доказателствена опора и в показанията на св. Н., по отношение на неистинността
на поставените на товарния автомобил регистрационни табели и заключението на
назначената и изготвена съдебно – техническа експертиза. Показанията на
полицейските служители са дадени в кратко време след извършване на полицейската
проверка, при съхранени спомени относно фактите и обстоятелствата, възприети
при проверката, поради което и същите са в състояние да изяснят в цялост и в
детайли възприетите от тях обстоятелства и да ги пресъздадат пред водещия
разследването. Измежду така събраните доказателствени средства не се откриват
каквито и да било противоречия или несъответствия, които да разколебават
безусловно налагащия се извод за пълната им кредитируемост, респективно да
налагат по - подробното им и задълбочено обсъждане.
Настоящата инстанция се солидаризира
с изводите на първоинстанционния съд, досежно кредитируемостта и на показанията
на св. И.Н.. По отношение на факта на поставяне на неистински регистрационни
табели на автомобила, същите намират категорична доказателствена опора в
съобщеното от свидетелите С. и А. и в заключението на назначената и изготвена съдебно
- техническа експертиза, по отношение на приобщените веществени доказателства
по делото, поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно. Нещо повече – в показанията си св. Н. изнася
неизгодни за него факти и обстоятелства, което е допълнителен аргумент в
подкрепа на пълната им кредитируемост. Първият съд правилно е кредитирал същите
и в частта им, в която св. Н. съобщава, че е уведомил обв. Ф. за това, че регистрационните
табели на управлявания от него товарен автомобил са неистински, около два
месеца преди задържането му, тъй като в тази им част показанията му се
подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите С.
и А., които сочат, че пред тях водачът обв. Ф. е заявил, че е уведомен за това,
че регистрационните табели са неистински. Последното обстоятелство се
потвърждава и в обясненията на обвиняемото лице (същият заявява : „От около 2 месеца разбрах, че регистрационните
табели на същия са били изгубени и тези, които са поставени и с които
управлявам, не са издадени от полицията в Сърбия“ – л. 67/гръб от
досъдебното производство). Предвид обстоятелството, че в нито една от
обсъдените по-горе части, показанията на св. Н. не се оборват от останалите,
събрани по делото, доказателствени източници, а напротив – получават пълна
доказателствена подкрепа, инстанциите по същество кредитират с доверие и
показанията му по отношение на осъществяваната от него търговска дейност чрез
дружеството „Н.П.“ ООД, броя на притежаваните от дружеството товарни автомобили
и причината да постави неистински регистрационни табели на процесния товарен
автомобил.
Правилно и законосъобразно първият
съд се е доверил и на обясненията на обв. Ф., в частта им, в която същият
съобщава за трудовата си ангажираност и за това, че е бил уведомен, че
регистрационните табели на управлявания от него автомобил са неистински, като е
преценил, че макар обясненията му да имат двойствена правна природа – и като
източник на доказателствено релевантни факти и обстоятелства, и като средства
за защита по повдигнатото му обвинение, в конкретния по делото случай
обвиняемият депозира обективно, безпристрастно и добросъвестно обясненията си
пред органа на досъдебното производство и обясненията му кореспондират по несъмнен
начин с показанията на свидетелите С., А. и Н.. Правилно първостепенният съд не
се е доверил на съобщеното от този обвиняем, че не е бил наясно с противоправния
характер на деянието му на територията на страната, като е преценил, че
обясненията му не кореспондират с причината, наложила поставянето на неистински
регистрационни табели на автомобила и са житейски неубедителни и нелогични.
Предвид обстоятелството, че св. Н. е съзнавал тежката и продължителна процедура
по подмяна на регистрационните табели в Р. Сърбия и е решил да я избегне, като
постави неистински регистрационни табели на мястото на откраднатите, за което е
уведомил обвиняемия, то е несъмнено явно, че и св. Н., и обвиняемият са
съзнавали и това, че неизпълнението на съответния административен режим във
връзка с отчетността наП.ните средства, макар и тромав, и продължителен, е
скрепено със санкции, и това е практика не само на територията на Р. Сърбия.
Поради това, правилно СРС е приел, че в тази им част обясненията на обвиняемия
са предназначени да изградят защитната му версия по повдигнатото му обвинение.
Обосновани са и изводите на първата
съдебна инстанция в насока пълна кредитируемост на заключението на приетата
съдебно – техническа експертиза. Същата е относима към предмета на доказване по
делото, отговаря в пълнота и точно на поставените ѝ въпроси и е извършена
от вещо в съответната област на науката лице, за което липсват каквито ѝ
да е основания за съмнения в неговата компетентност и обективност.
Правилно и законосъобразно съдът е
дал вяра и на останалите събраните писмени доказателствени средства, като е
преценил, че са взаимодопълващи се, допринасят за изясняване на обективната
истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните гласни
доказателствени средства.
От справката за съдимост на обвиняемия
безпротиворечиво се установява чистото му съдебно минало и липсата на наложено,
по реда на чл. 78а от НК, административно наказание.
Настоящата инстанция изцяло се
солидаризира с изводите на първоинстанционен съд и по отношение на
кредитируемостта на приобщените в качеството им на веществени доказателства – два
броя регистрационни табели, като прецени, че същите са приобщени към
досъдебното производство по надлежния процесуален ред и са относими към
предмета на доказване така, както е очертан от разпоредбата на чл. 102 от НПК.
Съобразно нормата на чл. 378, ал. 2
от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно се е ползвал от събраните в
рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и гласни и писмени
доказателствени средства.
Въззивният състав служебно
констатира, че правото на защита на обв. Ф. не е било нарушено в нито един етап
от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на
процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на обвиняемия – редовно връчване на постановлението по чл. 375
от НПК, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения,
да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато служебно му е назначена, както и възможност да се
изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права
и интереси, а също и да ползва устен и писмен превод в наказателното
производство на разбираем за него език.
Като цяло, въззивният съд намира, че
за установяване на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е
положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Събраните на двете
фази на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от
които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние и неговия
механизъм, така и съпричастността към същото на обв. Ф..
Предвид всичко изложено,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на
престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото
доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните дата и място от обвиняемото
лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
От обективна и субективна страна са
налице всички признаци на този престъпен състав.
За съставомерността на деянието от
обективна страна по основния състав на престъплението по законов текст, е
необходимо престъпният деец да си служи с табела с регистрационен номер,
издадена за друго моторноП.но средство, или с табела, неиздадена от съответните
органи. Престъплението е умишлено, като същото би могло да се осъществи само с
форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като
умисълът на дееца следва да обхваща представите относно всички обективно
съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна
квалификация. Деецът следва да съзнава, че си служи с табела с регистрационен
номер, издадена за друго моторноП.но средство, или с табела, неиздадена от
съответните органи и пряко да цели настъпването на именно тези общественоопасни
последици.
Настоящият съдебен състав се
съгласява с анализа, направен от първоинстанционния съд, на съставомерните
признаци на престъплението по този законов текст, като намира, че същият
правилно е преценил съдържанието на понятието „служене“ със съответните
контролни знаци в контекста на императивните законови разпоредби на чл. 139,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП – „Движещите си по
пътя пътниП.ни средства трябва да бъдат
…3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) обозначени със
съответните опознавателни знаци;“ и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторниП.ни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.“. Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията,
развити от първия съд, че предмет на посегателство по анализирания законов
текст се явяват както контролни знаци, издадени от компетентните органи на Р.
България, така и такива, издадени от компетентните органи на други държави.
Служенето с тях всякога накърнява обществените отношения, свързани с
транспортната сигурност и с отчетността наП.ните средства като участници в
движението – обект на посегателство по чл. 345, ал. 1 от НК.
В конкретния по делото случай безспорно се
установява, че от обективна страна, на 26.03.2018 г., около 23.40 часа, в гр.
София, по АМ „Тракия“, на КПП – 51, обв. Ф. управлявал товарен автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, с номер на рама******, на който били поставени
регистрационни табели, обективиращи държавни контролни номера „******“,
неиздадени от компетентния за това орган на Р. Сърбия. Обвиняемият Ф. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, като
при движението си на територията на Р. България, на инкриминираните дата и
място, си служил с неистински регистрационни табели, неиздадени от съответните
органи, управлявайкиП.ното средство, на което същите били поставени, с оглед да
обективира обстоятелството, чеП.ното средство е регистрирано и е с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, поради което може
да осъществява движение по републиканската пътна мрежа.
Действително, защитата правилно
сочи, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че обв. Ф. не
е бил собственик на процесното пътноП.но средство, а единствено е изпълнявал
трудовите си функции като водач на същото. Установява се и това, че табелите са
били поставени наП.ното средство не от обвиняемия, а от св. Н.. Това
обстоятелство, обаче, не разколебава изводите на инстанциите по същество за
обективната съставомерност на осъщественото от него деяние по вменения му
престъпен състав, доколкото изпълнителното му деяние – „служене“, може да се
осъществи не единствено чрез физическото поставяне на неистинските
регистрационни табели, но и чрез управление на пътноП.но средство с такива
табели, което именно обвиняемият е осъществил.
От субективна страна, следва да се
приеме, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината „пряк“ умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на
тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у обвиняемото лице, съдът следва да изходи
от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно
това, че обвиняемият е съзнавал, че управляваП.ното средство с поставени на
него неистински регистрационни табели, неиздадени от съответните органи.
Неоснователни са доводите на защитата, изтъкнати
във въззивната жалба и пред настоящата съдебна инстанция, че обвиняемият не е
имал съзнание, че в Р. България осъщественото от него деяние има престъпен
характер. В тази насока въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че и
св. Н., и обв. Ф. са съзнавали неистинския характер на поставените наП.ното
средство регистрационни табели, както и това, че до поставяне на неистински
регистрационни табели се е достигнало с цел избягване на съответните
административни процедури, установени в Р. Сърбия. Предвид изложеното се налага
заключението, че същите са съзнавали, че регистрационните табели следва да
бъдат издадени от компетентните органи на съответната държава и управлението на
автомобила с неиздадени по съответния ред регистрационни табели е
противоправно, респективно скрепено със санкция във всички държави – страни по
Виенската конвенция за пътното движение от 1968 г. Обстоятелството, че обв. Ф.
е възможно да не е съзнавал, че деянието му е именно наказателно противоправно
в Р. България не е извинително, доколкото незнанието на закона не извинява.
С оглед изтъкнатото, настоящата
инстанция намира, че правилно и законосъобразно първият съд е квалифицирал
осъществената от страна на обв. Ф. престъпна деятелност като престъпление по
чл. 345, ал. 1 от НК.
При правилна правна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по отношение на обв. Ф. са
налице материално – правните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, като в
същото време отсъстват отрицателните, възпрепятстващи възможността за
приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК предпоставки на ал. 7 на същата норма. Обвиняемото
лице не е било осъждано за престъпление от общ характер и не е било
освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от
НК, признато е за виновен за умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание до три години лишаване от свобода, не са настъпили имуществени вреди
от деянието, като в същото време то не е било в пияно състояние, от деянието не
е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не е извършено
срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не са налице
множество престъпления.
Точно и вярно е отмерен от районния
съд и размера на административното наказание „глоба”, наложено на обвиняемия, а
именно такава, в размер на 1 000 (хиляда) лева. Правилно
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо отговорността на обвиняемия трудовата
и социалната му ангажираност, изразеното искрено съжаление за стореното,
отсъствието на информация за други противообществени прояви на обвиняемия,
включително за нарушение на правилата за движение по пътищата. По делото не се
отчитат отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства. При така
сложилото се своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция намира, че
по делото правилно са отчетени единствено смекчаващите отговорността на
обвиняемия обстоятелства, което налага следващото му се административно
наказание „глоба“ да се определи в размер на законоустановения минимум от 1 000
(хиляда) лева.
Въззивният съд
споделя становището на районния, че така определения размер на административното
наказание „глоба” в най - пълна степен ще обезпечи постигане целите на същите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като, от една страна, ще се спомогне обвиняемият
да се превъзпита към спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и
предупредително не само върху него, а и спрямо останалите членове на
обществото, а от друга страна – тази санкционна последица ще въздейства
възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на самия обвиняем,
което да бъде в пределите на закона.
С оглед изхода на делото, разноските
по досъдебното производство за изготвяне на експертиза правилно са възложени на
признатия за виновен обв. Ф., в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК. Същите са вярно изчислени. Правилно е определено същите да бъдат заплатени
по сметка на СДВР.
Правилно и законосъобразно първият
съд е постановил, на основание чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските за извършен
превод от български на сръбски език и обратно да останат за сметка на органа,
който ги е сторил в двете фази на наказателното производство.
Настоящата инстанция
констатира, че СРС е пропуснал да се произнесе, като на основание чл. 190, ал.
2 от НПК възложи в тежест на обвиняемия да заплати в полза на държавата и по
сметка на СРС сумата от 10.00 лева държавна такса за служебно издаване на 2
(два) изпълнителни листа, но прецени, че не може да поправи този пропуск едва с
решението си, тъй като с това би ограничил правото на обвиняемия за
двуинстанционен контрол върху актовете на съда. Районният съд следва да
отстрани констатирания пропуск по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Настоящата инстанция не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания
съдебен акт, които да налагат отмяна на същия и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1
от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същият
следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – оставена без уважение, като
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 31.01.2019 г. по НАХД № 11183/2018 г. на СРС - НО, 2-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.