Присъда по дело №1565/2023 на Окръжен съд - Варна

М О Т И В И

към присъдата, постановена на 26.01.2024г. по НОХД №1565/2023 година от Варненски
окръжен съд - наказателно отделение

Варненската окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен
акт по д.п. №169/2021г. по описа на РУ Девня при ОД МВР Варна срещу:
И. Г. Г., ЕГН ********** – за престъпление по чл.343, ал.1, б. „В“ от НК, за това, че
на 02.09.2021г. в гр.Суворово обл.Варненска, при управление на моторно превозно средство
- л.а. Мерцедес с peг. № ......... нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като е превишил допустимата в населеното място скорост от 50 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на Р. М. И..
Делото е разгледано при прилагането на диференцираната процедура за приключване
на наказателното производство, а именно - съкратено съдебно следствие в производството
пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено от
подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК,
подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Варна, сочи, че
фактите по делото са безспорно установени и признати от подсъдимия. По отношение
определянето на наказанието пледира за налагане на наказание Лишаване от свобода,
изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Моли да бъде
наложено кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право“ да управлява МПС.
Частното обвинение представено от адв.Н., по същество се присъединява към
доводите и искането на прокуратурата по отношение вида и размера на наказанието.
Адв.Ж. – защитник на подсъдимия, пледира за наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. По отношение на вида и размера на наказанието предоставя
същото на преценка на съда.

Подсъдимият при упражняване правото си на лична защита заявява, че много
съжалява за стореното, а в последната си дума моли съда за минимално наказание.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ-ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на
направените самопризнания по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло подкрепят
самопризнанията на подсъдимия.
Окръжен съд - Варна, като прецени доводите на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Подсъдимият Г. живеел в гр.Суворово на ул.........., тъй като работил в кариера за
добив на камъни в близост града, той използвал за придвижването от домът си до работното
място и обратно л.а. „Мерцедес С220" с peг. № ........., собственост на родителите му Г. и Д.
Г.и. Свидетелството му за управление на МПС било издадено на 10.08.21г. от Сектор „ПП“
ОД МВР Варна.
На процесната дата 02.09.2021г., около 19 часа, в светлата част на денонощието, Г.
решил да потърси свой приятел, и предположил, че може да се намира в парка до болницата.
За целта, с управляваният от него л.а. „Мерцедес С220" с per. №......... отишъл до указаното
1

място, и като не го намерил там отишъл до ЖП гарата, но и там не го открил. Тогава решил
да отиде до с.Червенци, за да се срещне с приятелката си, като за целта започнал движение
от ж.п. гарата в посока на селото, като пътят му минавал и по бул.„Възраждане". Булевардът
се състоял от пътно платно за движение с широчина от по 5,50 метра на всяка лента с
разделителна ивица помежду им. Положената пътна настилка била суха без разсипвания и
зацапвания, състояща се от дребнозърнест асфалт с пукнатини, но без изразени дупки по
повърхността му. Нямало поставени пътни знаци ограничаващи скоростта за движение и
предвид липсата им разрешената скорост се е явявала 50 км/ч, разрешената за движение за
населено място. Подсъдимият управлявал лекия автомобил в дясната лента за движение по
бул.„Възраждане“, като непосредствено преди кръстовището образуващо се с улица „Цар
Самуил" скоростта на движение на л.а.„Мерцедес С220“ възлизала на 83,12км./ч.,
превишена скорост при разрешена за градски условия 50 км./ч. Зоната за видимост за
участниците в движението преминаващи през така образуваното кръстовище не била
ограничена и това позволявало да се възприемат помежду се независимо от
местоположението им. По същото време Р. М. И. управлявал мотопед „Пиаджо Либерти" с
peг. № ...., излизайки от улица „Копривщица" намираща се под ъгъл на ул. „Цар Самуил"
предприел пресичане на булеварда от ляво на дясно по посока на движение на процесния
автомобил. В зоната на кръстовището в лентата за движение на л.а. Мерцедес настъпил удар
между двете моторни превозни средства с предната дясна част на автомобила и средна дясна
част на мотопеда по надлъжната му ос. При този сблъсък рамата на мотопеда се изкривила
около средата и бил отхвърлен напред и надясно по посока на движението на автомобила,
като последвало съприкосновение с бордюра на тротоара и последващо движение и
съприкосновение с бетонен ръб на затревената част. Около 19,22ч. св.М. О. О. влизайки в
жилището си находящо се на бул.„Възраждане" №26 възприел шума от сблъсъка между
двете моторни превозни средства и излязъл навън. Той възприел спрял автомобил, от който
слязъл И., сина на Г. Г. и намиращият се на тротоара на около 30 метра мотопед и лежащ
мъж, когото разпознал като Р.. Веднага съобщил на спешен телефон №112 за възникналото
произшествие. Първи на местопроизшествието пристигнал полицейски автопатрул, а след
около 10 минути и автомобил на спешна помощ, който транспортирал Р. И. с множество
травматични увреждания в МБАЛ „Св. Анна" в гр.Варна. Независимо от проведеното
лечение той починал на 14.09.2021г.. На Г. на място му е извършена проверка с техническо
средство, което не отчело наличие на алкохол в кръвта му.
Съгласно заключението на вещите лица по назначените СМЕ / том 2-ри л.27 до л.43 и
л. 59 до л.69 /смъртта на Р. И. се дължи на развилия се сепсис /общо възпаление/ след тежка
травма на таза, довела до паралитичен илеус /чревна непроходимост/, перитонит,
двустранна огнищна бронхопневмония, пиелонефрит. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между получените травми при ПТП и настъпилата смърт.
По делото е назначена и експертиза за установяване на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта на Р. И., като алкохол не е открит /т.2 л.2 до л.5 /.
За разкрИ.е на обективната истина по делото, скорост на движение на МПС преди и в
момента на удара, механизма на възникване на пътното произшествие и други обстоятелства
от значение по делото са назначени автотехническа експертиза и тройна такава /т.2 /
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на
направените самопризнания на подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се
подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК, а именно: свидетелски показания, заключения по СМЕ,
АТЕ, ХЕ, справка съдимост и др.. При преценката на събраните доказателствени средства,
съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни
противоречия, кореспондират помежду си и на другите данни по делото. Съдът възприема
изцяло заключенията на назначените по досъдебното производство експертизи, тъй като
2

тези заключения в пълнота са отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с
оглед на останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната
достоверност и правдивост.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
С оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и изложената
по-горе фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и субективна страна
подсъдимият И. Г. Г. е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. „В" от НК, за
това, че: на 02.09.2021г. в гр.Суворово обл. Варненска, при управление на моторно превозно
средство - л.а. Мерцедес с peг. № ......... нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като е превишил допустимата в населеното място скорост от 50 км./ч. и по
непредпазливост причинил смъртта на Р. М. И..
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, свързани с безопасността
на транспорта.
Предмет се явяват транспортните средства и съоръжения, както и здравето и живота
на хората.
Установено е безспорно, че смъртта на пострадалия при автотранспортното
произшествие са резултат от причинените и телесни повреди, т.е. е налице причинно
следствена връзка между тях. Налице е и връзка между произшествието и нанесените
телесни повреди на пострадалия Сергеев.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на генералната и специалната
превенция, с обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от
НПК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия трябва да
бъде определено при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът намери, че по
отношение на Г. е налице превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.
Касае се за неосъждано лице, работи, изразява съжаление за случилото се, с влошено
здравословно състояние. При отчитането на тези обстоятелства ВОС намери, че наказание
към предвидения минимум, а именно три години „Лишаване от свобода“, което редуцира до
две години е адекватен на стореното от подсъдимия. ВОС определи кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право за срок от три години. Съдът намира, че за
постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно
наложеното и наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от естествената и социална
и професионална среда, като спрямо него успешно може да бъде приложен института на
условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са налице. За прилагането на
чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три кумулативно дадени
предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три
години включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието. Налице са и
трите предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК свързани с липсата на наложителност за
изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед поправянето на осъдения и за
постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите две предпоставки са обективни
такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Предвид
това, законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието при
обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна
предполага констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на
конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово
поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По
отношение на подс.Г., за постигане целта на индивидуалната превенция спрямо него и
3

преимуществено за неговото поправяне, не е наложително наказанието „Лишаване от
свобода“ да бъде изтърпяно. Изолирането и от обществото и поставянето и в затворническа
среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото
конкретната характеристика на подсъдимия сочи на възможност за постигане на тези цели и
докато е на свобода. Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с
отлагането на изтърпяването на определеното наказание "лишаване от свобода" в
допустимия от закона тригодишен срок. Именно изпитателният срок ще постави на
проверка волята на подсъдимия да коригира поведението си и да насочи същото към
спазване на нарушения закон, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление
ще следва да изтърпи и наложеното наказание. Съдът счита, че доколкото за да въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция
трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага, то в
конкретния случай именно, чрез прилагането на условното осъждане по отношение на
подсъдимия ще се постигнат в максимална степен целите на наложеното и наказание.
Настоящият съд счита, че наложеното на подсъдимия наказание би изпълнило целите
на наказанието визирани в чл.36 от НК. Посредством същото се осигурява възможност на
подсъдимия да не се изолира от естествената и социална среда. Спрямо обществото се
обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като наложеното наказание има
самостоятелно значение, при отчитане на конкретната тежест на неговата проява, на
превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на обществото.
ВОС осъди подсъдимия да заплати разноските по делото
Водим от горното, съдът постанови присъдата.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

4

Номер на акта:	7
Дата:	26 януари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия:	Асен Владимиров Попов

Дело:	20233100201565
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 ноември 2023 г.

Присъда по дело №1565/2023 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите