№ 472
гр. Казанлък, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101292 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. „Христо Ботев“ № 62, чрез пълномощника адв. И. М.
от АК-С.З. против С. Я. Д., ЕГН ********** с адрес: ********** с правно
основание чл. 422 ГПК и цена на иска 402,47 лева.
Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че по реда
на чл.410 и сл. от ГПК PC-Казанлък издал Заповед за изпълнение № *** от
***********г. ч.гр.д. № ****/ 2024г. срещу длъжника С. Я. Д. за сумата 387.50
лв. - главница. 14.97 лв.лихва за периода от 22.06.2024г.до 03.12.2024г. и
законната лихва върху главницата от 11,12.2024г. до окончателното изплащане
на вземането, както и за сумата от 507.80 лв. разноски по делото - д.такса 25
лв.,2,80 лв.банков превод и 480 лв.адвокатско възнаграждение, връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
На 17.10.2024г.на длъжницата била връчена покана за доброволно
плащане чрез залепване на вратата на жилището и в присъствието на
свидетели, но и до настоящия момент посоченото задължение не било
изплатено.
Ответницата ползвала открита партида в ответното дружество, под №
*********** за имот, находящ се в с.Н.,общ.Н..обл.С.З. - еднофамилна къща,
на която била собственик.
Имотът бил еднофамилна сграда на посочения адрес. Периодично са
правени посещения от инкасатор на ,.В и К“ ЕООД с посочване на имената на
инкасатора, номера на карнета и показанията на водомера във всяка една от
издадените фактури, доказващи задълженията на абоната - ответник. В
случая се касаело за служебни отчети поради повреден водомер, видно от
1
приложеното копие на електронното досие на длъжника.
За периода от 01.03.2024г. до 22.09.2024г. ответното дружество издало 5
бр. фактури с ДДС за услуги, предоставени на абоната в посочения по-горе
период, съобразени с Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на оператора „ВиК”ЕООД гр.С.З..
Задълженията за главниците и лихвите към всяка фактура за посочения
период били видни и от приложената справка за неплатени задължения,
изготвена от счетоводството на „В и К" ЕООД С.З. с дата на изготвяне
03.12.2024г. Фактурите е следвало да бъдат заплатени в срок от тридесет дни
от датата на издаването на всяка една, което не било сторено, върху
дължимите суми за предоставените услуги била начислявана лихва за забава в
размер на 14.97 лв.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД със седалище: гр.С.З. и
адрес на управление: ул."Христо Ботев” № 62. е ЕИК *********.
представлявано от управителя Р.И.М. - сумата от 387.50 лв./ триста осемдесет
и седем лв. и 0.50 лв./, главница 14.97 лв. лихва за периода от 22.06.2024г.до
03.12.2024г.. законната лихва върху главницата от 11.12.2024г. до
окончателното изплащане на посочените суми, както и направените разноски
по настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ответницата се
явява и заявява, че била в чужбина, извършила частично плащане не
процесните суми, признава, че дължи сум на „ВиК“ ЕООД.
Процесуалният представител на ищеца поддържа иска, претендира за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
изразеното становище на ответника в откритото съдебно заседание,
счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 237 от ГПК и да основе
решението си на признанието на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. В проведеното открито
съдебно заседание ответницата признава предявения от ищеца иск.
По делото са приети като писмени доказателства: Справка за неплатени
задължения и лихвен лист- дата на обработка 03.12.2024г.; 5 бр. фактури;
Справка на агенцията по вписване № ***********/07.11.2024г.; Покана за
2
доброволно плащане от 17.10.2024г.; досие на абонат С. Я. Д. с партиден
номер 13 *********** за имот - еднофамилна къща в е.Н.,общ.Н.; Общи
условия на ..В и К” ЕООД - С.З.; Заповед №3-613/25.10.2017г.на управителя на
..В и К” С.З. за използване на електронни карнети; Заповед №
***/***********г. пo ч.гр.д.№ ****/2024г.на PC гр.Казанлък.
Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на
Районен съд Казанлък.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения
установителен иск, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца сторените в
производството по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на РС Казанлък съдебни и
деловодни разноски в размер на 507,80 лв., от които 25,00 лв.за държавна
такса; 2,80 лв. – такса банков превод и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право
и на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски,
които са в размер на 425,00 лева, от които: 25,00 лева държавна такса; 400,00
лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. „Христо Ботев“ № 62, чрез пълномощника адв. И. М.
от АК-С.З., че С. Я. Д., ЕГН ********** с адрес: ********** дължи по
Заповед № *** за изпълнените на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. ****/2024 по описа на РС- Казанлък сумите: - 387,50 лева (триста
осемдесет и седем лева и 50 ст.) главница; 14,97 лева лихва за периода от
22.06.2024 г. до 03.12.2024 г.; законна лихва върху главницата от 11.12.2024 г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Я. Д., ЕГН ********** с адрес: ********** да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „Христо Ботев“ № 62, чрез
пълномощника адв. И. М. от АК-С.З., направените по настоящото и
заповедното производство съдебни разноски в размер на 932,80 лева
/деветстотин тридесет и два лева и 80 стотинки/.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа
на РС-Казанлък.
Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4