№ 3839
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Д. Ил. Писарова Въззивно гражданско дело №
20223100502078 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. Е., ЕГН **********,
Варна, чрез пълномощника му адв.Д.В. и адв.А.Р., срещу решение №1925/15.06.2022г.,
постановено по ГД №6415/2021г. на 12 състав на ВРС, с което съдът е уважил предявените
от БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА АД срещу С. С. Е. искове за осъждане на ответника да заплати
сумите: 2788.20 лева /с ДДС/, представляващи наемна цена по договор за наем от
01.01.2020г. за ползването на 240 кв.м. от ПИ №*** по КК на гр.Варна с адрес в гр.Варна,
район Аспарухово, Южна промишлена зона, дължима за периода от юни 2020г. до ноември
2020г., ведно със законна лихва от депозиране на иска на 05.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 188.25 лева – обезщетение за забава върху
главницата за наемната цена, считано от падежа на всеки месечен наем за периода от май
2020г. до април 2021г.; сумата от 86.55 лева, представляващи разходи за ползвана
ел.енергия и поддържка на съоръжения за периода май 2020г. до ноември 2020г., ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане както и
сумата 5.27 лева – обезщетение за забава върху тази главница, считано от падежа на всяко
задължение, за периода от 09.05.2020г. до 28.04.2021г.
Въззивникът уточнява, че не обжалва решението в частта, в която са отхвърлени
частично претенциите за мораторни лихви върху наемната цена и консумативните разноски.
С жалбата си въззивникът твърди, че постановеното осъдително решение е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е достигнал до погрешно съждение
относно идентичността на договорения за ползване имот и действително ползвания от
ответника. Поддържа се твърдението, че ответникът не е ползвал имот с идент.№***, а с ид.
№***. Съдът е допуснал противоречиво интерпретиране на изложените от страните
становища по спора като е игнорирал неизпълнението на възложено на ищеца задължение
да представи Приложение №1 към договора за наем, в което била индивидуализирана
ползваната от ответника реална част от имота. Твърди се, че неясно остава как съдът е
достигнал до извод за идентичността на предоставения и ползвания имот с този по договора
за наем при липса на това доказателство. На следващо място съдът неправилно е приел, че
свидетелските показания са противоречиви. Въззивникът твърди, че показанията и на
двамата свидетели кореспондират помежду си, тъй като посочените и от двамата реални
1
части не попадат в имота с ид.№…...256 /по договора за наем/, собственост на ищеца
Булпорт Логистика АД. И двамата свидетели сочат ползвани от ответника сгради съответно
в ПИ №170 и ПИ №***. Съдът не е отчел, че свидетелят Ш. е служител на ищеца и да цени
показанията му съгласно чл.172 ГПК. Твърди се, че съдът не е извършил обстоен и
задълбочен анализ на събраните доказателства. На трето място, въззивникът твърди, че
ищецът не е установил с допустимите доказателства, че след прекратяване на договора за
наем, ползването на имота е продължило. Според въззивника, приложеното извлечение от
системата за регистриран достъп и съответно регистрирането на магнитна карта №*** не са
надеждни доказателства предвид влошените отношения между ответника и изп.директор на
ищеца както и опосредяване достъпа до наетия имот от имоти, ползвани от Булпорт
Логистик АД. Твърди се, че в ползвания имот са налице вещи на ответника, които последния
не е могъл да вземе поради ограничения достъп до наетия имот. Претендира се отмяна на
решението и вместо това отхвърляне на предявените искове изцяло.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна БУЛПОРТ
ЛОГИСТИКА АД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Р.К., чрез ю.к.Р.Л., за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че съдът е постановил решение въз основа на
събраните доказателства и установената посредством същите фактическа обстановка.
Поддържат се твърдения за продължило след изтичане срока на договора на 31.04.2020г.,
ползване на реалната част от 240 кв.м. от ПИ с ид.№***, вкл. за периода на претенцията
м.11.2020г. Твърди се, че евентуално ползване на по-голяма част от съседен /несобствен на
ищеца/ имот не е относимо към процесната претенция. Твърди се, че ответникът системно
закъснявал със заплащане на наема и консумативните разноски за ползвания имот, което
също представлявало основание за предприетото прекратяване на договора от страна на
наемодателя. Твърди се, че изслушания по делото свидетел на ответника Р.А. е приятел на
същия и показанията му са предубедени. Поддържа се, че показанията на св.Ш. са
последователни, обективни и точни като визират именно северния триъгълник от имот
№256 – процесния. Твърди се, че ищецът не е могъл да представи приложение №1 към
договора за наем, тъй като документът се намира у ответника /последният не е върнал
същия/. Въззиваемата страна твърди, че ответникът е изнесъл от имота всички лични вещи
като до момента са останали единствено непотребни такива, за вдигането на които се
отправя изрична покана в настоящия процес. Страната счита, че е установила претенциите
си по реда на главното и пълно доказване като добросъвестно е изпълнила и правата си като
наемодател. Поради неоснователността на въззивната жалба, претендира потвърждаване на
решението на РС ведно с присъждане на сторените в производството разноски.
Страните не твърдят обосновано нарушение на процесуалните правила от страна на
съда. Не правят нови доказателствени искания. Оплакванията в жалбата касаят изводите по
същество на спора и начина на аргументиране на съдебното решение.
Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№49097/18.07.2022г. на С. С. Е.,
ЕГН **********, Варна, действащ чрез проц.представители адв.В. и адв.Р., срещу
осъдителната част на решението, постановено по ГД №6415/2021г. на ВРС, 12 състав, с
която съдът е уважил предявените от БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА АД срещу С. С. Е. искове за
осъждане на ответника да заплати сумите: 2788.20 лева /с ДДС/, представляващи наемна
цена по договор за наем от 01.01.2020г. за ползването на 240 кв.м. от ПИ №*** по КК на
гр.Варна с адрес в гр.Варна, район Аспарухово, южна промишлена зона, за периода от юни
2020г. до ноември 2020г., ведно със законна лихва от депозиране на иска до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 188.25 лева – обезщетение за забава върху
главницата за наемната цена, считано от падежа на всеки месечен наем за периода от май
2020г. до април 2021г.; сумата от 86.55 лева, представляващи разходи за ползвана ел.енергия
2
и поддръжка на съоръжения за периода май 2020г. до ноември 2020г. ведно със законна
лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане както и сумата
5.27 лева – обезщетение за забава върху тази главница, считано от падежа на всяко
задължение за периода от 09.05.2020г. до 28.04.2021г.
НАСРОЧВА производството по ВГД №1883/2022г. на ВОС, ТО, в открито заседание
на 23.11.2022г. от 14.00 часа , за която дата и час да се уведомят страните с препис от
определението, а въззивникът и с препис от отговора на същата.
Съдът УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да разрешат спора помежду си чрез
споразумение или медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят
на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.** като информират своевременно съда, пред който е висящо
производството.
Препис от определението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3