Решение по дело №50/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

2. Образувано е по Жалба на К. П. М., [ЕГН] от град Велинград, ул. Никола Вапцаров № 102а, с посочен съдебен адрес гр. Велинград, бул. Хан Аспарух, №21, бл. Б, ет. 1, ап. 10, адв. С. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-********** от 20.12.2023 г., издадена от младши автоконтрольор от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Мечкаров, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

3. Поддържа се, че оспорения административен акт е необоснован, незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби.

Жалбоподателя счита, че за прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. Сочи се, че в случая това не е налице, тъй като Мечкаров е дал кръвна проба, а по аргумент на чл. 171, точка 1, буква ,,б“, предл. последно от ЗДвП, при наличие на изследване на кръвна проба, резултатите от нея са определящи. При това положение се поддържа, че издадената заповед е преждевременна преди да има резултат от химикотехнологичната проба на кръвта за наличие на опиати.

Възразява се, че оспорената заповед не съдържа мотиви относно срока на приложение на административната мярка.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Ответника К. П. С., на длъжност младши автоконтрольор от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема становище по жалбата..

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. При извършена проверка на 20.12.2023 г., около 11:50 часа в гр. Велинград на ул. Юндола, К. П. М., [ЕГН], като водач на моторно превозно средство „Шкода Фабия“, с peг. № [рег. номер], собственост на Б. Ц. Д., [ЕГН], в близост до кафе „Централ“ в посока с. Юндола, управлява моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като при извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „DrugTest 5000“, с фабричен № ARME-0072, в 12:25 часа на 20.12.2023г. е отчетена пробата с положителен резултат с пореден номер 154 за употреба на наркотични вещества „бензодиазепини“, „канабис-25“, „амфетамин“ и „метамфетамин“, като показанието е било показано на водача К. М.. На водача е бил издаден талон за изследване № 125446, като същият е отведен във Филиал за спешна медицинска помощ Велинград, където е дал кръв и урина за изследване.

Водача е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, с фабричен № ARNA-0197 в 12:17 часа на 20.12.2023г., като е получена проба 0,00 ‰.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, а именно - управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

О. К. П. С. на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик е съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1145822 от 20.12.2023г. Акта е връчен на неговия адресат на същата дата, като Мечкаров е отбелязал „…нямам възражения…“.

Процесната заповед е издадена въз основа на така приетите за установи факти и правна квалификация на деянието.

7. По административната преписка е приложена справка за водача К. П. М., от която е видно, че от издаване на свидетелството му за управление на МПС на 24.04.1996 г. до момента, за нарушения на ЗДвП, спрямо него са издадени шест наказателни постановления, девет електронни фиша и са приложени две принудителни административни мерки през 2014 г. и 2023 г., като и двете са за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочена в справката е и постановена от Районен съд Велинград присъда, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, тоест за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 ‰, установено по надлежния ред.

Представена е Заповед № 81212-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП.

Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително „младши автоконтрольор І-ІІ степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОДМВР, Пазарджик, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 , от ЗДвП.

Представени са Талон за изследване № 125446 от 20.12.2023 г., който е връчен на адресата без заявени възражения; Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 20.12.2023 г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 20.12.2023 г.

IV. За правото:

8. Според чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

9. В случая, данните по делото налагат несъмнения и еднозначен извод, че на 20.12.2023г., около 11:50 часа в гр. Велинград на ул. Юндола, в близост до кафе „Централ“ в посока с. Юндола, К. П. М. управлява моторното превозно средство „Шкода Фабия“, с peг. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като при извършена проверка с техническо средство „DrugTest 5000“, с фабричен № ARME-0072, в 12:25 часа на 20.12.2023г. е отчетена пробата с положителен резултат с пореден номер 154 за употреба на наркотични вещества „бензодиазепини“, „канабис-25“, „амфетамин“ и „метамфетамин“, като показанието е било показано на водача К. М..

Противоправното деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации. Каквито и да е доказателства за нещо различно от описаното от контролния орган деяние, не се представиха в хода на съдебното производство.

10. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда. Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение.

11. При това положение, следва да се съобрази, че според разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Казано с други думи, извършеното от Мечкаров деяние съставлява престъпление, което в твърде радикална степен застрашава живота и здравето на хората. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, за подобни деяния, спрямо жалбоподателя неведнъж са били налагани наказания.

Като е отчел това и за да охрани този обществен интерес, като ограничи предпоставките за повторно осъществяване на подобно противоправно поведение от Мечкаров, административния орган, правилно е приложил административната принуда и е определил съответно предвидения в закона срок на действие на мярката.

На следващо място, трябва да се отбележи, че прилагането на административната принуда е предприето своевременно, в деня в който е установено противоправното деяние, което засяга в съществена степен охраняваните обществени отношения. Относно срока на действие на мярката е ясно, че към момента в който въпроса за вината и юридическата отговорност на Мечкаров във връзка с прежде описаните деяния бъде разрешен, административна принуда на практика ще бъде безпредметна, а продължаването на нейното прилагане, не ще е вече в съответствие с целта, която закона преследва, посредством налагането на административни мерки от категорията на процесната такава. Ето защо, както законодателя, така и административния орган са посочили именно този момент, като край на периода на действие на принудата, като същевременно са го ограничили до максимална продължителност от 18 месеца. Така настъпването на един от двата посочени момента, ще има за пряка последица прекратяване на действието на административната мярка.

12. Относно заявените в жалбата възражения е необходимо да се посочи, че нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не придава някакво суспензивно действие на даването на биологична проба за лабораторно изследване и не поставя възможността да бъде постановена посочената в закона принудителна административна мярка в зависимост от непременното наличие на резултат от медицинско изследване за употреба на наркотици или техни аналози. Такива правила няма предвидени в ЗДвП. Това не следва и от указанието на закона, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Според цитирания в т. 8 от настоящото решение текст на закона, предпоставките за прилагане на административна принуда са „…употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест (курсива мой)….“. Несъмнено е, че установената употреба на наркотични вещества или техни аналози от водач, било посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, било посредством тест с техническо средство, както е в конкретния казус, са необходими и достатъчни, самостоятелни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Това е така, защото и в двата случая е налице установено по предвидения в закона ред, противоправно поведение от страна на водача на МПС, което застрашава в съществена степен обществения интерес и налага прилагането на административна принуда, с цел преустановяване на административното нарушение и съответно предотвратяване на повторното му извършване. Очевидно е, че тази цел на закона, не би била постигната, когато простото даване на биологична проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, само по себе си би изключило възможността от прилагане на принудителната административна мярка. Казано с други думи, изчакването за неопределено време, на резултата от медицинското и химико-токсикологично лабораторно изследване, би обезсмислило прилагането на принудителната мярка, защото след този период от време, тя нито би преустановила административното нарушение, нито пък би предотвратила повторното му извършване. Тоест, за да бъде осъществен целеният резултат, административната принуда трябва да бъде приложена навреме. В противен случай, прилагането на принудителната мярка след изтичане на неопределен срок от време, от момента на извършване на нарушението, би имало за последица не неговото преустановяване и предотвратяване, а налагане на наказателна санкция за деянието, каквато каза се, не е целта на принудата.

С оглед изложеното до тук, Съдът счита, че процесната заповед е постановена от административен орган, снабден с необходимите за това правомощия, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните административно производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва, посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на процесната такава.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К. П. М., [ЕГН] от град Велинград, ул. Никола Вапцаров № 102а, с посочен съдебен адрес гр. Велинград, бул. Х. А., №21, бл. Б, ет. 1, ап. 10, адв. С. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-********** от 20.12.2023 г., издадена от младши автоконтрольор от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Мечкаров, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване и протест.