РЕШЕНИЕ
№ 208
гр.
Враца 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА втори
състав, в публично заседание на 30.05.2022
г. /тридесети май, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 141 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по ЖАЛБА
на П.С.А. ***, против ЗАПОВЕД № 216/10.02.2022 г. на Кмета на Община Враца, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “гараж“, находящ се в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ І, кв.31 по плана на гр. Враца, ж.к. „Младост“
над бл. 5, поземлен имот /п.и./ с идентификационен № 12259.1026.314 по
Кадастралната карта на гр. Враца.
В жалбата са изложени
твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването
ѝ в несъответствие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуално-правните норми. Сочи се, че ответникът неправилно е
възприел процесния гараж като строеж, по смисъла на § 5, т 38 от ДР на ЗУТ, тъй
като не е изследвал характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване
с терена, възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго
място, със същото или подобно предназначение. Твърди се, че не е установена по
надлежния ред годината на извършване на твърдяното строителство. Излагат се
доводи, че така както е изграден, гаражът притежава характеристиките на
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и се иска отмяна на
заповедта за премахването му, като незаконосъобразна, с присъждане на
направените по делото разноски.
В
с.з. жалбоподателят П. А. не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не
ангажира становище по жалбата.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а оспорения с
нея административен акт, намира за законосъобразен, тъй като гаража представлява
строеж от допълващото застрояване и когато е изграден в нарушение на ЗУТ,
следва да бъдат премахнат.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На
16.09.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав: инж. Н.К.,
Директор Дирекция „Строителство и инфра-структура“, Л.Ж., главен специалист
„Контрол по строителството“ и Х.В., старши експерт в Дирекция „Строителство и
инфра-структура“ извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в гр. Враца,
административен адрес: гр. Враца, ж.к. „Младост“, ул.“Спас Соколов“, над бл.5,
УПИ I, кв. 31 по плана на гр. Враца, идентификационен № 12259.1026.314 по
кадастралната карта на гр. Враца. Имотът е собственост на Община Враца. В хода
на проверката е установено, че строежът е изпълнен от неизвестен строител, с
неизвестен възложител, но по служебна информация от Общинско предприятие
„Паркинги и гаражи“ ползвател на обекта е жалбоподателят П.С.А., живущ в
близкия бл.5, вх.“А“, ап.12, на ж.к. “Младост“. Констатирано е, че строежът е V
категория и представлява гараж, с метална носеща конструкция, ограждащи стени
дървени, дървена покривна конструкция с горно покритие от ламарина и метални
гаражни врати, разположен върху част от описания по-горе урегулиран поземлен
имот, отреден за „Комплексно обществено обслужване“, изграден в условията на
свободно застрояване и завършен в периода 2012 г. – 2021 г. При проверката не
са представени одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на
проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и
заповедна книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно
основание и без да е разрешен по реда н а ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
За резултатите от проверката е съставен Констативен акт /КА/ № 29/16.09.2021
г., съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 08.10.2021 г.,
залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община
Враца. В административната преписка е представен и Констативен протокол от
28.10.2021 г. /л.22 от делото/, от който е видно, че след извършена справка в
деловодството на регистъра на входяща поща в Община Враца и документите по
административната преписка по съставения Констативен акт няма постъпили
възражения в законоустановения срок. Препис от КА № 29/16.09.2021г. е изпратен
до Директора на ОП“Паркинги и гаражи“-Враца и до жалбоподателя /л.24/.
Приемайки констатациите в представения по
делото констативен акт, ответникът е издал
оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на строежа
като незаконен. В заповедта е посочено, че подлежащият на премахване
строеж попада под правната квалификация на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, и подлежи на
премахване.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл.
149, ал. 1 АПК. Видно от известието
за доставяне /л. 19 от делото/ заповедта е получена от адресата на 18.02.2022
г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 02.03.2022 г., с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това са следните:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с
предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е
по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е
изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени
действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и
нарушение на процедурата за установяване
на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата. При издаване
на заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат
незаконни строежи или части от тях, като в §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа
легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не
се установени възложител, строител или строителен надзор, няма спор относно
собственика и ползвателя на гаража и това е именно жалбоподателя П.А.. Като
допълнителен аргумент за собствеността и ползването на гаража, жалбоподателя е
представил писмо от Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“-Враца, с което е
уведомен, че е поставил преместваем обект – гаражна клетка с площ от 18 кв. м.
в между-блоковото пространство „южно от бл. № 5“, за което на основание чл. 59
от ЗЗД дължи на ОП „Паркинги и гаражи“ обезщетение за неоснователно обогатяване
от ползването на общинската земя за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.,
в размер на месечна наемна цена от 16,20 лева, изчислена съгласно утвърдена от
ОбС – Враца тарифа.
Спорен е въпросът
дали това е „строеж“ по смисъла на §5,
т. 38 от ДР на ЗУТ или „преместваем обект“ по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито
твърдения поддържа оспорващият. Последната разпоредба действително регламентира
преместваемите обекти, като според предназначението си са разделени на четири
основни групи с изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми увеселителни
обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми
обекти, свързани с отбраната и сигурността на
страната /ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021 г./, т.е. действаща
към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на цитираната разпоредба
показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без значение, но за да
отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в условията на
кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности.
Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни, търговски,
административни и други обслужващи дейности, свързани с потребностите на
обществото. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са
обекти на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ,
като независимо от вида им, в това число и гаражните клетки, служат за
паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди
на собствениците на тези превозни средства. Поради това, независимо от възможността
да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти по смисъла
на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се
променя начина на ползване на
земята, което ги определя като „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Видно от представения с административната преписка Констативен акт, който не е
оспорен, по време на проверката, нито след това от оспорващия не са представени
никакви строителни книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го документи,
което определя строежът като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С
оглед периода на изграждането му: 2012 г. – 2021 г. не са налице и условията за
търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а обстоятелството, че е
разположен в общински имот го прави и неузаконяем.
За да е „преместваем
обект“ по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, следва едновременно да притежава
възможността да бъде преместван в пространството без да губи индивидуализацията
си и да обслужва обществени потребности, като материалът, от който е
изграден обекта – желязо, бетон, дърво и др. е без значение. В случая не е
налице втората кумулативна предпоставка, като гаража не обслужва обществени, а
лични нужди на собственика.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. В този смисъл е и съдебната практика (Решение
№ 5045/ 27.05.2022г. по адм.д. № 2594/2022г. на ВАС и др.).
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От страна на
ответника такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от
произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.А. ***, против ЗАПОВЕД №
216/10.02.2022 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж “гараж“,
находящ се в УПИ І, кв.31 по плана на гр. Враца, ж.к. „Младост“ над бл. 5, ПИ с
идент. 12259.1026.3114 по Кадастралната карта на гр. Враца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, чрез Адм.С-Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в 14
/четиринадесет/ - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: