№ 4872
гр. С-я, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110134554 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, подадена от „Т-я С-я“ ЕАД срещу Н. Г. Ч., с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 26.41 лева - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот - -с № 5,
находящ се в гр. С-я, ул. „Родопски извор“ № 30-32, секция Б, абонатен № 361979, ведно със
законната лихва от 10.11.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 5.61 лева - лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 25.10.2021 г.
Ищецът твърди, че ответника е собственик на процесния имот и като такъв -
потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ.
Поддържа, че до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, като той е
потребил, без страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ (писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди), поради
което се е обогатил за сметка на ищеца със сумата за дяловото разпределение, както и е
изпаднал в забава за заплащане на посочената главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, извършвана от „ББ“ ООД. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Г. Ч., с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва, че е
собственик на процесния недвижим имот, но твърди, че същият не топлоснабден, поради
което и нямала качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди.
Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, че реално е предоставяна и
1
консумирана топлина енергия за процесния имот и че е извършена услугата дялово
разпределение от „ББ“ ООД. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
С-йски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като
в случай че обекта е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с
топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната
мрежа на сградата, в която се намира.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 181, том LLLXIX, дело № 33191
от 31.10.1997г. на нотариус Максим Кънев, ответникът Н. Г. Ч. е закупила недвижим имот,
съставляващ -с № 5, находящ се в гр. С-я, ул. „Родопски извор“ № 30-32, секция Б,
разположен на първи жилищен етаж, със застроена площ от 19.90 кв.метра. Приложен е и
друг документ- Констативен протокол от 29.07.2015 г., неоспорен в производството. От
представените документи съдът намира за установено, че Н. Г. Ч. се явява собственик на
процесния имот. Установено по делото е и обстоятелството, че е открита партида при ищеца
с абонатен номер 361878, която се отнася именно за недвижим имот--с № 5, находящ се в
находящ се в гр. С-я, ул. „Родопски извор“ № 30-32, секция Б, придобит от ответника по
силата на посочения акт за собственост.
Предвид изложеното, ответникът, като собственик на имота е трябвало да заплаща
осъществените услуги относно дяловото разпределение за имота.
Доказано е и обстоятелството, че -с № 5, находящ се в находящ се в гр. С-я, ул.
„Родопски извор“ № 30-32, секция Б, не е присъединен към топлопреносната мрежа, като
видно от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза/СТЕ/ за имота се
начислява единствено такса за услугата дялово разпределение, чийто размер за процесния
период възлиза на 23.63 лева. Според вещото лице- топлотехник сградата, в която се намира
имотът е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно
отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/ от страна на „Т-я С-я” ЕАД, както и
че същия е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията за дяловото разпределение за имота на ответника са в съответствие с
нормативните изисквания. Технологичните разходи на абонатната станция са приспаднати за
сметка на доставчика на топлинна енергия.
Въпреки че се оспорва от ответника, се установи по делото и в следствие на
изготвената СТЕ, че за процесния период „ББ” ООД е извършвало дялово разпределение за
процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба. Предвид установеното
2
дотук, съдът приема, че ищеца е установил по пътя на пълното и главно доказване, че
ответникат е собственик на процесния имот и че сградата, в която се намира имотът е
топлоснабдена. На тази основа съдът приема, че дяловото разпределение е извършено в
съответствие с нормативната уредба. Освен представените писмени доказателства,
ответникът оспорва наличието на облигационна обвързаност по силата на договор, сключен
с ищеца, като такъв нито се твърди да е налице от ищеца, нито пък сумите се претендират на
договорно основание. Ищецът основава претенциите си на неоснователно обогатяване.
В разглеждания случай етажните собственици на сградата, находяща се в гр. С-я, ул.
„Родопски извор“ № 30-32, секция Б, след взето решение на проведено общо събрание, са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „ББ” ООД. По делото се доказа от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че дела на ответника от сградна инсталация и дължимите суми за топлинна
енергия са определени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Дяловото разпределение е било осъществявано от фирма за дялово разпределение „ББ”
ООД, която е извършвала разпределенията в съответствие с методиката, нормативната
уредба и данните от уредите в сградата и имота. Предвид обстоятелството, че са изготвяни
и изравнителни сметки, то се установи, че услугата дялово разпределение е действително
извършена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В производството не е
налице спор, а и видно от изводите в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза, етажните собственици на сградата, находяща се на адрес: гр. С-я,
ул. „Родопски извор“ № 30-32, секция Б, са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице – помагач „ББ“ ООД.
Съгласно приетата съдебно-техническа експертиза размерът на задълженията са 23.63
лева, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.
Предвид изложеното, съдът намери за основателен предявеният от ищеца иск за
установяване съществуване на вземане за осъществено дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. до размера на сумата в общ размер от 23.63 лева за дялово
разпределение, т.е. до този размер ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на „Т-я
С-я” ЕАД, поради което дължи сумата на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК от страна на предприятието – 10.11.2021г., което служи за покана
за плащане, до окончателното погасяване на уважената претенция.
3
Акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, съдът намира за неоснователен. По
делото е представена Покана от 30.09.2021 г.(регистрационен индекс П-11151/01.10.2021 г.)
от ищцовото дружество до ответника, като в същата е посочено, че в 7-дневен срок от дата
на получаване на писмото да се изплатят дължимите суми.
Вземанията по чл. 59 ЗЗД са безсрочни и длъжникът по тях изпада в забава след
отправянето на покана за заплащането им по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В конкретния
случай Поканата за плащане е връчена на ответника(на 15.10.2021 г., видно от известието за
доставяне), като след отчитане на 7-дневния срок, последния е изпаднал в забава след
изтичане на релевираните периоди. В тази връзка следва да се приеме по делото, че не е
доказано ответникът да е изпаднал в забава за плащането и че дължи мораторна лихва,
поради което предявеният иск за сумата от 5.61 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение и за периода от 15.12.2018 г. до 25.10.2021 г., подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора отговорността за разноски следва да се разпредели по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на СРС сумата от
50 лева, представляваща възнаграждение за съдебно – счетоводна експертиза, платено от
бюджета на съда. От приложения на лист 88 от делото платежно нареждане е видно, че
определения от съда депозит в общ размер от 250 лева за вещо лице по съдебно –
счетоводна експертиза не е внесен в цялост, а за посочения размер е издаден РКО, с оглед на
което и страната е останала задължена за посочената сума към СРС.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя –
ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 516.58 лева, съставляващи държавна такса от 73.80
лева, възнаграждения на вещи лица от 332.08 лева и юрисконсултско възнаграждение от
110.70 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не представя доказателства да е сторил разноски в производството, с оглед
на което такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. Г. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. С-я, общ.”Красно село”, ул.“Родопски извор” № 30, вх. А, ап. 1, иск
по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД, съществуването на
вземането за сумата от 23.63 лева, представляваща цена извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот – магазин, съставляващ -с
№ 5, находящ се в находящ се в гр. С-я, ул. „Родопски извор“ № 30-32, секция Б, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 10.11.2021 г., до
окончателното изплащане, за която сума има издадена Заповед № 21778/10.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по частно гражданско дело №
64190/2021 г. по описа на СРС-52 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 26.41 лева и за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С-я, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С-я,
общ.”Красно село”, ул.“Родопски извор” № 30, вх. А, ап. 1, иск по чл. 422, във връзка с чл.
415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 5.61 лева, представляваща
мораторна лихва, върху главницата за дялово разпределение и за периода от 15.12.2018 г. до
25.10.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Г. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр. С-я, общ.”Красно село”,
ул.“Родопски извор” № 30, вх. А, ап. 10, да заплати на „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С-я, ул.“Ястребец“ №23Б, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата 516.58 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул.
„Ястребец” № 23Б, да заплати на СРС (депозитна сметка: IBAN – BG 96 CECB 9790 3343
8974 00, BIC – CECBBGSF), на основание чл. 77, във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
50.00 лева, представляваща дължим, но невнесен депозит за изготвена съдебно – счетоводна
експертиза по гражданско дело № 34554/2022 г., поради невнасянето му в срок и приемането
на същата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С-я, бул.„Братя Бъкстон“ №85, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред С-йския градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
Съдия при С-йски районен съд: _______________________
5