ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6
10.01.2019г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговски състав, в закрито заседание на десети януари, през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Казларова,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева ч.т.д. № 312 по описа на съда 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 274, ал. 1, пр. 1 ГПК
Образувано е по частната жалба на А. Р. А. срещу О. №931 от 11.10.2018 год., по т.д. №295/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено, поради неизпълнение на указания за заплащане на разноски за назначаване на особен представител на ответното дружество “Ц“ ООД на основание чл. 29, ал. 4 ГПК след преценка на съда за противоречие на интересите между дружеството и неговия законен представител А. Р. А., участващ по делото като ищец.
В частната жалба, определението е обжалвано с доводи за недопустимост и неправилност.
По оплакването за недопустимост в частната жалба са развити доводи, че не е изчерпана процедурата за назначаване на особен представител, като съдът определи размер на разноските, без да е назначил такъв. Изложени са съображения, че от една страна назначаването на особен представител е предпоставка за определянето на депозит, който да се внесе за заплащане на възнаграждение, а от друга, че съдът е следвало, но не е изчерпал кръга на лицата, по отношение на които е налице интерес от внасянето на разноски за назначаване на особен представител на ответното дружество, поради противоречие по делото между неговите интереси и тези на представляващия дружеството по закон.
Във връзка с възраженията за неправилност е изложен на първо място същият довод – посочен и като основание за недопустимост на прекратителното определение, както и, че изначално съдът е следвало да укаже разноските да бъдат внесени от ищеца, комуто принадлежи и правният интерес от провеждане на производството по предявените искове за прогласяването на нищожността, евентуално за отмяна като незаконосъобразни на атакуваните решеният на ОСС на “Ц“ ООД за промяна в управлението и представителството, както и адреса на управление на дружеството.
На следващо място се поддържа, че неправилно съдът не е изчерпал кръга на заинтересованите лица, които да внесат необходимите разноски за назначаване на особен представител, като това задължение е могло да бъде възложено на конституирания като трето лице помагач – съдружника А. Р. М. В краен случай, назначаването на особен представител е могло да се извърши за сметка на бюджетните средства на съда, като с оглед изхода на делото да се възложат на „загубилата“ страна, още повече, че са налице доказателства за липса на средства от страна на дружеството, като съдът следвало да се произнесе по приложението на чл. 83 ГПК.
С обжалваното определение на следващо място се твърди, че са нарушени основни принципи в гражданския процес - за законност, за служебно начало, за състезателно начало, за равенство на страните и справедливост, като поради бездействието на насрещната страна са накърнени неоснователно интересите на страната, която има интерес от разглеждане на предявените искове. При липсата на интерес от уважаването им ответната страна бездейства в защита на своите интереси, което има за последица прекратяването на делото и изтичане на установените от закона преклузивни срокове за атакуване решенията на ОСС по реда на чл.74 ТЗ. Изтъкнато е, че съгласно нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК съдът, решавайки дали да възложи разноските в тежест на представлявания или представляващия, е следвало да извърши преценка съобразно обстоятелствата по делото, което не е сторено. Разноските е следвало да се възложат на страната, която има най-голям интерес от разглеждане на делото, като следвало да се съобрази и правото й по чл. 78 ГПК.
В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е подаден отговор от А. Р. М. в качеството му на трето лице помагач на ответника, в който се поддържа искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Изтъкнато е, че с действията си ищецът шиканира процеса, като сочи данни за злоупотреба с представителната му власт за дружеството и извършване на действия в ущърб на интересите на съдружниците, както, поради наличието на възможност за ищеца – частен жалбоподател, при наличие на действителен интерес от разглеждане на делото, да заплати реално необходимите разноски за особен представител. Посочва, че са неверни твърденията, че дружеството не разполага със средства. Поддържа, че ищецът и пълномощниците му – адв. Д. адв. А. , упражняват предоставените им права недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК, в нарушение на морала и добрите нрави, като твърдението, че разноските за особен представител следва да бъдат за сметка на бюджетните средства на съда е изразено с емоционални, негативно натоварени квалификации.
Бургаски апелативен съд, като се запозна с частната жалба, намери, че същата е допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, при наличието на правен интерес от обжалване на определението, преграждащо по нататъшното развитие на делото.
Разгледана по съществото си е основателна предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Р. А. против “Ц“ ООД, представлявано от А. Р. А. , за прогласяване нищожността, евентуално отмяна на решения на общо събрание на съдружниците.
С разпореждане № 587/26.06.2018г. поделото като трето лице помагач на ответното дружество по делото е конституиран съдружника в “Ц“ ООД - А. Р. М. , определен е депозит за особен представител на ответника, който да се назначи на основание чл. 29, ал. 4 ГПК, като чрез управителя А. А. е указан седмичен срок за изпълнение на указанията. Като законен представител на дружеството, ищецът упълномощил адв. Д. да упражняван процесуалната представителна власт по делото от името на дружеството, която е подала молба, разноските за назначаване на особен представител да бъдат възложени на конституирания по делото като трето лице помагач на ответника -. . С определение №814/19.09.2018 год. молбата е оставена без уважение, като съдът указал на ответника да внесе разноски за назначаване на особен представител на дружеството по чл.29 ал.4 от ГПК в размер на 500 лв., както и последиците от неизпълнение на тези указания.
Съобщението с указанията е било връчено на управителя А. А. , на съдебния му адрес, посочен в исковата молба, на 02.10.2018 год.
С обжалваното определение №931 от 11.10.2018 год., като е констатирал, че указанията не са изпълнени, Бургаски окръжен съд аргументирайки се, че процесуалното представителство е абсолютна процесуална предпоставка, която не е налице е прекратил производството по делото като недопустимо.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налага правния извод, че определението е неправилно и следва да се отмени.
Съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител, в който случай според обстоятелствата, съдът определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.
Няма съмнение, че с оглед участието на законния представител на ответното търговско дружество “Ц“ ООД - А. Р. А. като ищец в съдебния процес по предявените от него искове по чл. 71 и чл. 74 ТЗ.
Преценката за допустимост на така предявените искове и възможността на всеки от съдружниците да встъпи съгласно чл. 74, ал. 3 ТЗ, в аспекта на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д. П. , е извън предмета на настоящото дело – определен с подадената частна жалба, като по поставените в нея въпроси по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК, Бургаски апелативен съд намира от правна страна следното:
Последователно в съдебната практика, че в хипотезата на чл. 29, ал.4 от ГПК на противоречие в интересите между представляван и представител процесуалната норма оправомощава съда да определи според обстоятелствата дали разноските да се поемат първоначално от представлявания или от представителя, като единствено в случаите на чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК въпросът е разрешен еднозначно чрез възлагането им всякога върху ищеца. Хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК урежда първоначалното поемане на разноските от страните по делото не с оглед на процесуалното им качество като ищец или ответник. Както представителя, така и представлявания в зависимост от предмета на предявения иск е допустимо да участва както като ищец, така и като ответник. До назначаването на особения представител, при всички случаи е налице процесуална пречка за извършване на всякакви съдопроизводствени действия по делото. Предвид посочената забрана за разглеждане на делото, без да е назначен особен представител няма място за приложението на чл. 77 ГПК, поради именно е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК. Разноските следва да бъдат внесени предварително от представителя или представлявания, в зависимост от преценката на съда на обстоятелствата по делото, като адресата на задължението следва да се определи съобразно активната процесуална легитимация. Подобна преценка в случая не е извършена от съда, като е неясно, по какви съображения внасянето на разноски е възложено на пасивно легитимираната страна по делото. Възлагането на разноските за особен представител върху представлявания, извън случаите на участието му като ищец, логически и правно е обосновано само в случаите, когато участието му в процеса като ответник е само формално според надлежното упражняване на процесуални права от гледна точка защитимия материално-правен интерес и определената от закона активна легитимация, като например в случаите по чл. 62, ал. 2, чл. 63 СК. Във всички случаи, изхождайки от посоченото по-горе, касателно необходимостта от предварително внасяне на разноските за назначаване на особен процесуален представител, е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, а при неизпълнение – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК, като е недопустимо на посоченото основание, делото да бъде прекратено поради процесуалното бездействие на ответника. Предявеният от управителя иск с правно основание чл. 74 от ТЗ в оспорване на решенията на ОСС за освобождаването му обуславя несъмнено първоначалното поемане на разноските за особен представител именно от представителя като активна в процесуалното правоотношение страна. Поради това, неправилно първоинстанционният съд е определил тези разноски да бъдат първоначалното заплатени от ответника, който няма правен интерес от разглеждане на предявените искове. Относно приложението към исковата молба нормата на чл. 129, ал.2 от ГПК препраща към чл. 128 от ГПК, включително и към т.2, която изисква към нея да бъде представен и документ за внесените разноски, когато такива се дължат. Затова нормата на чл. 129, ал.3 от ГПК следва да се приложи в случаите, когато ищецът не внесе разноски за извършване на процесуално действие, което е предпоставка за по-нататъшно развитие на производството, каквото е назначаването на особен представител на ответника. Именно поради последното е неоснователно твърдението в частната жалба относно поредността на процесуалните действия във връзка с процедурата по назначаване на особен представител, а кръга на задължените лица се изчерпва с оглед на активната легитимация, притежавана в настоящия случай само от частния жалбоподател като ищец.
Фактически и житейски целесъобразно е изтъкнато в отговора на частната жалба, подадена от конституирания по делото като помагач на ответника (което му качество следва да се прецезира от първоинстанционния съд в аспекта на чл. 74, ал. 4 ТЗ и задължителните указания по приложението на закона – чл. 71 и чл. 74 ТЗ, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д. П. ), че за частният жалбоподател като ищец, комуто като представител на ответното дружество указанията по чл. 29, ал. 4 ГПК са съобщени, не е съществувала пречка да ги изпълни и да предотврати, постановяването на обжалваното от него прекратително определение. Правилно също така е коментирано като правен non sans извършването на преценка за наличието на предпоставките на чл. 83 ГПК по отношение на търговското дружество и назначаването му на особен представител в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК. Адресат на дадените от съда указания за заплащане на разноски в случая, обаче, не е ищеца, поради което и при бездействие на ответника липсва основание за приложението на чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК, поради което именно, определението следва да се отмени като неправилно.
Съгласно чл. 278 ГПК, въпросът по частната жалба следва да бъде разрешен, като на ищецът да бъдат дадени указания за предплащане на определените от съда разноски за назначаване на особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията в мотивите на определението
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: