РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. И.
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000501180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №260592 от 27.01.2021г., постановено по гр.д.
№7525/2018 г., по описа на СГС, І-во ГО, 9-ти състав е осъдено дружеството
ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на С. И. П. и Д. К. П.
на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от по 150 000 лева на всеки от тях,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от смъртта на сина им К. Д. П., настъпила при ПТП на
10.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.12.2017
г. до окончателното плащане на сумите, като исковете за разликата до
пълния предявен размер от по 200 000 лв. са като неоснователни, както и
претенциите за законна лихва за периода от 10.06.2017 г. до 09.12.2017г.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, с която се обжалва съдебно решение №260592 от 27.01.2021г.,
постановено по гр.д.№7525/2018 г., по описа на СГС, І-во ГО, 9-ти състав, в
частта, в която са уважени предявените искове до размера на по 150 000 лв.
1
всеки, изцяло. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано,
постановено в пълно противоречие и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е силно
завишено по размер и че при определяне размера на присъденото
обезщетението не съобразен от първоинстанционния съд правилно както
принципа на справедливост, така и обеществено-икономическите условия в
страната към датата на ПТП.
Твърди, че първоинстанстанционният съд неправилно е оставил без
уважение възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултата от старна на пострадалия.
В жалбата си твърди още, че решението е постановено при нарушение
на процесуалните правила, като механизма на произшествието не е бил
установен по категоричен начин, поради което първоинстанционният съд е
достигнал до погрешния извод, че вина за процесното произшествие има
единствено и само водачът на лекия автомобил. Поддържа, че вина за
настъпване на ПТП има изцяло пострадалият мотоциклетист, а при условията
на евентуалност се твърди,че същият е допринесъл преимуществено за
настъпване на ПТП.
По изложените съображения, моли настоящата съдебна инстанция да
отмени обжалваното решение изцяло в осъдителната му част и да отхвърли
предявените искове изцяло, при условията на евентуалност, моли съдът да
намали размерите на присъдените застрахователни обезщетения, като вземе
предвид процента съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който жалбоподателят определя между 50%-80%.
Моли съда да измени обжалваното решение и в частта за разноските
присъдени в полза на ищците, като претендира разноски и за двете
инстанции.
Въззиваемите страни, С. И. П. и Д. К. П. депозират писмен отговор.
Оспорват изцяло въззивната жалба и молят обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски за
въззивното производство.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция са
ангажирани нови доказателства: предвид направеното възражение за
допуснато процесуално нарушение при изясняване на механизма на ПТП е
допусната тройна САТЕ, чието заключение е прието без оспорване от
страните и което съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено.
Пред първоинстанционния съд са предявени субективно съединени
искове с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от
ищците неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
преживени от тях, поради смъртта на сина им К. Д. П., настъпила на
10.06.2017г. при ПТП.
По делото е представено удостоверение за наследници, от което е
видно, че ищците са единствените законни наследници на починалия.
По делото не се спори, а и от представената справка от ИЦ на ГФ се
установява, че е имало действителен сключен застрахователен договор по
риска „гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Опел Астра” с
ДК № ******** с ответното дружество за периода от 21.07.2016г. до
21.07.2017г.
По делото е допуснат и разпитан един свидетел, воден от
ищцовата страна за обстоятелствата, свързани с търпените от ищците болки
и страдания и отношенията на ищците с починалия им син: свид.П. Д. П..
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, съобразявайки и разп. на
чл.172 от ГПК.
Във въззивното производство е допусната и изслушана тройна
съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът изцяло
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Същото не е оспорено
от страните по делото. САТЕ дава категорично заключение относно
механизма на ПТП.
По делото са представени писмени доказателства: КП за ПТП,
Протокол за оглед на местопроизшествие, Постановление за прекратяване на
наказателното производство. Съдът кредитира изцяло представените писмени
доказателства, относими към механизма на ПТП.
3
Въззивната жалба е допустима - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК и чл. 263 ал.2 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивна жалба на ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД е ОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанциония съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което те
търпят болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Вината в случая, се
оспорва от жалбоподателя.
Предвид посочените по-горе заключение на тройна САТЕ и писмени
4
доказателства: КП за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие,
Постановление за прекратяване на наказателното производство, насотящият
съдебен състав приема, че вина за настъпване на процесното ПТП има
единствено пострадалият мотоциклетист.
Водачът на лек автомобил „Опел Астра” с ДК № ******** В. В., също
пострадал при процесното ПТП и починал на място, е предприел маневра
обратен завой на първокласен междуградски път, в участък, в който е
разрешена предприетата маневра. Водачът на лекия автомобил очевидно се е
уверил, че с предприетата маневра не застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, т.к. видимостта е била 252 метра, съгл.
заключението на тройната САТЕ. Мотоциклетистът К. П., е управлявал
мотора с скорост от 139 км./ч. съгл. тройната САТЕ, ( а съгл. заключението
на САТЕ, прието в първоинстанционното производство със скорост от
147км./ч. ) при разрешена скорост 90 км./ч., не възприел своевременно
извършващия маневрата лек автомобил, макар че е такава възможност за
това и не е предприел аварийно спиране, поради което е настъпил сблъсък
между двете ППС, довел до смъртта и на двамата водачи.
Ако мотоциклетистът беше управлявал мотора с разрешената скорост от
90 км./ч. и беше предприел аварийно спиране, то ударът би бил
предотвратим. Съгл. заключението на тройната САТЕ, ако скоростта на
движение на мотоциклетиста е била 135,8 км./ч. и той би предприел аварийно
спиране, ударът между двете ППС също би бил предотвратим.
ПТП е настъпило на 10.06.2017г. в светлата част на денонощието
(около 11,50ч.), при отлична видимост, при отлични метеорологични условия
и суха настилка и прав участък на пътното платно и не е ясно защо
мотоциклетистът, който е имал отлична видимост на 252 метра, не е
предприел спиране, след като е имал възможност да възприеме извършваната
от лекия автомобил маневра обратен завой.
Настоящият съдебен състав намира, че причината за настъпване на ПТП
са единствено субективните действия на мотоциклетиста, поради което и
вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло негова. Той има качеството
на делинквент, довел с противоправните си действия, с които е нарушил и
разпоредбите на ЗДвП, като е управлявал мотоциклета с превишена скорост
и не е предприел необходимите маневри своевременно, така че да не застраши
5
живота и здравето на другите участници в движението, до настъпване на
процесното ПТП.
Констатациите на органите на досъдебното производство, направени в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, съгл. които
вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи на ППС, както
и самото постановление, не са задължителни за настоящия граждански
състав, по арг. от разп. на чл.300 от ГПК и трайната съдебна практика.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че посоченият
по-горе ФС на разп. на чл.432 ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД не е изпълнен. В
тежест на ищците пред първоинстанционния съд, е било да докажат
изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая не е сторено.
Презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД е оборена при условията на пълно и
главно доказване от жалбоподателя, ответник в първоинстанционното
производство. Предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част от въззивника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД и
постановяване на друго, с което предявените от С. П. и Д. П. искове да бъдат
изцяло отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция, ответниците по
жалбата следва да заплатят на жалбодателя разноски за двете инстанции,
на осн. Чл.78 ал.3 от ГПК: за първата инстанция 300лв. юристконсултско
възнаграждение; за въззивната инстанция, предвид представения списък на
разноските: сумата от 3 000 лв., заплатена държавна такса, 5030 лв.,
заплатен адвокатски хонорар и 900 лв. хонорар за допуснатата САТЕ.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №260592 от 27.01.2021г., постановено по
гр.д.№7525/2018 г., по описа на СГС, І-во ГО, 9-ти състав, частта, с която
предявените от С. И. П. и Д. К. П. искове с правно осн.432 ал. 1 КЗ във вр.
6
чл. 45 ЗЗД са уважени за сумата от по 150 000 (сто и петдесет хиляди лева)
всеки, ведно със следващата се законова лихва от 09.12.2017г. до пълното
изплащане на сумите, както и в частта за присъдения на адв. Т. Г.
адвокатски хонорар за сумата от 8 295 лв. (осем хиляди двеста деветдесет и
пет лева), както и в частта, с която ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на
12 000лв. (дванадесет хиляди лева) и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. П. с ЕГН ********** с адрес с.***,
общ.***, обл.***, ул.“***“ №* иск с правно осн.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД срещу ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 за
сумата от 150 000 лв.( сто и петдесет хиляди лева) ведно със следващата се
законова лихва от 09.12.2017г., претендирана като обезщетение за
претърпените болки и страдания от смъртта на сина й К. Д. П., настъпила при
ПТП на 19.06.2017г., присъдена с посоченото решение, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. П. с ЕГН ********** с адрес с.***,
общ.***, обл.***, ул.“***“ №* иск с правно осн.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД срещу ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 за
сумата от 150 000 лв.( сто и петдесет хиляди лева) ведно със следващата се
законова лихва от 09.12.2017г., претендирана като обезщетение за
претърпените болки и страдания от смъртта на сина му К. Д. П., настъпила
при ПТП на 19.06.2017г., присъдена с посоченото решение, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. И. П. с ЕГН ********** и Д. К. П. с ЕГН **********, и
двамата с адрес с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №* да заплатят общо на
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 на осн. чл.78 ал.3
от ГПК разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 8930 лв.
(осем хиляди деветстотин и тридесет лева) и сумата от 300 лв. (триста лева)
юристконсултско възнаграждение за първата инстанция.
В ОСТАНАЛАТА МУ ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ съдебно решение
№260592 от 27.01.2021г., постановено по гр.д.№7525/2018 г., по описа на
СГС, І-во ГО, 9-ти състав, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8