Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 209
гр.Враца, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.06.2020
г. /две хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 101 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ОО „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” гр.Враца против Решение
№2 от 02.01.2020г., постановено по АНД №1041 по описа за 2019г. на Районен съд - Враца, с което е отменено НП №26-0000262/04.10.2019г.
на Началника на ОО „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” гр.Враца. С последното на „Р.т.“
ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер от 3000,00 лева, на основание
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1-во от
ЗАвтП.
В касационната жалба са изложени доводи,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и несъответствие с установената фактическа обстановка. Иска
се отмяната му.
Ответникът по касационната жалба „Р.т.“ ЕООД ***,
чрез процесуалния си представител – адв. Т.П., в депозираната по делото писмена
защита, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на направените по делото пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за основателност на жалбата.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационен контрол от
настоящата инстанция е Решение №2 от 02.01.2020г., постановено по АНД №1041 по
описа за 2019г. на Районен съд - Враца,
с което е отменено НП №26-0000262/04.10.2019г. на Началника на ОО „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ” гр.Враца. С последното на „Р.т.“ ЕООД *** е наложена имуществена
санкция в размер от 3000,00 лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвтП, за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1-во от ЗАвтП.
За да отмени НП,
РС Враца е приел, че липсва съвпадение между посочената за нарушена
правна норма и описаните фактически обстоятелства, като нарушението и
условията, при които е извършено са описани непълно и неточно. Изложени са
мотиви относно допуснатото от АНО нарушение на чл. 42, т. 3, пр. 1-во и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН да посочи конкретната дата на извършване на нарушението – в
АУАН и НП за дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато
нарушението е установено, а не когато е осъществено и обуславя непълнота на
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Районният съд е счел, че липсва необходимата конкретика и
доказателства дали посочения водач
изобщо е имал визираният документ или просто срока на същият е изтекъл към
датата на извършен превоз, за да се прецени дали това деяние попада в
хипотезата визирана от чл. 7б, ал. 1 изр. 1 от ЗАвтП, за да се приеме, че дружеството-жалбоподател е извършил
нарушението по
чл. 96г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП.
Крайният извод на съда е, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Настоящата касационна инстанция намира,
че решението на районния съд е правилно и следва да се остави, в сила като на
основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към
мотивите на РС –Враца. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
В направеното в АУАН и НП описание на
нарушението е допуснато несъответствие между фактически и правни основания,
които по мнението на настоящия съдебен състав водят до неяснота относно
конкретното вменено на дружеството административно нарушение, съответно
затрудняват възможността му да разбере какво конкретно противоправно поведение
му е вменено да е извършило и нарушават правото му на защита, което прави
нарушенията съществени.
Имуществената санкция на „Р.т.“ ЕООД е
наложена на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП. Според чл. 96г, ал. 1
от ЗАвтП, който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Видно е, че
по второто предложение на нормата, административното наказание е предвидено за
всеки, който допусне водач (неотговарящ на определено изискване), да управлява
превозно средство за обществен превоз на пътници или товари. Санкционната норма
съдържа и запретеното правило за поведение, което се осъществява чрез
изпълнителното деяние допускане – на водача, да управлява превозното средство.
Подобно изпълнително деяние не е описано от фактическа страна в АУАН и НП. В
същите вмененото на санкционираното дружество изпълнително деяние е същото да е
извършило превоз, при изброени условия, каквото поведение не е предвидено да се
санкционира с нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП.
Следва да се
има предвид, че в действителност и към момента на извършване на нарушението е
съществувал подзаконов нормативен акт – Наредба №41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, издаден (съгласно §4 от ПЗР) на основание
чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози. В чл. 2, ал. 1 от тази Наредба
е предвидено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на
които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Тоест
изискването водач на МПС в определени случаи да притежава карта за квалификация
на водача е изискване, определено с подзаконов нормативен акт по прилагането на
ЗАвтП, а не в посочения за нарушен чл.7б, ал.1 от ЗАвтП, въвеждащ задължение
към лицензираните превозвачи и използващ понятието „водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача“, което е различно от изискването за
притежаване на карта за квалификация на водача.
Като краен
извод, при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, относно описание на нарушението, мястото, където е
извършено и обстоятелствата, при които е извършено.
При така
изложените съображения за липса на яснота относно съставомерни признаци на
вмененото на търговското дружество административно нарушение, безпредметно е
произнасянето на съда по останалите наведени в касационната жалба възражения за
доказаност на нарушението въз основа на събраните по делото писмени
доказателства.
За да предизвика целените
с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен
минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН.
Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по
тълкувателен път. Посочването на датата на извършване на нарушението има
отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на
материалния закон. Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира
изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на НП,
респективно за неговата отмяна.
В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже нарушението по несъмнен начин. В случая това не е сторено. По
делото липсват доказателства, от които да е възможно да се формира категоричен
извод за наличие на осъществен от дружеството превоз с водач, който не отговаря
на определени изисквания, на визираната в АУАН дата.
По изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че НП е незаконосъобразно.
Като е достигнал до същия извод, Районен съд Враца е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото
такива се дължат само на ответника по касационната жалба. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 450 лева, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за
правна защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението
да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - чл. 2,
ал. 1 от Устройствения
правилник на ИА „АА“.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2 от 02.01.2020г.,
постановено по АНД №1041 по описа за 2019г. на
Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
ДА ЗАПЛАТИ на „Р.т.“ ЕООД ***
направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.