Определение по дело №677/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 833
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20202100500677
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е IV-833

 

04.03.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 677 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.  

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 21), със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 452 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 7471/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Е.Д.Г., ЕГН: **********,***-44, сумата от 1686, 89 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.09.2016 г. – 31.08.2019 г., преизчислен като извънреден труд от 245, 96 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в УПБЗН-Созопол към 01 РСПБЗН-Бургас, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019 г. до окончателното изплащане

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Сочи съдебна практика. Позовава се на Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков, която представя по делото. Поддържа, че съдът не е мотивирал извода,  на  който  основава  решението си,  че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Посочено е, че по отношение на лихвите се поддържа изразеното в писмения отговор становище.

            Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. 

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

            По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез адвокат К. – с пълномощно от първата инстанция (л. 6),  който оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

            Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 452 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 7471/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение. 

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните.  

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.