РЕШЕНИЕ
№ 770
31.10.2019
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Мазгалова в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №825 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.М.С. ***, против Решение №82 от 10.04.2019г., постановено по АНД №120 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.
Касационният
жалбоподател счита атакуваното решение за необосновано и немотивирано,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Смята, че
въпреки безспорно установяване на факта на извършване на нарушението,
решаващият съдебен състав не направил самостоятелна проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН, а споделил мотивите на
административнонаказващия орган. Във връзка с това било налице формално
произнасяне. В конкретния случай, действително било налице административно
нарушение, но предвид обстоятелството, че не били настъпили никакви вредни
последици за държавата, че дължимата такса била заплатена още на следващия ден,
за което на АНО били представени доказателства, както и че това било първо
нарушение на наказаното лице, следвало решаващият съдебен състав да приеме, че
случаят бил маловажен. В жалбата се посочва също, че преценката за маловажност
следвало да бъде направена конкретно, за всеки отделен случай и не отменяла
задължението на наказващия орган и съда да преценят всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, при определяне на санкцията, която следвало да отговаря на
тежестта на нарушението. Така или иначе, по делото не се установило с какво
платената със закъснение такса, в конкретния случай, затруднила по някакъв
начин дейността на административнонаказващия орган или рефлектирала негативно
върху контрола по определяне и събиране на данъци и такси. От друга страна по
делото се установило, че дължимата такса била заплатена още на следващия ден,
както и че това било първо нарушение. Според касационния жалбоподател, предвид
основната цел на ЗАНН – налагане на наказания за предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правен ред и предупредително
и превъзпитателно въздействие върху гражданските субекти, то следвало да се
приеме, че постигането на тези цели в случая можело да се осъществи и без
налагането на санкция. Целите на ЗАНН можело да се изпълнят с предупреждаване
на нарушителя чрез съответния способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Освен това степента на извършеното нарушение не съответствала на
тежестта на наложената санкция. Посочва, че нарушението му е първо по ред и
било отстранено още на следващия ден. Твърди, че е добросъвестен, а нарушението
извършил инцидентно и то в ситуация на особени, непредвидени обстоятелства,
поради което за постигане на целите на ЗАНН, не било необходимо санкционирането
му. Всичко това обосновавало извода, че процесното административно нарушение
следвало да се квалифицира като маловажен случай. На следващо място, касаторът
сочи, че районният съд постановил, че административнонаказващият орган правилно
бил свързал нарушението със санкцията на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, но в обжалваното наказателното постановление било посочен единствено
чл.53, ал.1 от ЗП, която съдържала десет различни състава на административни
нарушения. В тази връзка счита, че нямало как да бил извършил десет нарушения
едновременно, така както било отразено в наказателното постановление. Твърди,
че с това действие АНО ограничил правото му на защита, което не било взето
предвид на първоинстанционния съд.
Моли
се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба, Агенция пътна инфраструктура София, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №82/10.04.2019г., постановено по АНД №120/2019г.
(погрешно посочено като НАХД 611/2018г.), Районен съд – Димитровград
потвърдил Наказателно постановление (НП) №4702/25.08.2017г., издадено от главен
инспектор, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с което на А.М.С. ***, за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че действително, както АНО
установил, жалбоподателят нямал разрешително за управление на извънгабаритно
ППС, с което извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, като
формирал изводи за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление. Обсъдил възраженията на оспорващия, изложени в жалбата му пред
съда, и ги отхвърлил.Възприел за основателни мотивите на
административнонаказващия орган за липса на основания определяне на случая като маловажен. Според съда,
правилно нарушението било свързано със санкцията на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Поради
определената глоба в минимален размер не изложил мотиви в тази насока.
Касационната
инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.
Настоящият
съдебен състав констатира, че в решението е допусната техническа грешка при
изписване номера на административно наказателното дело, но това обстоятелство
само по себе си не обосновава извод за незаконосъобразност на съдебният акт.
От
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, безспорно се установява,
а и не е спорно между страните, че на 26.07.2017г. в 17.40 часа на път I -5,
км.272 на центъра на с. Р., посока гр. С. З. - гр. Хасково служители на АПИ
извършили проверка, при която констатирали че касаторът осъществявал движение
на състав от ППС с пет оси, състоящо се от МПС с две оси марка „Д….“, модел „ХФ.“,
с рег. № Х …. КА и ремарке с три оси с рег.№ Х … ЕЕ, като ППС било
извънгабаритно. При извършеното замерване на ППС с превозвания от него товар, с
техническо средство - ролетка Р05 - надлежно калибрирана, било констатирано че
широчината на ППС-то е 3.30 метра, при допустими 2.55 м. Установено било от служителите,
че водачът осъществявал движение на извънгабаритното пътно превозно средство
без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/.
Въз
основа на така констатираното и на база представени от шофьора на ППС и настоящ
касатор – копия на лична карта, талони за регистрация на МПС и ремарке и пътен
лист, свидетелят по делото пред РС И. Д. съставил по отношение на водача АУАН №
0005485/26.07.2017г. Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение е издадено процесното НП, с което на А.С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП,
за извършено нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП. Описаните в НП
признаци на нарушението са идентични с посочените такива в АУАН.
Правилно
съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са били допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Изводите в тази насока са обосновани и се споделят от настоящата
инстанция. Същественото
в случая е, че превишаването на показателя за ширина на съставното ППС се дължи
изцяло на превозваната със същото стока – слама, обстоятелство което не се
оспорва от касационния жалбоподател.
Безспорно
в случая, както в АУАН, така и в НП е описано нарушение, съставомерно по чл.
26, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗП. С тази разпоредба се създава забрана да се
извършва движение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия от извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства за дейности от специалното ползване на пътищата
без
разрешение.
Констатираното
надвишаване на допустимите максимални размери на ППС и товара към него за
движение по пътищата отворени за обществено ползване досежно широчината - 3.30
м. при допустими 2.55 м. обосновават установеното движение на „извънгабаритно
ППС“ по смисъла на чл. 2, вр. с чл. 5, ал.1, т.1 от Наредба № 11/3.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (загл. изм. –
ДВ, бр.67 от 2007 г.) . Доколкото за съставомерността на последното е
необходимо движението на извънгабаритното ППС да се осъществява без
необходимото разрешение, то и в АУАН и в НП се съдържат и констатации за липса
на такова разрешение. Именно в тази връзка е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, въвеждаща забрана в обхвата на
пътя да се извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
– дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на §.1, т.8 от ДР на
ЗП, каквато безспорно е констатирана в случая.
Извършването
на нарушението се установява по категоричен начин от събраните гласни
доказателства пред районния съд, чрез разпита на свидетелите, както и от
приетите писмени доказателства по делото.
В
случая е установена и техническата годност на използваното техническо средство
-ролетка и съответствието ѝ с изискванията на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. С оглед горното, безспорно
към момента на проверката – 26.07.2017г. длъжностните лица са разполагали с
надлежно комплектовано и годно техническо средство за измерване.
Пред
районния съд, а и пред настоящата инстанция, не са ангажирани доказателства,
които да опровергаят констатациите на административнонаказващия орган. От своя
страна, районният съд не е допуснал
нарушение на правилата за разпределяне доказателствената тежест в процеса и е
постановил законосъобразно решението си.
В
съответствие с правомощията си и съобразно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №
11/2001г. актосъставителят е съставил АУАН на водача на тежкото ППС, тъй като е
установил, че именно той управлява същото без изискващото се разрешение
съобразно чл.14, ал.2, т.1, б. „а“ от Наредба № 11/2001 г. и във връзка с чл.
5, ал.2, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата. В разпоредбата на
чл. 15, ал.3 от Наредба № 11/2001 г. е указано кои са лицата, длъжни да подадат
в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за
издаване на необходимото разрешително по образец, като нормата очертава ясно
кръга на задължените лица – от собственика на превозното средство до неговия
водач, който фактически осъществява превоза. Доколкото касаторът при извършване
на проверката не е представил такова разрешение, нито дори твърди наличието му
към този момент, то безспорно същият е осъществил състава на
вмененото му нарушение, като вината му е налице и обосновава ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Не се споделя
оплакването, че решаващият съдебен състав не направил самостоятелна проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. След като съдът е посочил в
решението си, че споделя като основателни мотивите на АНО, то съвсем ясно е, че
проверка за законосъобразност на изводите на наказващия орган в тази насока е
била извършена, като основателно е прието, че случаят не може да бъде определен
като маловажен. Твърденията на касатора, че
след установяване на нарушението е била заплатена съответната дължимата
пътна такса за движението на управляваното от него извънгабаритно ППС, не се доказват, но
дори да бяха представени съответни доказателства удостоверяващи това
обстоятелство, този факт не би променил извода относно неприложимостта на
чл. 28 от ЗАНН. Както правилно е
посочено в наказателното постановление, движението по пътищата на
извънгабаритни превозни средства е дейност която се характеризира с висока
степен на обществена опасност. Описаното
в НП нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновения случай на нарушения от този вид. Самото нарушение е формално,
поради което действително настъпване на вредни последици не е необходимо. Освен
това следва да се има предвид и значимостта на обществените отношения,
регулирани с нарушените правни норми. В закона за пътищата са предвидени
правила за поведение на водачите на ивнъгабаритни превозни средства, които да гарантират и защитят в максимална
степен безопасността на останалите участници в движението. Нарушенията на тези правила несъмнено водят
до създаване на опасна пътна обстановка, поради което трудно би
могло да се говори за маловажност
на нарушенията по чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Липсват и данни за проява на такива особени и/или извънредни
обстоятелства, които да обосноват извод за приложимостта на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Обстоятелството дали дължимата пътната такса за движение на
извънгабаритно ППС да е била заплатена на следващия ден, би могло да повлияе
единствено върху размера на наложената санкция, като наказващият орган
отчитайки, че нарушението на водача е първо по ред, правилно е съобразил, че
същата следва да е в най-ниския предвиден от закона размер. Тези смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче, не могат да обусловят извод за маловажност
на извършеното нарушение. Поради тази причина правилно на водача,
осъществил неправомерния законов състав, е била ангажирана административнонаказателна
отговорност.
Настоящата
инстанция намира, че АНО правилно е квалифицирал деянието по чл. 26, ал.2, б. „а“,
във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/и;ли тежки ППС, при което предвиденото наказание е глоба от
1000 до 5000 лв., като изрично в НП е посочено, че санкцията се налага на
основание чл.53, ал.1, т.2, във връзка с нарушаване разпоредбата на чл.26,
ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата. Ето защо не се споделя и второто
възражение на касатора, че в обжалваното наказателното постановление била посочена
единствено ал.1 на чл.53 от ЗП, която съдържала десет различни състава на
административни нарушения. Касационната инстанция счита, че нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано, направени са и правилните законови
привръзки. Наказаното лице не е било лишено от възможността да разбере какво
нарушение му се вменява и за какво се ангажира административнонаказателната му
отговорност, съответно не е било нарушено и правото му на защита.
Във
връзка с изложеното се налага изводът, че в случая по безспорен начин е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, поради което правилно и законосъобразно районният съд е потвърдил
издаденото наказателно постановление. Съдебният акт не страда от визираните в
жалбата пороци, както и други такива, което води до извода, че ще същият следва
да бъде оставен в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №82/10.04.2019г.,
постановено по АНД №120 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.