Р Е Ш Е Н И Е
№875/24.2.2020г.
гр. Варна,24.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5365 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри
състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба заведена
под регистрационен вх.номер 24 924/4.4.2019 г., уточнена с писмена молба с
вх.№ 33 786/19 от 13.5.2019 г., отговаряща на изискванията за редовност по
см. на чл.127 -128 ГПК. Предявеният от ищцовата страна „М. В.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от Доктор Р. П. Р., чрез адвокат от АК Варна Т. С. Д., със
съдебен адрес:*** против ответната
страна – *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, чрез *, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** Г, представлявано от Директор Доктор Д.
Д. Д., специален установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С
предявения специален установителен иск видно от исковата и уточнителната молба
ищцовата страна желае ВРС да постанови съдебно Решение по силата на което да
бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед № 803 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № № 1669/2019г., по
описа на съда за 2019г. XXI състав.С цитираната вече Заповед е било
разпроредено длъжникът *, ЕИК *ДА ЗАПЛАТИ на кредитора – „М. В.“ ЕООД, ЕИК *,сумата от 3600 лева /три хиляди и
шестстотин лева/, представляваща неизплатено задължение за извършена от кредитора
„М.В.“ ЕООД, ЕИК * дейност по клинична пътека по код 104, представляващ 6
интервенции на единична стойност от 600 лева за болнична медицинска помощ по
Договор № 031016/25.02.2015г. за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, начислена за периода от подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.Искането на ищцовата страна – кредитор в заповедното производство
насочено против ответника- длъжник в заповедното производство, видно от
писмената молба от дата 13.5.2019 г. е да бъде установено съществуването на
визираното по – горе главно и акцесорно вземане – напълно идентични с вписаните
по размери, периоди и основания в заповедта по чл. 410 ГПК.
Обективирано е искане исковият съд да установи и присъди сторените от ищеца
в качеството му на заявител в заповедното дело съдебно деловодни разноски ,
както и разноските сторени от ищцовата страна в настоящото исково производство.
Ищцовата страна
основава исковата си молба на следните фактически твърдения: По повод на подадено от М.В.
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, било образувано частно гр.дело№ 1669/2019 г. по описа на ВРС, ХХI –
ви състав. Твърди се, че длъжникът – *, чрез Директора на *, след като бил
уведомен – подал възражение /против издадената Заповед/, поради което и на
основание чл. 422 ГПК, в срока за предявяване на установителния иск, МБАЛ ВАРНА
предявява пред исковия съд специалния установителен иск.По същество в исковата молба се сочи, че в съответствие с НРД и на
основание чл.59 , ал.1 от ЗЗО между М.В. ЕООД и *, чрез Директора на * бил
сключен Договор № 031016/25.02.2015 г. – за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки. По силата на този договор М.В. ЕООД в качеството си на
изпълнител се задължило да оказва болнична медицинска помощ на задължително
здравно осигурени лица. От своя страна – * била поела задължението по същия
договор да заплаща осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по
конкретно договорени цени, чрез РЗОК. Твърди се, че за месец април 2015 година М.В.
ЕООД извършило дейност на обща стойност 8 191 лева, което било видно от
месечна разпечатка на електронна система на отчитане към *.* заплащала
дейностите по клинична пътека 083 – ендоскопски процедури при обструкции на
долните пикочни пътища – 1 бр. на стойност 450 лв.; по клинична пътека 168 –
оперативни процедури на хернии с инкарцерация – 1 бр. на стойност 601 лв., по
клинична пътека 184 – оперативни интервенции при инфекции на меките и костни
тъкани - 5 бр. на обща стойност 2 500 лв., или общо заплащала сумата от
3 551 лева. РЗОК, сочи ищцовата страна, заплащала дейности по клинична пътека
075- бъбречно-каменна болест – уролитиаза – екстракорпорална литотрипсия 1 бр.
на стойност 380 лв., по клинична пътека 241 – физикална терапия и рехабилитация
при болести на опорно – двигателния апарат 1 бр. на обща стойност 330 лева ,
или общо заплащала сума от 1040 лева.Съгласно спецификация за болнична
медицинска помощ по Договора с номер 031016/25.02.2015г., за периода от
01.04.2015г. до 30.04.2015г., ищцовата страна М.В. ЕООД твърди, че била
извършила следните интервенции по клинични пътеки: Декомпресиран захарен диабет
при лица над 18 години- по код 104 –6 интервенции на единична стойност 600 лв.,
или общо дължимо се възнаграждение, но неизплатено в размер на 3600 лв.
Съответните медицински и финансово отчетен документ, твърди ищцовата страна,
били връчени за плащане на *, но били върнати от ответника, т.к.надвишавали
размера на стойностите определени в Приложение № 2 към индивидуалния договор на
изпълнителя. Отказът на * ,чрез Директора на * за плащане, ищцовата страна
намира за незаконосъобразен, т.к. медицинската помощ била оказана по спешност и
по отчетната дейност по КП на ищеца не били констатирани нарушения на ЗЗО, НРД
за медицински дейности между * и БЛС. В тази връзка ищцовата страна се позовава
на константната съдебна практика, че ограничения при заплащане на оказаната от
болничното заведение медицинска помощ като надлимитна, противоречали на
законовите разпоредби,регламентиращи болничната медицинска помощ, въз основа на
които индивидуалните договори били сключени а именно – чл.52 от КРБ, чл.5, чл.
35 от ЗЗО, т.к. поставяли оказването на медицинска помощ на здравноосигурените
лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта била възникнала в
рамките на определените от Здравната каса лимити. В тази връзка ищцовата страна
цитира номера на решения на различни по степен съдилища по административни и търговски дела .Към
момента на подаване на заявлението, отново сочи „М.В.“ ЕООД, така както и в
самото заявление, че ответното дружество има непогасени към ищцовото задължения
за извършена от ищцовата страна дейност по КП 104 за болнична медицинска помощ
съгласно Договор №031016/25.02.2015г. Неплащането на задължение, релевира още
ищцовата страна, поставило ответната страна в забава, поради което и съгл. чл.
86, ал. 1 ЗЗД се претендира и обезщетение под формата на законна лихва.В
подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствените
искания по делото да бъдат приети описаните на страница последна от исковата
молба заверени за вярност с оригинала копия на документи като писмени
доказателства, както и да бъде приобщено заповедното дело.В последвалата
уточнителна писмена молба ищцовата страна е прецизирала искането си по см. на
чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК, без допълнителни искания за събиране на доказателства.
Ответната страна по
иска - *представлявана от д-р Д. П. Д., в качеството му на управител адрес: *,
чрез процесуалния си представител- П. Д. И. С.- гл.юрисконсулт в *, адрес: *
гр. Варна 9004, в срока по чл.131 ГПК застъпва следното становище по
допустимостта и основателността на иска.На първо място – по допустимостта на иска – ответната страна констатира,че
съобразявайки нормата на чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК предявените кумулативно
съединени искове с правно основание /според ответника - чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД/ са родово подсъдни на районен съд като първа инстанция.Имайки предвид
разпоредбата на чл.20, ал. 1, т. 1 и т.4 от Закона за здравнто осигуряване
/ЗЗО/ при приложение хипотезата на чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК, ищецът упражнил
правото си да предяви исковете по местонахождение на поделението, от преки
отношения с което възникнал настоящият правен спор, независимо, че ответник по
исковете е * със седалище София /чл.6, ал.1 от 330/, поради което ответната
страна намира,че е спазена и местната подсъдност. При тези фактически и правни
констатации ответната страна приема, че предявените искове са допустими -
доколкото в исковата молба ищецът се позовава претенцията си на договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.На второ място - по основателността на иска – становището
на * е ясно изложено ,при наведени много и изчерпателни правни аргументи а именно:
1. Ответната страна счита, че искът е
неоснователен по отношение на претендираната сума за м. април 2015г. в размер
на 3 600.00 лв., като релевира възражение за преклудирано правото на защита на
ищеца тъй като вземането било погасено поради изтекла давност, съгласно чл.111 от ЗЗД. Т.е. първото възражение
за неоснователност на иска е за погасяване на главното вземане по давност. Това
възражение ответникът обосновава с разпоредбата на чл.35 от договора сключен
между страните – а именно, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез *до
30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е
предвиден друг срок в чл.31, ал. З и ал. 4. Претендираната сума не попадала в
обсега на посочените изключения. Същата касаела дейност м. април 2015 г. В
съответствие с цитирания по-горе член следвало да бъде заплатена до
30.05.2015г. Или началният момент, от който започвал да тече давностният срок
по общото правило - сочи ответната страна, бил момента, в който се пораждало правото на кредитора да заведе иск за защита
на правата му, а кога се поражда това право - зависело от вида на
правоотношението. При облигационните задължения това право възниквало към
момента, в който вземането било установено по основание и размер, настъпил
падеж за неговото плащане. В конкретния казус това било дата 31.05.2015 г.
респ. давностният срок изтичал на 31.05.2018 г. При тези пресмятания на
давностния срок ответната страна отчита факта, че исковата молба е подадена
след давностния срок, вкл. и самото заявление без давността да била спирана и
или прекъсвана. На второ място,
ответникът в отговора по чл. 131 ГПК е възразил против дължимоста на вземането,
поради тяхното неотчитане по надлежния
ред в * , *, неудостоверяване със съответни първични отчетни документи –
фактури, спецификация към нея и първи екземпляри на направленията за
хоспитализция.Формално претендираната сума, възразява ответната страна – не
била фактурирана, болницата не била
съставила първичен счетоводен документ, както и спецификация и не била отчетена
в РЗОК, с което не били спазени изискванията на чл. 28, ал. 1 от Договора и
чл.19, ал. 1 от Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС 57/2015г., свързани със
заплащане на изпълнителите на болнична помощ, а именно извършената дейност по
клинични пътеки да е отчетена при съответните условия и ред. Ето защо,
ответната страна счита,че може да се приеме, че бил налице отказ от ищцовата
страна да получи плащане на дейността. Съгласно чл. 28, ал. 1 от процесния
договор №031016/29.02.2015г., сочи още ответната страна, възложителят се
задължавал да заплаща договорената и извършената дейност по КП на изпълнителя
след представяне на следните първични медицински финансово-отчетни документи:
1. първия екземпляр от направление за хоспитализация, с отразена основна
диагноза и извършени основни диагностични процедури;2. за дейността по КП-
фактура или електронна фактура, спецификация за дейност по КП и 3. за
медицинските изделия - фактура или електронна фактура, спецификация за вложени
медицински изделия по КП; екземпляр на формуляр за вложени медицински изделия,
стойността на които се заплащала от * извън цената по КП, с който се отчитали
медицинските изделия, вложени при лечението по определени КП и заплащани извън
цената на същите.Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от договора, сочи ответната
страна, уреждала, че изпълнителят представял отчетните документи по чл.28
ежемесечно в *по утвърден график, до осмия работен ден на месеца, следващ
месеца на дейността. В настоящия случай - нямало писмен отказ на *да приеме в
посочения срок представени от ищеца финансово - отчетни документи за извършена
надлимитна дейност по клинични пътеки, която касаела исковия период.
Приложената като доказателство към исковата молба фактура №**********/19.09.2018г., подчертава ответната страна, била издадена едва 2018г., т.е. три години и половина след договорения срок.
В представената спецификация липсвало отбелязване към коя фактура е, от което
не можело да се направи извод приложение към кой финансов документ е същата.
Следователно,прави извод ответната страна - Касата следвало да заплати
надлимитните дейности на болницата, но само ако са били отчетени по съответния ред и срок с
финансово-отчетни документи, както изисквала разпоредбата на чл. 28 ал.1 от
договора, а съгласно чл. 20а ЗЗД, договорите имали силата на закон за тези,
които са ги сключили. Тъй като за процесния период ищецът бил извършил
надлимитна дейност по клинични пътеки, която не бил отчел в срока и реда по чл.
28 и чл. 41 ал. 1 от договора, то искът според ответника се явявал
неоснователен.На трето място,
ответникът е възразил против твърдението на ищеца, че ограничението при
заплащането на надлимитната дейност противоречи на законовите разпоредби: на
чл. 52 от КРБ, чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО. В подкрепа на това правно възражение
ответната страна в отговора се спира на анализ на чл. 53 КРБ, чл. 2, чл. 4, ал.
1 от ЗЗО и мотивите на Решение № 2/22.02.2007 г. на Конституционния съд по к.
д. № 12/2006 г., за да подчертае , че прогласеното с чл.52 ал.1 от основния ни
закон право на гражданите на здравно осигураване и на безплатно ползване на
медицинско обслужване при условия и по ред определени със Закон се разпростира
в рамките на предвидения в чл. 4 ал. 1 ЗЗО определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни дейности.В този смисъл и относимо към казуса ответника намира
и разписаното в нормата на чл.29 от ЗЗО, който предвиждала ежегодно приемане на
Закон за бюджета на * /ЗБ*/, с който се определели задължителните
здравноосигурителни вноски, приходите и разходите по бюджетна класификация. На
основание чл.29 от ЗЗО бюджетът на касата бил елемент от системата на
осигуряването и оказването на здравната помощ а ЗБ* определял касата като
органа, който администрирал бюджета, а не както орган, който администрирал
медицинската помощ. В контекста на изложеното по-горе , ответната страна се
позовава на нормата на чл. 4, ал. 1 от
ЗБ* за 2015 г. (отм., но приложим за спорно го правоотношение) –която норма
предвиждала в рамките на предвидените със закона стойности * да определи за
всяка *годишна обща стойност на
разходите, разпределени по месеци, на която основа районните
здравноосигурителни каси да определят стойността на дейностите по договорите с
отделните изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на дейностите се контролирало
помесечно и се коригирло на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по
бюджета на *. Изпълнението на закона,пояснява ответната страна, било е
възложено на органите на управление на *, а на надзорния съвет била
предоставена компетентност да приема съответните правила за прилагане па ЗБ* за
2015г. Т.е. единствено меродавен и правно значим в договорните отношения между *
и конкретния изпълнител на болнична помощ бил бюджетът на лечебното заведение,
така както бил определен и утвърден по реда на ЗБ* за 2015г. Следователно в
нормативен акт с ранг на закон, обобщава *, било предвидено закупуването
на здравни дейности да се осъществява в
рамките на разпределените на *за съответния период разходи, т. е. заплащането
на стойността на извършената медицинска дейност не било неограничено, а нарочно
регулирано - в рамките на административно разпределени обеми. Това лимитиране,
отново подчертава ответника, не
нарушавало правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински
услуги, а тъкмо обратното -осигурявало и обезпечавало това право, като
регулирало законово държавното финансиране на здравеопазването по начин, че
заплащането му да се осъществявало регулярно в рамките на бюджетната година.
Отделно от горното се твърди, че закупуването на неограничени по обем здравни
услуги (надлимитни такива) с ограничени и предварително рамкирани (бюджетни)
средства било икономически неосъществимо и затова нормативната уредба
предвиждала правила за изпълнение разходната част на бюджета на *, които нямало
основание да се считат за стоящи в противоречие с конституционните разпоредби.
В този смисъл, конкретизира ответната страна - установените правила в сключения
между страните договор за заплащане на извършената болнична помощ били в
рамките на суми, за които изпълнителят-ищец дал изричното си съгласие да бъдат
в определените в Приложение № 2
обеми, не били нищожни, тъй като не противоречали на повелителни правни норми,
а били израз на съобразяването на страните с такива именно норми. Самият ЗЗО в
чл. 58 - чл. 62 очертавал предметните рамки на индивидуалния договор, сключван
между *, представлявана от *и съответния изпълнител на медицинска помощ, който
при всички положения следвало да е в съответствие с НРД и със самия ЗЗО (чл.
59, ал. 1 ЗЗО). Предвиденият ред за регламентиране финансирането на
конституционното прокламирано социално право на достъпно здравеопазване
изключвало пълната свободата на договаряне, като сключеният между страните
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №030785/24.02.2015г.
следвало да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови
отношения между * и изпълнителите на медицинска помощ.В контекста на изложеното
ответникът сочи, че съгл. чл. 45 ЗЗО * дължала да закупи договорената и оказаната
медицинска помощ на осигурени лица, но разпоредбата на чл. 51 ЗЗО уточнявала,
че медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, не се
закупувала от *, което още веднъж установявало принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинската помощ и
изключвало разбирането, че * дължала безусловното й заплащане. Затова
разпоредбата на чл. 11 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. предвиждала финансовата рамка на НРД да
съответствала на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно
чл.1, ал.2 ЗБ* за 2015 г.Другата правна норма, която ищецът твърдял, че
противоречала на договорните клаузи - тази на чл.35 от ЗЗО, сочи ответникът
предвиждала, че задължително осигурените лица имат право да получават
медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на *, т.е. не неограничено а обвързано с бюджетните финансови възможности на
касата. По същество в отговора на искова молба ответната страна е направила
правен анализ на цитираната разпоредба, считайки че оспорванията на ищеца
относно действителността на отделни договорни клаузи са общи като допълнително
се спира на част от съдебната практика, относимите към спора и приложими по
време норми - чл. 12 от
Постановление № 57 от 16.03.2015 г. на Министерския съвет за приемане на
методики за остойностяване и заплащане на медицинска помощ по чл.55, ал.2,
т.2 от ЗЗО /обн., ДВ, бр. 21 от 2015г./
и чл.8 от „Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите
на чл.4, ал.1, т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва по чл.1,
ал.2, ред 1.4 от ЗБ* за 2015г."; чл.41 от процесния договор
№031016/29.02.2015г., чл.22 и следващите от Наредба за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ В допълнение към анализа на посочените по- горе
правни норми, ответникът счита, че следвало да се отчете че според нормата на
чл.21 от Методика за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ, приета с ПМС №57 от 16.03.2015 г.,
стойностите на дейностите се определяли съгласно чл.4 от Закона за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2015г. и приетите Правила от Надзорния
съвет на * и представлявали неразделна част от индивидуалните им договори,
идентифицирани като Приложение № 2. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Правилата утвърдените
от НС на * стойности за ИБМП по месеци и по тримесечия били задължителни за
ИБМП и неразделна част от сключените от тях договори - Приложение № 2 съм
индивидуалните договори.Постановление №57 от 16.03.2015 г. на Министерския
съвет за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинска помощ
по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО /обн., ДВ,
бр. 21 от 2015г./ не регламентирало възможност за заплащане на дейност, която
попадала извън договорената в индивидуалния договор и допълнителните споразумения
към него. Съгласно чл.23, ал.2, т.1 от
Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС 57/2015 г., сочи още ответната * -
финансово-отчетните документи на лечебното заведение по ал.1 на същия член не
се приемали, когато сумите по фактурите и спецификациите не отговаряли на
изискванията по чл. 21 /надвишават размера на определените стойности на
изпълнителя на БМП, определени в приложение
№2 към индивидуалния договор/. Аналогична, твърди * в отговора си на искова
молба била и разпоредбата на чл. 30, ал.
2, т. 1 от договора.Съгласно чл.1,
ал.З от договора, сочи отв. *, лечебното заведение осъществявало болнична
помощ по КП в съответствие със Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), 33, ЗЗО, ЗБ*
за 2015г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им и НРД за МД за
2015г., а * заплащала пак в съответствие с нормативната уредба извършената от
ищеца дейност.В заключение, ответникът
извежда извод, * действала в изпълнение на ЗБ* за 2015 г., стриктно, следвайки
Правилата и договора между страните и в крайна сметка отказът от заплащане на
отчетена дейност над определената месечна стойност бил абсолютно
законосъобразен. Това било така, защото заплащането на подобна сума, според
ответника, би довело до нарушаването на цитираните по-горе законови разпоредби,
което от своя страна щяло да предизвика и дисбаланс в държавния бюджет,
определен за здравеопазване, който не бил неограничен. Ако тази сума била била
заплатена на ищеца, то * щяла да извърши сериозно нарушение и на чл.119 от
Закона за публичните финанси, който гласял, чe не се допускало извършването на
разходи или поемането на задължения, които влошавали салдото по консолидираната
фискална програма, освен в случаите,
когато по предложение на Министерския съвет Народното събрание е приело
съответни изменения и допълнения в закона за държавния бюджет и/или в ЗБДОО
и/или в ЗБ* за съответната година“.Предвид гореизложеното, текстовете от
договора, уреждащи обема на заплащане на предоставената в изпълнението му
медицинска помощ, от една страна ,приема ответника ,че кореспондират с
материалноправните норми, от друга и те самите помежду си, от което следвал
обоснования извод за законосъобразност на заплащането до размер на договорените
в Приложение № 2 стойности и изключване на нищожността им. От изложеното, обобщава
ответната страна, че след като от самата нормативна уредба се налагал извод, че
закупуването на болничната медицинска помощ от * чрез *не било неограничено, а
в рамките на определения по нормативен път годишен бюджет на касата, то това
било достатъчно, за да обуслови необоснованост на извода на ищеца, че
договорените клаузи са нищожни поради противоречието им със закона. На четвърто място в срока по чл. 131 ГПК ответникът се спира на изричното позоваване на ищеца в исковата молба на Решение № №5750/29.08.2016г. на
Административен съд София по адм.дело №7527/2015т., потвърдено с Решение №493
от 12.01.2018г. по адм.дело №11702/2016г. на ВАС. Ответникът изразява
становището , че следва да се има предвид , че обявените за нищожни т.2 и т.З
от Решение на Надзорния съвет (НС) на №РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. по
никакъв начин не касаели индивидуално
определените месечни стойности по сключения договор между страните по
спора. Видно било, според ответника,от подписаните Анекси за определяне на
стойностите в Приложение № 2 към договора, че същите били определени по реда на
Правилата, които съгласно посоченото решение на ВАС не били отменени /т. 1 от
Решението на НС/, а напротив- съдът коментирал, че били законосъобразни, тъй
като били в правомощието на НС на * да
приеме такива правила. Видно било от Анексите подписани от страните по спора
към Договора им, уточнява още ответната страна, че Решението на НС не било
основание за определяне на месечните стойности. Като основание затова били
посочени членове от договора, Правилата приети в изпълнение на ЗБ* за 2015 г. и
други конкретни решения на НС на *, които не били обявени за нищожни. Същите,
твърди ответникът, послужили като основание да се коригират определените
стойности в Приложение №2 и то към по-висока стойност. Във връзка с
постановеното решение на ВАС , * подчертава в отговора си ответника изразила официална позиция по същото, като
изявлението било публикувано на интернет страницата на * на 16.01.2018г. със
заглавие „ Решението на ВАС не води до последици за *“. Според официалната
позиция на * - Решението на НС се отнасяло до разпределението на средствата за
дейностите в болнична медицинска помощ (БМП), за изпълнители, сключили договори
за спешна диагностика и лечение и на изпълнителите на БМП, при които няма
спешна диагностика и лечение. * представяла данните за заложените средства по
Закона за бюджета на * (ЗБ*) за 2015г., разпределените средства в изпълнение на
Решение на НС на * №РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. и изплатените от * средства по
индивидуалните договори с изпълнителите на БМП. Разпределението йм,подчерта * било точно както следва:За здравноосигурителни
плащания за болнична медицинска помощ - 1 282 916 000 лв.Определени
допълнителни средства от §9 от ЗБ* за 2015г. - 170 000 ОС 0 лв.ОБЩО заложени
средства по ЗБ* за 2015г. за дейностите в БМП - 1 452 916 000Разпределени
средства за дейностите в БМП по изпълнители, съгласно Решение №РД-НС-04-23 от
20.03.2015г. в изпълнение на Решение №РД-1С-04-9 от 27.01.2015 г. - 1 450 544
508 лв.Заплатени средства за дейностите в БМП на изпълнителите по сключените
индивидуални договори за 2015 г. - 1 523 882 392 лв.
Т.е. *твърди, че представената информация показвала, че изплатените
средства в размер на 1 523 882 392 лв., съобразно възможностите на ЗБ* за
2015г., надвишавали определените прогнозни стойности в размер на 1 450 544 508
лв., определени в изпълнение на Решение №РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. на НС на *,
поради което се правел извода, че решението на ВАС с №493 нямало правни
последици за *.На последно място,
относно предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва-ответната страна твърди, че такава не се дължи при изложеното
по-горе развитие на договорното
отношение с ищцовата страна , а именно – поради липса на неизплатени
задължения към ищеца по отношение на медицинската дейност за процесния м. април
2015 г., поради което и този иск според ответника се явявал неоснователен.В
договорите, конкретизира * в отговора си, че били определени само срокове за
заплащане на осъществената медицинска дейност в рамките на предвидените лимити,
но липсвали такива за заплащането на надлимитната дейност, и след като по
делото ищецът не бил ангажирал
доказателства за факта на поставяне в забава на възложителя за изплащане на
претендираните суми, то предявеният иск за заплащане на лихвата за забава -
също следвало да бъде отхвърлен. Доколкото разпоредбата на чл.25 от Приложение
№ 2Б към чл.2 от ПМС 57/2015г. предвиждало плащане до 30-то число на месеца, следващ отчетния, то отново следвал извода,
че се касаело за заплащане на оказана медицинска помощ в изпълнение на
сключените с * договори в рамките на договорените месечни стойности, т.е.
изключвало се заплащане на надлимитна дейност.По изложеното по-горе се констатира, че ответникът е оспорил иска като
неоснователен и недоказан, респ.
желае искът да бъде отхвърлен както за главното вземане така и за акцесорното и
да не се присъждат разноски сторени от ищеца в заповедното дело в качеството му
на заявител.В подкрепа на правните си по същество възражения залегнали в
отговора на искова молба ответникът сочи, че в същия смисъл са постановени
следните актове: Решение №1109/10.05.2019г. по в. т. д. 5177/2018г. на
Апелативен съд-София;Решение №751/18.04.2019г. по в. т. д. 616/2018г. на
Софийски градски съд;Решение №97/18.04.2019г. по в. т. д. 21/2019г. на
Апелативен съд- Варна;Решение №91/16.04.2019г. по в. т. д. 81/2019г. на
Апелативен съд- Варна;Решение №17/08.02.2019г. по т. д. 125/2018г. на Софийски
окръжен съд;Решение №62/09.11.2018г. по гр. д. 267/2018г. на Окръжен съд-
Сливен;Решение № 1626/31.07.2018г. по търг.дело №450/2018г. на Софийски градски
Съд; Решение №61/17.05.2011г. по т. д. №142/2010г. на Окръжен съд- Пазарджик С
оглед други становища на ищеца, ответната страна е заявила в отговора си ,че
ако е необходимо ще ангажира и други
доказателства. В заключение в отговора на искова молба се желае отхвърляне
изцяло на иска с присъждане на съдебно деловодни разноски в полза на ответника.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание от 24.1.2020 г. адв.К. в качество на
процесуален представител на ищцовата страна желае ВРС да уважи в цялост предявения иск ведно с
присъжданена сторените разноски, в т.ч. заплатената държавна такса по исковата
молба и внесения депозит за експертиза.По
същество адв.К. твърди,че искът е доказан и по основание и размер, като развива
доводите си затова в писмена защита .
В същото съдебно
заседание юрисконсулт С.моли ВРС да отхвърли предявените искове,като счита
същите за неоснователни,препращайки към доводите изложени в отговора на искова
молба. Моли в полза на * да бъдат присъдени
разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщеното към исковото производство заповедно ч.гр.д. № 1669/2019 г. по описа на ВРС се установява и доказва
твърдението на ищцовата страна,че по заявление от 1.2.2019 г. с правно
осн.чл.410 ГПК е било образувано цитираното ч.гр.д.по описа на двадесет и първи
състав на ВРС. Спор няма между страните,че е водено заповедно производство а от
материалите по същото се констатира,че на база Разпореждане от 5.2.2019 г. ВРС,ХХI – ви състав е издал
заповед № 803 за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя против
длъжника . Видно от л.16 –ти по силата на цитираната заповед е било разпоредено
: „Длъжник „*“, ЕИК *със седалище и адрес
на управление *** чрез *, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** Г,
представлявано от Директор Доктор Д. Д. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор “М. В.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявана
от Доктор Р. П. Р.– законен представител сумата от 3600 лева /три
хиляди и шестстотин лева/, представляваща неизплатено задължение
за извършена от кредитора „М.В.“ ЕООД, ЕИК * дейност по клинична пътека по код
104, представляващ 6
интервенции на единична стойност от 600 лева за болнична медицинска
помощ по Договор № 031016/25.02.2015г. за периода от
01.04.2015г. до 30.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, начислена за периода от подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 72 лева /седемдесет и два лева/,
представляваща заплатена държавна такса, както и сумата от 427,20 лева /четиристотин двадесет и седем лева и двадесет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение.“.В заповедта е
посочено още, че „Вземането произтича от
следните обстоятелства: Неизплатено задължение за извършена от кредитора „М.В.“
ЕООД, ЕИК * дейност по клинична пътека 104 за болнична медицинска помощ по
Договор № 031016/25.02.2015г. за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г.“.От
приложените по заповедното дело книжа от л.18 –ти до 33 –ти се установява, че
заповедта е връчена по надлежния ред на
длъжника, както и че в срока по чл.414 ГПК е било депозирано Възражение и че исковата молба с правно осн.
чл.422 ГПК е предявена въз основа на указанията на заповедния съд и в срок.При
така изложеното по-горе и от фактическа и от правна страна се налага извод ,че
производството по специалния положителен установителен иск е допустимо,т.к.
заповедта по чл.410 ГПК е била оспорена посредством възражение по чл.414 ГПК а
ш искът е предявен в преклузивния срок за идентичните парични вземания за което
е била издадена заповедта .С оглед горното съдът следва въз основа на анализа
на събраните по делото писмени доказателства и действащата нормативна база да
даде отговор на въпроса дали е основателен и доказан иска .
На първо място съдът съобразява от фактическа страна,че страните по делото
са ангажирали писмени доказателства,надлежно приобщени по делото
Приобщени към делото са
ангажираните от ищеца с исковата молба заверени копия
на следните писмени доказателства, а именно: спецификация за болнична медицинска помощ по договор № 031016 за
месец април 2015 г. от 30.04.2015 г.; фактура
№ **********/19.09.2018 г.; писмо от *– Варна рег.№ 29-02-1630/1/03.10.2018
г.; спецификация за болнична
медицинска помощ по договор № 031016/25.02.2015 г. за месец април 2015 г. от
18.05.2015 г. за сума 1040 лв.;
спецификация за болнична медицинска помощ по договор № 031016 за месец
април 2015 г. от 18.05.2015 г. за сума 3551 лв.; справка в табличен вид без
заглавие; месечна справка над мес.ст-ти
по КП за * ЕООД; Приобщени са и
ангажираните от ответника с отговора на искова молба относими към предмета на
спора : Договор № 031016/25.12.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, ведно с Приложение № 1 и № 2 към него; Допълнително споразумение от 03.04.2015 г. към Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Анекс от 24.03.2015 г. към Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Анекс от 21.04.2015 г. към Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Анекс от 07.05.2015 г. към Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за
използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от Закона за
бюджета на * за 2015 г.; Правила за
изменение и допълнение на Правила за условията и реда за определяне и изменение
на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средства от
резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от Закона за бюджета на * за 2015 г., приети
с Решение на Надзорния съвет на * № РД-НС-04-9/27.01.2015 г.; Правила за изменение и допълнение на
Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4,
ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред
1.4. от Закона за бюджета на * за 2015 г., приети с Решение на Надзорния съвет
на * № РД-НС-04-9/27.01.2015 г., изменени и допълнени с Решение на Надзорния
съвет на * № РД-НС-04-35/28.04.2015 г.; Правила
за изменение и допълнение на Правила за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на
средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от Закона за бюджета на * за 2015
г., приети с Решение на Надзорния съвет на * № РД-НС-04-9/27.01.2015 г.,
изменени и допълнени с Решение на Надзорния съвет на * № РД-НС-04-35/28.04.2015
г. и № РД-НС-04-44/25.05.2015 г.; Правила
за изменение и допълнение на Правила за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на
средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от Закона за бюджета на * за 2015
г., приети с Решение на Надзорния съвет на * № РД-НС-04-9/27.01.2015 г.,
изменени и допълнени с Решение на Надзорния съвет на * № РД-НС-04-35/28.04.2015
г., № РД-НС-04-44/25.05.2015 г. и № РД-НС-04-54/08.07.2015 г.; Правила за изменение и допълнение на
Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4,
ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред
1.4. от Закона за бюджета на * за 2015 г., приети с Решение на Надзорния съвет
на * № РД-НС-04-9/27.01.2015 г., изменени и допълнени с Решение на Надзорния
съвет на * № РД-НС-04-35/28.04.2015 г., № РД-НС-04-44/25.05.2015 г., №
РД-НС-04-54/08.07.2015 г., № РД-НС-04-95/19.10.2015 г., №
РД-НС-04-108/08.12.2015 г.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която да отговори на формулираните от ищцовата страна въпроси, а
именно: Претендираната с
исковата молба дейност извършена ли е от МБАЛ Варна в периода от 01.04.2015 г.
- 30.04.2015 г.? Извършената дейност през април 2015 г. отчитана ли е ежедневно
чрез отчети до РЗОК? Извършената дейност надлимитна ли е? * извършила ли е
проверка на надлимитната дейност? След като проследи хронологичните отчети за
месец април 2015 г., да даде отговор стойността по спецификация за период 01.04.2015 г. -30.04.2015 г., защо
претендираната с исковата молба дейност е надлимитна? Представената фактура
съответства ли на извършената и претендирана дейност?
Отговорите на в.л.Е.Т. по допуснатата и приобщена ССчЕ / л. 114 -117 / в
действителност спомагат за изясняване на цялостната фактическа обстановка . Основният отговор на в.л.е залегнал в т.6 от
заключението а именно – че представената фактура № 23150/19.9.2018 г. е
издадена по спецификация за период 1.4. – 30.4.2015 г. за медицинска дейност по
клинична пътека 104 „ Декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 г. „ за 6 бр. х 600 лева или
на обща стойност 3 600 лв. която съответства на извършената и претендирана
медицинска дейност на пациенти за
периода 21.4 -24.4.2015г.
Отделно от изложеното
по-горе,след изслушване на ССчЕ ,оспорена от ищцовата страна, съдът е отделил
фактите и обстоятелства за които едва във второто с.з. се оказва ,че няма спор
а именно : С определение постановено по реда на чл.146, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК,съдът е обявил на старите,че е безспорно,
че претендираната за плащане дейност от „М.В.” ЕООД *** чрез представяне на
първи екземпляри от направления за хоспитализация с отразена основна диагноза и
извършени основни диагностични процедури при месечното отчитане на дейността на
болницата за м.04.2015 г., както и, че сумите, които са надлимитна дейност за спешна медицинска помощ, са заплатени.При така
изложеното по-горе се налага извод от правна страна ,че спорът между страните
се свежда до това следва ли дейностите извършени от ищцовата страна през 2015
г. и осчетоводени през 2018 г. да бъдат платени от ответника.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По делото на л.40 и сл. е
приобщен Договор №
031016/25.12.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
Приложение № 1 и № 2 към него; Допълнително
споразумение от 03.04.2015 г. към Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Анекс от 24.03.2015 г. към Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Анекс от 21.04.2015 г. към Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Анекс от 07.05.2015 г. към Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.В Договор № 031016/25.12.2015г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между * – София, чрез * като възложител и от друга страна * ЕООД , като изпълнител. В чл.1 от договора са посочени клиничните
пътеки от приложение № 16 – с кодове
от № 70 до №291 вкл. както и за
извършване на дейности по приложение №2
„КП, за които * сключва договор с лечебни заведения за специализирана
извънболнична помощ”. Съгласно договора, възложителят упражнява контрол по
извършване на дейностите,/ чл.2 / и има задължение
визирано в чл. 3 , ал.1 т.3 за
заплащането им съгласно определените с договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014г. между * и БЛС обеми и цени на извършената и
отчетена болнична помощ.Право на изпълнителя съгл. чл.4 от договора е
да получи заплащане на извършената, отчетена и потвърдена от възложителя
дейност при условията и в сроковете и по реда, определени в Методика за
заплащане и настоящия договор. В раздел Пети от същия договор са разписани ,
цени , условия и срокове за отчитане и плащане .Задължение също на здравното
заведение е да обяви на ЗОЛ /здравно осигурените лица/, на видно място
информация за обслужваната клинична пътека и стойността, която се поема от
здравната каса Съгласно чл.18 от
договора, възложителят заплаща на
изпълнителя договорената в чл.1, ал.1 ,т.1 от същия, извършена и отчетена
от изпълнителя БМП /болнична медицинска помощ/ по КП / клиничните пътеки/ и по т.2 вложените при
изпълнение на определени КП медицински изделия ,до съответните стойности
определени в Списък с медицински изделия , които * запраща в условията на
доболничната медицинска помощ, утвърден с Решение на НС на * РД –НС – 04–61 /
10.6.2014 г. Изрично е записано , че т.2 се прилага, в случай че е сключен
договор съгласно чл.1 , ал.1 за изпълнение на КП в които са предвидени медицински изделия ,
които * заплаща . В чл.19 са посочени и
цените на съответните, обслужвани от ищеца, клинични пътеки като стойността на
мед.изделия не се включва в стойността на КП. В чл.20 от договора е разписано,
че възложителят заплаща на изпълнителя
за всеки отделен случай по КП при
наличието на визираните в т.1 до т.6
условия :т.1 – отчетена / отчетените КП е включена в предмета на договори
същата е извършена от посочените в него специалисти ,включени в Приложение 1
към договора; т.2 .хоспитализираното лице е с непрекъснати здравно осигурителни
права , с изкл. на здравно неосигурени лица
по §2 , ал.1или § 7, ал.1 от Преходните и заключителни разпореди на ЗБ*
за 2015 г. ина лицата с право на здравно осигуряване ,удостоверено от
друга държава – членка на ЕК / ЕИП , от
Конфедерация Швейцария или съгласно
двустранни спогодби. 3. Спазени са условията
за извършена КП по см. на § 1 т.2
от ДР на НРД на МД за 2015 г. ; изпълнителят е изпълнил всички свои задължения
по осигуряване на пациентите : непрекъснатост на болничната помощ и на грижите
/ ежедневно наблюдение и престой на пациента в ЛЗ/ , координация между
специалистите ,които ги осъществяват ,както и осигуряване на координация със
структури на извънболнична и болнична помощ,съобразени с диагностично – лечебния
алгоритъм на съответната КП -при дехоспитализация на пациента с цел довършване
на лечебния процес ; 5. Извършената и отчетена дейност по КП е в рамките на
стойностите по приложение 2 „ Стойност на дейностите, медицинските изделия и
лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания ,2 в условията на болничната медицинска помощ „ . В чл.28 от договора, е посочено , че заплащането
се извършва след представяне на първични медицински и финансово-отчетни
документи – първи екземпляр от направление
за хоспитализация, фактура или
електронна фактура, спецификация за
извършена мед.дейност, а за мед.изделия
– фактура, спецификация и формуляр за вложени мед.изделия. В спецификациите /чл.28, ал.2/ се включва само договорена и извършена
дейност по КП на изпълнителя, отчетена в ежедневните отчети по реда на чл.32
от договора и потвърдена за заплащане в
месечно известие по чл.32, ал.11. Съгласно
чл.26, ал.1 - ал.4 от договора –/л.47/възложителят не заплаща на изпълнителя
отчетена дейност в конкретно посочените случай сред които в ал.4 е случай в който отчетните дейности не
са били включени в ежедневните ел.отчети по чл.33 са съответния отчетен период . Установява
от прочита на договора, че подлежащите на заплащане дейности по КП, са
лимитирани – цитираните по-горе разпоредби от договора .Относимите към спора
разпоредби са нормите на чл.30, ал.2, чл.32, ал.13, т.6; чл.33 „надвишаващи
стойността по чл.42”; чл.40 и чл.42 от договора между страните и др.В чл.33 от договора са предвидени
случаи на освобождаване на ресурс от надвишаващите мед.дейности, отказани в
хипотезите на чл.32, ал.11, т.1-5,
които могат да бъдат валидирани като разход по т.6 от същата разпоредба на
договора /чл.32, ал.11/, но единствено при валидирането им от РЗОК. Съгласно чл.40 от договора, стойностите за
болнична мед.помощ се определят в съответствие Правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл.4 от ЗБ* и за използване на
средствата от резерва съобразно чл.4, ал.4 от същия закон. Заплаща се
единствено извършената и отчетена дейност в рамките на стойностите, определени
с Правилата, посочени в приложение №2, неразделна част от договора. Именно съгласно чл.40, ал.3 от договора,
изпълнителят не може да отчита с финансово –отчетни документи, дейности,
лекарствени продукти и изделия на стойност, която надвишава утвърдената в
Приложение №2 за месеца. Разликата за тримесечие не може да се използва
като резерв за следващо тримесечие/ал.4 на чл.40/. Съгласно чл.41 от договора, корекции в тези
стойности са възможни на тримесечие въз основа на споразумения. Заплащане на
надвишаваща стойност по чл.32, ал.11, т.6 от договора се извършва по решение на
Надзорния съвет на * /чл.42, ал.4, 5/,
но в съответствие с параметрите на ЗБ*. Съгласно чл.35 от договора, заплащането се
извършва чрез *до 30-то число на месеца,
следващ отчетния. Предвидени са строги санкции при пропуски в алгоритъма на
отчитане на дейността и пропускане на сроковете за това, вкл. отказ от
заплащане на болничната помощ. По делото са представени и всички анекси към
договора, вкл. и спецификации относими към спора.
Съгласно изслушаното по делото
заключение по ССчЕ, оспорено от ищеца,
но кредитирано напълно от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че процесната фактура от
2018 г. обективираща осъществена от ищеца надлимитна дейност но през м.04.2015 г. не е платна .
Анализа на писмените
доказателства налага извода, че с цитирания договор ищецът, в качеството си
на изпълнител се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на
здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по пар.2, ал.1 от ЗБ* за
2015 г. и на лицата по пар.7, ал.1 от ЗБ* за 2015 год., да оказва болнична
медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен на
Наредба № 40/24.11.2004 год. за
определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на *.
Ответникът, от своя страна, се е задължил да заплаща осъществените и отчетени
от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени чрез *до 30-то
число на месеца, следващ отчетния.Ищецът е
лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9 от ЗЛЗ. В това си
качество, същият е сключил с Националната здравноосигурителна каса договора
приобщен по делото от 25.12.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ
/БМП/, на основание чл.59 от ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор
/НРД/ за медицинските дейности между * и Българския лекарски съюз за 2015г.
/приет 2014г., в сила от 01.01.2015г./ Възникналото правоотношение се регулира
от разпоредбите на ЗЗО, ЗБ* за 2015г., ПМС №57/16.03.2015г. и ПМС
№94/24.04.2014г. на МС. /продължило да действа до приемане на новото ПМС
№57/2015г. на МС/ Стойността на разходите за
извършената болнична помощ се определят съобразно Правилата по чл.4 от Закона за бюджета на * за 2015г. Тези правила
са приложени по делото и цитирани в съответните спецификации, ведно с
измененията им с решение на Надзорния съвет на * за съответния период. /л.66 и сл. по делото/ .
Между страните не е
спорно, че са валидно обвързани от
индивидуален договор за оказване на болнична помощ по изрично предвидените в чл.1 клинични пътеки, че изпълнителят по договора е
извършил процесните дейности по КП, че същите попадат в предмета на
договора, не е спорна цената на
предоставените заплатени медицински услуги, както не е
спорно и обстоятелството, че претендираните дейности по настоящия специален установетелен положителен
иск не са заплатени от възложителя * след надлежно отчитане и
заявяване.
Не се спори, че претендираните суми представляват
сумарно надлимитна дейност, т.е. извън стойностите по приложение №2.Липсва и спор
относно размера на иска.Независимо от гореизложеното, размерът на оказаната болнична помощ, извън
стойностите по приложение №2, т.н. „надлимитна дейност“, е установен и
посредством съдебно-счетоводна експертиза, приета и кредитирана от съда като
обективна, оспорена от ищеца.Изпълнението
на всички изисквания по договора от страна на изпълнителя, конкретно
предвидените в чл.4, чл.5, в раздел IV от договора и др., се установява посредством
допусната от съда съдебно счетоводна експертиза и на база становищата на
страните във второто о.с.з. На база писмените доказателства съдът приема,че са
спазени и критериите на чл.81 от Закона
за здравето за достъпна мед.помощ.
Въз основа на
горното съдът приема, че претендираната за заплащане дейност за оказване на
болнична помощ по КП е действително извършена, отчетена документално както с
мед.документи, така и с счетоводно-отчетни, отговаря на критериите за добра
мед.практика и на изискванията на индивидуални договор за ОБМП от 2015 г. и
допълнителните споразумения към него и Анекси, проверена и потвърдена е от
РЗОК.
Правният спор се базира от една страна от дадената с
чл.52 от Конституцията на РБ гаранция за достъп до безплатна правна помощ на ЗОЛ и гарантирания пакет от здравни дейности съгласно чл.35 от Закона за
здравното осигуряване и от друга страна от въведените лимити в изплащането на
тези дейности, в рамките на
одобрена от * финансова рамка.
Съгласно
конституционната разпоредба, гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско
обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Този закон е именно ЗЗО. Съгласно чл.29 от ЗЗО
ежегодно се приема Закон за бюджета на *,в който се определят задължителните
здравноосигурителни вноски, приходите и разходите по бюджетна класификация.Т.е.
финансовата рамка, в
която * заплаща тази дейност е зададена със Закона за бюджета на * /в случая бюджетът за 2015г./. Съгласно
чл.22 от ЗБ*, той представлява общ финансов план за набиране и разходване на
средствата за ЗЗО като негова неразделна част представляват и годишните
стойности на разходите за отделните видове медицинска помощ, изплащана от *. В
рамките на стойностите по чл.1, ал.2, * определя за всяка Районна
здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по
месеци; Районните здравноосигурителни каси
определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Съгласно
ал.2, стойностите по ал.1, т.2 и тяхното изменение по реда на ал.3 се
утвърждават от Надзорния съвет на *. Бюджетът на * е основния финансов план за
набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване
и е отделен от държавния бюджет – чл. 22 от ЗЗО. Състои се от приходна, разходна
част и задължителен резерв / чл. 25 от ЗЗО /, вкл. за неотложни и
непредвидени плащания. Тъй като спорът се отнася до болнична помощ, извършена за 2015 г., приложим е ЗБ* за
2015г. Съгласно ЗБ* за 2015г., в рамките на
определените в плана годишни стойности, * определя за всяка *обща стойност на
разходите, разпределена по месеци /чл.4, ал.1, т.1 /,
а *определя стойността за дейностите по тази алинея към договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. На основание чл. 4, ал. 4 ЗБ*, Надзорният съвет на *
приема правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по
ал.1, т.1 и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал.3 и за използване
на средства от резерва по чл.1, ал. 2, за плащане на разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на утвърдените/коригирани
средства по договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ. Относимите Правила
за условията и реда за прилагане на ЗБ* за 2015г. са представени по делото /л.66 и сл./ Правилата са приети в съответствие със законовата делегация на чл.4, ал.4 ЗБ* и
регламентират подробно условията и реда за определяне стойностите на дейностите
на болнична медицинска помощ. На основание чл. 5, ал. 1 всяка *определя стойността за дейностите за болнична медицинска помощ
към договорите с изпълнителите. Утвърдените стойности са задължителни /чл.
7, ал. 2/. Съдът отчита, че приложимите към настоящия спор
Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 и
за използване средства от резерва, приети с решение на НС на * РД –НС-04-9/27.01.2015г., не са обявени за нищожни. С коментираното от страните по спора решение по адм.дело №7527/2015г. на АС-София –град,
постановено на 29.08.2016г., са обявени за нищожни решенията по т.2 и т.3 на НС
на * от 27.01.2015г. поради липса на компетентност на ограна, който е издал
решенията. В решението е посочено, че стойността на разходите за БМП е
определена законодателно със Закона за бюджета на *, поради което разпределението
на средствата следва да се извърши в рамките на приетите със закона стойности.
С решението е отхвърлена жалбата срещу решението по т.1 – за обявяване
нищожността на Правилата за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по чл.4, поради което същите са в сила и уреждат процесните
отношения ведно с последващите изменения на същите Правила, приложени по
делото. Обявените за нищожни решения по т.2 и т.3 на НС на * от 27.01.2015г. не
са основание за определяне на месечните стойности на БМП в индивидуалните
договори. По делото няма данни за ревизия на последващите изменения на Правилата,
приложени по делото.
Както бе посочено
по-горе, съгласно чл.7, ал.2 от същите Правила, утвърдените от НС на *
стойности за ИБМП по видове, съгл.чл.3, по месеци и по тримесечия, са
задължителни за ИБМП и са неразделна част от сключените индивидуални договори –
приложение №2 от същите.
Съобразно
разпределената тежест на доказване, ВРС приема,че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване основателността на иска си . Нещо повече
– във второто по ред открито съдебно заседание ищецът не твърди спешност на
диагностика и лечение. Ищецът не твърди, че претендираните от него стойности
представляват именно увеличеният размер на стойността на разходите за дейности
в БМП по чл.8, т.е. увеличение за сметка на стойностите по приложение №2 за
следващите месеци от тримесечието, напр.5% от стойността на съответното
тримесечие или до 5% от стойността за следващото тримесечие. Никъде в исковата
молба не се съдържа осъразмеряване на претенцията с тези резерви и такива
доказателства не са събирани.
Според ищеца налице е пълна дължимост на насрещното
заплащане.
Съвкупното тълкуване на всички
относими законови норми сочи, че отношенията във връзка с разходването на
здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на
изпълнителите на БМП, е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни
средства. Индивидуалното договаряне с изпълнителите
е също подчинено на това лимитиране в рамките на утвърдени,
предварително фиксирани обем и стойности. Това лимитиране е необходимо именно за осъществяване социалната функция на
държавата, обективирано в чл.52 от КРБ по опазване здравето на гражданите и
създаване механизми за гарантиране достъпа до болнична и извънболнична
мед.помощ. Законодателно
въведения регулаторен механизъм в отношенията между *и
изпълнителните на медицинска помощ е намерило отражение и в процесните договори
с ищеца. Същите имат за предмет предоставянето на болнична помощ, но само в
определени стойностни рамки. Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности,
лекарствени продукти или медикаменти, на стойност надвишаваща утвърдената в
приложение №2 за съответния месец. Превишението на стойността на дейностите е
основание за отхвърляне на плащането.
Възложителят дължи плащане единствено на извършена и отчетена дейност, но само в рамките на определени договорноопределени стойности
/лимити/. С оглед на така изложеното ,настоящият първоинстанционен
съдебен състав приема, че определянето на финансови рамки /лимити/ за дължимото по договора
плащане не противоречи на императивни законови норми. Обратно, договорното
ограничаване на паричната престация на възложителя е в изрично изпълнение на законовата
регулаторна рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното
финансиране, разпределение и плащане.
Единственото
твърдение в исковата молба/ както и в писмената защита / за дължимост на надлимитните стойности е позоваване на Решение № 5750 от 29.08.2016 г. по адм. дело № 7527/15 г. по описа на АС – София – град. С това решение са обявени за
нищожни две решения по т. 2 и т. 3 на НС на * № РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г.
поради липса на компетентност на органа, издал решенията./л.3 –ти от делото / . С решението на съда е отхвърлена жалбата за обявяване на нищожни приетите
по т. 1 от същото решение на НС на * "Правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за
използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2 ред
1. 4 от ЗБ*". Условията и реда за
определяне на годишни общи стойности на разходите на *за болнична медицинска помощ и разпределението им по месеци, както и условията и
реда за определяне стойността на дейностите за болнична медицинска помощ към
договорите с изпълнителите на болничната медицинска помощ са извършени
съобразно действащите към процесния период Правила, приети от НС на *, които не
са обявени за нищожни.
ВРС приема, че обявените за нищожни т. 2 и т. 3
от решение от 27.01.2015 г. на НС на * не касаят индивидуално определените
месечни стойности по сключения между страните договор, тъй като същите са
определени по реда на Правилата. В исковата молба липсват други
твърдения за нарушение на
условията и реда за изменение на стойностите на дейностите за болнична
медицинска помощ, регламентирани в Правилата или за нарушения на договора във
връзка с изплащане на извършената дейност няма въведени от ищеца. Не са въведени и твърдения, че осъществената надлимитна дейност е за осъществена
спешна диагностика и лечение, а напротив – касае се дейност
изрично посочена във процесната фактура и визирана и в ССчЕ.Съобразно тези изводи, съдът намира, че договорно въведените ограничения
относно обемите на заплащане на болничната помощ, съответстват на
законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от ЗБ*, става
задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне
и сключване на договора ведно с приложение №2 към него. Съответствието на
посоченото законодателно разрешение с Конституцията на Р.България е изрично признато
в Решение № 2/22 февруари 2007 г. по к.
д. № 12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/. Съобразно решение
№2/2007г., пост.по конст.дело №2/2006г. на Конституционния съд на РБ,
задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание
чл.14, ал.6 от ЗКСъд, е прието, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното
осигуряване са от категорията
универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса без да
се нарушават принципите по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от ЗЗО за свободен достъп на
задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по определен вид,
обхват и обем. Медицинската помощ, до която осигурените лица имат право на
свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се
определя от държавата по вид, обхват и обем. Съобразно разпоредбата на чл.4,
ал.4 от Закона за бюджета на касата за 2015г., НС на * разполага с правомощие
да приеме правила за условията и реда за определяне и изменение на годишните
общи стойности на разходите за всяка *както на разходите на изпълнителите на
БМП, но това разпределение следва да се извърши в рамките на приетите със
закона стойности по определени правила. Поради това, неоснователни са
възраженията за нищожност на клаузи от договора за оказване на болнична помощ,
конкретно чл.40 и сл. от същите. Видно
от клаузата на чл.40, ал.2 и чл.42 от договора, възложителят * заплаща
извършената и отчетена дейност, в рамките на стойностите, определени по
Правилата и посочени в Приложение №2 съгласно чл.24, ал.4 от НРД за МД на
2015г. Не е налице противоречие нито със законова, нито с конституционна
разпоредба. В този смисъл са решени и постановени макар за друг период актове
на КС на РБ.
На последно място ВРС
приема, че определянето на финансови рамки /лимити/ за дължимото по договора
плащане не противоречи на императивни законови норми.,респ. не е доказано
основанието на иска.При съвкупната преценка на изложените правни доводи ,съдът
намира предявеният иск за неоснователен изцяло- както за главницата, така и за
аксеорното вземане за законна лихва, следващо изхода по главния иск. Ето защо и
съдът не обсъжда възраженията на ответника по реда на чл.111 б. „в „ ЗЗД ,т.к.
по делото искът е останал неоснователен.
При този изход на
спора ВРС следва да се произнесе по отговорността за разноски като възложи
същите в полза на ответната страна и в тежест на ищеца.
Видно от протокола от
проведеното о.с.з искането на ответната страна е ВРС да определи размера на
разноските за процесуално представителство на ответната Каса по реда на чл. 78,
ал.8 ГПК . Съгласно Наредба 1 / 2004 г. чл.7, ал.2 , т.2 дължимото се
възнаграждение за юрисконсултско процесуално представителство е равно на сбора
от 300 лева + 7 % за горницата над 1000,00 лева – или общо при материален
интерес 3600 лв. = 300 лв. + 182 лв. = 482 лева ( четиристотин осемдесет и два лева ) .Този размер на разноски съдът определя в полза на ответната страна .
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения от ищцовата страна - „М. В.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, *, представлявано от Доктор Р. П.
Р., чрез адвокат от АК Варна Т. С. Д., със съдебен адрес:*** против ответната страна – *, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, чрез *, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** *, представлявано от
Директор Доктор Д. Д. Д., специален
установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,с ИСКАНЕ да бъде постановено Решение по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните , че ответникът *, ЕИК *дължи на ищеца“ М. В.“
ЕООД, ЕИК * сума в размер на 3600,00 лева (три хиляди и шестстотин лева), представляваща неизплатено задължение за извършена
от „М.В.“ ЕООД, ЕИК * дейност по клинична
пътека по код 104 представляващ 6 интервенции на единична стойност от 600
лева за болнична медицинска помощ по Договор № 031016/25.02.2015г. за периода
от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
начислена за периода от подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението,т.е. паричните вземания за които в полза на ищцовата страна е била издадена Заповед № 803 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № № 1669/2019г., по
описа на съда за 2019г. XXI състав, като неоснователен .
ОСЪЖДА „М. В.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от Доктор Р. П. Р.ДА
ЗАПЛАТИ на *, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, чрез *, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** *, представлявано от Директор
Доктор Д. Д. Д. СУМАТА от общо 482,00
лева ( четиристотин осемдесет и два лева ) – съдебно деловодни разноски сторени от
ответната страна пред настоящата инстанция за процесуално представителство –
юрисконсултско възнаграждение , на
основание чл. 78 , ал.3 и ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: