РЕШЕНИЕ
№ 260959/30.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Атанаска
Иванова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 1708 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
№ *, сграда А, Бизнес център „Б.“, срещу И.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр.
чл.9 ЗПК вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните парични вземания: сумата от 811,35 лв. (осемстотин и единадесет
лева и тридесет и пет стотинки) – главница по Договор за кредит № *,
сключен на 27.04.2016 г. между „Кр.“ ЕАД, ЕИК *
и И.Г.Г., за
сумата 1000.00 лв., обезпечен чрез
сключен на 27.04.2016 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“
ЕООД и И.Г.Г., сумата от 54,23 лв. (петдесет и четири лева и двадесет и три стотинки),
представляваща административни разноски, сумата от 72,36 лв. (седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 60,17 лв. (шестдесет лева и
седемнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за ползване на кредита
за периода от 11.06.2016г. до 10.10.2016г., сумата от
403,30 лв. (четиристотин и три лева
и тридесет стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от
13.07.2016г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.11.2019 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № * г. на
Районен съд – Варна, 48 с-в.
Твърди се, че по силата на Договор за кредит № *,
сключен на 27.04.2016г. заемодателят
„Кр.“ ЕАД е предоставил на ответника в заем сумата от
1000 лв., която следвало да бъде върната на пет равни погасителни вноски до
10то число на месеца в размер на общ размер 217,88лв., ведно с уговорената
лихва в срок до 10.10.2016 г. Сумата била
предназначена за рефансиране на предходен договор за
кредит от 26.11.2015г. и ответника получил сума в брой в размер на 145.85лв. на
каса на И. АД на
27.04.2016г. Задължението по кредита било обезпечено със договор за
поръчителство от ищеца, който се задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя, с подробно описани параметри, за което ответникът дължал
възнаграждение в размер на 105.38лв. на месец за периода на действие на
договора. Сочи се, че е извършено плащане в размер на 361 лева на 12.07.2016г.
Договорена била лихва по чл. 3.1 от ОУ, при което след приспадане на извършени
плащания възлизала в размер на 60,17 лв. за периода от 11.06.2016г. до 10.10.2016г. Твърди се, че на 15.11.2019 г. кредиторът е
поискал изпълнение, поради което на 20.11.2019 г. ищецът е изпълнил
задължението на длъжника по договора . Ищецът сторил административни разноски
за извънсъдебно събиране на вземането, установени в Тарифата, в размер на
54,23лв. Поддържа
се, че съгласно чл.2, раздел Х от ОУ, неразделна част от договора, ответникът
се задължил да заплати наказателна лихва, която след приспадане на извършените
плащания по кредита възлиза на сумата от 403.30лв. Тъй като ответникът не е
заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу
ответника, срещу която е постъпило възражение.
Поради
последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване спрямо ответника за дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с
която се поддържат предявените искове и се моли за уважаването им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника.
В открито
съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. № * г. на Районен съд – Варна, 48 с-в г. по описа на ВРС
срещу ответника е издадена Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от И.Г., поради което са дадени указания за предявяване на иска на
заявителя.
От представения по делото Договор за кредит №
*, сключен на *г. заемодателят „Кр.“
ЕАД е предоставил на ответника в заем сумата от 1000 лв., срещу задължение за
връщане на пет равни погасителни вноски до 10то число на месеца в размер на общ
размер 217,88лв., ведно с уговорената лихва в срок до 10.10.2016
г., като
общата дължима стойност на плащанията са в размер на 1089,40 лева, включващ
годишен фиксиран лихвен процент от 35,09%. Уговореният годишен процент на
разходите е в размер на 50%. Договорът е подписан от разстояние, като съобразно
отправеното от кредитополучателя сумата от 145,85лв. се заплаща в брой, а
сумата от 854,15лв. – за рефансиране на кредит 561971,
удостоверено и в издаденото от „Кр.“ АД
удостоверение.
Съобразно съгласно чл. 2, раздел Х от ОУ, неразделна част от
договора, И.Г. се задължава да заплати наказателна
лихва в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска.
Видно от договор за поръчителство от 27.04.2016 г.,
сключен между „А.Т.“ ЕООД и И.Г., ищецът се задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя, с подробно описани параметри, за което Г. се задължава да
заплаща възнаграждение в размер на 105.38лв. на месец за периода на действие на
договора.
Не е спорно, че на 12.07.2016г. И.Г. е извършил
плащане в размер на 361 лева.
Съобразно протокол от 11.11.2019
г., издаден от „Кр.“ ЕАД във връзка с извънсъдебно
събиране на вземането по договора за кредит от 27.04.2016 г. за изпращане на напомнителни писма и покани за плащане и телефонни
обаждания, са сторени административни разноски в размер на 54,23лв.
От представеното по делото удостоверение от 20.11.2019
г. се установява, че на 20.11.2019 г. „А.Т.“ ЕООД е изпълнил задължението на И.Г. по договора за кредит, като е
заплатил сумите на „Кр.“ ЕАД.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр. д. № * г. по описа на
Районен съд – Варна.
Основателността на
исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: наличието
на действително правоотношение по договор за паричен заем от 27.04.2016 г., по
силата на който кредиторът „Кр.“ ЕАД предоставя на потребителя кредит
под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да
върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в
договора; кредиторът да е предоставил на
потребителя уговорената сума; наличието на валидна договорна клауза,
предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплаща мораторна неустойка
(наказателна лихва за забава); кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие
с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, в т.ч. за които е начислена
административна такса за събиране на вземането; валиден договор за
поръчителство от 27.04.2016г. и И.Г.Г. и изплащането на дължимите суми по
договора за кредит от страна на „А.Т.“ ЕООД в полза на „Кр.“
ЕАД.
От анализа
на представените по делото писмени доказателства, се установява, че претендираното от ищеца вземане, произтича от сключен между
ответника и „Кр.“ ЕАД АД договор за предоставяне на паричен заем, по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя
кредит в размер на 1000 лева. Относно изпълнение на задължението на кредитора и
усвояване на сумата от ответника не са оспорени от последния, още повече същият
е извършил плащане от 361лв., поради което за него е възникнало задължение да
върне заетата му сума, ведно с уговореното договорно възнаграждение, на
посочените в погасителния план дати. С изтичане на крайния срок на договора
цялата непогасена главница е станала изискуема в пълен размер.
Съобразно постигнатите
с договора за потребителски кредит от 27.04.2016 г. уговорки между страните,
ответникът е поел задължение да заплати лихва за ползване на предоставените
парични суми, съставляваща възнаграждението на кредитора, както и неустойка за
забавено плащане.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от
23.07.2014 г. годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. За страните няма
пречка да уговарят възнаградителна лихва или
неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на
законната лихва.
В случая, уговореният
лихвен процент и годишен процент на разходите от 35,09 %, респ. 50 %, са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишават този размер
(петкратния размер на законната лихва от 10%), поради което са дължими. При
потребителски заем за сума от 1000лв., със сравнително кратък срок на ползване
от 5месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в
полза на кредитора в размер от 35,09 % е съизмеримо с разходите, които прави
заемодателят, както и с риска, който носи, както и с размера на очакваната от
сделката печалба.
По
изложените съображения основанието за дължимостта на възнаградителна и наказателна лихва съдът приема за
доказано.
По отношение
обаче на претендираните разноски за извънсъдебно
събиране на вземането, съдът намира иска за неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно т.
9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни
като така изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от
Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя. Съобразно императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно
правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорките
в договора, че при забава на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения и такса разходи за дейност на служител имат за цел заобикаляне на
посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено
от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до
начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл.
33, ал. 2 ЗПК размер. В този смисъл разглежданите уговорки са нищожни поради
противоречие с посочената разпоредба на ЗПК. Клаузата, предвиждаща заплащането
на административни разноски от потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, поради което същата е и неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
По тези
съображения иска за установяване на дължимостта на сумата от 54,23лв.,
представляваща административни разноски следва да се отхвърли.
По отношение
на претенцията за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, съдът намира същата за основателна. Основание
за дължимост на сумата е наличието на друго
правоотношение, възникнало между длъжника и трето лице, поело задължение да изпълни
задълженията по договора, при наличието на определени предпоставки.
Възникването му е обосновано от неизпълнение на основното задължение спрямо
кредитополучателя Кр. ЕАД, в който случай се поражда
задължение на поръчителя да изпълни вместо и за сметка на длъжника, съответно и
право на възнаграждение по договора за поръчка, ако е уговорено такова. С
изпълнение задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на кредитора
му и може да претендира платеното, както и изрично уговореното възнаграждение.
Конкретното плащане възниква не от забавено плащане по договора за кредит, а
поради пълното му неизпълнение и по отношение на друг правен субект, въз основа
на друго правоотношение с характер на договор за поръчка. Освен това, няма
законова пречка да бъде уговаряна възмездно поръчителство, какъвто е и
настоящия случай.
В случая от представените доказателства се установява, че на 20.11.2019 г. поръчителят е изпълнил
задължението на ответника И.Г., поради което и същият е встъпил в
облигационното правоотношение и ответника дължи нему изпълнение. Предпоставките
за пораждане и на задължението за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство са възникнали, поради което се дължи изпълнение по него. По
делото не са ангажирани доказателства за погасяване на задълженията от
ответника по който и да е от двата договора – за заем и за поръчителство. По
тези съображения искът за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство от 72,36лв. като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат общо на 75,01 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена държавна такса от 221,97лв. и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за правна помощ в размер на 150лв.,или които съразмерно на уважената част от исковете
възлизат в размер на 357,58 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между
страните, че И.Г.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „А.Т.“ ЕООД, с
ЕИК *, със седалище и адрес
на управление *** № *, сграда А, Бизнес център „Б.“, на основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр.
чл.9 ЗПК вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, следните парични вземания: сумата от 811,35 лв. (осемстотин и единадесет лева и тридесет и пет стотинки) – главница по Договор за кредит № *, сключен на *
г. между „Кр.“ ЕАД, ЕИК *
и И.Г.Г., за
сумата 1000.00 лв., обезпечен чрез
сключен на 27.04.2016 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“
ЕООД и И.Г.Г., сумата от 72,36 лв. (седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 60,17 лв. (шестдесет лева и
седемнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за ползване на кредита
за периода от 11.06.2016г. до 10.10.2016г., сумата от
403,30 лв. (четиристотин и три лева
и тридесет стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от
13.07.2016г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.11.2019 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № * г. на
Районен съд – Варна, 48 с-в, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 54,23 лв. (петдесет
и четири лева и двадесет и три стотинки), представляваща административни
разноски, на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
№ *, сграда А, Бизнес център „Б.“,сумата от 75,01 лева (седемдесет и пет лева и една стотинки), представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 357,58 лева (триста петдесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: