Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2281 07.07.2017г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11753 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и член 128, т.2 КТ.
Ищецът С.Л.З., ЕГН **********
*** е предявил срещу ответника „ЗАНДАР“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Иван Ст. Гешев“ № 6, етаж 3, ап. 9 обективно съединени искове да бъде признато за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № */05.07.2016г., с която
му е наложено дисц. наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение (ТПО) е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*“ в “Зандар“ ЕООД, да бъде осъден ответника да
му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на
незаконното уволнение, за периода от 05.07.2016г. до 05.01.2017г. в размер на
12 279,26 лева на база получено БТВ в размер на 2046,54 лева и да се осъди
ответника да му заплати дължимото ТВ за месец юни 2016г. 610 евро. Претендира
разноски.
Ищецът твърди да е
работил по ТПО с ответника по силата на трудов договор, сключен на 07.01.2016г.
на длъжността „*“ . Със Заповед № */05.07.2016г. на работодателя му било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО било прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 05.07.2016г.
Ищецът твърди, че
наказанието му е незаконосъобразно наложено и уволнението е незаконосъобразно
извършено, поради следното:
Твърди се, че не
знае за какво е бил наказан, като негова
преценка е бил наказан за закъснение за
работа. Освен това излага твърдения относно това, че работодателят не му е
искал устни или писмени обяснения преди
налагане на наказанието.
Твърди се след
уволнението да е останал без работа и последното му БТВ, база за изчисляване на
търсеното обезщетение да възлиза на 2046,54 лева.
Ето защо твърди
уволнението му да е незаконосъобразно извършено, поради което моли да бъде
отменено и да се уважат предявените искове. Претендира разноски.
Твърди се да не му
е било изплатено част от трудовото възнаграждение за месец юни 2016г. в размер
на 610 евро.
От ответната страна в законоустановения срок е
депозиран писмен отговор, с който се взема становище за допустимост, но
неоснователност на исковете.
Признава се, че
между страните е съществувало ТПО. Признава се, че последно ищецът е заемал
посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен дисциплинарно. Признава се, че
ищецът е бил командирован от работодателя в в *за периода от 08.01.2016г. до
05.01.2017г., за да * и * по договор на „Зандар“ ЕООД с „А.В.М. Логистик“ ОУ.
Посочва се, че с
оспорената заповед № */05.07.2016г. ТПО на ищеца е прекратено поради наложено
дисц. наказание „уволнение”, на осн. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 187,
т. 2 КТ, като се твърди да са спазени разпоредбите на чл. 189, 193, ал. 1 и чл.
194 от КТ. Наказанието било наложено за „закъснение за работа на 02.06.2016г. с
4 часа, за закъснение за работа на 14.06.2016г. с един час и за неявяване на
работа на 03.06.2016г., 20.06.2016г., 21.06.2016г. и 22.06.2016г. съгласно
доклади от 06.06.2016г. и 2.06.2016г.
Относно извършените
нарушения и наложеното наказание се твърди нарушението да е действително
извършено, да е извършено от ищеца, виновно, и наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, като преди налагането да е спазена
дисц. процедура и наказанието да е наложено в предвидените в КТ срокове за
това. Твърди се и да е издадена заповедта от лице, носител на работодателската
власт.
С искане с изх. № */24.06.2016г.
от работодателя, връчено на ищеца на 28.06.2016г. са били поискани писмени
обяснения за описаните в искането провинения, като последният отказал връчването
му и не дал каквито й да е обяснения в предоставения му срок. Съгласно приложените
от работодателя присъствени графици се установявало закъсненията за работа и
неявяването на работа от ищеца в определените в заповедта дни. Приложени са
графиците за работа.
Ето защо се твърди,
че е безспорно доказано, че ищецът е извършил визираните в заповедта нарушения
на трудовата дисциплина. Претендират се разноски.
В съдебно заседание,
чрез пълномощника адв. А.Й., ответникът поддържа отговора и оспорва исковете,
представя списък на разноските.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и
като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е
да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е
наложено, и че наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай
между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства
– трудов договор от 07.01.2016г. се установява, че между страните е съществувало
ТПО, като ищецът е заемал длъжността „*“ в “Зандар“ ЕООД. Не се спори и относно
командироването на ищеца в *за посочения период, за което е представена заповед
№*.
Със Заповед № */05.07.2016г.
на управителя на „Зандар“ ЕООД Файн на ищеца е наложено дисц. наказание
„уволнение” и ТПО с ищеца е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Тази
заповед не е връчена на ищеца, като
самият той заявява, че е узнал за това,
че е уволнен дисциплинарно по телефона на 05.07.2016г.
На 28.06.2016г. от ищеца
били поискани писмени обяснения във връзка със случая, съгласно писмо с изх. № *
от 24.06.2016г., изхождащо от работодателя му. Видно от писмото ищецът отказал
да го получи, за което са налице трите имена и подпис на свидетеля А.С..
Свидетелят С.е
разпитан от естонски съд в град *по реда на Регламент № 1206/2001 на Съвета от
28.05.2001г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите – членки
при събирането на доказателства. От показанията му се установяват извършените
нарушения от ищеца. Ищецът твърди, че не познава лицето С.и че това лице няма
никаква връзка с работодателя му. Видно обаче от представените писмени
доказателства лицето А.С. се явява управител на дружеството „АМВ Логистик“ ОУ,
с което дружество работодателят на ищеца е имал сключен договор и съгласно
който договор, ищецът е бил командирован
в *за изпълнение на работа по *и *. Ето защо съдът приема за неоснователни
възраженията на ищеца относно това, че не познава това лице и че това лице няма
връзка с неговия работодател.
Относно предявения
иск за незаплатеното ТВ за месец юни 2016г. от ищеца не се ангажират
доказателства, въпреки дадените от съда указания в доклада от 22.11.2016г.
При така
установените факти съдът намира следното:
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: Същият е неоснователен, тъй като
уволнението е законосъобразно извършено.
Заповедта, с която
на ищеца е наложено оспореното наказание е редовна от външна страна, издадена е
от лице, носител на работодателската власт, в сроковете по чл. 194 от КТ,
същата е мотивирана, посочено е нарушението и кога е извършено, нарушителят, в
какво се изразява извършеното нарушение, какво нарушение на тр. дисциплина и по
кой текст на КТ съставлява то, и че е виновно извършено. Спазена е
дисциплинарната процедура, на ищеца са искани в писмена форма обяснения преди
налагане на наказанието. Ищецът не
признава извършените нарушения и не е дал писмени или устни обяснения, въпреки поисканите
му от работодателя писмени обяснения предоставения му за това необходим срок за
даване на обяснения.
Извършените
нарушения на трудовата дисциплина се установяват от присъствените графици за
работа, неоспорени от ищеца и от показанията на свидетеля С..
Вземайки предвид
по-горе установените факти, съдът намира, че извършеното от ищеца нарушение на
трудовата дисциплина, обуславя налагането на най-тежкото наказание – уволнение,
при което работодателят, като субект на дисциплинарната власт, законосъобразно
е наложил на работника дисциплинарното наказание “уволнение”, съответно
издадената Заповед на представляващите
ответното дружество, с която е наложено наказанието и е прекратен трудовия
договор на ищеца е законосъобразна и като такава не подлежи на отмяна.
С оглед отхвърляне
на главния иск неоснователен се явява и иска
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Относно иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Фактическият
състав, пораждащ правото на обезщетение, предвиден в чл. 225, ал. 1 КТ включва:
1. незаконно уволнение, 2. претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от
незаетост по трудово правоотношение и 3. причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа на уволнения работник. При кумулативното
наличие на посочените елементи се поражда правото на обезщетение, респ.
задължението на работодателя да заплати претърпените вреди в размер на
месечното брутно трудово възнаграждение на служителя за 6-месечния период след
уволнението. Липсата на кумулативна предпоставка, обуславя неоснователността на
иска, като изследването на останалите е безпредметно, тъй като не може да
промени извода за непородено право на обезщетение. Доколкото първият елемент от
фактическия състав - незаконност на уволнението не е налице, искът за
обезщетение на претърпените от същото вреди е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ще се отхвърли и предявения от ищеца иск за заплащане на трудово
възнаграждение за месец юни 2016 година, поради недоказването му от ищеца.
На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищецът е освободен от държавни такси,
но не и от разноски направени от ответника. Доколкото спорът е трудов и с оглед
изхода от делото, то дължимата държавна такса по производството, остава за
сметка на съда.
На осн. чл.78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 605 лева.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Л.З.,
ЕГН ********** *** срещу „ЗАНДАР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Иван Ст.
Гешев“ № 6, ет. 3, ап. 9 обективно
съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № */05.07.2016г., с която му е наложено дисц. наказание „уволнение”
и трудовото му правоотношение (ТПО) е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ, и като такова да се отмени, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „*“ в “Зандар“
ЕООД, да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е
останал без работа въз основа на незаконното уволнение, за периода от 05.07.2016г.
до 05.01.2017г. в размер на 12 279,26 лева на база получено БТВ в размер
на 2046,54 лева и да се осъди ответника да му заплати част от дължимото ТВ за
месец юни 2016г. в размер на 610 евро, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Л.З., ЕГН ********** *** да
заплати на ЗАНДАР“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Иван Ст. Гешев“ № 6, етаж 3, ап. 9 СУМАТА от 605 лева (шестстотин и пет лева), разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от датата на която е обявено – 17.07.2017г. на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК, като
препис от решението да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.