Решение по дело №298/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 153
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20207270700298
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 01.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  Административен съдия: Христинка Димитрова

 

при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД №  298 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е въз основа на жалба от „Автомагистрали - Черно море“ АД с ЕИК 1......, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Д., против задължителни предписания по протокол № ПР 2005754/31.03.2020г., съставен от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Търговище. Жалбата е подадена в Административен съд – гр.Търговище. С определение №224/15.07.2020г. по АД № 127/2020г. Административен съд – Търговище е прекратил образуваното производство и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Шумен.

 В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на дадените предписания по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 10 и 11 от Протокол за извършена проверка № ПР 2005754/31.03.2020г., поради издаването на същите при неправилно приложение на материалния закон.

Дружеството оспорва изцяло направените констатации, че „Автомагистрали - Черно море“ АД има качеството на предприятие – ползвател по смисъла на §1, т.18 от Допълнителните разпоредби на КТ, както и дадените предписания в това му качеството. В тази насока се позовава на договор от 21.05.2019г., сключен между „Винс ин хок“ ЕООД в качеството му на наемодател и „Автомагистрали - Черно Море“ АД като наемател, по силата на който наемодателят предоставя, а наемателят наема срещу възнаграждение работници и служители, които ще полагат труд в полза на наемателя, с работно място на обект „АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260“. Твърди, че работниците и служителите, които са работили на процесния обект в изпълнение на сключения договор са назначени на постоянни договори във фирма „Винс ин хок“ ЕООД. Наемодателят не попада в категорията лица, които осигуряват временна работа, респективно не са налице предпоставките на чл.107т от КТ „Автомагистрали - Черно море“ АД  да бъде определено като предприятие – ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ. Въз основа на изложените в тази насока съображения, дружеството оспорва предписанията, дадени в качеството му на предприятие – ползвател.

В жалбата са изложени и аргументи, въз основа на които се оспорва материалната законосъобразност на предписанията на контролните органи по т. 4, 5 и 10 от Протокол за извършена проверка № ПР 2005754/31.03.2020г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Търговище. Твърди се, че трудовото правоотношение между дружеството и Ш.Я.Ш.е прекратено, поради което дадените предписания по т.4 и 5 не могат да бъдат изпълнени. Оспорва се и констатацията досежно липса на изготвена и утвърдена Програма с мерки по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и дадените преписания в тази връзка по т.10 от протокола. 

Въз основа на изложените аргументи оспорващото дружество отправя искане за отмяна на дадените предписания по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 10 и 11 от протокола. В съдебно заседание, представляван от упълномощен представител адв.Невена Димитрова, заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на атакуваните предписания по съображенията изложени в жалбата.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Търговище, конституиран в съответствие с трайната практика на Върховния административен съд на Р България (Решение № 4799/05.04.2011г. по адм. дело № 14315/2010 г. на ВАС, VІ о.; Решение №8655/25.06.2010г. по адм.дело № 681/2010г. на ВАС, VІ о.), представлявана от пълномощник и процесуален представител ст.юрисконсулт Р.Х., оспорва жалбата. В пледоарията по същество и в представени писмени бележки развива подробни аргументи, че „Автомагистрали - Черно море“ АД се явява предприятие – ползвател по отношение на работниците и служителите, които са работили на процесния обект в изпълнение на сключен договор с „Винс ин хок“ ЕООД, както и че са налице констатираните нарушения, поради което дадените предписания в това му качество се явяват правилни и законосъобразни.

 Счита, че са налице материално правните предпоставки, обуславящи даването и на предписанията по т. 4, 5 и 10. Относно даденото предписание по т.4, касаещо работника Ш.Я.Ш., сочи че при преглед на трудовото му досие не е установено наличието на документ, удостоверяващ придобиването на квалификационна група по електробезопасност, съгласно изискванията на чл.6, т.3, във връзка с чл.12, ал.1, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, като не са представени доказателства за последващо прекратяване на трудовото правоотношение, поради което предписанието е правилно и законосъобразно към момента на издаването му. Във връзка с предписанието по т.5, ответната страна сочи, че същото е мотивирано от липсата на представена оценка на риска за работното място „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, на каквато длъжност е бил назначен  Ш.Я.Ш.. Липсата на представена от дружеството Програма с мерки по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно оценката на професионалните рискове за обекта, се явява материално правната предпоставка за предписанията по т.10.

Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2020г. длъжностни лица от ДИТ – Търговище извършили проверка на „Автомагистрали - Черно море“ АД – гр.Шумен с обект на контрол „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, подобект – строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826, в близост до с.Буховци, общ.Търговище“.

Проверката е извършена във връзка с настъпила около 10:05ч. на 15.02.2020г. (събота) злополука със смъртен изход със строителните работници Б.Х.М.и М.М.А., полагали труд на строителната площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 на АМ „Хемус“.

За направените констатации при проверката на място е изготвен констативен протокол (л.38 от адм.преписка).

С призовки от 17.02.2020г.; 21.02.2020г.; 04.03.2020г. и 06.03.2020г. от дружеството са изискани документи за проверка.

На 28.02.2020г. и 11.03.2020г. в офиса на ДИТ - Търговище е извършена проверка на представените документи.

В хода на проверката на място на обекта и по документи контролните органи установили наличие на споразумение за обединение за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“, сключено на 05.10.2016г. между „Автомагистрали - Черно море“ АД с ЕИК 1......; „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД с ЕИК *********, „Инфра експерт” АД с ЕИК ********* и „Трансконсулт-22“ ООД с ЕИК *********, с наименование на обединението ДЗЗД „Хемус – 16320“.

По силата на сключеното споразумение, партньорите се уговарят, че в случай на избор на Изпълнител и сключване на договор за възлагане, обединението следва да изпълни съответния договор за възлагането на предмета на обществената поръчка. По отношение на дейностите за изпълнение на обществената поръчка партньорите определят разпределение както следва:

-за „Автомагистрали - Черно море“ АД; „Пътинженерингстрой - Т” ЕАД и „Инфра експерт“ АД - извършване на строителни и монтажни работи (СМР), изчерпателно описани в споразумението,

-за „Трансконсулт-22“ ООД - изготвяне на технически проект съгласно предоставен идеен проект, техническо задание и количествено-стойностна сметка; изпълнение на задължения като Проектант и извършване на авторски надзор по време на строителството и въвеждането в експлоатация на строежа, както и други дейности, изчерпателно описани в споразумението.

Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството си на „възложител“ по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ, бр.37/2004г.), е сключила с ДЗЗД „Хемус – 16320“ договорно споразумение с изх. № РД-17-28 от 29.09.2017г. за извършване дейностите по изпълнение на обществена поръчка с предмет „Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260“.

Проверяваното дружеството представило и заповед №АМХ-3-2/27.11.2019г. издадена от представляващия ДЗЗД „Хемус – 16320“, с която инж. Й.В.Й.е определена за координатор по безопасност и здраве за обект АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260.

Представено е и споразумение за създаване на обединение ДЗЗД „Консултанти Хемус 2-2016” за формиране на субект, участник в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за консултантска услуга - строителен надзор при изпълнение на обект: „Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260“, открита с решение № 122 от 14.09.2016г. на АПИ, сключено на 17.10.2016г. между „Евроконсулт“ АД – Испания; „Строл-1000“ АД с ЕИК ********* и „Пи Ес консулт“ ЕООД с ЕИК *********.

АПИ в качеството си на „възложител“ сключила консултантски договор от 10.11.2017г. с ДЗЗД „Консултанти Хемус 2-2016“ - гр.София за възлагане на обществена поръчка с предмет строителен надзор при изпълнение на обект „Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260“.

Представено е договорно споразумение от 16.05.2019г. между ДЗЗД „Хемус – 16320“ и „Автомагистрали - Черно море“ АД за извършване дейностите по изпълнение на проект с предмет „Строителство (инженеринг) на обект АМ „Хемус"“, участък от км 310+940 до км 327+260“, както и протокол от заседание на съдружниците в ДЗЗД „Хемус – 16320“ от 26.03.2019г. и разпределителен протокол от 26.03.2019г., видно от който изпълнението на виадукт при км 316+826 от АМ „Хемус“ се извършва от „Автомагистрали - Черно море“ АД.

Въз основа на горното съдът приема за безспорно установен факта, че именно оспорващото дружество е осъществявало дейност на проверения обект.

Въз връзка с трудово правните отношения на работещите на място лица и „Автомагистрали - Черно море“ АД, дружеството представило договор, сключен на 21.05.2019г., съгласно който „Винс ин хок“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството си на „наемодател“ предоставя, а „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на „наемател“ наема срещу възнаграждение и при условията на договора работници / служители на наемодателя, с които същият има сключени трудови договори.

В деня на злополуката 15.02.2020г. на строителната площадка са извършвали строителни и монтажни работи лица, наети от „Винс ин хок“ и от „Автомагистрали - Черно море“.

Представени са заповеди за полагане на извънреден труд на посочената дата - 15.02.2020г., за което работниците са уведомени срещу подпис.

Представени са инструктажни книги на двете дружества, при което е установено, че на 15.02.2020г. на работещите е проведен ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Въз основа на констатациите, съдържащи се в съставения констативен протокол за проверка на място, както и от дадените писмени обяснения от П.Д.В.- технически ръководител, Е.З.В.- технически сътрудник, Ш.Д.О.на длъжност „работник, строителство“ - свидетел на злополуката, М.И.И.на длъжност „работник, строителство“ - свидетел на злополуката и от проведените разговори, проверяващите органи изградили следната теза за настъпилата злополука:

 

Пострадалите Б.Х.М.и М.М.А. са извършвали бетонови работи от работната площадка на скеле, разположена на височина около 16м., а именно - дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2 дясно платно, етап 2. Изградената част от колоната е с височина около 7,94м. За изграждане на втората (горна) част на колоната са били монтирани два броя кофражни форми за кръгли колони, всяка от които с височина 4,35м., т.е. с обща височина 8,70м. Всяка кофражна форма се състои от 2 части (полуцилиндри), свързани с болтови връзки. Около колоната са били монтирани 4 броя свързани скелетни кули.

При полагането на бетонната смес се късат болтовите връзки на долната кофражна форма и двете ѝ части се разделят. Горната кофражна форма се преобръща странично, увлича скелето, събаря го и изхвърля пострадалите на земята.

След обаждане на тел.112 пристигнал лекарски екип, който установил, че Б.Х.М.и М.М.А. са починали.

При огледа на място не е установено пострадалите да са имали лични предпазни средства - каски за глава и обезопасителни колани, а съгласно събрани писмени сведения същите не са имали такива.

От представени трудови досиета е установено следното:

- Б.Х.М.(починал) е бил в трудово правоотношение с „Винс ин хок“ ЕООД по силата на трудов договор №96/28.09.2018г. на длъжност „работник, строителство“. Същият е удостоверил писмено, че на 28.09.2018г. е запознат и е получил екземпляр от длъжностната характеристика за посочената длъжност. На лицето са проведени инструктажи по безопасност и здраве при работа - начален инструктаж и инструктаж на работното място. Представено е допълнително споразумение №50/01.11.2018г. към посочения трудов договор за промяна на длъжността от „работник, строителство“ на „работник, строителство, той и шофьор лек автомобил до 9 места“;

- М.М.А. (починал) е бил в трудово правоотношение с „Винс ин хок“ ЕООД по силата на трудов договор №130/14.02.2019г. на длъжност „работник, строителство“. Същият е удостоверил писмено, че на 14.02.2019г. е запознат и е получил екземпляр от длъжностната характеристика за посочената длъжност. На лицето са проведени инструктажи по безопасност и здраве при работа - начален инструктаж и инструктаж на работното място.

Въз основа на представените от дружеството документи и направените констатации, контролните органи счели, че от страна на проверяваното лице са допуснати редица нарушения на трудовото законодателство, изразяващи се в следното:

1.„А-Ч.“ АД в качеството си на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд на лицата, предоставени от  „Винс ин хок“ ЕООД, съгласно подписан между страните договор от 21.05.2019г., при извършване на строително-монтажни работи на изпълнявания от „Автомагистрали - Черно море“ АД строеж - АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, като на 15.02.2020г. е допуснало изпълнението на СМР - бетонови работи по колона 2 стълб 4, дясно платно, етап 2 при изграждане на виадукт при км 316+826 на автомагистрала „Хемус“, без да са предприети необходимите мерки за начина на монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване, което е предпоставка за настъпилата злополука с лицата Б.Х.М.и М.М.А. – нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.55 и т.2.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, извършено на 15.02.2020г. в обекта на контрол - АМ „Хемус“.

2. При проверката на място на обекта, на 15.02.2020г. във връзка с настъпилата смъртна злополука с Б.Х.М., е установено, че същият е извършвал дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2, дясно платно, етап 2 от работната площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра, без да ползва защитен колан (сбруя). При проверка на представените документи е установено, че Б.Х.М.е полагал труд на длъжност „работник, строителство, той и шофьор лек автомобил до 9 места“, съгласно допълнително споразумение №50/01.11.2018г. към трудовия му договор №96/28.09.2018г., сключени с „Винс ин Хок“ ЕООД. На 15.02.2020г. „Винс ин Хок“ ЕООД е предоставил работника да полага труд под ръководството и контрола на „Автомагистрали - Черно море“ АД по силата на договор от 21.05.2019г.

До приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че на работника Б.Х.М.е осигурено лично предпазно средство - защитен колан (сбруя).

С оглед на това контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на предприятие-ползвател не е осигурило ЗБУТ на Б.Х.М.(работник, предоставен от предприятие, което осигурява временна работа - „Винс ин Хок“ ЕООД), като не е осигурило изискващото се за извършваната от него работа - дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2 дясно платно, етап 2 от работната площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра, лично предпазно средство - защитен колан (сбруя), в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.5, ал.1 и т.9.1 от приложение №1 към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

3. При проверката на място на обекта, на 15.02.2020г. във връзка с настъпилата смъртна злополука с М.М.А., е установено, че същият е извършвал дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2, дясно платно, етап 2 от работната площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра, без да ползва защитен колан (сбруя). При проверка на представените документи е установено, че М.М.А. е полагал труд на длъжност „работник, строителство“, съгласно трудов договор №130/14.02.2019г., сключен с „Винс ин Хок“ ЕООД. На 15.02.2020г. „Винс ин Хок“ ЕООД е предоставил работника да полага труд под ръководството и контрола на „Автомагистрали - Черно море“ АД по силата на договор от 21.05.2019г.

До приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че на работника М.М.А. е осигурено лично предпазно средство - защитен колан (сбруя).

С оглед на това контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на предприятие-ползвател не е осигурило ЗБУТ на М.М.А. (работник, предоставен от предприятие, което осигурява временна работа - „Винс ин Хок“ ЕООД), като не е осигурило изискващото се за извършваната от него работа - дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2 дясно платно, етап 2 от работната площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра, лично предпазно средство - защитен колан (сбруя), в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.5, ал.1 и т.9.1 от приложение №1 към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (обн. ДВ, бр.46/2001г.).

4. Досежно работника Б.Х.М.е установено, че на процесния обект, на 15.02.2020г. същият е извършвал дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2 дясно платно, етап 2, от работната площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра, при което е използвал ръчен преносим електро инструмент - електрически вибратор. До приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че Б.Х.М.има придобита най-малко първа квалификационна група за електробезопасност, с което  „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие - ползвател не е осигурило ЗБУТ на посочения работник (предоставен от предприятие, което осигурява временна работа - „Винс ин Хок“ ЕООД), като не е осигурило на строителния работник Б.Х.М.придобиването на най-малко първа квалификационна група за електробезопасност, в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.6, т.3 и чл.12, ал.1, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г.).

5. Аналогично на изложеното в пункт 4 от протокола нарушение е констатирано и по отношение на работника М.М.А.. При проверката е установено, че на 15.02.2020г. същият е извършвал дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2 дясно платно, етап 2, от работната площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра, при което е използвал ръчен преносим електро инструмент - електрически вибратор. До приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че М.М.А. има придобита най-малко първа квалификационна група за електробезопасност, с което  „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие - ползвател не е осигурило ЗБУТ на посочения работник (предоставен от предприятие, което осигурява временна работа - „Винс ин Хок“ ЕООД), като не е осигурило на строителния работник М.М.А. придобиването на най-малко първа квалификационна група за електробезопасност, в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.6, т.3 и чл.12, ал.1, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г.).

6. В пункт 6 от протокола контролните органи са описали фактическия състав на нарушение на чл.6, т.3 и чл.12, ал.1, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г.), осъществено от „А-Ч.“ в качеството му на работодател, изразяващо се в неосигуряване на строителния работник Ш.Я.Ш.придобиването на най-малко първа квалификационна група за електробезопасност. Установено е, че Ш.Я.Ш.полага труд за „А-Ч.“ АД на длъжност „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, съгласно допълнително споразумение № 200284/30.09.2014г. към трудов договор № 4668/16.10.1997г. Трудовото досие на работника не съдържа документ, удостоверяващ, че има придобита най-малко първа квалификационна група за електробезопасност. До приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че посоченият строителен работник има придобита най-малко първа квалификационна група за електробезопасност.

7. При проверката на място на обекта не е установено починалите при инцидента работници да са имали лични предпазни средства – каски за глави и обезопасителни колани, а и съгласно събраните писмени сведения, същите не са имали такива.

Въз основа на представените за проверка документи - „лични картони за отчитане на специално и обикновено работно облекло и инструменти“, контролните органи констатирали, че всеки един от цитираните работници е получил лично предпазно средство - защитна каска.

Доколкото и двамата работници имат сключени трудови договори с фирма „Винс ин хок“ ЕООД, като същите полагат труд под ръководството и контрола на „Автомагистрали - Черно море“ АД по силата на договор от 21.05.2019г., сключен между двете дружества и въз основа на констатацията, че пострадалите работници не са използвали лични предпазни средства, контролните органи счели, че „Автомагистрали - Черно море“ АД - Шумен, в качеството си на предприятие - ползвател, е допуснало на строителната площадка работещи, които не използват при работа осигурените им лични предпазни средства - защитни каски в нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ, бр.37/2004г.).

8. При извършена проверка на представените от работодателя „Автомагистрали - Черно море“ АД документи, свързани с възникването, изменението и съществуването с работещите в обекта - АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260 лица и с осигуряването на ЗБУТ е установено, че Ш.Я.Ш.полага труд за посоченото дружество на длъжност „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, съгласно допълнително споразумение №200584/30.09.2014г. към трудов договор №4668/16.10.1997г. От представената от дружеството оценка на риска за обекта на контрол, списък на оценените работни места и картите за идентифициране на опасностите и оценяването на риска за безопасността и здравето на работещите е видно, че не е оценен рискът за работно място „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, с което не са обхванати всички работни места, в нарушение на чл.4, ал.1 във връзка с чл.3, т.4 от Наредба №5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване оценка на риска (обн. ДВ, бр.47/1999г.). Същото по вид нарушение е констатирано и за работно място „работник строителство“.

9. При извършената проверка на представените документи, свързани с условията и редът за провеждане на обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа на работещите в предприятието, е констатирано наличието на издадени заповеди №392/27.03.2015г. и № 393/27.03.2015г., с които  работодателят е определил провеждане на обучение по безопасност и здраве при работа на длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси; лицата, определени да провеждат инструктажите по БЗР; членове на комитета/групата по условия на труд; работници и служители, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и съоръжения, за които се изисква правоспособност за работа; работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или за други лица здраве и живот, с форми на обучение - редовна и дистанционна, по утвърдени от работодателя писмени програми. Видно от издадените заповеди, работодателят не е определил писмено лицата, които провеждат обученията на посочените лица в нарушение на изискванията на чл.2, ал.2, т.4 от Наредба №РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102 от 22.12.2009г.).

10. При извършена проверка на представените в инспекцията документи, свързани с условията и редът за провеждане на обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа на работещите в предприятието е констатирано, че със заповеди № 392/27.03.2015г. и № 393/27.03.2015г., работодателят е определил: на работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Допускането им до самостоятелна работа да става само след успешно положен изпит за безопасните методи на работа. Видно от същите, работодателят не е определил писмено работните места, работниците и служителите, на които се провежда обучение и изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в нарушение на чл.13, ал.3, във връзка с ал.2 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

11.При извършената проверка на представените документи, свързани с условията и реда за провеждане на обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа на работещите в предприятието е констатирано, че работодателят не е определил писмено реда и начина на документиране на провежданите обучения по безопасност и здраве при работа на работниците и служителите в предприятието в нарушение на чл.9, ал.1 от Наредба №РД-07- 02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

12. При проверката по документи е изискана и представена документацията по оценка на риска на „Автомагистрали - Черно море“ АД за обекта на контрол - строеж на АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260. Контролните органи приели, че с представената такава, работодателят не е удостоверил, че е приел мерки за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска, на база извършената оценка, с отговорните лица и срокове за изпълнение в нарушение на чл.20, ал.3, т.10 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (обн. ДВ, бр.47/1999г.).

 13. Въз основа на дадените писмени сведения на 24.02.2020г. от П.Д.В.- технически ръководител на строителния обект, проверяващият екип е установил, че работниците Ш.О. М.И., Б.М. и М.А.са извършили кофражните дейности по стълб 4, колона 2, дясно платно, етап 2 на изграждания виадукт при км 316+826. От трудовите досиета на посочените работници, както и от документите, свързани с дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, констатирали нарушение на чл.107т, т.12 от КТ, във връзка с чл.167, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ, бр.88/1999г.), осъществено от „Автомагистрали - Черно море“ АД в качеството на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, изразяващо се в това, че не е осигурило на работещите с работното оборудване - метален кофраж за кръгли колони, да получат необходимото обучение за използването на същото, в т.ч. и обучение за всеки възможен риск.

 14. При извършената на 15.02.2020г. проверка на място в обекта на контрол било установено, че всяка от използваните за изграждане на кръгли колони метални кофражни форми се състои от 2 модула (полуцилиндри), с височина 4,35 м. За постигане на необходимата височина на изпълняваните колони, отделните кофражни     модули се съединяват по между си посредством болтови връзки във всеки един отвор по вертикала и хоризонтала. За проверката по документи е изискано досие на използваното на строителната площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 работно оборудване - метални кофражни форми за кръгли колони. Работодателят представил Паспорт на кръгъл метален кофраж за колони. В същия не се съдържал протокол, удостоверяващ, че „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството му на работодател е осигурило извършването на проверка след инсталиране на металните кофражни форми за кръгли колони в обекта на контрол, с което е нарушен чл.10, т.2, във връзка с чл.168а, ал.5 и ал.1, т.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване.

Предвид констатираните нарушения и на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ / чл.404, ал.1, т.1, т.6, т.10; чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ контролните органи на инспекцията по труда дали следните задължителни предписания:

1.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, да осигури ЗБУТ на лицата, предоставени от „Винс ин хок“ ЕООД - предприятие, осигуряващо временна работа, съгласно подписан между страните договор на 21.05.2019г., при извършване на СМР на изпълнявания от „Автомагистрали - Черно море“ АД строеж - АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, подобект - строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 в близост до с.Буховци, общ.Търговище, като предприеме необходимите мерки за начина на монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми за кръгли колони, така че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им задвижване или деформиране, съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ във връзка с чл.55 и т.2.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (обн.ДВ, бр.37/2004г.).

2.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, да осигурява на работещите на скеле лични предпазни средства - защитни колани (сбруи), съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.5, ал.1 и т.9.1 от Приложение №1 към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (обн. ДВ, бр.46/2001г.).

3.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, да осигури придобиването на най-малко първа квалификационна група по електробезопасност от работещите на длъжност „работник, строителство“, съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.6, т.3 във връзка с чл.12, ал.1, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г.).

4.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, да осигури придобиването на най-малко първа квалификационна група по електробезопасност от строителния работник Ш.Я.Ш., съгласно чл.6, т.3 във връзка с чл.12, ал.1, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г.).

5.Работодателят „Автомагистрали - Черно море“ АД да допълни оценката на риска за обекта - автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, като оцени риска за работно място „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, съгласно чл.4, ал.1 във връзка с чл.3, т.4 от Наредба №5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване оценка на риска (обн. ДВ, бр.47/1999г.).

6.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, да не допуска на строителната площадка работещи, които не използват осигурените им лични предпазни средства - защитна каска при работа, съгласно чл.24, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ, бр.37/2004г.).

7.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, да определи писмено лицата, които провеждат обученията на определените със заповеди №392/27.03.2015г. и №393/27.03.2015г. подлежащи на обучение лица, съгласно изискванията на чл.2, ал.2, т.4 от Наредба №РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102/2009г.).

8.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, да определи писмено работните места и работниците, на които освен инструктаж на работното място се провежда и обучение с изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно чл.13, ал.3, във връзка с ал.2 от Наредба №РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102 от 22.12.2009г.).

 9. „Автомагистрали - Черно море“, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ да определи писмено реда и начина на документиране на провежданите обучения по безопасност и здраве при работа на работниците и служителите в предприятието, съгласно чл.9, ал.1 от Наредба №РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102 от 22.12.2009г.).

10.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, да удостовери, че са приети мерки за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска, с отговорните лица и срокове за изпълнение на база извършената оценка на риска за обекта на контрол - строеж на АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, съгласно чл.20, ал.3, т.10 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (обн. ДВ, бр. 47/1999г.).

11. „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, да осигури работещите да получат необходимото обучение за използването на метален кофраж за кръгли колони, в т.ч. и обучение за всеки възможен риск, съгласно чл.107т, т.12 от Кодекса на труда, във връзка с чл.167, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ, бр.88/1999г.).

12.„Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, да съхранява в паспорта (досие) на работното оборудване - метални кофражни форми за кръгли колони (състоящи се от 2 модула, полуцилиндри), протокол, удостоверяващ извършването на проверка след инсталиране на посоченото работно оборудване на друга работна площадка или при промяна в местоположението му в обекта на контрол - автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, съгласно чл.10, т.2 във връзка с чл.168а, ал.5 и ал.1, т.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ, бр.88/1999г.).

Протокол № ПР2005754/31.03.2020г., обективиращ направените констатации при проверката, констатираните нарушения и дадените задължителни предписания е връчен на представляващ дружеството на 02.04.2020г.

С жалба, адресирана до изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ – София, дружеството оспорва изцяло направените констатации, че „Автомагистрали - Черно море“ АД има качеството на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, както и дадените му предписания в това му качество, описани в т.1, 2, 3, 6 и 11 от протокола. Възразява и против предписанията по т.4, 5 и 10 от протокола, дадени в качеството му на работодател.

С решение от 15.06.2020г., изх.№ 20049510/16.06.2020г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ – София отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил обжалваните предписания, като изложил подробни аргументи, обосноваващи постановеното решение.

Решението е изпратено по пощата и получено от неговия адресат на 16.06.2020г.

Настоящата жалба е подадена по пощата на 30.06.2020г.

Като част от административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката. По искане на ответната страна е разпитана като свидетел инж.П.П.Т. – гл.инспектор при ДИТ - Търговище, която е участвала в проверката, въз основа на която са издадени оспорените предписания.

С писмо рег.№ ДА-01-2110/21.08.2020г. ответната страна представя доказателства за компетентността на служителите, извършили проверката – заповеди за изменение на служебно правоотношения и длъжностни характеристики, приети по делото.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване са задължителни предписания по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 10 и 11 от Протокол за извършена проверка № ПР 2005754/31.03.2020г., издаден от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Търговище.

Оспорените предписания представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, подлежащи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредбата на чл.405 от КТ. Жалбата е подадена от субект с правен интерес от оспорването, доколкото административните актове имат утежняващ за адресата характер, т.к. касаят правоотношение, което адресатът оспорва и разпореждат извършване на фактически действия, сочени от дружеството като недължими. Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице - адресат на административния акт, за което е налице интерес от оспорването. Решението на горестоящия орган е връчено на оспорващото дружество на 16.06.2020г., поради което жалбата, подадена по пощата на 30.06.2020г., се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема следното:

При извършения контрол за валидност на оспорените предписания, съдът констатира, че същите са постановени от длъжностни лица при ДИТ – гр.Търговище – гл.инспектор П.Т.и гл.инспектор Р.Е..

Видно от събраните по делото доказателства - заповед № ЧР-345/28.01.2014г. за изменение на служебното правоотношение с П.П.Т.; заповед № ЧР-1005/12.03.2019г. за изменение на служебното правоотношение с Р.В.Е.; длъжностни характеристики, връчени на служителите съответно на 28.02.2014г. и на 12.03.2019г., обжалваните предписания се явяват наложени от компетентен административен орган в рамките на неговите материални и териториални правомощия. В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл.399 от КТ, съгласно която цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а дирекциите „Инспекция по труда“ са в структурата на тази агенция и тяхната дейност се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, каквито в случая са издателите на протокол № ПР 2005754/31.03.2020г.  и съдържащите се в него принудителни административни мерки. Съгласно нормата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да прилагат посочените от законодателя принудителни административни мерки, в това число да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Обжалваните административни актове са издадени от орган с материална и териториална компетентност и такава по степен и предвид разпоредбите на чл.404 от КТ и глава III, раздел VII от Устройствен правилник на ИА „Главна инспекция по труда“. Съгласно чл.21, ал.1 от Устройствения правилник, инспекторът от инспекцията по труда е контролен орган и в съответствие с ал.4, т.1 при установяване нарушение на законодателството има право прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. Обжалваните предписания са издадени от лица, заемащи длъжността главен инспектор.

Предписанията са издадени в надлежната писмена форма, съответстват на събраните при проверката доказателства и са във връзка с описаните в протокола за проверка нарушения. Те отговарят на изискванията за форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като съдържат фактически и правни основания за издаването си, авторство на длъжностните лица, които са ги издали и подпис на издателите.

От формална страна издателите сочат проявлението на  конкретни факти, на които се дава и определена правна обосновка. В обстоятелствената част на протокола са възпроизведени констатираните от контролните органи факти, въз основа на които е направен извод за наличие на нарушение на трудовото законодателства, което обуславя прилагането на предвидените в кодекса принудителни административни мерки. Съдът приема, че оспорваният акт е надлежно мотивиран и същият не страда от порока, визиран в чл.146, т.2 от АПК. В тази насока съдът съобрази и факта, че в хода на обжалването по административен ред горестоящият административен орган е изложил подробни аргументи в подкрепа на атакуваното пред него властническо волеизявление, като е отговорил на всички възражения на оспорващото дружеството, а според ТР №16/31.03.1975г. на ВС, ОСГК, липсата на мотиви в първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Ето защо съдът приема, че атакуваните актове не страдат от съществен порок във формата.

При издаването на актовете не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на административното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.

При извършената проверка на приетите за установени от административния орган факти, въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът намира, че правните изводи, направени от органа, напълно съответстват на установените обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че обжалваните предписания са постановени в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и не е налице основание за отмяната им по смисъла на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146, т.4 от АПК, предвид следните съображения:

Във връзка с възражението, че „А-Ч.“ АД не се явява предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от Допълнителните разпоредби на КТ, както и дадените предписания в това му качеството, съдът съобрази следното:

По делото няма спор, а и се установява от приложените доказателства, че по силата на договор, сключен на 21.05.2019г., „Винс ин хок“ ЕООД в качеството си на „наемодател“ предоставя, а „Автомагистрали - Черно м.“ АД, в качеството си на „наемател“ наема срещу възнаграждение и при условията на сключения договор работници / служители на наемодателя, с които същият има сключени трудови договори; както и че работниците, които са работили на проверявания обект в изпълнение на посочения договор, са били назначени на постоянни трудови договори във „Винс ин хок“ ЕООД.

Спорът по делото е относно това дали предметът на сключения между жалбоподателя и „Винс ин хок“ ЕООД договор допуска спрямо същия да бъдат предявени императивните изисквания на КТ, ЗЗБУТ и наредбите, свързани с условията на труд, охрана на труда, безопасност на условията на труд и в частност задължителни ли са разпоредбите на чл.107р и сл. от КТ, свързани с осигуряване работа от едно предприятие в предприятие ползвател. Разрешаването на този спор налага първо да се отговори на въпроса допустимо ли е едно предприятие да осигурява заетост в предприятие ползвател чрез сключване на безсрочни трудови договори или нормата на чл.107р, ал.4 от КТ е императивна.

Условията за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, са регламентирани в глава V, раздел VIIIв от КТ. Съгласно чл.107р, ал.1 от КТ в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът / служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Задълженията на предприятието, осигуряващо временна работа и на предприятието ползвател, са подробно разписани в КТ. Целта на законодателя е да създаде повече възможности за полагане на труд и да насърчи работодателите да наемат повече лица, разпределяйки задълженията им и осигурителната тежест, като се гарантират и правата на работниците. С оглед на това императивно са разписани задълженията на двете предприятия. Задължението на предприятието, осигуряващо временна работа, е да начислява и заплаща трудовото възнаграждение, да води трудовата документация, да извършва социалното и здравно осигуряване на работниците - чл.107с, ал.5 от КТ. Задълженията на предприятието ползвател са определени в чл.107т, ал.1 от КТ, а именно - да определи работното място, където ще се изпълнява работата; да връчи на работника, преди започване на работата, длъжностна характеристика; да отчита отработеното време, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа; да инструктира работника или служителя за безопасното и здравословно изпълнение на работата; да предоставя на работника или служителя информация съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, нормативните актове по прилагането му.

Отношенията между предприятието, което осигурява временна работа и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор, съдържанието на който е регламентирано в чл.107у от КТ. Изпратените работници са под ръководството и контрола на предприятието ползвател и работят на определените им работни места наред с неговите работници, както по арг. от разпоредбата на чл.107р, ал.2 от КТ, общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители.

Разпоредбите на чл.107р и следващите от КТ, регламентиращи реда и начина за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа са императивни, което означава, че договаряне на клаузи за изпращане на работници или служители за изпълнение на работа в друго предприятие извън посочените норми, са незаконосъобразни. Изпращането на работници от едно предприятие в друго се урежда единствено по реда на чл.107р и следващите от КТ. Видно от клаузите на договора между жалбоподателя и „Винс ин хок“ ЕООД, в случая се касае до договор за извършване на услуга от изпълнителя спрямо възложителя чрез наемане на работници / служители и администриране на правоотношенията с тях, като наемането им е да работят в обекти на възложителя. Основателно е в тази връзка възражението на ответника, че не се касае до предоставяне на „работна сила“, защото такава може да предоставя само физическото лице - работник чрез сключване на трудов договор. От приложените доказателства се установява, че в случая работниците/служители са в трудово правни отношения с изпълнителя. Договорът между двете дружества засяга предоставяне на работници, наети от изпълнителя, които да работят в условията на обектите на възложителя Доколкото се засяга работника като такъв, то неизменно в случая са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и договарящите страни следва да се съобразяват с трудовото законодателство на страната, в която се осъществява работният процес. Вярно е, че между страните има договор, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, но разпоредбата на чл.9 от ЗЗД продължава с уговорката „доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави“. В случая се касае за наемане и предоставяне на работници, а съгласно чл.1 от КТ с него именно се уреждат трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях, като отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съобразно чл.1, ал.3 от КТ целта му е да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. За да се избегне несигурност при полагането на труд и липса на прозрачност при предоставяне на работници, наети от едно предприятие, на друго, законодателят е въвел изискванията на Раздел VIIIв „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа“. Основното с въвеждането на тези разпоредби е защита на работника и тези разпоредби са специални по отношение на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Предмет на договора, сключен между предприятие, осигуряващо временна работа и предприятие ползвател е „изпълнение на временна работа от работник или служител“. Както се посочи и по-горе, работната сила принадлежи и може да се предоставя само и единствено от физическо лице, след сключване на трудов договор и придобиване на качество на работник или служител. Търговско дружество или трето физическо лице не притежава работната сила и не може да сключва договори за нейното предоставяне. Предоставяне на работна сила не може да бъде предмет на договор, без страна по същия да бъде физическото лице, което я притежава и респективно предоставя. Сключването на трудовите договори за неопределено време с работниците и служителите не води след себе си извод за неприложимост на клаузите чл.107р и следващите, а до нарушение на чл.107р, ал.4 от КТ. Изпращане на работник или служител от едно предприятие в друго, извън хипотезите на чл.120 от КТ, се извършва само и единствено и по реда на чл.107р и следващите от КТ, които норми са императивни. Основно обстоятелство за определяне на предмета на дейност на едно предприятие като такова, осигуряващо временна работа е изпращане на работниците в предприятие ползвател за извършване на работа под негов контрол, а не срокът на сключените договори.

Съдът изцяло споделя доводите на ответната страна в подкрепа на тезата, че в случая „А.Ч.м.“ АД се явява предприятие ползвател по отношение на работниците, които са на постоянен трудов договор с „Винс ин хок“ ЕООД, но работят на обект на жалбоподателя и под негов контрол. Както е посочено в решението на горестоящия административен орган, трудов договор, сключен по реда на чл.107р и следващите от КТ, може да бъде обявен за безсрочен от съда, без това да промени обстоятелството, че същият е сключен с предприятие, осигуряващо временна работа. Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа чл.68, ал.1, т.2 от КТ, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието му, липсва уговорката за срок. Правилен и съответен на законовите разпоредби е и обоснования извод, че неспазването на отделни норми, свързани с условията за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа не води след себе си промяна на характеристиката на правоотношението.

Изложената нормативна регламентация и изведените правни изводи, съотнесени към настоящия казус, обосновават заключението, че задълженията на „А.Ч.море“ АД съгласно сключения договор с „Винс ин хок“ ЕООД, изцяло се припокриват с тези на предприятие ползвател, поради което извършените констатации на основание събраните доказателства от проверяващите инспектори правилно са отнесени към съществуващо отношение между предприятие, осигуряващо временна заетост и предприятие ползвател, независимо от сключените трудови договори за неопределено време. Противно на аргументите на жалбоподателя, предметът на договора между двете дружества е свързан с осигуряване на работа на работници и служители, чийто регулативен режим е в разпоредбите на КТ, явяващ се специален по отношение на ЗЗД.

Съгласно легалните дефиниции, съдържащи се в §1, т.17 от ДР на КТ предприятие, осигуряващо временна работа е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол, а по силата на §1, т.18 от ДР на КТ предприятие ползвател е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа. 

Съгласно договор, сключен на 21.05.2019г., „Винс ин хок“ ЕООД, в качеството си на „наемодател“ предоставя, а „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството му на „наемател“ наема срещу възнаграждение и при условията на договора работници / служители на наемодателя, с които същият има сключени трудови договори. Работниците ще полагат труд в полза на наемателя - „Автомагистрали - Черно море“ АД по реда, сроковете и условията на договора и съгласно приложение №1. „Автомагистрали - Черно море“ АД, като приемащо предприятие, се задължава да осигури на изпратените работници здравословни и безопасни условия на труд; да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве; да ги запознае със специфичните характеристики на работното място и професионалните рискове; има право да им дава указания и да упражнява контрол върху изпълнението на трудовите им задължения, в това число да поставя ежедневни задачи; да определя конкретни задачи в рамките на специфичните характеристики на длъжността и да изисква отчетност за изработеното от тях и др.

От съдържанието на договора е видно, че „Автомагистрали - Черно море“ АД е приело в проверявания обект работници, изпратени от „Винс ин хок“ ЕООД, с цел изграждане на виадукт при км 316+826 на АМ „Хемус“. С това е изпълнено основното определящо условие на предприятието ползвател, а неизпълнението на други последващи задължения водят до нарушение на трудовото законодателство, но не и до извод за съществуването на друг вид правоотношения.

От своя страна „Винс ин хок“ ЕООД реализира печалба от предоставянето на персонал. „Винс ин хок“ ЕООД е работодател на лицата, които са полагали труд в обект, изпълняван от друго дружество - „Автомагистрали - Черно м.“ АД, различно от това на работодателя, с което е изпълнено условието на чл.107р, ал.1 от КТ на договора с предприятие, осигуряващо временна работа, а именно - работникът или служителят да бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Работниците в случая са изпратени на обект, който се стопанисва от дружество, различно от работодателя им. Обстоятелството, че договорът не е временен, а сключен за неопределен срок, е нарушение на императивна норма на закона, но не и индиция за друг вид правоотношение. Характерът на договора като договор за предоставяне на работници не се променя от факта, че трудовият договор със служителите е безсрочен. Същността на един договор не се определя от срока за изпълнението, нито от някоя от клаузите в него, а от съвкупността на всички постигнати договорености. Договорът между двете дружества следва да се приеме като такъв по чл.107у от КТ, с който се уреждат отношенията между предприятията, тъй като със същия срещу заплащане се предоставя персонал за работа на обект, който се стопанисва от предприятието ползвател. Липсата на всички реквизити на договора между двете предприятия, също е нарушение на закона, но не основание за приемане съществуването на друг вид правоотношение.

Съдът намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че в българското законодателство не съществува правна възможност за предоставяне на персонал извън разпоредбите на чл.107р и следващите от КТ.

Гореизложените аргументи обосновават извода, че „А.Ч.море“ АД се явява предприятие ползвател по отношение на работниците, изпратени на контролирания обект от „Винс ин хок“ ЕООД. С оглед на това правилно административният орган е определил оспорващото дружество като адресат на предписанията, дадени в качеството му на предприятие ползвател, описани в т.1, т.2, т.3, т.6 и т.11 от процесния протокол.

Съдът намира, че горепосочените ПАМ са обосновани и законосъобразни, респективно жалбата срещу тях е неоснователна, предвид следните съображения: 

Предписанието по т.1 от протокола е обвързано с констатацията на контролните органи, съдържаща се в т.1 от обстоятелствената част на протокола, а именно, че „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд на лицата, предоставени от „Винс ин хок“ ЕООД - предприятие, осигуряващо временна работа, съгласно подписан между страните договор на 21.05.2019г. за наем на персонал, при извършване на строителни и монтажни работи на изпълнявания от жалбоподателя обект - АМ „Хемус“, участък от км 310 + 940 до км 327 + 260, подобект - строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 в близост до с.Буховци, общ.Търговище, като на 15.02.2020г. е допуснало изпълнението на СМР - бетонови работи по колона 2, стълб 4, дясно платно, етап 2 при изграждане на виадукт при км 316 + 826 на АМ „Хемус“, без да са предприети необходимите мерки за начина на монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване, което е предпоставка за настъпилата смъртна злополука с лицата Б.Х.М.и М.М.А..

От приобщените по делото доказателства се установява, че посочените работници са наети с трудови договори от „Винс ин хок“ ЕООД, като на 15.02.2020г. същите са полагали труд под ръководството и контрола на „Автомагистрали - Черно м.“ АД – извършвали са дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес за изграждането на втората (горна) част на горепосочената колона от работна площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра.

От свидетелските показания на П.Т.– гл.инспектор при ДИТ – Търговище, е видно, че контролните органи са установили конкретната фактическа обстановка след оглед на работните места, писмените и устни сведения, снети от намиращите се на обекта работници, както и въз основа на представените впоследствие от дружеството документи. Въз основа на събраната информация е установено, че за изграждане на колоната са монтирани две метални кофражни форми за кръгли колони, всяка от които се състои от две части (полуцилиндри), свързани с болтови връзки. При полагането на бетонната смес се късат болтовите връзки на долната кофражна форма и двете ѝ части се разделят, свързаната към нея горна кофражна форма се преобръща странично, събаря скелето и изхвърля работниците на земята.

Съобразно така установеното по делото изводът на контролните органи за извършено нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.55 и т.2.1 от приложение №2 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, се явява правилен и обоснован. Станалият инцидент с работниците сочи, че дружеството не е предприело необходимите мероприятия за обезопасяване на кофражните елементи така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване. В приложения по делото паспорт на кофражната форма (л.111-115 от административната преписка) липсва спецификация на самата кофражна форма - материал, приблизителен размер (височина, диаметър), тегло, дебелина на материала, натоварване; документи от последни изпитвания и др.; както и спецификация на скрепителните елементи (болтове) - материал, размер, тегло, натоварване, умора на материала; документи от изпитвания и др. В паспорта не се съхраняват и никакви документи от производител, нито е посочен някакъв идентификационен номер на формата, така че да се установи, този паспорт на коя точно кофражна форма е. Не са посочени никакви нормативни актове, чиито изисквания следва да се спазват, най-общо и бланкетно са посочени последователните действия за технологичното затваряне на кофража.

Механизмът на настъпилата трудова злополука сочи, че нито долната, нито горната кофражна форма са били обезопасени срещу случайното им отваряне при скъсване на болтовете, свързващи технологично двата полуцилиндри. Монтажът и укрепването на кофражните форми са изпълнени по начин, при който кофражните форми не са обезопасени срещу отваряне, задвижване, деформиране.

Наред с това, съгласно изискванията на чл.7, ал.3, т.7 от Наредба №3/31.07.2003г., в случай на изпълнение на стоманобетонни конструкции се съставя акт за приемане на извършените кофражни работи поотделно за кофражните, армировъчните, вкл. за бетонираните части и за заваръчните работи, а такъв не е представен от страна на дружеството.

В обобщение на изложеното съдът намира, че настъпилата трудова злополука указва, че дружеството не е изпълнило задължението си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на полагащите труд, с предприемане на такива мерки, които да изключват / предотвратяват случайното деформиране или задвижване на кофражните форми, поради което и даденото предписание по т.1 е правилно и законосъобразно.

Предписанието по т.2 от протокола вменява задължение на „А.Ч.море“ АД в качеството му на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ да осигурява на работещите на скеле лични предпазни средства – защитни колани (сбруи), съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.5, ал.1 и т.9.1 от приложение №1 към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ юридическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на работещите във всички случаи, свързани с работата, в т.ч. и да им осигуряват необходимите ЛПС. При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, се осигуряват на работещите необходимите лични предпазни средства, като съгласно т.9.1 приложение №1 на Наредбата №3/2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на ЛПС на работното място, при работа на скеле ЛПС са защитни колани (сбруи).

В случая е установено, че дейността по полагане и уплътняване на бетонната смес за изграждането на втората (горна) част на горепосочената колона се е извършвала от работници, намиращи се на работна площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра. Въз основа на извършената проверка на представените документи - лични картони на двамата пострадали работници Б.Х.М.и М.М.А., контролните органи приели, че предприятието ползвател не е осигурило на същите лични предпазни средства - защитни колани (сбруи). Не са представени други документи по осигуряване на ЛПС, от които да е видно че такива са осигурени на посочените работници. От приложения към административната преписка „Списък на работните места, за които работещите използват ЛПС в зависимост от спецификата на работните места, възможните опасности и срокове на износване“ (л.171-178 от адм.преписка), се установява, че в позиция 9, в която попадат и „строителните работници“, дружеството не предвижда осигуряването на лични предпазни средства - защитни колани (сбруи) за тези работници.

Предвид изложеното съдът преценява предписанието по т.2 като правилно, законосъобразно и обосновано.

С предписанието по т.3 от протокола е указано на „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството му на предприятие ползвател, да осигури придобиването на най-малко първа квалификационна група по електробезопасност от работещите на длъжност „работник, строителство“, съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ във връзка с чл.6, т.3 във връзка с чл.12, ал.1, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V (обн. ДВ, бр.21/2005г.). Даденото предписание от фактическа страна кореспондира с констатациите на проверяващите органи за липсата на документи, удостоверяващи факта, че Б.Х.М.и М.М.А. имат придобита най-малко първа квалификационна група за електробезопасност, обективирани в т.4 и т.5 от обстоятелствената част на протокола. От събраните по делото доказателства се установява, че двамата работници са извършвали дейност по полагане и уплътняване на бетонна сме на стълб 4, колона 2, дясно платно, етап 2 от работна площадка, при което са използвали ръчен преносим електроинструмент – електрически вибратор. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, юридическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на работещите във всички случаи, свързани с работата.

Съгласно чл.6, т.3 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V - техническата експлоатация и оперативното обслужване на електрообзавеждането се осъществява от електротехнически персонал, който притежава квалификационна група за електробезопасност, изисквана по правилника. Посочената в предписанието квалификационна група – „най-малко първа“ е най-ниската възможна квалификационна група по аргумент от разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1 от правилника, съгласно която първа квалификационна група придобиват лицата от неелектротехническия персонал, назначавани на работа като общи и строителни работници, бояджии, монтажници и др., изпълняващи работи, при които е възможно възникване на опасност за поражение от електрически ток. Доколкото дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си да осигури придобиването най-малко на първа квалификационна група по електробезопасност от работещите на длъжност „работник, строителство“, даденото предписание в тази насока се преценява като съответно на материалния закон и неговата цел – да се гарантират здравословни и безопасни условия на труд на работещите във всички случаи, свързани с работата

Относно даденото предписание по т.6 съдът намира следното:

От констативната част на протокола е видно, че непосредствено преди злополуката, М.М.А. и Б.Х.М.са работили на процесния обект, като са извършвали дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2 дясно платно, етап 2 от работната площадка на скеле, разположена на височина около 16 метра, без да ползват лични предпазни средства - защитни каски, с оглед на което контролните органи приели, че на 15.02.2020г. „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие ползвател, е допуснало на строителната площадка работещи, които не използват при работа осигурените им лични предпазни средства - защитни каски, в нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи.

За предотвратяване на това нарушение е дадено предписанието по т.6. „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството си на предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, да не допуска на строителната площадка работещи, които не използват осигурените им лични предпазни средства- защитна каска при работа, съгласно чл.24, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи.

Фактът, че двамата работници не са използвали защитни каски при работата, не се оспорва, а и същият се установява от доказателствата по делото – констативен протокол от 15.02.2020г. и снетите обяснения от работниците на обекта, с оглед на което даденото предписание е законосъобразно и обосновано.

С обжалваното предписание по т.11 от протокола на „Автомагистрали - Черно море” АД, в качеството на предприятие ползвател, е дадено задължително за изпълнение предписание да осигури работещите да получат необходимото обучение за използването на метален кофраж за кръгли колони, в т. ч. и обучение за всеки възможен риск, съгласно чл.107т, т.12 от Кодекса на труда във връзка с чл.167, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване.

Жалбоподателят твърди, че осъществява необходимите инструктажи, всички са запознати и обучени по разработените инструкции за безопасна работа. Съдът счита възражението за необосновано, предвид следното:

По делото няма спор относно обстоятелството, че на 15.02.2020г. пострадалите работниците Б.М. и М.А.са извършили кофражните дейности по стълб 4, колона 2, дясно платно, етап 2 на изграждания виадукт при км 316 + 826 в близост до с. Буховци, общ. Търговище. С призовка изх.№ 20010139/21.02.2020г. на ДИТ – Търговище, дружеството е поканено да се яви в ДИТ – Търговище и да представи редица документи, в това число такива, удостоверяващи, че същото в качеството си на предприятие ползвател е изпълнило задължението си да осигури на работниците, изпратени от „Винс ин хок“ ЕООД, които работят с работното оборудване - метален кофраж за кръгли колони, да получат необходимото обучение за използването на същото, в т.ч. и обучение за всеки възможен риск.

Дружеството (в качеството си на предприятие ползвател) не е представило документи, от които да е видно, че е осигурило необходимото обучение на работниците, изпратените от предприятието, осигуряващо временна работа, за използването на метален кофраж за кръгли колони, в т.ч. и обучение за всеки възможен риск. Такива не са и в хода на съдебното производство. С оглед на това обоснован е изводът на контролните органи от ДИТ, че „Автомагистрали - Черно море“ АД в качеството на предприятие ползвател не е осигурило на работещите с работното оборудване - метален кофраж за кръгли колони да получат необходимото обучение за използването на същото, в т.ч. и обучение за всеки възможен риск в нарушение на чл.107т, т.12 от КТ, във връзка с чл.167, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване, поради което даденото задължително предписание, насочено към предотвратяване и преустановяване на това нарушения се явява материално законосъобразно.

В обобщение на изложеното съдът приема, че дадените предписания на дружеството в качеството му на предприятие ползвател, описани в т.1, т.2, т.3, т.6 и т.11 от процесния протокол се явяват законосъобразни, обосновани и правилни.

С жалбата се оспорват и предписанията, дадени по т.4, т.5 и т.10 от процесния протокол на „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството му на работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ.

При преценка на тяхната материална законосъобразност съдът намира следното:

С предписанието по т.4 на „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството му на работодател, е указано да осигури придобиването на най-малко първа квалификационна група по електробезопасност от строителния работник Ш.Ш., съгласно чл.6, т.3, във връзка с чл.12, ал.1, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V. От фактическа страна се установява, че Ш.Ш. е полагал труд за „Автомагистрали - Черно море“ АД на длъжност „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, съгласно допълнително споразумение №200584/30.09.2014г. към трудов договор №4668/16.10.1997г., както и че в трудовото досие на работника не е съдържал документ, удостоверяващ, че има придобита най-малко първа квалификационна група за електробезопасност.

Оспорващото дружество изразява несъгласие с даденото предписание, обективирано в Протокол от 31.03.2020г., като сочи, че със Заповед №301541 от 19.02.2020г. трудовото правоотношение с посоченото лице е прекратено.

Съдът като съобрази установените по делото факти намира, че жалбата в тази ѝ част е основателна. Вмененото за изпълнение задължение към дружеството е да осигури придобиването на най-малко първа квалификационна група по електробезопасност от конкретно посочен работник - Ш.Ш.. Видно от приложената към административната преписка Заповед № 301514/19.02.2020г. (л.7), трудовото правоотношение с посоченото лице е прекратено, считано от 19.02.2020г. С прекратяването на трудовия договор между „Автомагистрали - Черно море“ АД и Ш.Ш., се прекратяват и произтичащите от трудовото правоотношение права и задължения на страните в качеството им на работодател и работник.

Обстоятелството, че дружеството не е представило заповедта за прекратяване на трудовия договор на проверяващите органи, е ирелевантно спрямо обективно съществуващия факт на прекратяване на трудовото правоотношение преди постановяването на въпросната ПАМ.

С оглед на това даденото предписание по т.4 от Протокол № ПР2005754/31.03.2020г. се явява неправилно и следва да бъде отменено.  

Обжалваното предписание по т.5 от протокола е обосновано с констатацията за липса на оценка на риска за работно място „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, описана в т.8 от обстоятелствената част на протокола. Видно от същия, лицето Ш.Я.Ш.полага труд за оспорващото дружество на длъжност „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, съгласно допълнително споразумение № 200584/30.09.2014г. към трудов договор № 4668/16.10.1997г. От представената оценка на риска за обекта на контрол - списък на оценените работни места и картите за идентифициране на опасностите, се установява, че не е оценен рискът за работно място „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, с което не са обхванати всички работни места, в нарушение на чл.4, ал.1 във връзка с чл.3, т.4 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване оценка на риска. Същото по вид нарушение е констатирано и за работно място „работник строителство”. За отстраняване на така констатираното нарушение е дадено предписанието по т.5 от протокола.

Съдът намира обжалвания акт за правилен и обоснован, а наведените от дружеството възражения – за неоснователни. Видно от приобщените писмени доказателства, трудовото правоотношение с работника Ш.Ш. е регламентирано с допълнително споразумение № 200584 от 30.09.2014г. към трудов договор № 4668/16.10.1997г., съгласно което същият е назначен на длъжността „резач горски дървен материал, той и работник строителство“. От съдържанието на изисканата и представена на контролните органи оценка на риска, се установява, че в нея липсва карта на оценка на риска за работното място „резач горски дървен материал, той и работник строителство“, както и за работното място „работник строителство“. С оглед на това, даденото предписание се явява законосъобразно, обосновано и правилно, а жалба срещу него е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е и предписанието по точка 10 от протокола, с което на „Автомагистрали - Черно море“ АД, в качеството му на работодател, е указано да удостовери, че са приети мерки за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска, с отговорните лица и срокове за изпълнение на база извършената оценка на риска за обекта на контрол - строеж на АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, съгласно чл.20, ал.3, т.10 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. От констативната част на протокола е видно, че е изискана и представена документацията по оценка на риска на „Автомагистрали - Черно м.“ АД за обекта на контрол. Проверяващите органи счели, че с представената такава, работодателят не е удостоверил, че е приел мерки за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска, на база извършената оценка, с отговорните лица и срокове за изпълнение.

Съгласно чл.20, ал.3, т.10 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, документацията по оценяване на риска трябва да удостоверява приетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на контрол на изпълнението на тези мерки, като Програмата с мерки по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е неделима част от документацията по извършената оценка на риска.

В хода на административното производство, с призовка изх. № 20010139/21.02.2020г. контролните органи са изискали Оценката на риска за процесния обект. В изпълнение на дадените указания дружеството е представило Оценка на риска за обекта, но към същата не е представена Програма с мерки по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съгласно оценката на професионалните рискове. От показанията на разпитания по делото свидетел е видно, че изводът за наличие на описаното в настоящото изложение нарушение е направен след обстойна проверка на съдържанието на представената Оценка на риска за обекта, включително досежно това кои работни места са оценени, картите за идентифициране на опасностите при оценка степента на риска за съответните работни места, при която е установено, че няма утвърдена програма с предприети мерки, за които да са определени отговорни лица и срокове за изпълнение. При това положение съдът намира за правилно и обосновано атакуваното предписание. Приложената към жалбата до горестоящия орган Програма с мерки по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно оценката на професионалните рискове в „А.Ч.м.“ АД за обекта, не разколебава този извод, доколкото липсват доказателства, че същата е била налична към датата на проверката (липсва дата на изготвяне и / или дата на утвърждаване на документа), респективно е представена на контролни органи.

В обобщение на изложеното съдът приема, че задължителното предписание по т.4 от Протокол за извършена проверка № ПР 2005754/31.03.2020г. е необосновано и неправилно, поради което същото следва да бъдат отменено.

Обжалваните предписания по т.1, 2, 3, 5, 6, 10 и 11 от Протокол за извършена проверка № ПР 2005754/31.03.2020г. са обосновани, съответстват на материалния закон и негова цел, поради което жалбата в тази ѝ част следва  да се отхвърли като неоснователна.

Страните по делото претендират присъждане на разноски. При този изход на спора, съдът намира, че такива следва да се присъдят само на ответна страна. В тази насока съдът отчита факта, че в хода на административната проверка дружеството не е представило на длъжностните лица на ответника всички документи и в частност издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение с работника Ш.Ш., което е довело до постановяване на приетото за незаконосъобразно от съда предписание по т.4. С оглед на това и като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че „А.Ч.море“ АД следва да заплати на ДИТ – Търговище разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното Шуменският административен съд

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Автомагистрали - Черно море“ АД – гр.Шумен, с ЕИК 1......, задължително предписание по т.4 от Протокол за извършена проверка № ПР 2005754/31.03.2020г., издаден от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Търговище.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Автомагистрали - Черно море“ АД – гр.Шумен, с ЕИК 1......, срещу задължителни предписания по т.1, 2, 3, 5, 6, 10 и 11 от Протокол за извършена проверка № ПР 2005754/31.03.2020г., издаден от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Търговище.

ОСЪЖДА „Автомагистрали - Черно море“ АД с ЕИК 1......, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Д., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Търговище разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, ал.3, във връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: