Решение по дело №535/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 274
Дата: 4 юли 2018 г. (в сила от 30 юли 2018 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20185640200535
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

274                                      04.07.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Михаела Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 535 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Г.Д.Г. *** срещу Наказателно постановление № 1236 от 26.02.2018 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 34, т. 5 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 24, ал. 4 от цитираната наредба. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като по същество се излагат твърдения от жалбоподателя,  отнасящи се до допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалноправните разпоредби, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, изразяващи се в пропуски на дейността на актосъставителя по чл. 40 и чл. 42, т. 3, 4, 5. И 6 от ЗАНН, така и на наказващия орган по чл. 57, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 от ЗАНН, като се излагат конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Конкретни възражения се излагат и относно процеса по индивидуализиране на административната санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Кмета на Община Хасково.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. З.Г. *** заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни аргументи за нейната основателност.

            Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото представител- юриск. Д.М. оспорва подадената жалба и в хода по същество и в представени писмени бележки по случая аргументира нейната неоснователност и моли за потвърждаване на атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 24.10.2017 г. свидетелят М.П.Я. на длъжност „мл. инспектор“  в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково в около 13:20 часа, на ул. „Козлодуй“ в град Хасково, след като достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 26, ал. 4 от Наредбата за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства  осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, пристъпил към съставяне Глоба с фиш № 004630 в размер на 50.00 лева по отношение на водача на МПС с рег. № ***, марка „***“, паркирано на тротоара на посочената улица в отсъствие на водача на превозното средство.

          Впоследствие било разпоредено, след оспорване, но без по преписката да е приложено конкретното основание за това и срещу жалбоподателя бил съставен на 22.01.2018 г., от свид. М.П.Я., в присъствие на свид. Г.Й.Н. и Ф.П.П., двамата на длъжност „мл. инспектор“ и „полицай“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково Акт за установяване на административно нарушение № 744/14.02.2018 г. за нарушение по чл. 26, ал. 4 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства  осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково за паркиране на посоченото по – горе моторно превозно средство върху тротоара от дясно, след като същият не бил предназначен за паркиране на автомобили, а бил предназначен за преминаване на пешеходци. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, който бил поканен за това действие с обаждане по телефона от свид.  Х.Р.Р., но не се явил. Жалбоподателят отказал да подпише съставения АУАН, удостоверено с подписа на нарочен свидетел – Х.Р.Р.,***, а екземпляр му бил връчен на на 05.02.2018 г.

          Срещу така съставения акт са постъпили писмени възражения от Г.Г., в които се оспорва квалификацията на нарушението и факта на неговото осъществяване.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган  възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 34, т. 5 от НОРИППСОБДТОХ, наложил процесната глоба в размер на 50.00 лева.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.П. Я., Г.Й.Н. и Ф.П.П. относно обстоятелствата, свързани с действията по установяване на твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. За последната група факти съдът дава вяра на изложеното от свид. Х.Р.Р., а именно относно процедурата по съставяне на акта. Показанията на тези свидетели се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково /НОРИППСОБДТОХ/, престоят и паркирането на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите се разрешава само на определените за целта места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци /. По силата на чл. 34, т. 5 на цитираната наредба с глоба в размер от 50 до 500 лева се наказват нарушителите по тази наредба за нарушения, за които няма предвидени наказания в чл.34, т.1, т.2, т.3 и т.4 от Наредбата. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които  налагат отмяна на последното на процесуално основание. Необходимо о е най – напред да се направи уточнението, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния АУАН в отсъствие на жалбоподателя, които да се характеризират като съществени. От показанията на свидетелите М.П.Я. и Х.Р.Р. се установява, че в случая жалбоподателят е бил поканен /по телефона/ за съставяне на процесния АУАН и макар и да не са налице други доказателства за това действие и конкретно за срока, респ. датата и часа на които е следвало да се яви за съставяне на акта, според утвърденото виждане в практиката на Административен съд – Хасково виждане, не е налице съществен порок в дейността по отпочване на административнонаказателното производство. Правото на защита и в частност възможността на това лице да подаде възражения е била гарантирана, но това лице първоначално само се е лишило от нея, след като е отказало да участва в предявяването, а след връчването на съставения акт за установяване на административно нарушение все пак се е възползвало от възможността да депозира писмени обяснения или възражения пред наказващия орган. В конкретната хипотеза обаче са налице особености в производството, които не са били отчетени от актосъставителя и впоследствие от наказващия орган и това е довело като резултат допускането на съществено процесуално нарушение, свързано с накърняване на принципа „non bis in idem“. Съображенията в тази насока са следните:

          Нормите на чл. 39, ал.2, ал. 2а и ал. 3 от ЗАНН предвиждат процедура при оспорване на нарушението или несъгласие на нарушителя да заплати наложената с фиш глоба, която всъщност препраща към общия ред – за нарушението трябва се състави акт, въз основа на който се издава наказателно постановление, което пък подлежи на обжалване пред съда. В този смисъл е и нормата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, която изрично предвижда, че на обжалване пред съд подлежат наказателните постановления и електронните фишове. При оспорване на нарушението, независимо дали фишът е съставен в присъствие или в отсъствие на водача, се съставя акт: последиците от оспорване от водач, неприсъствал при съставяне на фиша се извличат от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН вр. с чл. 186, ал.7 ЗДвП /чл. 186, ал.7 ЗДвП не разграничава фишове, съставени в присъствие или в отсъствие на водача/. В такава насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, пресъздаваща текста на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, като отново без значение е дали нарушителят е присъствал на място или не. При това положение, административнонаказващият орган е следвало в хипотаза по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН да анулира издадения фиш и да разпореди съставяне на акт за установяване на административно нарушение по общия ред и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Именно пропускът да бъде анулиран издадения фиш, преди да се пристъпи, въз основа на възражението/оспорването на жалбоподателя на нарушението и издадения фиш, към съставяне на акт за установяване на административно нарушение е довело до особено съществения порок при образуване на административно наказателното производство, свързан с накърняване на принципа „non bis in idem“ от гледна точка разясненията за приравняване на фиша на влязло в сила наказателно постановление в хипотезите чл. 39, ал.3 ЗАНН вр. с чл. 186, ал.7 ЗДвП и чл. 35, ал. 4 от НОРИППСОБДТОХ. Процесният фиш и към момента не е бил анулиран, а изложеното сочи на основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание без да бъдат обсъждани доводи по същество.

          Налице са и други пропуски в дейността на актосъставителя и на наказващия орган, които на това място ще бъдат маркирани и очертани общо. Първият от тях е, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба – да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено от гледна точка дадената правна квалификация. Изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението, в какъвто смисъл следва да се разбира тази норма, не е самоцелно. То включва в себе си необходимостта описанието на нарушението да съдържа твърдения за всички съставомерни признаци от обективна страна, които да се изложени по ясен и разбираем за нарушителя начин, без вътрешни противоречия. Такава неяснота в случая е налице, тъй като липсват ясни и недвусмислени твърдения и в АУАН, и в НП, че именно жалбоподателят Г.Д.Г. е извършил процесното нарушение, като е паркирал посочения лек автомобил, но в същото време има изявление в какво качество е ангажирана отговорността на същия - като управител на „***“ ЕООД, град ***, без да е уточнено обаче това дружество ли е собственик на превозното средство. При положение, че не е било пряко установено от контролните органи визираното нарушение да е извършено от жалбоподателя, като водач на превозното средство, нито е било отправено негово нарочно изявление с признание на този факт, а тъкмо напротив – те се оспорват, изводите на актосъставителя и АНО относно авторството на деянието са необосновани и достигнати при липса на каквито и да е доказателства за неговата съпричастност. Включително и от гледна точка възможното позоваване на текста на чл. 188, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП, тъй като не е представена справка на чие име е регистрирано превозното средство. Фактът на оспорване на нарушението, описано в издадения фиш именно от лицето Г.Д.Г. пък не е достатъчен сам по себе си да обоснове тезата, относно авторството на деянието, установяването на което обстоятелство е вменено в тежест на наказващия орган.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1236 от 26.02.2018 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 34, т. 5 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, на Г.Д.Г. *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 26, ал. 4 от цитираната наредба.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.