Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 26.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател: Росица
Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Р.Рачев
от ШОП,
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 77 по описа за 2021г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и чл.217 ал.2 от Административно-процесуалния
кодекс(АПК).
Образувано е по
касационна жалба от К.А.И. *** против Решение № 260152/01.12.2020г. на Районен
съд–Шумен, постановено по ВАНД №1808/2020г. по описа на същия съд. В
касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт
поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че не е бил редовно призован за съдебното заседание в районен съд, като
призовката била връчена на негов съсед, а не лично. На датата на заседанието се
намирал в отпуск поради временна неработоспособност, за което представя
болничен лист. Обосновава се и тезата за материална незаконосъобразност на
наложената санкция за нарушение на Наредба №1 за поддържане и опазване на
обществения ред в Община Шумен, понеже мястото представлявало участък от
улицата със смесено предназначение- тротоар и вход/изход на автомобилите на
собствениците в гаражите. Освен това не е счупил плочка и е налице маловажен
случай, за който следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. По тези съображения се
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление. В
открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Ответната страна Община
Шумен, редовно призована, изпраща представител в открито съдебно заседание-
юриск.К., който изразява становище за неоснователност на касационното
оспорване.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и отправя искане съдебното решение да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С атакуваното решение съдът потвърдил Наказателно постановление № И-5049/06.02.2020г. на Кмет на Община Шумен,
с което на основание чл.49 ал.6 от
Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на
Община Шумен на ОбС Шумен и чл.53 от ЗАНН на касатора И. била наложена „глоба“ в размер на 50.00 лева, за
нарушение на чл.6 ал.4 от Наредба № 1 на ОбС Шумен.
Въззивният съд
приел за установено от фактическа страна следното: На 18.12.2019г. около 10,30 часа служители на Община Шумен, изпълнявайки
служебните си задължения, установили неправилно паркиран автомобил марка „Р.“ с
рег. № ...на ул. Цар И. Александър в гр.Шумен пред дом № 71. Почти целият
автомобил бил на тротоара в дясно по посока на движението, като само левите му
гуми били на пътното платно, за което били направени и снимки, приложени по
преписката. Била установена самоличността на водача- жалбоподателят К.И.. За
така установеното нарушение на място по отношение на водача бил съставен АУАН №
11554 за нарушение на чл.6 ал.4
от Наредба № 1 на ОбС Шумен. При предявяване на акта, жалбоподателя го
подписал с възражения, че не е паркирал, а само стои в автомобила пред офис и
не застрашава пътното движение. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били
депозирани писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на така съставеният
акт и на материалите, съдържащи се в преписката, АНО издал процесното
наказателно постановление.
За да постанови
крайния си акт, съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че водачът И. е нарушил забраната по чл.6 ал.4 от Наредбата, която
гласи, че се забранява „преминаването, престоя и паркирането на превозни средства,
ремаркета и фургони по детски площадки, тротоари,
зелени площи и пешеходни зони.“ Съдът е направил преценка, че при
индивидуализация на наказанието, наказващият орган се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като конкретният размер на санкцията, който е
минималния, предвиден в чл.49 ал.6 от Наредбата, а именно 50.00лв. Приел е за
правилна преценката на административно-наказващия орган за липса на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, понеже нарушението не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от същия вид.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Наведеното оплакване в касационната
жалба за допуснато процесуално нарушение изразяващо се в липса на редовно
призоваване на жалбоподателя за датата на открито съдебно заседание по
разглеждане на жалбата, съдът намира за неоснователно. Видно от отрязъка на
призовка, приложен по въззивното дело на стр.13, К.И. бил призован да се яви в
съдебна зала за разглеждане на делото, образувано по негова жалба за дата
11.11.2020г. в 14.00ч. Призовката била приета от лицето С.В., като същият е
положил подпис и е вписал задължението си да предаде призовката на адресата.
Действително, призовката не е била надлежно оформена, като в нея липсва изрично
отбелязано качеството на приелото я лице. Съгласно чл.180 ал.1 и ал.2 от НПК,
приложим по силата на чл.83ж от ЗАНН, призовките, съобщенията и книжата се
връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени, а когато
лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма
пълнолетен член на семейството- на домоуправителя или портиера, както и на
съквартирант или съсед, когато поеме задължение
да ги предаде. В настоящия казус беше установено, след двукратни указания от
съда към жалбоподателя в касационното производство, че лицето С.В. има
качеството на съсед, поради което са били изпълнени изискванията на
процесуалния закон във връзка с лицата, чрез които може да се осъществи
връчване на съдебни книжа. Беше уточнено още в открито съдебно заседание, във
връзка с твърдението на касатора, че призовката не му е била предадена, че
същия не си спомня този факт и приема, че му е била предадена. Съгласно чл.182
ал.2 от НПК, лицето по чл.180 ал.2, което не изпълни задълженията си по
връчването му се налага глоба от съда в размер на 500лв. В настоящия случай не
са налице основанията за отмяна на решението и връщане за ново разглеждане, понеже
съдът намира, че жалбоподателят е бил редовно призован за съдебното заседание.
При наличие на уважителна причина за неявяването му, поради отпуск във връзка
със здравословното му състояние, което се доказва от приетия от настояща
инстанция болничен лист № Е 20202020407376 за периода от 10.11.20г. до
13.11.2020г., включително, жалбоподателят е следвало своевременно да уведоми
съда и да поиска отлагане на делото, което не е било стоР..
Правото на защита на жалбоподателя е
било надлежно упражнено чрез предприетото обжалване на първоинстанционният
съдебен акт, като в касационното производство не бяха представени доказателства
от негова страна за липса на осъществено нарушение- престой на тротоар по
смисъла на ЗДвП и Наредба №1 на ОбС Шумен. Съгласно §6 т.6 от ЗДвП
"Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя за смесена функция на процесния
участък. Видно от доказателствата по делото и снимковия материал, същият
представлява обособена зона, успоредна на пътя, с покритие от тротоарни плочки
и фактът, че има гаражи, намиращи се на вътрешната тротоарна линия, не осигурява
възможност за ползване на тротоара по друг начин, освен за движение на
пешеходци и по изключение преминаване на превозни средства към гаражите.
Действително, съгласно нормата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, в населени места се допуска
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до
2,5 тона върху тротоарите, но само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, като
изискуемите от нормата предпоставки са кумулативни. В настоящия казус
разпоредбата е неприложима, дори да се приеме, че от страна на сградата остава
разстояние най-малко 2 метра, защото мястото не е определено за престой на МПС от
администрацията.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото претенцията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да
бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 80.00 лв. на осн.
чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2
от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260152/01.12.2020г. на Районен съд–Шумен,
постановено по ВАНД №1808/2020г.
ОСЪЖДА К.А.И. с ЕГН: ********* *** да заплати на Община Шумен,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
/осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2.
...................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.03.2021г.