Определение по дело №2887/2015 на Софийски градски съд

 

М О Т И В И

 

на СГС,23 с-в по НОХД № 2887/2015г.

 

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу:

І. В.Л.В. - за това, че на 07.09.2014 г. около 07.00 часа в гр. **********, пред стриптийз бар „Е.” и дискотека „Н.Ф.”, в съучастие като извършител с К.К.П. - помагач, направил опит умишлено да умъртви Л.И.З. — насочил даденото му от К. П. огнестрелно оръжие - пистолет „CESKA ZBROJOVKA” с № *****, калибър 6,35 мм към гърдите на Л.З. и натиснал спусъка, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - оръжието не е произвело изстрел, тъй като патрона е засякъл в цевта

-престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1, вр чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК;

ІІ. К.К.П. – за това, че:

            1.на 07.09.2014 г. около 07.00 часа в гр. С., пред стриптийз бар „Е.” и дискотека „Н.Ф.”, находящи се на бул. „*********, в съучастие като помагач умишлено улеснил ( чрез набавяне на средство - извадил огнестрелно оръжие - пистолет „CESKA ZBROJOVKA” с № ***** калибър 6,35 мм от областта на кръста си, заредил пистолета, като издърпал назад затворния блок и го подал в ръцете на извършителя, който го използвал) извършителя В.Л.В. да направи опит умишлено да умъртви Л.И.З., като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - пистолетът не е произвел изстрел, тъй като патрона е засякъл в цевта

                        - престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1, вр чл. 20, ал.4 вр. ал.1 от НК  ;

            2.  на неустановена дата придобил и до 07.00 часа на 07.09.2014 г.  в гр. С., бул. „********* държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите издЕ.я (ЗОБВВПИ), а именно - 1 бр. пистолет „CESKA ZBROJOVKA” с № ***** калибър 6,35 мм, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, а именно – 5 (пет) броя патрони, произведени от  „Sellier § Bellot” - Чехия с обозначения на дъната им „SBP 6.35” калибър 6.35 мм без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50 от

- престъпление по чл. 339, ал.1 от НК ;

            3.  на 07.09.2014г.  около 09.30 в гр. С. в сградата на 05 РУ - СДВР, находяща се на ул. „***, без надлежно разрешително, съгласно  Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал високорисково наркотично вещество - кокаин, който съгласно Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични /обр. В ДВ бр. №87/2011г./, се намира в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2, включващо Списък II - „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ и са под контрол съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с нето тегло 0,10 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент 16,5% на стойност от 9,00 (девет) лева

-престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.1 от НК.

 

Съдът е конституирал пострадалия Л.З.  в качеството на частен обвинител в наказателното производство по обвинението за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК от двамата подсъдими.

 

            В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвиненията и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие са  доказани обстоятелствата, описани в обвинителния акт и видно от които подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на съставите на престъпления, за които са предадени на съд. Прокурорът преразказва фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, намирайки я за установена от гласните и писмени доказателства и експертни заключения. Пледира на подс. В. и подс. П. за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК да им бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК в размер на по 8 ( осем) години „лишаване от свобода“, а на подс. П. – за престъплението по чл.339, ал.1 от НК – 5 ( пет) години „лишаване от свобода“ и за престъплението по чл. 354а, ал.3 от НК – 1 ( една) година „лишаване от свобода“, изпълнението на което бъде отложено за срок от 3 ( три) години, като на подс. П. бъде определено на осн. чл. 23, ал.1 от НК едно общо наказание, равно на най-тежкото.

           

            Упълномощеният повереник на частния обвинител З. – адв. Р.Р. в пледоарията си се солидаризира с изложената от прокурора  и посочена в обвинителния акт фактическа обстановка, намирайки я за несъмнено установена, като спира вниманието си върху правната оценка на поведението на двамата подсъдими с насоченост към отнемане живота на доверителя му З.. Счита, че е доказана общността на умисъла на подсъдимите да причинят смъртта на З. и неопределен брой лица, намиращи се пред нощния клуб, като вредоносният резултат не е настъпил единствено поради технически проблем или неумело боравене с бойното оръжие. В този смисъл адв. Р. излага становище за несъмнена доказаност на обвинението за извършено от двамата подсъдими престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като предлага на съда да бъдат признати за виновни и им бъде наложено наказанието, поискано от представителя на държавното обвинение.

 

            Упълномощеният защитник на подс. К.П. – адв. С.А. прави искане за оправдаването на подзащитния му по всички повдигнати му обвинения. В пространната си пледоария защитникът оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт, намирайки че по делото е установено единствено обстоятелството, че подзащитният му заедно с подс. В. са били в питейното заведение, след което са го напуснали; връщането им е било обусловено от  липсващото портмоне на подс.В., а не от желание за саморазправа. В този смисъл намира обвинението за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК за недоказано, тъй като показанията на разпитаните свидетЕ. в д.п. са били направени по технологията „копи-пейст“, ноторна била и обстановката в питейните заведения на територията на гр. С., а собствеността върху намереното оръжие не е установена по делото, тъй като от него не са били иззети дактилоскопни следи. Според защитата този пропуск е особено съществен, сочещ на представи у органите на реда за вероятния държател на оръжието, който според адв. А. е някой от охранитЕ.те, тъй като по силата на изпълняваните от тях служебни задължения те боравят с оръжие и  е било по-лесно да се снабдят с такова. Защитникът намира, че единствено с показанията на охранитЕ.те не може да бъде направена връзка между двамата подсъдими и оръжието, тъй като освен посочения порок, същите са и противоречиви за разлика от обясненията на двамата подсъдими, които са по-логични, житейски достоверни и следва да им бъде дадена вяра. В този смисъл защитникът заключава, че няма събрани по делото убедителни гласни и писмени доказателства, които да сочат съпричастност на подсъдимите към извършването на престъпление по чл. 115 и по чл. 339 от НК. По отношение на обвинението за извършено от подзащитния му престъпление по чл. 354а от НК адв. А. счита, че се касае до изключително малко количество, което сочи на предназначението му за лична употреба, като съдът следва да го отчете наред с личността на подзащитния м, добрите му характеристични данни и младата му възраст.

 

            Първият от упълномощените защитници на подс. В. – адв. И.Н. пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният му бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК. В подкрепа на тезата си развива пространни аргументи, които в обобщен вид изразяват позицията му за недоказаност на обвинението. Адв. Н. излага становище, че фактическата обстановка от обвинителния акт не е установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които  от своя страна разкриват непълноти и неясноти, непозволяващи извод за несъмнена и категорична доказаност на обвинителната теза. След подробен анализ на показанията на свидетЕ.те Е.И. и  Д.К., защитникът намира за установено, че връщането на двамата подсъдими в еротик бара е свързано единствено с търсенето на портмонето на подзащитния му, което съпоставено с доказаното здравословно състояние на В., несъмнено доказващо упражнено спрямо него насилие, изяснява интересуващите факти по делото. Посочвайки отделни пасажи от показанията на св. З., заключенията на техническите експертизи, липсата на дактилоскопно изследване на  оръжието и обясненията на подс.П., адв. Н. прави извод за недоказаност на извода, че подсъдимите са владЕ. пистолета, като напротив – били са жертви на упражнено насилие от охранитЕ.те, а огнестрелното оръжие се „появява“ като отговор на заплахата, че ще бъде извикана полиция във връзка с отнетото портмоне на подзащитния му В.; в подкрепа на тезата си защитникът посочва и извършваната физическа проверка при влизането в заведението, при която не е установено оръжие и което прави тезата на обвинението нелогична и житейски необоснована. На следващо място адв. Н. спира вниманието си на заключението на изготвената балистична експертиза, в която липсва констатация за драскотина или интервенция върху патрон, което обстоятелство противоречи на констатацията за заседнал патрон в цевта на пистолета, а освен показанията на З. липсват непредубедени свидетЕ. за наличие на оръжие в ръцете на подс. П., които от своя страна са в противоречие със заявеното от св. Вл.С., който твърди, че пистолетът е паднал с падането на подс. П.. В този смисъл адв. Н. заключава, че „появата“ на огнестрелното оръжие цЕ. единствено да бъдат отклонени разследващите органи от проявата на насилие от охранитЕ.те на заведението „Е.с“ към посетитЕ.те на обекта. Защитникът, след като анализира данните в публичното пространство за собственика на заведението и правното положение на св. К. ( привлечена под наказателна отговорност за склоняване към проституция), пропускът да бъдат установени и разпитани танцьорките в бара, намира обвинението за опит към убийство за недоказано, а като единствено установено по делото посегателство – нанесен побой над подзащитния му. По изложените съображения пледира за постановяване оправдателна присъда по отношение на подзащитния му и неговия съпроцесник П..

            Вторият от упълномощените защитници на подс. В. – адв. А.М. – също в пространна пледоария прави идентично искане за оправдаване на подсъдимите поради недоказаност на обвинението за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Този защитник също оспорва въведените от обвинението и съставомерни факти, намирайки ги за недоказани в хода на проведеното съдебно следствие. Адв. М. акцентира в пледоарията си върху противоречивостта и нелогичността на събраните в подкрепа на обвинителната теза гласни доказателства, правейки обстоен техен анализ, от които достига до извода за недоказаност на обвинението. Така защитникът подлага на критична оценка показанията на свидетЕ.те  Л. З., В. С., В. Г., П.В., Д. К., Е. И., дадени на д.п. и в хода на съдебното следствие и след съпоставка на съдържащата се в тях информация заключава, че са противоречиви и не изясняват съществени за правилния изход на делото обстоятелства. Защитникът поставя риторични въпроси относно причините за конфликта, намесата на толкова много охранитЕ. за извеждането на подзащитния му, установените наранявания на подс.В., на които отговаря, приемайки за установено, че В. е бил жертва на сериозен побой от охранитЕ.те на заведението, а застъпената от последните версия за връщането на подсъдимите и заплахата с огнестрелно оръжие  представлява защитна версия на мъже, които са пребили клиент. В тази насока адв. М. сочи, че версията на охранитЕ.те за заплаха с огнестрелно оръжие изхожда от заинтересувани лица и не се подкрепя от каквото и да било друго събрано по делото доказателство.

            На следващо място защитникът спира вниманието си върху твърдяното оръжие на престъплението, като счита, че липсват смислен отговор на въпроса как подсъдимите са се снабдили с него в рамките на 10-15 минути, върху него не са правени дактилоскопни и ДНК изследвания, същото е било обезопасено след установяването му ( т.е. не е представено във вида, в който се твърди, че е намерено), поради което не може да бъде доказано и твърдяното засичане на патрон в цевта като причина за невъзпроизвеждане на изстрел. По тези съображения адв. М. прави извод, че пистолетът не е годно доказателствено средство.

            Защитникът оспорва заключението на съдебно психиатричната експертиза, намирайки го за произволно и пристрастно – обслужващо тезата на обвинението.

            В заключение защитникът счита, че изтъкнатите пропуски на воденото разследване, неговата едностранчивост, неполагането на необходимите усилия за изясняване на обективната истина, правят обвинителната теза произволна и недоказана интерпретация, като обвинението гради тезата си на преразказ на 3-4 млади мъже, даващи противоречиви показания и  за които е налице обосновано предположение за извършено от тяхна страна престъпление над подс. В.,  води до извод за недоказаност на обвинението и адв. М. прави искане за оправдаването на подзащитния му по повдигнатото му обвинение.

 

Подсъдимият К.П. се ползва от правото си да даде обяснение по повдигнатите му обвинения и заявява, че на инкриминираната дата се видeли с приятЕ., между които и подс. В., с които посетили първо „Т.Б.“, а след това „С.Х.“ и където консумирали алкохол, като подс. П. изпил 5 големи водки, а В. пиел уиски. След това, около 05.00ч. през нощта двамата с подс.В. решили да изпият още по едно питие и се насочили към еротик - бар „Е.с“, находящ се на бул. „М.Л.“. Влезли в бара, след като им била извършена физическа проверка от двамата охранитЕ., намиращи се отпред и си поръчали питиета. Двамата разговаряли и консумирали поръчания алкохол, след като го заплатили, когато след около 20 минути подс.П. отишъл до тоалетната на заведението, а при връщането ( забавил се около 5 минути)  си възприел, че В. липсва. Попитал охранителя ( счита, че е частния обвинител З.)  къде е, на което получил отговор, че е навън. Подс.П. се качил по стълбите и възприел В., който седял на земята, а около него имало трима охранитЕ.. На въпроса какво е станало, охранитЕ.те се засмЕ., а В. не отговорил нищо, държейки главата си надолу, като „цЕ.ят бил в кръв“. Подс.П. му помогнал да стане и двамата тръгнали пеша по бул. „М.Л.“ посока джамията по тротоара от страна на заведението. По време на движението им дотам, подс. В. куцал, като след като отишли до минералните бани и подс.В. се поизмил, установил, че му липсва портмонето. Тогава двамата решили, че го е забравил в клуба и се върнали дотам отново по посочения тротоар на бул. „М.Л.“ около 10-15 минути след тръгването им. ОхранитЕ.те били отпред, като на въпроса на подсъдимите дали имат портмоне, единият от тях – св. З. - се изсмял и попитал „Какво портмоне?“, след което му обяснили, че В. е изгубил своето. Тогава охранителят извадил портмоне и попитал дали е това, на което подс.В. отговорил утвърдително и се насочил да го вземе, но тогава охранитЕ.те се заяли с него, дръпнали го назад и го попитали „Ти какво, ще се връщаш за още ли?“, след което започнали да го бутат и удрят. Тогава подс.П. тръгнал обратно към джамията на бул. „М.Л.“, за да извика полиция, тъй като знаел, че там обикновено има полицейско присъствие. Един от охранитЕ.те се опитал да го спре, хващайки ръката му, но подс.П. се отскубнал и продължил, като на ъгъла на ул. „М.Л.“ и ул. „Е.Й.“ отново последвала конфронтация между двамата, след което подс.П. се обърнал, за да продължи пътя си. След това подс.П. твърди, че му се губят спомени  и следващото нещо, което си спомня е, че бил на земята, около него имало полицаи, а на ръцете му били поставени белезници и бил прибран в патрулен автомобил. Заявява, че впоследствие възприел, че имал кръв отзад на главата. В РУ му бил извършен обиск, при който били намерена торбичка с прах. П. бил облечен с дънкови панталони и фланелка с къс ръкав, като подс.В. бил също с дънков панталон и фланелка ( не е сигурен дали с дълъг  или къс ръкав).

Подс. В.В. се ползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му обвинение и заявява, че на инкриминираната дата бил с компания, който чествала рожден ден в заведение „Д.Б.“, където отишъл около 00.30ч. – 01.00ч. и се забавлявал, танцувал,  консумирал алкохол ( 3-4 уискита), поради което успял да се отърси от проблемите си. След това твърди, че спомените му стават непълни и помни само отделни моменти, без да знае защо, като за първи път му се случва да му се губят моменти. Помни, че  подс. П. след това му предложил да отидат в друго заведение. Следващият му спомен е, че лежи на земята, със свито тяло, а над него има група хора, които го ритат и удрят по цялото тяло, а В. не спирал да пита „ Какво съм направил, защо ме удряте?“. Друг негов спомен е, че му липсвали цигарите и портмонето. След това си спомня, че имало много полицаи и двамата с П. ***.

 

В предоставената му последна дума  подсъдимият П. моли съда да бъде признат за невинен по всички обвинения, тъй като срещу него са дали показания четирима души, които са нанесли побой над двамата подсъдими.

 

В предоставената му последна дума  подсъдимият В. моли съда да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение, тъй като не е направил нищо лошо, освен че се е напил и семейството му е изживяло голям ужас.

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,приема за установено следното

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият В.Л.В. e роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ във фирма „Д.К.Б.“ ЕООД като дърводелец, живущ ***, с ЕГН **********, с добри характеристични данни.

Подсъдимият К.К.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, живущ ***, с ЕГН **********.

Подс.П. е осъден с определение на СРС, НО, 107 с-в по НОХД № 19 859/2014г., влязло в сила на 28.10.2014г. за престъпления по  чл. 343б,ал.1 от НК, извършено на 03.08.2014г.  на наказание „пробация“ и по чл. 354а, ал.5  вр. ал.3, т.1 от НК, извършено на 03.08.2014г.,  на наказание „глоба“, като на осн. чл.23,  ал.1 от НК му е определено общо наказание – „пробация“, изразяващо се в пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 8 месеца, като на осн. чл.23, ал.3 от НК към определеното общо наказание е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 800 лева.

Подсъдимите В. и П. са вменяеми лица, психично здрави,  без наследствена обремененост с психични заболявания и без вродени или придобити интелектуални разстройства.

Подсъдимите П.  и  В. били познати от лятото - есента  на 2013г., като излизали съвместно при посещенията си в столични заведения. На 07.09.2014 г. , около 00.00ч. – 01.00ч. двамата се срещнали и посетили първоначално заведението „Т.Б.“, а след това „С.Х.“, като и в двете консумирали алкохол – подс.П. - водка, а подс.В. – уиски, като се намирали в обикновено алкохолно опиване - средна към тежка степен, а подс. В. употребил и високорискови наркотични вещества – опиат, амфетамин и метаамфетамин в неустановено по делото количество.

Около 06.00ч. на същата дата двамата решили да посетят еротик бар  „Е.с”, намиращ се на бул. „*********, в непосредствена близост до  заведение „Н.Ф.” и двете разположени в сградата на хотел „Г.П.”, и което заведение подс. П. бил посещавал и преди това. Двамата  влезли в заведението, като при преди това им  била извършена физическа проверка за наличие на оръжие от охранителя Вл. С., при която не било установено такова. Заведението в посочения час приключвало работа, липсвали други клиенти в него. Двамата подсъдими седнали в сепаре, разположено под бара, където си поръчали алкохолни напитки и започнали да разговарят на висок глас. Към този момент в еротик бар  „Е.с” на смяна работЕ. сервитьорката - Х.П.Ц. (която въпреки положените усилия не бе разпитана от съда) , св. Е.И. - барман и св. Д.К. - барман и салонен управител. Охраната на нощното заведение се осъществявала от служитЕ. на фирма „Б.”, като в конкретната нощ охранител бил  св. В.С., а неговият колега св. Л.З. осигурявал  реда в близко разположеното заведение „Н.Ф.”. Самият еротик бар разполагал с видео техника за наблюдение, но същата работела единствено „онлайн” ( на живо, в реално време, без извършване на запис на събитията).

След получаването на поръчаните питиета и тъй като заведението приключвало работа, сервитьорката Ц. поискала от подсъдимите да ги заплатят. Те й отказали по груб и арогантен начин, св. И. възприела наличието на отправени от тях псувни, поради което Ц. заявила, че не желае повече да ги обслужва и се оплакала на салонния управител св. К.. Последната от своя страна отишла при подсъдимите, възприела явно нетрезвото им състояние, както и признаци, че подс.В. е употребил наркотични вещества ( изкривено изражение, разширени зеници на очите),  и  им заявила, че следва да заплатят консумираните питиета, които били на стойност 50.00лв., тъй като сервитьорът следва да се отчете. Тогава подс. П.  заплатил цялата  сметка,  а после посетил тоалетната на заведението. След като останал сам на масата и без видима причина подс. В. започнал да крещи „ Какво искате? Какви сте вие? Ще правя каквото си поискам!“, псувал, ръкомахал и св. К. го извикала да се качи при нея на бара, където му обяснила, че не желае проблеми в заведението и те могат да изпият необезпокоявани поръчаните и платени питиета. Подс. В. се върнал в сепарето, където обаче продължил с неадекватното си поведение с агресивна насоченост към охранителя Вл. С., който се намирал в началото ( пред входната врата) на заведението. Това наложило св. К. да се обърне за съдействие към охранителя св. Вл. С. и му казала да изведе  от обекта подс.В.. Св. С. поканил подс. В. да напусне заведението, което предложение подсъдимият отказал грубо, като се обиждал и се нахвърлил  на св. С.. Това наложило св. С. да го обездвижи, прилагайки хватка тип „ключ“, а сервитьорката Ц. отишла навън, за да извика и други охранитЕ. на помощ на св.С.. В заведението слезли св. П.В. и св. В.Г. ( приятЕ. на св.С. и св. З.) и тримата със съвместни усилия – двама хващайки ръцете на подс.В., а единият – краката му – успЕ. да го изнесат нагоре по стълбите и след това на тротоара пред заведението, като през цялото време подс. В. крещял и отправял закани към тях с думите „Изчезвай от тука, ще видиш кой съм, ще ви избия всички, ще ви чукам;  Ще ви избия всичките, пуснете ме, ***, ***”. При стълкновението в заведението св. К. възприела, че от джоба на панталона на подс. В. изпаднало неговото портмоне, поради което също отишла пред заведението, където подс. В. бил изведен и се намирал в седнало положение на тротоара. Тя му дала портмонето и отново му казала да си ходи и да не създава проблеми, а подс. В. повтарял „Какво съм направил?,  Какво съм направил?“. След това св. З. слязъл в заведението, където подс. П. излизал от тоалетната и му казал също да напусне заведението. Подс. П. доброволно излязъл оттам, придружен от св. З., като вдигнал подс. В. от тротоара пред заведението и двамата се отдалечили по бул. „М.Л.“ посока джамията, като по време на отдалечаването си се заканвали на охранитЕ.те, обиждали ги и ги псували.

СвидетЕ.те З., С., Г. останали да разговарят пред входа на хотела, като след около 30 минути ( в 07,06 часа на 07.09.2014г.) възприЕ., че двамата подсъдими отново се връщат. В този времеви интервал подс. П. успял по неустановен по делото начин да се снабди с пистолет „Ceska Zbrojovka” ( „CZ“) с №*****, модел „45”, калибър 6,35мм, заредено с 5 бр. патрони, калибър 6,35 мм, което държал прикрепено в горната част на панталона си и прикрито под неговата фланелка. Двамата подсъдими били решени да се разправят с изгонилите ги от заведението охранитЕ., включително като отнемат живота им. Св. З. визуално възприел приближаването на двамата подсъдими, като не знаел, че подс. П. е въоръжен, но тъй като посетитЕ. от нощните заведения тъкмо се качвали на спрял на бул. „М.Л.“ таксиметров автомобил, решил да се приближи към тях с цел да  предотврати нов скандал. С тази цел той се отдЕ.л групата, състояща се още и от св. С., св.  Г. и св. В., и се насочил към идващите по тротоара двама подсъдими. Приближавайки се на около 3 метра от тях, подс. П. се обърнал към подс. В. с въпрос дали е готов да го направи, на който подс. В. отговорил утвърдително и заявил, че ще избие / ликвидира всичките. Непосредствено след проведената помежду им комуникация, подс. П.  посегнал с дясната ръка към областта на кръста си и извадил оттам пистолета марка „CZ” с № *****, заредил го чрез издърпване назад на затворния блок  и го предал в ръцете на подс. В.. Веднага след това подс. В.  насочил пистолета към идващия срещу него св. З., в областта на гръдния му кош и натиснал спусъка на оръжието, за да произведе изстрел. Такъв обаче не последвал, тъй като патронът на пистолета засякъл в цевта, в състояние при което рамата била дръпната назад, в задно положение.

След неуспешния опит на подс. В. да възпроизведе изстрел, подс. П. се пресегнал с ръка към оръжието в ръцете на подс. В., взел го и  като го поставил на кръста си, започнал да бяга отново по бул. „М.Л.“ посока към джамията. СвидетЕ.те С. и Г. започнали да гонят също тичешком подс.  П., а св. З. задържал подс. В. и го предал на св. П.  В., който трябвало да го охранява. Междувременно подс. П. стигнал кръстовището, образувано от бул. „М. Л.“ и ул. „Е.Й.“ и се насочил  към чешмите с минерална вода. Той бил следван неотстъпно от св. С. и св. Г., които не го изпускали от поглед. Докато бягал, подс. П. се спънал и паднал върху тротоарната настилка. От кръста му, изхвърчал в страни от тялото му, запасаният преди това пистолет. СвидетЕ.те С. и Г. и притеклите се служитЕ. на СОТ- 161, които наблюдавали гонитбата в района, задържали подс. П.  до идването на дежурните служитЕ. от МВР. На около метър от тялото на обвиняемия, на земята лежал изпадналия от кръста му пистолет. Св. С. позвънил на тел. 112. На място се отзовали свидетЕ.те С.Н.П. и К.Б.В. – служитЕ. на СДВР, които установили самоличността му. По късно там дошъл и подс.В., следван от св. В., като подс. В. също бил задържан от служитЕ.те на МВР, но не преустановил отправяните заплахи и обиди към служитЕ.те на МВР и намиращите се там охранитЕ..

При пристигането на местопроизшествието на дежурната група  бил  извършен оглед на местопроизшествие, при който бил установен  1 бр. пистолет, определен при извършената балистична експертиза като марка „Ceska Zbrojovka” с № *****, модел „45”, калибър 6,35мм, явяващ се огнестрелно оръжие, технически изправно и годно да произвежда изстрЕ., само след натискане на спусъка и пет броя патрона, боеприпаси за огнестрелно оръжие, калибър 6,35 мм, за които подс. П. нямал надлежно разрешение, издадено съгласно ЗОБВВПИ и ППЗКВВООБ. Пистолетът марка „CZ” с № ***** бил  установен с патрон в цевта, като рамата е дръпната назад - в задно положение и пълнител с посочените патрони.

След отправена покана подс. В. се съгласил да бъде тестван за употреба на наркотични вещества от дошлия екип на отдел „ПП“ – СДВР, включващ св. К.  Л.,  чрез полеви тест „DRAGER” Drug Check 1200, а подс. П. отказал да се подложи на тест. Резултатите от теста на подс. В. били положителни за наличие на опиати, амфетамин и метаамфетамин.

При извършен личен обиск в сградата на 05 РУ-СДВР на подс. П. у него били открити, а в последствие и предадени с протокол за доброволно предаване  1 бр. синя  таблетка с форма на ромб с надпис „8ВЕ100”  с нето тегло 0.62 грама, с наличие на сулденафил (виагра), непоставена под контрол по ЗКНВП и 1 бр. найлоново пликче с съдържащо два броя бЕ. бучки с неправилна форма, съдържащи кокаин с маса на обекта, преди изследванията 0,10 грама, с процентно съдържание на кокаин 16,5%  и цена 9,00 лева.

При задържането на подс. В. била съставена декларация по приложение № 1 към чл.14, ал.2 от ЗМВР, като съответно както подс. В.В. в 09.20ч. на 07.09.2014г. собственоръчно отразил по пунктове 3., 4. и 5. от нея, че няма здравословни проблеми; че не желае медицински преглед по негов избор и за негова сметка и че не желае медицински преглед от лекар, като се подписал на всеки от посочените пунктове от декларацията.

При задържането на подс. П. била съставена декларация по приложение № 1 към чл.14, ал.2 от ЗМВР, като съответно както подс. К.П. в 10.25ч. на 07.09.2014г. собственоръчно отразил по пунктове 3., 4. и 5. от нея, че няма здравословни проблеми; че не желае медицински преглед по негов избор и за негова сметка и че не желае медицински преглед от лекар, като се подписал на всеки от посочените пунктове от декларацията.

Двамата подсъдими били задържани с постановления от 07.09.2014г. на прокурор от СГП за срок до 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК, като с определение на СГС, НО, 32 с-в от 09.09.2014г. спрямо тях били взети мерки за неотклонение „ домашен арест“ ( съответно продължителността на които били за подс. В. до 25.11.2014г., а за подс. П. – до 04.04.2015г.).

На 10.09.2014г., в дома на подс. В., било извършено негово освидетелстване от медицинско лице – специалист по съдебна медицина, като при прегледа му били установени следните травматични увреждания: контузия с охлузване в областта на челото в дясно и гърба на носа с кръвонасядане във вътрешната част на клепачите на дясно око и по гърба на носа; контузии с кръвонасядания в областта на външната част на клепачите на ляво око и в областта на лява и дясна ушна миди, над дясна ключица, в дясно на гръдния кош, по лява мишница,; контузия с хематом на дясна подбедрица и охлузване на десен лакът. Уврежданията са му причинили болка и страдание, а контузията с хематом – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За посоченото действие била изготвена съдебномедицинска експертна справка от д-р Ц.Г. от посочената дата.

Според заключението на съдебно психиатричната експертиза, касаеща освидетелстването на подс. П., същият към  момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна към тежка степен. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като е бил улеснен в действията си от алкохолното опиване.

Според заключението на съдебно психиатричната експертиза, касаеща освидетелстването на подс. В., същият  към момента на инкриминираното деяние  е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна към тежка степен. Отчетеното количество опиати,   амфетамин и метаамфетамин не се е отразило на способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като е бил улеснен в действията си от алкохолното опиване.

Според заключението на видео-техническата експертиза  на 1 бр. диск, предоставен от външна охранителна камера на клон на банка „ОББ”, находяща се на адрес гр. С., бул. „М.Л.“ № ** със 29 броя снимки във времевия интервал от 06:55:17 до 07:10:00 се наблюдават три лица от мъжки пол тичайки, едно след друго, като в част от кадрите две от лицата извършват действия по наподобяване дърпане с ръце. Изображенията на лицата не са годни за извършване на лицева идентификация.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия К. П.,  дадени в хода на съдебното следствие, обясненията на подсъдимия В. В.,  дадени в хода на съдебното следствие,   показанията на свидетеля Л.З., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството (л.л.77-80 от т.І на д.п.), приобщени на основание чл. 281,ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показанията на свидетеля К.В., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството (л.64 от т.І на д.п.), приобщени на основание чл. 281,ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК в частта им относно дали спрямо подсъдимите е била използвана физическа сила при задържането им, показанията на свидетеля С.П., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството (л. 65 от т. І на д.п.), приобщени на основание чл. 281,ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК,  показанията на свидетеля Н.Т., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля А.Г., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля К.Л., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството (л. 87 от т. І на д.п.), приобщени на основание чл. 281,ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показанията на свидетеля Е.И., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от нея на досъдебната фаза на производството (л.л. 83-84 от т. І на д.п.), приобщени на основание чл. 281,ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показанията на свидетеля Д.К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. В.С., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. В.Г., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. П.В., дадени в хода на ъсдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството (л.л. 875-86 от т. І на д.п.), приобщени на основание чл. 281,ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, заключение на физико-химична експертиза по протокол № 14/НАР-825 ( л.л.101-102 от т. І на д.п.), потвърдена при разпита на вещото лице в съдебно заседание, заключение на физико-химична експертиза по протокол № 518-Х/2014 ( л.л.110-111 от т. І на д.п.), потвърдена при разпита на вещото лице в съдебно заседание, балистична експертиза по протокол №167/2014 ( л.л.118-119 от т. І на д.п.), потвърдена и допълнена при разпита на вещото лице в съдебно заседание, оценителна експертиза ( л.л.123-124 от т. І на д.п.), потвърдена  при разпита на вещото лице в съдебно заседание, заключение на съдебно психиатрична и психологична експертиза, касаеща освидетелстването на подс. К.П.  ( л.л.127-139 от т. І на д.п.), потвърдена при разпита на вещите лица в съдебно заседание, заключение на съдебно психиатрична и психологична експертиза, касаеща освидетелстването на подс. В.В.  ( л.л.143-155 от т. І на д.п.), потвърдена при разпита на вещите лица в съдебно заседание, заключение на техническа експертиза по протокол № 183/2014 ( л.л.160-164 от т. І на д.п.), потвърдена при разпита на вещите лица в съдебно заседание, заключение на допълнителна техническа експертиза по протокол № 84/2015 ( л.л.169-174 от т. І на д.п.), потвърдена при разпита на вещите лица в съдебно заседание, заключение на техническа експертиза по протокол № 16/ИДИ-007 ( л.л.166-168 от съд. дело ), потвърдена при разпита на вещото лице в съдебно заседание, 2 бр. заповеди за полицейско задържане от 07.09.2014г. ( л.л.16,19 от т. І на д.п.), 2 бр. декларации по приложение № 1 към чл.14, ал.2 от ЗМВР от 07.09.2014г. (л.л. 18, 21 от т. І на д.п.), 2 бр. протоколи за личен обиск по ЗМВР от 07.09.2014г. ( л.л. 17, 20 от т. І на д.п.), протокол за доброволно предаване от 07.09.2014г. ( л. 22 от т. І на д.п.), постановления на СГП от 07.09.2014г. по реда на чл. 64, ал.2 от НПК ( л.л. 31-32 и 39-40 от т. І на д.п.), протокол за оглед на местопроизшествие от 07.09.2014г. ( л.л. 23-24 от т. І на д.п.), ведно с фотоалбум със снимки ( л.л. 25-26 от т.І на д.п.), приемо - протокол № 34196/05.11.2014г. на ЦМУ ( л 115 от т. І на д.п.), протокол за оглед на веществени доказателства от 06.11.2014г. ( л. 177 от т. І на д.п.),  справка от КОС –СДВР (л.197 от т. ІІ на д.п), справка от МВР-ГД „ОП“ ( л. 201 от т. ІІ на д.п.), справка от ВМА ( л. 203 от т. ІІ на д.п.) , тест „ Drug Check 1200 STK“ ( л. 206 от т. ІІ на д.п.), писмо от ОББ за предоставяне запис от охранителна камера на ОББ - М.Л. №16, сертификат на името на св. М.Л. ( л. 219 от т. ІІ на д.п.), определения на СГС и САС ( л.л. 45-51 от т. І на д.п. и л.л. 258-267, 274- 281, 283-286 от т. ІІ на д.п.),свидетелства за съдимост на подсъдимите ( л.л.  179, 181, 185-188 от т. ІІ на д.п. и л.л. 23-26 и 33 от съд.дело), съдебномедицинска експертна справка от 10.09.2014г. ( л.л.85-88 от съд.дело), 2 бр. амбулаторни листове, допълнително споразумение към трудов договор от 02.11.2015г., длъжностна характеристика и копие от трудова книжка на подс. В. ( л.л. 88-94 от съд.дело), 1 бр. пистолет „Ceska Zbrojovka” с №*****, модел „45”, калибър 6,35мм, 5 бр. гилзи от патрони, калибър 6,35 мм.

 

Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК съдът констатира съществени противоречия относно почти всички значими за правилния изход на делото обстоятелства, включително авторството на деянията, механизмът на извършването им, предхождащите отношения между дейците и жертвата, съставомерният резултат и причините за настъпването му.  Посочените съществени противоречия се съдържат най - вече в събраните гласни източници на доказателства – от една страна са обясненията на подсъдимите П. и В., а от друга - показанията на свидетЕ.те Л.З., Д.К., В.С., П.В. и В.Г..

На доказателствена плоскост, при обсъждане достоверността на гласните доказателствени източници, с оглед изтъкнатото по-горе,  съдът изходи преимуществено от подкрепеността им от обективните находки по делото,  от останалия събран по делото доказателствен материал и собствената им убедителност, изводима от тяхната логичност, безпротиворечивост и качествената характеристика на източника на интересуваща делото информация  с оглед заинтересуваността му от изхода на делото.

В гласните доказателствени средства се съдържат две версии ( условно разграничени с оглед насочеността на съдържаща се в тях информация) относно наличието на престъпления, мотивите за извършването им, механизмът на осъществяването и тяхното авторство.

Първата версия е застъпена най-ясно в обясненията на подс. П. и косвено в обясненията на подс. В. ( с оглед твърдяната от последния загуба на спомени за част от събитията, случили се през инкриминираната нощ) , и според която двамата подсъдими са жертви на безпричинен побой от страна на охранитЕ.те във ф-ма „Б.“, а впоследствие – и тенденциозно обвинени от същите в посегателство  срещу живота на св.З.. В подкрепа на тази теза е представеното от защита на подс.В. писмено доказателство - съдебномедицинска експертна справка от 10.09.2014г. , установяващо наличие на травматични увреждания по лицето и тялото му при извършения преглед от съдебен медик.

Именно тази версия защитата на двамата подсъдими в лицето на адв. А., адв. Н. и адв. М.  поставя в  основата на изводите си по фактите, приемайки я за доказана по делото. Съдът не приема, че изложеното от подсъдимите е съответно на обективната истина, а го счита  за недостоверно и тенденциозно, изхождащо от най - заинтересуваните лица от благоприятен за тях изход на делото и представляващо опит за оневиняването им.  Основание за това дава освен  качествената характеристика на източниците на доказателства, сочеща на пряка заинтересуваност, но и   изолираността на версията, която се опровергава от останалия събран по делото по делото доказателствен материал, поради което съдът не кредитира обясненията на двамата подсъдими в тази им част, приемайки ги за недостоверни, израз единствено на защитната им позиция и несъответни на обективно случилите се събития през инкриминираната нощ.

            Втората версия за интересуващите делото събития, застъпена в гласните доказателствени средства, която се подкрепя и допълва от обективните находки по делото и останалия събран по делото доказателствен материал,  е изложената от свидетЕ.те Л.З., Е.И., Д.К., В.С., П.В. и В.Г., както и показанията на полицейските служитЕ. К.В., С.П. и Николай Т..

 Тази версия за събитията съдът постави в основата на възприетата по делото фактическа обстановка относно деянията, мотивите,  авторството им и начинът на тяхното осъществяване, като определящ за направения извод за достоверност  на гласните доказателствени средства е както съответствието между показанията им с обективните находки по делото и останалия доказателствен материал, така и житейската им достоверност, логичност и последователност, като разказът им се наслагва в описанието на  хронологичната последователност на интересуващите делото събития на 07.09.2014г.

На първо място при съпоставката за достоверност на така посочените две тези в гласните доказателствени средства, следва да бъде изходено от вътрешната убедителност на източниците на информация, която е изводима както от качествената им характеристика, така и от непротиворечивостта, последователността и логичността на разказа и съответствието му с житейската достоверност и опитни правила.  Анализът на тази плоскост на двете групи гласни доказателствени средства категорично води до извод  за достоверност на изнесената от свидетЕ.те версия.

Така разказът на подс. П. за предхождащите инкриминираното деяние обстоятелства е житейски недостоверен,  нелогичен и  непоследователен.  Заявеното от подс. П. негово и на подс. В. поведение в еротик – бар „Е.с“ - без каквито и да било конфронтация с персонала на заведението, вкл. охраната – е   житейски нелогично с описанието му за непосредствено следващ във времето ( около 5 минути според разказа му) нанесен побой над съпроцесника му именно от група охранитЕ. на обекта, без каквато и да е причина. Разказът му е и непоследователен, тъй като самият подс. П. заявява, че подобно поведение при едни и същи обстоятелства спрямо него не е имало, а и неколкократно преди инкриминирания случай е посещавал същото заведение, но същите тези охранитЕ. не са били агресивни към него. Налице е  и съществено противоречие между обясненията на двамата подсъдими, тъй като подс. П. описва поведение на подс. В., което е целенасочено и резултат от обективната му преценка за събитията ( „…. Към края на вечерта решихме да отидем да изпием по още едно питие в бар „Е.с“… Ние с него седяхме в сепарето, говорихме си….решихме да си ходим, в който момент той установи, че му няма портмонето. Чудеше се къде е, най-вероятно си помисли, че е в клуба…..“) и обясненията на подс. В., в които твърди, че му липсва спомен за случилото се през нощта след посещение на заведението „Д.Б.“, т.е. че е бил в състояние, непозволяващо му реална оценка за случващото се. Не може да бъде подмината при преценката за достоверност на   обясненията на подс.В. и избирателността на разказа му за събитията, които твърди, че помни - нанесен му побой и липсата на портмонето му – които единствено благоприятстват неговото положение без да дават логично обяснение за причините за побоя и липсата на неговата вещ. В тази част ( липсата на спомени за повечето от случилите се през инкриминираната нощ събития) обясненията на подс. В. се оборват от заключението на изготвената негова СППЕ, според която същият се е намирал в обикновено алкохолно опиване средна към тежка степен, при което психичните годности за разбиране и ръководене на постъпките са запазени, като употребата на наркотични вещества ( опиати, амфетамин и метамфетамин) водят до промени в настроението, предизвикващи лека еуфория и забележимо изостряне на сетивата, прилив на сила, бързина и точност; при комбинацията им с алкохол се забелязва склонност към насилие, повишена раздразнителност, агресивност и поемане на рискове; опиатите предизвикват седиращ ефект и потенцират действието на алкохола. Не на последно по значение място е и качествената характеристика на източниците на информация – данните изхождат от най- заинтересуваните от благоприятен за тях изход на наказателното производство.

  От друга страна показанията на разпитаните охранитЕ. и техните приятЕ. – свидетЕ.те З., С., Г. и В. – за случилото се през инкриминираната нощ са логични, последователни и без съществени противоречия, като в показанията им не се забелязва тенденциозност по отношение на подсъдимите.

Същите излагат една достоверна от житейска гледна точка обстановка, като следва да се отбележи, че и в техните показания има известни противоречия, но за несъществени към предмета на делото обстоятелства, което за съда е обяснимо и не поставя под съмнение достоверността на показанията им, тъй като в една бързо променяща се и динамична обстановка, каквато е била тази в инкриминираната нощ, вниманието на всеки от тях е било насочено към определен субект и конкретната ситуация, свързана с него, поради което фрагментарността в показанията им за дадени моменти, допринася  за изграждане на вътрешното убеждение на съда в правдивоста на изнесеното от тях, тъй като е индиция за липса на предварителна съгласуваност и  уточняване на разказите им за събитията.

Всички свидетЕ. от посочената група  категорично и еднозначно възпроизвеждат впечатленията си от поведението на двамата подсъдими, свързано с изнасянето на подс. В. от заведението „Е.с“ и доброволното напускане на същото от подс.П., свързано с отправяне на закани и обиди от двамата подсъдими към свидетЕ.те и повторното им връщане ( което обстоятелство не се оспорва и от подс. П. в дадените от него обяснения, въпреки че същият сочи друг мотив за това действие – липсата на портмонето на подс.В.). Отново ясно и безпротиворечиво свидетЕ.те описват диалога между двамата подсъдими и непосредствено следващото във времето изваждане на пистолет от подс.П., зареждането му и предоставянето му на подс. В., който  го насочил към гърдите на св.З. от близко разстояние и се опитал да възпроизведе изстрел с него ( срв. показанията на св. З. от с.з.: “ …Аз предполагам че разстоянието беше 7- 8 метра, но като се замисля може би беше по малко защото се виждаше и оръжието и това на къде беше насочено. Като се замисля оръжието беше насочено точно към тялото ми….К. извади пистолета или от джоба си или от колана си, не си спомням точно, зареди го, дръпна го,  явно съм възприел движение по зареждане на патрон в пълнителя и подаде пистолета на В.. В. го взе пистолета и директно го насочи срещу мен. Аз бях на разстояние 7-8 метра от тях. Насочи го към мен в тялото, не мога да кажа дали в корема или в гърдите. Насочи го към тялото. Аз направо замръзнах…Когато се върнаха и носеха пистолета те бяха на разстояние някъде около 7-8 метра, може и 5 метра да е било. Чисто визуално разстоянието между мен и тях беше около 5-6 метра /свидетелят посочва разстояние между свидетелската банка и съдийската скамейка в зала 6 на Съдебната палата - С./….Преди да извадят оръжието К. каза на В.: „Ти ли ще действаш?“, а В. каза: „Дай, аз ще ги избия всичките“…“, които се припокриват като информационна насоченост с показанията му от д.п. – „….Аз се намирах най-отпред на около 3-4 метра…. по-здравият каза на по-слабия „Ще действаш ли?“. Другият му отговори „Да, сега ще избия всичките!“. По-здравият тръгна да вади нещо от областта на колана си, от дясната страна….В същият момент обаче този бръкна и извади от колана си пистолет. Мисля, че успя да го зареди и го подаде в ръцете на по-слабия….по –слабият, като взе пистолета, веднага го насочи към мен и натиска спусъка. Не се поколеба и за секунда, директно го насочи и натисна спусъка.Пистолетът не успя да произведе изстрел, чу се само някакво щракане…Лицето, което се опита да ме застреля беше насочило пистолета към гръдния ми кош, а не към главата ми….“; показанията на св. Вл. С.: „… Аз  видях, че К. посегна към десния хълбок ли, на колана и извади нещо. Не помня В. ли, кой  се развика  „Нож, нож, нож“, после друг каза: „Пистолет“ и аз вече чух щракане….Даде го на другото момче и му каза: „Ще действаш ли“, това което съм чул и чух щракане и вече не помня. З. стои пред В., а неговия приятел П. стои до него и му подава пищова и виждам, че ръката му е насочена към З. и се чува щракане…. След това той му взима пищова от ръката и вика „Спокойно, аз се прибирам“ и си тръгва и тръгва да бяга. Т.е. П. взима пищова от ръката на В. и вика: „Тръгвам си, спокойно“ ….В момента в който П. подаде пистолета на В. той му измърмори нещо  „Готов ли си“ , или „Ще го правиш ли“  нещо от този род му каза и му го даде, това си спомням. Пистолетът в ръцете на В. по отношение на З. беше на височина на кръста. Ръката му беше вдигната на височината на неговия корем….Близостта между З. и В. беше между два и пет метра, горе – долу…“) ; показанията на св. В.Г.:“…. З. отиде към таксито, защото въпросните двама отиваха към таксито, към хората и застанаха лице в лице, горе - долу на 2-3 метра един от друг….чух как Л. каза: „Внимавайте, че той има нещо. Май нож вади от джоба“ и вече видях как го насочва оръжието и се чува „щрак“, така срещу него……Аз видях как насочва оръжието и се чува „щрак“. Видях как единият подава нещо на другия, но то не може да се види какво се подава точно, а другият го насочва срещу З.. Под насочва имам в предвид, че си вдигна ръката, изпъната на нивото на рамото, изпъната ръката и чух „щрак“. Под „щрак“ имам предвид звук на засичане на пистолет, непроизвеждане на изстрел, все едно няма патрон в цевта…Този звук е специфичен, не бих могъл да го объркам с друго….След като едното момче си вдигна ръката и чух този звук „щрак“, след това другото момче му взе от ръцете пистолета и го прибра в джоба….“; показанията на св. П.В. от с.з.: „….Едното момче подаде пистолета на другия. Бяха на близко разстояние до нас, горе-долу от мен до тук някъде около метър и половина /свидетеля посочва разстояние от банката за разпит на свидетел до Председателя на състава/.  Групата бяхме, аз, З., С. и Г.…. З. беше до мен и си спомням когато едното момче подаде пистолета на другия, той го зареди и го насочи срещу Л.. Всичко това се извърши на разстояние метър и нещо от нас. Не си спомням дали имаше разменени реплики между двете момчета…..Той извади пистолета от някъде, от джоба ли, не знам от къде, някъде от джобовете беше, според мен е от джоба. Като извади пистолета го подаде на другото момче. Другото момче хвана пистолета и тръгна да стреля. Вдигна пистолета, не мога да се сетя точно как вдигна пистолета, насочи го към г-н З., насочи го горе долу някъде в гърдите. След това пистолета засече. Аз разбрах, че пистолета е засякъл, защото се чу нещо като щракване и го върна на другия. Другият му взе пистолета и тръгна да си ходи. Първият, който беше дал пистолета, му го взе и тръгна да бяга на горе, към Халите….“, които се припокриват като информационна насоченост с показанията му от д.п.: „…извади пистолет, мисля от джоба на дънките си, зареди го и го подаде на другия. Попита го дали ще върши нещо и вторият му каза, че ще убие или Е.минира всичките. …В следващия момент този, които пое пистолета, го насочи в областта на гърдите на З. и натисна спусъка. Пистолетът не успя да произведе изстрел, че се само щракане….“.

Видно от изложеното е, че известни ( несъществени за правилния изход на делото) факти се възпроизвеждат от свидетЕ.те по сходен начин с известни отклонения, което е напълно обяснимо и логично, тъй като сетивните и паметови способности на всеки от възпроизвеждащите информацията субекти е индивидуална и съответно различна, като от значение е общата информационна насоченост на свидетелските показания за поведението на всеки от двамата подсъдими, което е идентична, конкретна, логична и последователна.

Въз основа на тези показания съдът прие за установени по делото думите и действията на двамата подсъдими с насоченост към личността на св. З., както и последователността им във времето. На база  показанията на св. З., дадени в хода на д.п. ( когато спомените му са били по – ясни предвид приближеността във времето за събитията, за които е разпитан, а и обективно посоченото в хода на съдебното следствие от свидетеля разстояние) и показанията на св. С., Г. и В. съдът прие, че разстоянието между св. З. и подс. В., когато последният е насочил оръжието към него е било приблизително от около 3 метра, а дулото на пистолета е било насочено именно към тялото в областта на гръдния кош на свидетеля ( въпреки заявеното от св. С., че е сочил корема на З., тъй като едновременно с това С. посочва височина от 150м. от земята, която с оглед ръста на св. З. от 1.96м. обективно означава областта на гърдите му). Предвид изложеното и с оглед на вътрешната им убедителност показанията на свидетЕ.те З., С., Г. и В. заслужават кредит на доверие.

Показанията на св. Е.И. и св. Д.К. съдът прие за база при изграждане на изводите се по фактите, свързани с предхождащото инкриминираните събития поведение на подсъдимите в еротик – бар „Е.с“, които в отделните си части  потвърждават показанията на свидетЕ.те  З., С., Г. и В. и служат като логично обяснение на последващото поведение на двамата подсъдими. Показанията на св. И. и най-вече на св. К. се отличават с конкретика и пресъздаване на непосредствени възприятия от свидетЕ.те, свързано с арогантното и буйно поведение на подс.П. и подс. В. в нощното заведение, съответстващо на заключенията на СППЕ на двамата подсъдими относно степента на алкохолно им опиване и признаците при смесване на алкохол и упойващи вещества ( при подс.В.); първоначалният им отказ да заплатят сметката за консумираните напитки и ескалацията на буйство у подс.В., наложило намесата на охранителя С. и приятЕ.те му Г. и В. за насилственото му изкарване от клуба, както и изпадането на портмонето му от джоба и личното му предаване от страна на К. пред заведението. Тази показания на двете служителки в еротик бара са взаимносвързани и допълващи се и изясняват емоционалното състояние и поведение на подсъдимите и в частност агресивното и нападателно такова на подс.В.; подкрепят се и са взаимосвързани с показанията на св. З., св. С., св. Г. и св. В. за действията на охраната по извеждането на подсъдимите от заведението, поради което и съдът ги цени в тяхната цялост, респ. не кредитира противостоящите им по насоченост обяснения на подс.П., в частта, в която твърди, че в еротик бара не е имало каквито и да било конфликти и проблеми, считайки последните за недостоверни и израз на защитната му позиция.

По отношение на начина на извеждане на подс. В. от нощното заведение са налице несъществени противоречия в показанията на св. К., св. С., св. В., св. З. и св. Г., но и петимата са категорични, че това е станало чрез прилагане на сила, като подс. В. се е съпротивлявал и се е заканвал на извеждащите го, като противоречието е в конкретните действия по извеждането му и то е напълно обяснимо и житейски логично поради емоционално напрегнатата и бързо променяща се обстановка. Така св. К. сочи, че „ …Хванаха го В. и това момче, което беше при него, неговия приятел. Той започна много да буйства, започна да се опъва и аз съответно се изплаших, в смисъл видях, че няма да се справят двамата и аз изтичах горе, понеже имахме такава уговорка, ако нещо примерно има проблем по-сериозен долу, горе от охраната, от момчетата викахме, който е на смяна, за да дойде евентуално да помогнат. Горе беше Л., спомням си, че него първо видях, той беше на входа, извиках го: „Л. слизай долу“. Той слезе. През това време те вече го водеха по стълбите г-н В.. Те си го носиха, в смисъл хванаха го под мишницата, някак си за ръцете, защото те първо опитаха по някакъв начин да го хванат, но той започна много да буйства, да рита, даже му изпадна портфейла в цялата тази бъркотия и суматоха и те го хванаха за ръце, и го изкараха  по стълбите, защото няма как по друг начин да се изкара. Влачеха го, хващайки го под мишницата. Иначе докато бяха долу в заведението един  за краката, друг за ръцете, за да може по някакъв начин да го хванат, защото той не позволяваше да го хванат под мишниците, по никакъв начин….“, като св. С. заявява, че „….Аз го бях хванал на сепарето да не мърда, да не троши и чакам колегите да го извеждаме, без да го бием. Тази агресия с чупенето на чаша, обиждането и псуването стана преди да го изведем. Тогава вече аз го хващам, обездвижвам и го държа на фотьолчето на сапаренцето и чакам да дойде някой друг. След това дойде колегата Л. и още двама, дойде В. /В.Г. и П. /П.В./….За да изкараме г-н В. от заведението двама го бяхме хванали за ръцете, един за краката и го изкарахме от вън, т.е. ние си го носехме, тялото му не е допирало земята.  В. се хвърли върху мен, тогава когато го задържахме долу, но не е падал. Хвърли се с агресия към мен, аз го хванах, приложих му „ключ“ и седнахме на сепарето и чаках помощ, защото буйства и не знаех какво ще предприеме…..Г-н В. заплашваше всички, гледаше в очите мен, гледаше колегата, към мен очи в очи не помня да е било лично, но заплашваше всички…..“; св. В.Г. твърди, че „…Бях заедно с П. /П.В./ горе пред дискотека, отпред пред самата дискотека, на тротоара на бул. „М.Л.“. Там бяхме аз и П.В.. Едно от момичетата от стриптийз бара ни извика, че има проблем. Мисля, че беше или Д. , която е управителка, или другото момиче, което беше тук свидетел. Една от тях ни извика нас двамата да помогнем, защото долу В.С. държи едно от момчетата че е станало проблем. Ние слязохме заедно…..Като слязохме долу в бара заедно видяхме как В. го държи, беше го прегърнал някак, беше го обездвижил…. видях, че В.С. беше обездвижил едното от момчетата. Ние  хванахме момчето, аз и П. хванахме това обездвиженото момче за ръцете и го изкарахме навън. Той буйстваше и псуваше. Беше агресивен, псуваше, викане, имаше бутане, дърпане. Той не падна на земята, беше приклекнал, но не и паднал на земята. Това наложи да го хванем и да го избутаме навън, не сме го вдигали във въздуха, но така го попрегърнахме, за да го изкараме навън. Не сме го вдигнали, той не оказваше съпротива при това извеждане от стълбите, все пак ние бяхме трима, той колкото и да се съпротивлява, ние го изкарахме по стълбите….Аз, П.В., и В.С. изкарахме буйстващото момче горе и долу не видях друго момче, а след това г-н З. изкара другото момче…. “; св. П.В. заявява, че „…. До колкото си спомням този ден Д. или Е. ни извикаха  мен и В., че В. имал долу проблем. Слязохме с В. долу. В. беше заключил едното от  момчетата и го изкарахме после на вън. Под заключил разбирам, че му беше направил хватка „ключ“. Тази хватка тип „ключ“ се нарича „гилотина“.  Хватката „гилотина“ е с дясната ръка отдолу, с лявата отгоре. Дясната ръка на В. беше отдолу. Тази хватка целеше обездвижването на лицето, спрямо която се прилага и е резултатна…Лицето, спрямо което С. беше приложил тази хватка „гилотина“ не беше много обездвижено. С. и лицето бяха прави.  Когато аз и Г. слязохме долу в заведението, видяхме как В. прилага хватката „гилотина“ и отидохме при В. и му помогнахме да изкара момчето на вън. Хванахме го за краката ,за ръцете и го изкарахме навън. Аз и В. го хванахме за ръцете. И го носехме и го хващахме под мишниците и го изкарахме навън, в смисъл той буйстваше. Под буйстване разбирам, че той се съпротивляваше, оказваше съпротива, мяташе се. Точно не мога да си спомня как беше, но се мяташе, буйстваше. В едни моменти той допираше с краката си земята, в други моменти направо го носехме….“, а св. З. в с.з. сочи, че „… В. беше първи. Защото те са стълби. В. го беше хванал В. за ръката и го изкарваше навън. Аз казвам: “А къде е другия?“ а управителката казва, мисля, че беше долу управителката и тя, тя казва: „В тоалетната е“ и аз го изчаках …“, а в д.п., че  – „…слязохме аз и В.. Когато слязохме долу, видяхме, че В. се разправя с едно момче …Казахме му, че трябва да напусне заведението, след което го хванахме и го изкарахме отвън…“.

 Съобразявайки убедеността на свидетЕ.те и хронологичната подреденост на разказа им, съдът прие въз основа на свидетелстването на К., С., Г. и В., че именно последните трима са изнесли посредством сила подс.В. от заведението, а св. З. е извел по доброволен начин подс. П..

На второ място при съпоставката за достоверност на взаимоизключващите се  две тези в гласните доказателствени средства съдът прецени съответствието между показанията им с обективните находки по делото и останалия доказателствен материал. И по този показател показанията на св. З., св. С., св. Г. и св. В. следва да бъдат приети като достоверни, а обясненията на подсъдимите – неотговарящи на обективната истина.

В пледоарията си защитата се позовава на представената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертна справка от 10.09.2014г., установяваща наличието на травматични увреждания на подс.В., с които обосновава наличието на обективни данни за нанесен побой от охранитЕ.те на нощното заведение и техните приятЕ.. Такова тълкуване на данните от  съдебномедицинска експертна справка от 10.09.2014г. съдът намира, че не може да бъде направено, респ. че по делото не е установено нараняванията на подс. В. да са причинени от св. З., св. С., св. Г. и св. В. . В подкрепа на извода на съда е обстоятелството, че медицинският преглед на подс. В. е извършен на 10.09.2014г., т.е. 3 дни след случилото се, който период се явява продължителен с оглед на наведените твърдения, че същият е бил жертва на побой. Нещо повече – непосредствено след задържането му ( в 09.20ч. на 07.09.2014г. )  подс. В. собственоръчно е попълнил декларация по приложение № 1 към чл.14, ал.2 от ЗМВР, където  в пунктове 3., 4. и 5. от нея посочил, че няма здравословни проблеми; че не желае медицински преглед по негов избор и за негова сметка и че не желае медицински преглед от лекар, като се подписал на всеки от посочените пунктове от декларацията. Отразеното в този писмен документ е в пряко противоречие с изнесената от него и подс. П. информация, че е бил жертва на насилие с  видими увреждания ( течала му е кръв);  тезата на подсъдимите се оборва и от свидетелстването на полицейските служитЕ. К.В., С.П. и Н.Т., които не сочат наличие на видими следи от побой над двамата подсъдими – така св. В. :“….Когато отидохме на мястото на произшествието нямам спомен да е имало видими следи от телесни увреждания по двете лица, беше доста отдавна, постоянно имаме такива сходни случаи. Не помня дали на нас ни се е наложило да прилагаме физическа сила спрямо тези две лица…..“; св. П.: „….Не съм забелязал по него да е имало следи от контузии или от травми по него….Когато ги водихме двете лица към районното управление не ни се е налагало да употребяваме физическа сила….“  и св. Т.: „…Момчето което дойде по - късно нямам спомен дали имаше някакви наранявания по него, чисто физически се движеше нормално. Нямам спомен да съм видял кръв по него…..Докато присъствахме там в тези 2-3 часа никой спрямо това момче не е упражнявало физическо насилие….“. Съмнения за тенденциозност на полицейските служитЕ. не съществуват и същите не са имали каквито и да било предхождащи инкриминираните събития взаимоотношения с охранитЕ.те от ф-ма „Б.“ и техните приятЕ., поради което свидетелстването им следва да бъде прието за достоверно и подкрепящо показанията на  св. З., св. С., св. Г. и св. В., че не са прилагали насилие към нито един от двамата подсъдими. Писменото и гласни доказателства са в обем, позволяващ направата на доказателствен извод за неустановеност на причинна връзка между случилото се на 07.09.2014г. и установените наранявания на подс. В. на 10.09.2014г. Ето защо и съдът прие въз основа на съдебномедицинската експертна справка от 10.09.2014г., че на датата на извършване на прегледа описаните там травматични увреждания на подс.П. са били налични, но не и обстоятелството, че същите са му причинени пред еротик – бар „Е.с“ на инкриминираната дата.

От друга страна подс. П. твърди, че е получил удар в главата, от който изпаднал в безсъзнание и в резултат на който е текла „ доста кръв“ ( „… имах кръв отзад на главата, доста, на две места…“). Това твърдение освен голословно се явява опровергано от останалата доказателствена съвкупност, тъй като цитираните по –горе полицейски служитЕ. не са установили това обстоятелство, а при задържането на подс. П. била съставена декларация по приложение № 1 към чл.14, ал.2 от ЗМВР, като съответно както подс. П. в 10.25ч. на 07.09.2014г. собственоръчно отразил по пунктове 3., 4. и 5. от нея, че няма здравословни проблеми; че не желае медицински преглед по негов избор и за негова сметка и че не желае медицински преглед от лекар, като се подписал на всеки от посочените пунктове от декларацията.

В този смисъл обясненията на двамата подсъдими за нанесен им побой / удар са произволни, не се подкрепят от друго събрано по делото доказателство, а напротив – оборват се от останалия доказателствен материал.

Коренно противоположно е положението с показанията на св. З., св. С., св. Г. и св. В., които гласни доказателствени средства обхващат условно обособената втора група гласни източници на информация. Както бе посоченото по-горе в изложението, показанията на свидетЕ.те – очевидци са подкрепени, допълват се и са в логична взаимовръзка за предхождащите посегателството срещу живота на З. от показанията на св. К. и св. И.. Относно бягството на подсъдимия П. от местопрестъплението, ведно със средството на престъплението и задържането му от органите на реда, показанията им хронологично и логически се свързват с данните в показанията на полицейските служитЕ. К.В., С.П. и Н.Т., описващи завареното от тях местопроизшествие, включително състоянието на намиращия се до тялото на подс. П. пистолет, което напълно съответства на изнесената от свидетЕ.те – очевидци предходна невъзможност с него да бъде произведен изстрел – така св. П.:“...самият патрон беше на половината вътре в цевта на пистолета, а другата му половина беше навън, беше засякъл. Като се зарежда беше останал назад.....“; св.В.:“....оръжието беше в състояние на т.нар. задръжка, това се получава от засечка на боеприпас, т.е. на самия пистолет гилзата му беше  застанала, затворната задръжка представлява затворния блок, когато не е плъзнат докрай -  засечката от това се получава, при лош боеприпас, когато не е успял да се възпроизведе изстрела, т.е. затворът не се е върнал до край и това се случва когато пистолета засече. Това го възприех визуално, видях го.....“ и св. Т.: „....Пистолетът беше видимо засякъл, така ми обясниха момчетата от охраната. Имаше патрон в патроника, който не беше влязъл в цевта. В такова положение беше пистолета....“.

Състоянието на оръжието е подробно описано в констативната част на огледния протокол от инкриминираната дата и то е идентично с възпроизведеното от свидетЕ.те – „.....  намери се с блокирал патрон в цевта, разположен перпендикулярно на същата и пълнител в него, съдържащ 4 (четири) броя патрони с жълти гилзи  .....“ и е обективирано в снимки №№4 и 5 от приложения фотоалбум към протокола за оглед.

Действително, при предявяването на вещественото доказателство в хода на съдебното следствие, респ. в по-ранния момент на неговото изпитване от ексерта, изготвил балистичната експертиза, състоянието на пистолета не е било идентично с това на намирането му на местопроизшествието ( това обстоятелство се установява и от снимки №№7 и 8 от приложения фотоалбум към протокола за оглед), като при разпита на експерта Т. в с.з. същият обясни, че обичайната процедура при установяване на огнестрелно оръжие е неговото обезопасяване, т.е. привеждането му в положение, при което е невъзможно неволното произвеждане на изстрел. Доказателствената съвкупност, включваща гласните и писмени доказателствени средства, обаче е   напълно безпротиворечива и еднопосочна за установяване на конкретното състояние на оръжието при установявянето му на инкриминираната дата.

Следва извод, че обективните находки по делото подкрепят и са съответни на изнесената от свидетЕ.те З., С., Г. и В. картина на посегателството. Свидетелстването им в отделните им части се подкрепя и от другите събрани по делбото доказателства – така заявеното от тях състояние на подс. В.,  обусловено от употребата на упойващи вещества, се установява от извършеното непоследствено след задържането му изследване с полеви тест „ Drug Check 1200 STK“, като от протокола за оглед на веществени доказателства от 06.11.2014г. и показанията на служителя от отдел „Пътна полиция“ при СДВР св. К.Л. е видно, че взетата от него проба за употреба на високорискови наркотични вещества - опиати, амфетамин и метамфетамин – е положителна; показанията им намират опора и в доброволно предаденото ( и държано на инкриминираната дата)  от подс.К. П. високорисково наркотично вещество в сградата на 05 РУ-СДВР, което  от заключението на ФХЕ е установено като кокаин.

В обобщение на изложеното дотук, след внимателен анализ на двете взаимноизключващи се версии, застъпени в събраните по делото гласни източници на информация съобразно правилата на формалната логика и установени в константната съдебна практика, съдът прие за достоверни показанията на свидетЕ.те З., С., Г. и В., постави ги в основата на фактическите си изводи за включените в предмета на доказване обстоятелства, като прие за неотговарящи на обективната истина обясненията на подс. П. и подс. В. в частите, в които им противоречат. В останалата им част – относно посещенията на двамата подсъдими на други питейни заведения преди еротик бар „Е.с“ и консумацията на алкохол, както и поръчаните и консумирани напитки в последното нощно заведение, съдът цени обясенията на подсъдимите, тъй като не се оборват от друго събрано по делото доказателство, напротив – намират подкрепа в заключенията на СППЕ и данните в гласните доказателстевни средства, еднопосочно описващи тяхно поведение с обективни признаци, характерни за състояние на алкохолно опиване.

Съдът кредитира показанията на полицейските служитЕ. К.Л., К.В., С.П. и Н.Т., които по своето информационно съдържание са еднопосочни и еднозначно установяват заварената от тях обстановка  при задържането на посъдимите, като единствено не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Т., че  на инкриминираната дата е валял дъжд, което е наложило покриването на пистолета с найлонова торбичка, тъй като такава информация не се съдържа в друго доказателствено средство, т.е. е изолирана, тъй като нито едно друго събрано по делото доказателство не сочи на такава причина ( дъжд) за покриването на пистолета.

Съдът кредитира приетите по делото експерти заключения, приемайки ги за компетентни и обективни, отговарящи на поставените им задачи.

Въз основа на СППЕ на двамата подсъдими прие за установено тяхното психичното здраве, респ. вменяемост в конкретното състояние на обикновено алкохолно опиване ( при подс. В. – и при употребата на упойващи вещества със съответния ефект върху емоционалното му състояние).

На база на балистичната експертиза ( ведно с допълненията към заключението, направени при разпита на експерта Т. в хода на съдебното следствие), съдът прие за доказано по делото, че инкриминираният пистолет е калибър 6.35мм.,  представлява  огнестрелно оръжие, технически е изправен и годен да произвежда изстрЕ. само след натискане на спусъка; петте патрона са боеприпаси  за огнестрелно оръжие, калибър 6.35 мм. и са годни за стрелба.

От разпита на експерта Т. в с.з. се установи,че пистолетът е полуавтоматичен и с  фабричен обезопасителен механизъм, при който не може да се произведе изстрел без  придвижване на рамата назад и съответно действие напред, сваляне на предпазителя, като   е и необходимо да бъде натиснат спусъка, като самият спусък е и с по-голяма тежест, т.е. необходимо е по-голямо усилие при възпроизвеждането на изстрел; пистолетът, при изследването му от експерта, е бил  обезопасен -  без наличие на патрон в цевта, като процедурата по обезопасяване (извършвана при установяването на оръжието на местопроизшествието) цЕ. да се предотврати възможността да се произведе  случаен изстрел и включва отстраняването на  боеприпаса от оръжието, поставяне на предпазителя, като пълнителят или боеприпасите се отделят от оръжието; експертът на следващо място посочва, че  при проведената от него  експериментална стрелба оръжието не е имало засечка, но такава е възможна при всяко оръжие - може  да стане при зареждане на патрона в патронника, като този механичен дефект  се отстранява  при движение на рамата назад, след което се  изважда патрона;  в такъв случай патронът не попада в точно определеното му място в цевта на пистолета и самата рама не може да отиде в крайно предно положение, като това е видимо и може да се види самия патрон, който недобре е застанал в цевта, в който случай  изстрел  не би следвало да може да се възпроизведе; ако има  засечка с конкретен боеприпас е възможно впоследствие да бъде произведен втори път изстрел с него, тъй като той е годен за стрелба; при конкретния пистолет след първоначалното освобождаване на предпазителя и произвеждането на първия изстрел не е необходимо друго действие извън натискането на спусъка.

Анализирайки данните от разпита на експерта в с.з., съдът намира, че те също подкрепят свидетелстването на св. З., св. С., св. Г. и св. В. относно конкретните действия с инкриминирания пистолет на двамата подсъдими пред нощното заведение и причината, поради която оръжието не е произвело изстрел – поради засечка при зареждане на патрона в патронника, при която патронът не е попаднал в определеното му място в цевта на пистолета, поради което и рамата не е застанала в крайно предно положение и самият патрон е видим, при която засечка обективно е невъзможно възпроизвеждането на изстрел с оръжието.

Приетите по делото технически експертизи ( вкл. и допусната и приета в хода на съдебното следствие) не установяват  механизъм и последователност на действията на участващите в инкриминирания инцидент лица, тъй като еднопосочно експертите посочват, че изображенията на лицата са негодни за извършване на лицева идентификация, като заключението на експертизата по протокол №16/ИДИ-007  сочи, че файлът, обхващащ интервала от 05.50 – 06.07ч. на 07.09.2014г. не установява заснети лица със сходни лицеви характеристики на подс. П. и подс. В.. В този аспект заключенията на техническите експертизи дават интересуваща делото информация за единствено относно времето на случилото се, но не и за конкретни действия на участвалите пред / около еротик бар „Е.с“ лица.

От заключенията на физико-химичните и оценителната експертизи се установи естеството на установените у подс.П. вещества, респ. стойността на високорисковото наркотично вещество.

Фактът на необременено съдебно минало на подс. В. и обременено съдебно минало на подсъдимия П. се установява от приложените по делото свидетелства за съдимост, а датата на задържането им по настоящото наказателно производство и вземането и периодът на съществуване на мерки за неотклонение „домашен арест” – от съдържащите се заповеди от 07.09.2014г. и протоколи от о.с.з. на СГС и САС в производства по  реда на чл.64 и чл.65 от НПК. Съдът цени в тяхната цялост  и приобщените по делото веществени доказателства и писмените доказателства и доказателствени средства по делото, приемайки, че същите допълват и подкрепят установените от гласните доказателства  факти, включени в предмета на делото.

 

Въз основа на този анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът прие за установено по категоричен и несъмнен начин приетата по-горе фактическа обстановка, като цени в тяхната цялост приетите по делото заключения на  експертизи, писмените доказателствени средства и доказателства по делото, а при гласните – частично обясненията на подсъдимите ( единствено в частта относно предхождащите посещението им в еротик бар „Е.с“ събития и заплащането на сметката им в заведението), както и показанията на останалите разпитани по делото свидетЕ. ( с посочените незначителни изключения) относно фактите, включени в предмета на делото.

 

При така установените факти съдът приема следното от

 

ПРАВНА СТРАНА:

 

І. Подсъдимите В.Л.В. и К.К.П. са осъществили в съучастие ( подс. В. като извършител по см. на чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от  НК, а подс. П. – като помагач по см. на чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК)  състава на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1  от НК от обективна и субективна страна, като на 07.09.2014 г. около 07.00 часа в гр. **********, пред стриптийз бар „Е.” и дискотека „Н.Ф.” направили опит умишлено да умъртвят Л.И.З., като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - оръжието не е произвело изстрел, тъй като патронът е засякъл в цевта.

На първо място, подсъдимите В. и П. са годни субекти на наказателна отговорност. Същите са бил пълнолетни към момента на извършване на престъплението, не са страдали от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем са в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

От обективна страна на инкриминираната дата – 07.09.2014 г. – подсъдимите са направили опит умишлено да умъртвят Л.З., като са не са довършили деянието и общественоопасните последици не са настъпили по независещи от дейците причини.  

1.Подсъдимият В., в съучастие, като извършител с подс.П. като помагач,  е започнал осъществяването на изпълнителното деяние на престъпление „убийство“  чрез насочване на технически изправно и годно да възпроизвежда изстрЕ. огнестрелно оръжие - пистолет „Ceska Zbrojovka” с № *****, калибър 6,35 мм  - заредено с 5 (пет) броя патрони калибър 6.35 мм, също годни за стрелба, към областта на гърдите на пострадалия З., с което е предизвикал реална опасност за живота на З. да настъпи неговата смърт.  От установените по делото обстоятелства на механизма на посегателството и естеството на средството на престъплението – огнестрелно оръжие, заредено с 5 бр. боеприпаси, насочено към зона от тялото на жертвата, съдържаща най - важните органи за поддържане на живота  на човешкия организъм, осигуряващи  кръвоснабяването ( сърдечно съдовата), преноса на въздух ( дихателната) и отдЕ.телната системи,  близкото (от около 3 метра) разстояние между оръжието и жертвата със следващата от това сигурност на попадението и по-голямата сила на пораженията от механичното действие на проектила при навлизането му в тялото – следва  правният извод, че действията на подсъдимия са били от естество до доведат до летален изход за потърпевшия З.. Че целта и насочеността на поведението на подсъдимия В. е  била именно към отнемането на живота на пострадалия З. са както обективните (посочени по-горе) характеристики на деянието, така и  конкретните му действия му по възпроизвеждане на изстрел, свързани с преодоляване на фабричните обезопасителни системи на пистолета, пречещи за неволно произвеждане на такъв, включително и крайният акт по натискане на спусъка, както и непосредствено предхождащите думи на подс. В., че избие/ликвидира всички, които са го отстранили от нощното заведение. В този смисъл е налице пряка причинно следствена връзка между осъщественото от подсъдимия поведение и поставянето в реална опасност живота на пострадалия, спасен заради технически ( механичен) проблем – засечка при   зареждане на патрона в патронника.                Подсъдимият В. не е изпълнил докрай изпълнителното деяние (започвайки изпълнението му с  насочване на  зареденото с боеприпаси оръжие от близко разстояние към уязвима част от тялото на пострадалия), като общественоопасните последици, предвидени в закона не са настъпили. Последният факт не се дължи на поведението на дееца, поставен е изцяло извън волята му. Както бе посочено възпроизвеждането на изстрел/и и смъртният изход на З. е избегнат единствено заради засечката на огнестрелното оръжие и своевременната бърза реакция на жертвата З. и неговия колега С. и техните приятЕ. Г. и В., която не е позволила отстраняването на техническия проблем на оръжието, респ. възможността за изстрел/и.  Следва правният извод, че подс.В. е извършил недовършен опит ( започнало, но неосъщественото изпълнително деяние) към убийството на пострадалия З., като резултатното увреждащо престъпление „убийство” не е довършено по независещи от дееца причини.

Деянието е извършено в условията на съучастие, като подсъдимият В.В.  е извършител – започнал е осъществяването на изпълнителното деяние  съвместно с подс. К. П.  като помагач ( който е улеснил извършването на престъплението чрез набавянето на средството за неговото осъществяване).

От субективна страна подсъдимият В. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е имал намерение да умъртви пострадалия З. -   съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че насочва заредено с 5 патрона огнестрелно оръжие от близко разстояние към уязвима част на тялото на З.  и е искал настъпването на неговата смърт. Налице е общност на умисъла/и в интелектуалния и във волевия момент/- подсъдимият В. е осъзнавал, че не действа сам, а в условията на съвместна престъпна дейност с другия подсъдим, с когото решили да убият пострадалия и който го е снабдил със средството за извършването на намисленото,престъпление, като и двамата са искали настъпването на престъпния резултат.

Предвид изложеното подс. В. следва да бъде признат за виновен по обвинението за извършено от него  престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1  от НК.

 

2. Подс. К. П. е осъществил състава на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1  от НК, като от обективна страна,  в съучастие, като помагач с подс. В. В. като извършител, е  направил опит умишлено да умъртви Л.И.З., като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини.

Подс. К. П.  не е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние на резултатното престъпление по чл.115 от НК, но е улеснил неговото извършване, тъй като е набавил средството за извършване на намисленото престъпление – огнестрелно оръжие ( пистолет), като създаването на условия за извършването му е продължило с активните му действия по зареждане на пистолета чрез издърпване назад на затворния блок ( тъй като пистолетът е бил полуавтоматичен) и подаването на оръжието на извършителя В. в състояние, обективно позволяващо му произвеждането на изстрел.  Несъмнено е, че с поведението си подс. П. е улеснил извършването на престъплението в подготвителния негов стадий, като по описаните по – горе причини изпълнителното деяние не е довършено по независещи от дейците причини.

Извършителят на намисленото престъпление – подс. В., не се е отклонил от рамките на предварително взетото решение и извършил нещо различно от уговореното, за да се обсъжда въпроса на наличие на ексцес, като в тази насока е показателен отправения от подс. П. към подс. В. въпрос дали е готов да го направи ( убийството).

 

Деянието е извършено в условията на съучастие, като подсъдимият К. П.   е помагач – чрез активните си действия  улеснил извършването на престъплението чрез набавянето на средството за неговото осъществяване -   съвместно с подс.В. В.  като извършител ( който е започнал е осъществяването на изпълнителното деяние).

От субективна страна подсъдимият П. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е имал намерение да  улесни умъртвяването  на пострадалия З. -   съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че с поведението си улеснява извършването на престъплението убийство от подс. В. на пострадалия  и е искал настъпването на неговата смърт. Налице е общност на умисъла /и в интелектуалния и във волевия момент/- подсъдимият П. е осъзнавал, че не действа сам, а в условията на съвместна престъпна дейност с другия подсъдим, с когото решили да убият пострадалия и който е предприел действията по неговото умъртвяване  като и двамата са искали настъпването на престъпния резултат.

Предвид изложеното подс. П. следва да бъде признат за виновен по обвинението за извършено от него  престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1  от НК.

 

ІІ. Подс. К. П. е осъществил и състав на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, като на  неустановена дата придобил и до 07.00 часа на 07.09.2014 г.  в гр. С., бул. „********* държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ - 1 бр. пистолет „Ceska Zbrojovka” с № ***** калибър 6,35 мм, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ – 5 (пет) броя патрони, произведени от  „Sellier § Bellot” - Чехия с обозначения на дъната им „SBP 6.35” калибър 6.35 мм без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50 от .

Придобиването като способ на снабдяване с огнестрелно оръжие и боеприпаси и втората изпълнителната форма на престъплението по чл.339,ал.1 от НК – “държането” ( от категорията на  т.нар. "продължени престъпления", при които изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват) са осъществени от подс. П.. Съставомерни „придобиване“ и “държане” по чл. 339, ал. 1 НК са налице, когато за огнестрелното оръжие и за боеприпасите няма надлежно разрешение и те са придобити по какъвто и да било начин ( възмездно или безвъзмездно) и обективно се намират във фактическа власт на дееца. В случая безспорно се установи, че огнестрелното оръжие - 1 бр. пистолет „Ceska Zbrojovka” с № ***** калибър 6,35 мм и боеприпасите  – 5 (пет) броя патрони, произведени от  „Sellier § Bellot” - Чехия с обозначения на дъната им „SBP 6.35” калибър 6.35 мм, са били придобити на неустановена по делото дата от подс. П. и на инкриминираната 07.09.2014г. са се намирали  у подсъдимия до момента, в който същият е предал зареденото с боеприпаси оръжие на подс. В. за извършване на намисленото убийство, но след неуспешния опит, отново е манифестирал собственическото си отношение към него, взимайки го и побягвайки с него. Следва извод, че оръжието и боеприпасите са били в  негова фактическа власт в период от време, като подсъдимият е имал възможност както да си служи по предназначение с оръжието и боеприпасите, така и да извършва разпоредителни действия с тях.

На следващо място придобиването и държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите е станало без за това подсъдимият да е имал надлежно разрешение от органите на МВР. Предвид характера на огнестрелното оръжие, чието придобиване и държане би могло да доведе до причиняване на наранявания и  човешки жертви, законодателят е въвел специален разрешителен режим с оглед упражняването на строг контрол върху неговото придобиване и държане. Подс. П. не се е съобразил именно с този специален режим, предвиден в ЗОБВВПИ и е придобил и държал огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение.

От субективна страна, съдът прие, че деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на дееца – подс. П. е съзнавал всички елементи, обхванати от обективната страна на деянието по чл. 339, ал. 1 НК, съзнавал е противообществения характер на осъществяването деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. В съзнанието на подсъдимия П. са съществували познавателни представи както за характеристиките на пистолета като огнестрелно оръжие, така и за боеприпасите, т.е. на възприятно ниво – зрително и осезаемо – е невъзможно възникване на погрешни представи относно характеристиките на пистолета и патроните, а тъй като подс.П. е разполагал с необходимите му сетива, то неминуемо в съзнанието му е съществувала представа относно действителните характеристики на инкриминираните предмети. Същият е съзнавал и че не разполага и с изискуемото се разрешение за придобиване и  държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси, но въпреки това се  е снабдил с тях и те са били във фактическата му власт, което сочи от волеви аспект на желание за настъпване на общественоопасните последици.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимия П. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

 

ІІІ. Подс. К. П. формално е осъществил и състав на престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.1 от НК от обективна и субективна страна, като на 07.09.2014г.  около 09.30 в гр. С. в сградата на 05 РУ - СДВР, находяща се на ул. „М.Д., без надлежно разрешително, съгласно  ЗКНВП   е държал високорисково наркотично вещество - кокаин, който съгласно Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични /обр. В ДВ бр. №87/2011г./, се намира в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2, включващо Списък II - „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ и са под контрол съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с нето тегло 0,10 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент 16,5% на стойност от 9,00 (девет) лева, но  поради явната незначителност на обществената  си опасност съдът прие, че не е престъпно, поради което и на основание чл.304 от НПК вр. чл. 9, ал.2 от НК го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал.3, пр.1 от НК.

Пред скоби следва да бъде посочено,че след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на определен вид деяние, то същото по дефиниция се явява общественоопасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените отношения. Има, обаче, случаи, при които поради малозначителността на конкретното извършено деяние или поради явната незначителност на обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано използване на наказателна репресия, в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК законодателят е предвидил възможност при формално осъществяване на признаците на състава на престъплението поради малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на незначителна такава, деянието да не е престъпно.  Разпоредбата не съдържа ограничения, касаещи приложението й по отношение на определен вид престъпления, следователно същата е принципно приложима по отношение на всички състави.

В принципен план наказателната репресия е оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени интереси така, че именно от гледна точка на последните да е нужно нейното използване. В противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е незначително, използването на наказателната репресия на свой ред засяга обществените интереси, а оттук се явява обществено неоправдано. На следващо място, при преценка на тези обстоятелства - дали деянието е малозначително, а оттук не е общественоопасно или е незначително общественоопасно - следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на конкретното деяние, както и данните за степента на обществена опасност на самия деец. От значение е и обстоятелството, че обществената опасност е динамична вЕ.чина, а не константна, поради което е необходимо деянието да се преценява не само към момента на извършването му, а и във връзка с всички последвали факти, относими към него и на фона на конкретният етап на развитие на обществените отношения.

            Съобразявайки изложеното дотук принципно положение, съдът намира, че установеното по делото ( и описаното в обвинителния акт) деяние на подс. П. – държал високорисково наркотично вещество - не е престъпление, защото осъществява само формално признаците на престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение, но поради явната незначителност на обществената му опасност, не е престъпно. На първо място количеството на инкриминираното наркотично вещество е твърде малко – 1/10 част  от грама, съдържанието на активния наркотично действащ компонент  в него е 16.5%,   като стойността му е изключително ниска – 9.00  лева. С оглед това вещество и неговото количество, се налага извод, че инкриминираното вещество е било предназначено за лична употреба. Като се има предвид състоянието на обществените отношения в тази насока – ноторно е обстоятелство, че всеки може да се сдобие много лесно с марихуана, амфетамин, хероин (при това с лошо качество, предназначени за улична продажба) без да му са налага да предприема специални усилия (както такива, свързани с намирането на лица, които я предлагат, така и такива, свързани с намиране на местата, на които се предлага), както и че липсват адекватни действия от страна на държавата, предприето на социално ниво за превенция, предотвратяване и ограничаване на употребата на наркотичните вещества сред подрастващите и младежта, поради което същата е широко разпространено явление – деянието на подс. П. следва се определя като такова с явно незначителна степен на обществената опасност с оглед обективните му характеристики.

Действително, при преценка на данните за степента на обществена опасност на самия деец, която е свързана с тази на деянието, следва да се отчете факта на съдебното минало на подсъдимия. Само последната обаче не може да мотивира автоматичен извод за наличие на значителна степен на обществена опасност на поведението на дееца. От значение са и другите обстоятелства на конкретното общественоукоримо поведение. Посочените по-горе такива, според съдебния състав, имат превес и са решаващи за преценката, че деянието на подс. П. разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.  Следва да се има предвид и че развитието на настоящето наказателно производство дотук е изиграло своеобразна репресивна роля по отношение на подсъдимия и самото обстоятелство, че се явява в качеството на лице, срещу което е предприето преследване от държавата, дефинитивно е осъществило поправително и предупредително въздействие върху личността му.  В заключение от изложеното, съдът намира, че използването на наказателна репресия по отношение на подс. П. в конкретния случай, с оглед естеството на извършеното от него и с оглед данните за личността му, се явява неоправдано на фона на цЕ.те, поставени пред наказателната политика. Деянието на подсъдимия се определя като такова с явно незначителна обществена опасност, а оттук и неразкриващо такава, характерна за типичната, визирана от законодателя в разпоредбата на чл. 354а,  ал.3, т.1 от НК. Неоправдано е да се прилагат оттук насетне механизмите за осъществяване на държавна принуда, свързани и с ненужно ангажиране на човешки и материален ресурс в конкретния казус.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

І. По отношение на подс. В.:

За извършеното от подсъдимия В. престъпление, видно от разпоредбата на чл.115 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Разпоредбата на чл. 58 НК задължава съдът да прецени дали наказанието не следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК, в случаите в които е налице опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 (чл. 58, б.”а” НК).  Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НК предвижда, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.  При зачитане на двете норми съдът съобрази, че на подсъдимия В. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, като отчете в тази насока липсата на обективно настъпилите неблагоприятни последици за здравето на потърпевшия. На следващо място същият е с добри характеристични данни, трудово ангажиран, с подкрепяща семейна среда, неосъждан, като употребеното количество алкохол е изиграло ролята на улесняващ извършването на деянието фактор. Несъмнено степента на обществена опасност на конкретното деяние се явява завишена с оглед на насочеността му към най- висшето благо в съвременното общество, каквото е човешкия живот и наличното съучастие ( при форма извършителство  за подс. В.) в опита към престъпление, като липсата на настъпили  общественоопасни последици се дължи на независещи от дееца причини (  в частност няма фактор, който да бъде отнесен до подбуди на дееца сам да прекрати посегателството). Въпреки това  съдът счете, че относителната тежест на смекчаващите обстоятелства е преобладаваща, самите те са многобройни, поради което намери за съответно на престъплението и адекватно да изпълни цЕ.те на специалната и генерална превенция налагането на наказание 5 (пет) години лишаване от свобода.

В принципен план, в съвременното демократично общество е утвърден принципът на хуманност при дефиниране на цЕ.те на наказанието. В личен план те са насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазването на законите и добрите нрави, и към отнемането на възможността да върши други престъпления. В генерален – към оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Легитимните цЕ. на наказанието, следователно, не припознават възмездието като определящ фактор при индивидуализацията му.  Във всеки конкретен случай съдът дължи особено внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на подсъдимия от останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цЕ. на наказанието. „Лишаването от свобода“ е едно от най-тежките наказания и ефективното му изпълнение е оправдано тогава, когато цЕ.те на наказанието не могат да се постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността на дееца и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши други престъпления.  При зачитане на тези отправни положения, съдебният състав прие в конкретната хипотеза, че законоустановените цЕ. на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо подсъдимия В. с въдворяването му в местата за лишаване от свобода, където той ще преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към спазване на законите и добрите нрави, тъй като деянието  е против  живота, тоест, че с него  е засегнато такова благо, налагащо  изолацията на дееца, респ.  ефективното изтърпяване на лишаването от свобода не би надхвърлило легитимните цЕ. на наказанието, които в този случай са  реализуеми чрез предупредително въздействие върху него, като същевременно се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

При определяне на режима на изтърпяването съдебният състав прие, че подсъдимият В. следва да понесе наказанието при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 61, т.3, вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. При изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“  съдът зачете и приспадна на основание чл.59,ал.1 от НК времето от 07.09.2014г. до 09.09.2014г.,  през което подс. В.  е бил задържан по настоящото дело, както  и времето от 09.09.2014г. до 25.11.2014г., през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „ домашен арест“.

 

ІІ. По отношение на подс. П.:

1.За извършеното от подсъдимия П. престъпление, видно от разпоредбата на чл.115 от НК, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от десет до двадесет години.

Разпоредбата на чл. 58 НК задължава съдът да прецени дали наказанието не следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК, в случаите в които е налице опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 (чл. 58, б.”а” НК).  Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НК предвижда, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.  При зачитане на двете норми съдът съобрази, че на подсъдимия П. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, като отчете в тази насока липсата на обективно настъпилите неблагоприятни последици за здравето на потърпевшия. На следващо място същият е неосъждан ( към датата на деянието), неучаствал в самото изпълнение на престъплението ( помагач ), като употребеното количество алкохол е изиграло ролята на улесняващ извършването на деянието фактор. Несъмнено степента на обществена опасност на конкретното деяние се явява завишена с оглед на насочеността му към най- висшето благо в съвременното общество, каквото е човешкия живот и наличното съучастие в опита към престъпление, като липсата на настъпили  общественоопасни последици се дължи на независещи от дееца причини (  в частност няма фактор, който да бъде отнесен до подбуди на дееца сам да прекрати посегателството). Въпреки това  съдът счете, че относителната тежест на смекчаващите обстоятелства е преобладаваща, самите те са многобройни, поради което намери за съответно на престъплението и адекватно да изпълни цЕ.те на специалната и генерална превенция налагането на наказание 5 (пет) години „лишаване от свобода“.

В принципен план, в съвременното демократично общество е утвърден принципът на хуманност при дефиниране на цЕ.те на наказанието. В личен план те са насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазването на законите и добрите нрави, и към отнемането на възможността да върши други престъпления. В генерален – към оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Легитимните цЕ. на наказанието, следователно, не припознават възмездието като определящ фактор при индивидуализацията му.  Във всеки конкретен случай съдът дължи особено внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на подсъдимия от останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цЕ. на наказанието. Лишаването от свобода е едно от най-тежките наказания и ефективното му изпълнение е оправдано тогава, когато цЕ.те на наказанието не могат да се постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността на дееца и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши други престъпления.  При зачитане на тези отправни положения, съдебният състав прие в конкретната хипотеза, че законоустановените цЕ. на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо подсъдимия П. с въдворяването му в местата за лишаване от свобода, където той ще преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към спазване на законите и добрите нрави, тъй като деянието  е против  живота, тоест, че с него  е засегнато такова благо, налагащо  изолацията на дееца, респ.  ефективното изтърпяване на лишаването от свобода не би надхвърлило легитимните цЕ. на наказанието, които в този случай са  реализуеми чрез предупредително върху него, като същевременно се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

2. За извършеното от подсъдимия П. общоопасно престъпление, видно от разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години.

Като смекчаващо отговорността му обстоятелство съдът прие необремененото му към момента на престъплението съдебно минало, като употребеното количество алкохол от подс. П. е изиграло ролята на улесняващ извършването на деянието фактор. Като отегчаващи – наличието на две форми на изпълнителното деяние по чл.339, ал.1 от НК и предметът на престъплението, включващ както огнестрелно оръжие, така и боеприпаси към него. Съпоставяйки относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства съдът прие, че съответно на тежестта на извършеното престъпление се явява определянето на наказание над минимума, но под средния предвиден в закона размер и го опредЕ. в размер на 3 ( три) години „лишаване от свобода“, считайки го за адекватно да изпълни цЕ.те на специалната и генерална превенция.

 

По отношение на подс. П. в настоящия случай  са налице предпоставките на чл.23,ал.1 от НК за налагане на едно общо най-тежко наказание между така определените му  по настоящото дело, а именно 5 (пет) години „лишаване от свобода“, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 61, т.3, вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът не счете, че следва да увЕ.чи така определеното общо най –тежко наказание на осн. чл.24 от НК, тъй като личността на дееца не разкрива особено завишена степен на обществена опасност от една страна, а от друга – цЕ.те на наказанието биха се реализирали и посредством така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 ( пет) години, който срок се явява достатъчен според мнението на съдебния състав да въздейства предупредително върху дееца, като същевременно се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

Налице са предпоставките за приложение на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подс. П. наказание по настоящото дело и определеното му по НОХД № 19 859/2014г., където също  на осн. чл.23,  ал.1 от НК му е определено общо наказание – „пробация“, изразяващо се в пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 8 месеца, като на осн. чл.23, ал.3 от НК към определеното общо наказание е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 800 лева. Това е така, тъй като деянията по настоящото дело подсъдимият е извършил преди да е бил осъден по посоченото НОХД № 19 859/2014г. на СРС, т.е. престъпленията са извършени при условията на реална съвкупност. С оглед вида на наложените наказания ( „лишаване от свобода“ и „пробация“) съдът опредЕ. едно общо наказание на подс.  П. в размер на 5 (пет) години  „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 61, т.3, вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.3 от НК съдът присъедини  към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“,  наказанието „глоба“ в размер на 800 ( осемстотин) лева, наложено му по НОХД № 19859/2014г. по описа на СРС .

При изпълнението на определеното по този ред общо наказание „лишаване от свобода“  съдът зачете и приспадна на основание чл.59, ал.1 от НК времето от 07.09.2014г. до 09.09.2014г.,  през което подс. П. е бил задържан по настоящото дело, както  и времето от 09.09.2014г. до 04.04.2015г., през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „ домашен арест“. На основание  чл.25, ал.3 от НК съдът приспадна при изпълнението на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и времето, през което подс. П.  е търпял наказание „пробация“ по НОХД № 19859/2014г. по описа на СРС, като 2 дни „пробация“ се зачитат за 1 ден „лишаване от свобода“.

 

 

  ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият В.  бе осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 698,17 лв.( шестстотин деветдесет и осем лева и седемнадесет стотинки), от които по сметка на бюджета на съдебната власт – сумата от 386.69лева ( триста осемдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) - представляваща направени разноски по делото и  на основание чл.190, ал.2 от НПК - сумата от 5.00 (  пет) лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК, подсъдимият П. бе осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 698,17 лв.( шестстотин деветдесет и осем лева и седемнадесет стотинки), от които по сметка на бюджета на съдебната власт – сумата от 386.69лева ( триста осемдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) - представляваща направени разноски по делото   и  на основание чл.190,  ал.2 от НПК - сумата от 5.00 (  пет) лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист, като постанови на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски по обвинението за извършено от подс. П. обвинение по чл. 354а, ал.3 от НК да останат за сметка на Държавата.

 

  

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

 Съдът на  основание чл. 53, ал.2, б.”б” от НК постанови отнемане в полза на Държавата на веществено доказателство - пистолет „Ceska Zbrojovka” с № ***** калибър 6,35 мм и 5 (пет) броя патрони, произведени от  „Sellier § Bellot” - Чехия с обозначения на дъната им „SBP 6.35” калибър 6.35 мм, както и наркотично вещество – кокаин, предадено на съхранение в ЦМУ с приемо - протокол № 34196/05.11.2014г. , тъй като същите са предмет и средство на престъпление, притежаването на които е забранено.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

             СЪДИЯ в СГС: