Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. Габрово, 13.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на тринадесети декември, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Мариела Караджова, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 211 по
описа на съда за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Настоящото дело е образувано
въз основа на жалба, подадена от Д.Н.К. ***, чрез упълномощен процесуален
представител. Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 23-0341-000170/25.09.2023 г., издадена от П.Г.П.– полицейски
инспектор към ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, с искане за нейната отмяна. Жалбата
е подадена чрез органа, издал оспорения акт, който я е изпратил до АдС –
Габрово, ведно с образуваната административна преписка, вх. № СДА-01-1786/11.10.2023
г.
С атакуваната заповед на
основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Мярката е наложена за това, че като водач на МПС отказва проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява
предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Деянието е квалифицирано
като нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП, за което на Д.К. е
съставен АУАН, серия GA № 824600 от 22.09.2023 г.
Видно от разписка, съдържаща
се в ЗППАМ, заповедта е връчена на адресата на 25.09.2023 г., а жалбата против
нея е подадена чрез издателя на оспорения акт и надлежно регистрирана в РУ –
Севлиево при ОДМВР – Габрово с вх. № 341000-6376 от 03.10.2023 г.
Съдът намира жалбата за
редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, поради което подлежи на разглеждане по
същество с оглед нейната основателност.
Според жалбоподателя заповедта
е незаконосъобразна, издадена при нарушения на материалния и процесуалния
закон, както и несъобразена с целта на закона, за което излага своите
съображения. На първо място счита, че липсва качеството водач на МПС, като
обосновава това свое твърдение с разминаване в часовете, посочени в заповедта
/20:30 ч./ и талона за изследване /22:40 ч./. На следващо място санкционираното
лице смята за нарушено правото му на защита, поради посочване на изпълнителното
деяние в двете му форми по чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП. Като нарушение
на административнопроизводствените правила се сочи и липсата на мотиви относно
срока на действие на наложената мярка.
В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат от ГАК,
която поддържа жалбата и изложеното в нея от фактическа и правна страна. Моли
съда да отмени обжалваната заповед като неправила, необоснована и
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски –
весена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото – полицейски
инспектор в Районно управление – Севлиево при ОД на МВР – Габрово, в качеството
му на орган, издал процесната заповед, не се явява и не се представлява. В
писмото, съпровождащо жалбата до съда, e отправена молба за оставяне на жалбата
без последствие и потвърждаване на наложената ПАМ.
Съдът, като съобрази събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Г.П.П., заемащ длъжността
младши автоконтрольор в РУ Севлиево при
ОДМВР – Габрово, е съставил на Д.Н.К. АУАН, серия GA № 824600/22.09.2023
г., за извършени на същата дата административни нарушения по чл. 16, ал. 1, т.
1, предл. 1; чл. 123, ал. 1, т. 1; чл. 174, ал. 3, предл. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. По свидетелски показания на поименно посочени в акта лица е прието за установено,
че на 22.09.2023 г. около 20:30 ч. в община Севлиево на път ТРЕТИ КЛАС № 404 Д.К., управлявайки лек автомобил марка
"Ситроен", рег.номер ЕВ5517ВА, навлиза частично в лентата за
насрещното движение и с лявото странично огледало удря насрещно движещия се
автомобил, марка Сеат Ибиза с рег. номер ****, управляван от Й.Г.. Настъпва ПТП
с материални щети. Водачът Д.К. не остава на място, за да установи какви са
последиците от произшествието, а продължава движението си към село Сенник. Й. Г.
го последва до село Хирево, където К. спира пред дома си. В подробни обяснения,
снети на 22.09.2023 г., Й.Г. и неговата спътничка – Д.С.описват по идентичен
начин обстановката и твърдят, че са видели Д.К. как слиза от автомобила от към мястото
на водача и е в нетрезво състояние и агресивен, след което са повикали полиция.
Писмени
обяснения са снети и от Д.К., приложени като доказателство по делото на л. 13,
но напълно нечетливи. Пред контролните органи Д.К. е отказал да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер 0078.
Актосъставителят му е издал талон за изследване с номер 070238/22.09.2023 г. и
осем броя холограмни стикери с номер А 078907. В талона са вписани отказът на провереното
лице да му бъде извършена предварителна проба с техническо средство, както и
отказът му да бъде изследван в лабораторни условия за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта.
Установено е
също така, че СУМПС на Д.К. е с изтекъл срок на валидност до 19.06.2023 г.
На 25.09.2023 г. П.Г.П.–
полицейски инспектор към ОДМВР – Габрово, РУ Севлиево, е издал оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0341-000170/25.09.2023 г., препращаща към цитирания по-горе АУАН. В
мотивите си издателят на ИАА изцяло се е позовал на констатациите, съдържащи се
в акта. ЗППАМ е издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, като на Д.К. е наложена
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
При тази фактическа обстановка,
като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните в хода на делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът извърши служебна проверка
за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК и прави
следите правни изводи, по които намира жалбата за неоснователна:
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
предвижда, че принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а от същия закон се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
тази връзка, ответната страна е представила по делото заповед № 264з-894/
06.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Габрово, който в качеството си на
ръководител на такава служба, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, е оправомощил подлъжностно определени служители
да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, сред които са и полицейските
инспектори към районните управления при ОД на МВР – Габрово. Именно такава
длъжност заема и издателят на обжалваната заповед, поради което съдът намира,
че същата е издадена в условията на делегирана компетентност от надлежно
упълномощен служител, в обхвата на предоставените му правомощия.
С процесната заповед е
наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според която разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налага мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който в относимата
хипотеза на конкретния случай откаже да бъде проверен с техническо средство или
с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Предпоставка за издаването на
ЗППАМ е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява именно с АУАН.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за
издаване на ЗППАМ, поради което актът се явява и част от административната
преписка по издаване на такава заповед.
За да се произнесе по
изложените в жалбата оплаквания, съдът съобрази следното:
Съставеният АУАН № GA №
824600/ 22.09.2023 г. има доказателствена сила до доказване на противното
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за
прилагане на ПАМ.
По направеното от
жалбоподателя възражение за липса на качеството „водач“ се излага единственият
довод, че талонът за изследване на Д. К. му бил връчен в 22:40 ч., а в
заповедта бил отбелязан друг час – 20:30 ч. Съдът намира този довод за несъстоятелен,
тъй като 20:30 е приблизителният час, в който е настъпило произшествието и
логично няма как талонът за изследване да бъде връчен на К. в същия или в приблизително
близък час на настъпилото ПТП. Този извод категорично се потвърждава от фактите
по делото – К. не е спрял при настъпилото около 20:30 часа ПТП, а е продължил с
управляваното МПС към друго населено място. Там е имал агресивно поведение към
пътуващите в другия автомобил. Те извикали органите на полицията, за чието
пристигане и извършване на проверка на място, в т.ч. изясняване на фактическата
обстановка, снемане на писмени обяснения и съставянето на талона, също отнема
известен период от време, преди да бъде връчен в посочения час.
Настоящата съдебна инстанция
не споделя и оплакването на жалбоподателя досежно посочване в обжалваната
заповед на двете форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са
алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата
съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на
предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е
явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане
на ПАМ, а именно отказ на водач на МПС, да бъде проверен с техническо средство
и/или с тест за установяване употребата на алкохол. Този отказ представлява и
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба е
посочена в представения като част от административната преписка и обсъден
по-горе АУАН. Този отказ е обективиран в издадения талон за изследване и неминуемо
влече след себе си издаване на предписание за изследване по избор - с
доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване, което също е
оказано от проверяваното лице.
Досежно твърденията за немотивираност
на обжалвания акт при определяне срока на ПАМ, настоящият съдебен състав
намира, че липсата на мотиви относно срока на наложената мярка не е основание
за отмяна на оспорената заповед по следните съображения:
Действително, липсата
на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна
мярка, съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не
позволява извършването на надлежна съдебна проверка за съответствието на акта с
целта на закона. Но, това е приложимо в случаите, в които законът установява
определен минимум на санкцията, какъвто в случая нормата не съдържа. Срокът на действие на временната мярка е
дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма, поради
което непосочването конкретен такъв в заповедта не съставлява порок на акта,
тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. В случая процесната заповед преповтаря в тази си част
изцяло приложената правна норма. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, както е посочил и
административния орган. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок
от административния орган в определени граници. Следователно при посочването на
срока, за който е приложена принудителната административна мярка,
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност,
тъй като срокът е нормативно определен и като такъв се възпроизведен в
заповедта, а не се определя в посочени допустими рамки от органа, налагащ
принудителната мярка.
При така описаната по-горе
фактическа обстановка, съдът намира, че обективно е реализирана хипотезата на
чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – Д.К. като водач на МПС е отказал да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор, и отказал да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване съдържанието на
алкохол в кръвта, както правилно е приел административният орган.
Предвид установеното от
фактическа и правна страна настоящият съдебен състав приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона.
Административният орган е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закона за издаването на
заповедта, като е цитирал относимата правна уредба. Налагането на ПАМ за срок до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е правилно
и законосъобразно, поради което жалбата против ЗППАМ се явява неоснователна и
не следва да бъде уважена.
При този изход на спора ответникът
по делото има право на разноски, но присъждане на такива не се претендира,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд – Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба, вх. №
СДА-01-1786/11.10.2023 г., на Д.Н.К. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0341-000170/ 25.09.2023 г., издадена от
П.Г.П.– полицейски инспектор към ОД на МВР – Габрово, РУ-Севлиево, с която на
основание чл. 22 от ЗАНН за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
На основание чл. 172, ал. 5,
изр. 2-ро от Закона за движението по пътищата настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Препис от съдебното решение да
се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА