РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Велико Търново, 12.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. Иванова и прокурора
……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №292 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на адв. Ив. Д.,
в качеството му на пълномощник на Й.Т.Т. от гр. Г. Оряховица срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0268-000046/08.04.2022г. на
началник сектор в РУ на МВР Г. Оряховица при ОД на МВР – В. Търново, с която заповед е наложена на оспорващия принудителна административна
мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е нищожна, като
издадена от некомпетентен орган и съдържа негодна разпоредителна част, респ.
невъзможен предмет. Отделно се поддържа и оплакване за незаконосъобразност на административният
акт, тъй като не са посочени фактически и правни основания за издаването й,
като липсват доказателства, които да установяват приетата фактическа обстановка.
Моли съда да обяви нищожността на заповедта, респ. да отмени обжалваната
заповед. Претендира за разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ в РУ – Г. Оряховица при ОД на МВР –
В. Търново, не е взел становище по нея.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0268-000046/08.04.2022г. е връчена на жалбоподателя на 13.04.2022г., което се
установява от попълнената върху самата заповед разписка за връчването й/стр. 5
от делото/. Жалбата, задвижила настоящото производство, е подадена чрез РУ на
МВР – Г. Оряховица на 15.04.2022г., което се установява от поставения на нея
вх. №УРИ 268000-3498/15.04.2022г. по описа на РУ – Г. Оряховица при ОД на МВР –
В. Търново. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С оспорваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0268-000046/08.04.2022г. на началник сектор в РУ на
МВР Г. Оряховица при ОД на МВР – В. Търново, е наложена на оспорващия ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „прекратяване на регистрацията
на ППС“ за срок от 6 месеца. Като мотиви в заповедта административният орган е
изложил, че на 08.06.2022г. около 09,06 часа на път I-4, км. 147 по посока гр. В. Търново
жалбоподателят управлява МПС трактор „...“ с рег. №..., собственост на
водача с прикачено към него ремарке тип РСД 4 БДС6901-80. Водачът не е
притежавал свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията на
управляваното, неговото СУМПС е с изтекъл срок на валидност, а прикаченото
ремарке не е регистрирано по надлежния ред.
От така посочените факти ответникът е
приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при който
посочената ПАМ следва да се наложи на собственика на ППС.
Така издадената заповед се оспорва от
жалбоподателя по съображения, че е издадена от некомпетентен орган; съдържа
невъзможен за изпълнение предмет; не съдържа мотиви, като фактически основания
за издаването си; изводите на административния орган, не са подкрепени с годни
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед
№366з-4488/31.12.2021г. на директора на ОД но МВР – В. Търново са оправомощени
началниците на отдели и сектори „Охранителна полиция“ да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки/ПАМ/ по ЗДвП. С оглед на горното, съдът намира,
че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити
по чл. 59, ал. 2 АПК,
противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при
излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният
орган се е позовал на данните от адмнистративнонаказателното производство срещу
Й.Т., образувано със съставянето на АУАН серия AД, №291/08.04.2022г., бл. №160076.
Оспорваната заповед обаче е издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения, които обосновават извод за нейната незаконосъобразност, но не и
разбирана като нищожност. В заповедта е посочено само и единствено, че същата
се налага ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца“, но не е посочено по отношение на което ППС, още повече, както в
конкретния случай е налице състав от пътни превозни средства, какъвто съгласно
дефиницията на § 6, т. 20 от ДР на ЗДвП представляват тракторът, свързан с
тегленото от него ремарке. Дали посочената ПАМ се отнася за тракторът,
ремаркето, които поотделно съгласно дефинитивните си понятия съответно по § 6,
т. 15 и т. 17 от ДР та ЗДвП представляват пътни превозни средства, съгласно
определението по § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП, или на целия състав от ППС/друг е
въпросът дали налагане на ПАМ то отношение на целия състав е допустимо по
закон/. Липсата на конкретизация по отношение на предмета, за който е наложена
конкретната ПАМ, води до невъзможност същата да породи целените с издаването й
правни последици.
Този порок на заповедта обаче не води до нищожност. Извън
липсата на компетентност на издателя й, заповедта за налагане на ПАМ ще е нищожна
тогава, когато изобщо липсва законово основание за издаването й/не съществува
текста на чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП/; невъзможност за изпълнение на
предписаното поведение, обективиращо мярката/невъзможност за отнемане на
СУМПС/; издателят на заповедта няма такава компетентност/което се посочи, че в
случая не е налице/; или никой административен орган не може да издаде заповед
с посоченото съдържание/което безспорно не е така/. Постановеното разпореждане,
което в случая изисква пасивно поведение от адресата на акта и активни действия
от длъжностни лица, подчинени на органа издател, може да се осъществи в
обективната действителност спрямо всички подобни обекти/ППС/. Предписаното
поведение не съдържа фактическа или правна невъзможност за изпълнение. В случая
обаче липса конкретизация, което по своята същност е порок на волеизявлението,
създаващ затруднения, но не и абстрактна невъзможност при изпълнението. Ето
защо засегнатата от такъв порок заповед ще е унищожаем, а не нищожен
административен акт.
Съдебното производство по оспорване на
законосъобразността на административния акт е проверка на посочените в него
фактически и правни основания, а не производство за установяване на факти и обстоятелства,
за които органът не твърди в акта си, както и за поправка на грешки или респ.
допълване/поправяне на волеизявлението на издателя на акта. Част от посочените
пороци могат да бъдат изправени в отделно производство по реда на чл. 62 от АПК, но не и от съда в производството по обжалването на административния акт.
Отделно от вече изтъкнатото, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП ПАМ се налага на собственика на ППС, а непосочване на конкретното ППС
препятства установяване на обстоятелството, дали е спазено посоченото
изискване. Липсата на данни за връзката между адресата на акта и предмета на
наложената ПАМ е още едно процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност
на заповедта.
Извън това, основателни са възраженията на оспорващия, че в заповедта са
посочени за извършени няколко административни нарушения, което е видно и от
съставения АУАН, но не е посочено конкретно кое от тях попада във фактическия
състав на чл. 171, т. 2а от ЗДвП и съставлява основание за налагане на ПАМ. По този
начин неустановени се явяват елементите от фактическия състав на цитираната
разпоредба, поради което прилагането на принудителната административна мярка се
явява необосновано.
По
изложените съображения оспорваната заповед се явява незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на
оспорващия за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да му
заплати направените и доказани такива, представляващи държавна такса от 10 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0268-000046/08.04.2022г. на
началник сектор в РУ на МВР Г. Оряховица при ОД на МВР – В. Търново.
ОСЪЖДА ОД на МВР
– В. Търново да за плати на Й.Т.Т. от гр. Г. Оряховица разноски по делото в
размер на 10/десет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: