Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1064 от 13.06.2019г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас,
втори състав, на шестнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Х.
при секретаря
Биляна Недкова и в присъствието на прокурор Христо К.
като разгледа докладваното от съдия Х. административно дело
номер 2257 по
описа за 2018
година и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от М.Х.Д.
с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат С.К.
против Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Бургас с ЕИК *********, гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 46. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 5 000 (пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди от неоснователно задържане и наложени ПАМ по ЗДвП, както и сумата от 600 лева
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение. С допълнителна молба
от 27.12.2018 год. процесуалния представител на ищеца е прецизирал исковата си
претенция, като е формулирал иска по следния начин:
1. Претендирано обезщетение в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди в следствие на предприето спрямо
ищеца М.Д. административно задържане по реда на ЗМВР на 26.08.2017 год. на
основание заповед за задържане на лице;
2. Претендирано обезщетение в размер на 1 000 (хиляда)
лева за претърпени неимуществени вреди във връзка с предприето отнемане
свидетелство за управление на МПС със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 17-0769-002528/28.08.2017 год. за срок от 18
месеца;
3. Претендирано обезщетение в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди във връзка с предприето прекратяване
регистрацията на автомобила на ищеца за срок от 7 месеца със ЗППАМ №
17-0769-002538/28.08.2017 год.,
ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 03.01.2018 год. – деня на
прекратяване на воденото наказателно производство, съгласно т. 4 от ТР № 3 от
22.04.2005 год. по т.д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, ведно с направените по
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание, ищеца редовно призован се
представлява от надлежно упълномощения адв. С.К. ***, който поддържа исковата
молба на заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства,
представя писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на
разноски.
Ответникът
по иска – ОДМВР Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г.
В.-М. оспорва исковата молба, като процесуално недопустима и в условията на
евентуалност като недоказана по основание и размер, като формулира искане за
оставяне на исковата молба без разглеждане, респ. без уважение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище за недопустимост, респ.
за неоснователност и недоказаност на исковата претенция по подробно заявени
доводи и аргументи.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е частично недопустима по отношение на заявената първа искова претенция, относно претендираното обезщетение в размер на 2 000,00 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконно задържане в ареста на Пето РУ при ОД на МВР Бургас. От доказателствата по делото се установява, че твърдяното от ищеца незаконно задържане е осъществено в следствие на постановен административен акт – Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-303/26.08.2017 год., постановена от Едип Сами Карабузлиев – полицай ООР при Пето РУ при ОД на МВР гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и при налични данни за извършено престъпление – управлява МПС „Сеат Ибиза“ с рег. № А 8813 НА след употреба на наркотични вещества (амфетамини) – изпробван с техническо средство „Арам 0005“, във вр. с чл. 343б, ал. 3 е разпоредено задържане за срок от 24 часа на ищеца М.Х.Д. ***. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В хода на настоящото производство, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че административния акт, въз основа на който е разпоредено задържането му е отменен по предвидения административен, респ. съдебен ред. Нещо повече, в допълнителна молба с вх. № 14147/27.12.2018 год. по описа на съда, процесуалния представител на ищеца изрично е декларирал, че тази заповед не е оспорена пред съда и по нея няма водено административно дело. Предвид така установеното, съдът приема, че административният акт, въз основа на който се претендира обезщетение в размер на 2 000,00 лева за твърдяно незаконно задържане - Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-303/26.08.2017 год., не е била оспорена по предвидения процесуален ред, не е отменена по съдебен ред и е влязла в законна сила. Цитираната разпоредба на чл. 204, ал. 1 от АПК въвежда като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска за обезщетение по чл. 203 от АПК отмяната по съответния ред на административния акт, от който са произлезли вредите. В конкретния случай това означава, че ищецът може да предяви успешно иска в тази му част само след проведено оспорване и след успешната й отмяна. Както се установи от приложените към делото документи, процесната заповед не е отменена по съответния ред, влязла е в законна сила и е преклудирана възможността за последващото й оспорване по съдебен ред. В хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК е предвидена възможността за претендиране на обезщетение на вреди, причинени от нищожен или оттеглен акт. В случая, от страна на ищеца липсва твърдение, че заповедта за полицейско задържане е нищожна, а в доказателствата липсват такива, които да удостоверят, че същата е оттеглена по предвидения процесуален ред, поради което съда намира хипотезата по чл. 204, ал. 3 от АПК за неотносима към първата заявено от ищеца искова претенция. Ето защо предявеният иск в тази му част, според изискванията на чл. 204, ал. 1 от АПК
, се явява недопустим за разглеждане и производството по него следва да бъде прекратено в тази му част.По отношение
заявените искови претенции за присъждане на сумите в размер на 2000,00 лева и
1000,00 лева, съставляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в следствие на незаконосъобразно прекратяване на регистрацията на
собствения му автомобил, постановено със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 17-0769-002538/28.08.2017 год. на Началник
група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ и незаконосъобразно отнемане на
свидетелството за правоуправление на ищеца, постановено със ЗППАМ №
17-069-002528/28.08.2017 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“, съдът намира исковата молба за процесуално допустима в хипотезата на
чл. 204, ал. 3 от АПК. Съгласно тази норма, когато вредите са причинени
от нищожен или оттеглен административен
акт, незаконосъобразността на акта се
установява от съда, пред който
е предявен искът за обезщетение. От
доказателствата по делото се установява, че цитираните по-горе ЗППАМ са били
оспорени пред Административен съд Бургас, като в хода на съдебните
производства, от страна на ответника са били ангажирани доказателства, че двете
заповеди са оттеглени, поради което образуваните административни дела са били
прекратени. В този смисъл, исковата молба в тези й части е депозирана в
съответствие с изискването на чл. 204, ал. 3 от АПК и като такава се явява процесуално
допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили неимуществени
вреди в следствие на оттеглен административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто оттеглен
административен акт са причинени вредите в
съответствие с чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има
твърдения за причинени вреди на ищеца които са в причинна връзка с
незаконосъобразните административни актове, е налице спор по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административен акт, който спор е подсъден на
административните съдилища.
По изложените
съображения, исковата молба се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, исковата претенция е частично основателна
по следните съображения:
От фактическа
страна по делото се установява, че на 26.08.2017 год. около 03.40 часа в гр.
Бургас на бул. „Димитър Димов“ до бензиностанция „Шел“, ищеца М.Х.Д. е
управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ******, когато е бил спрян за проверка от
служители на Пето РУ към ОДМВР Бургас. В хода на проверката, полицейските
служители са уведомили дежурния екип на сектор „Пътна полиция“, който е
пристигнал на място и е извършил проверка на Д. с техническо средство за
установяване наличието на алкохол или наркотични вещества, за която е съставен
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества с рег. № 251р-26806/26.08.2017 год. Видно от цитирания протокол, при
извършената проверка с техническо средство за установяване наличието на
алкохол, уреда е отчел 0,00 промила. Била е извършена и проверка с техническо
средство – „Дрегер Дръг
тест 5000“ с фабр. № ARAM 0005 за установяване наличието на наркотични или
упойващи вещества, който в 04.19 часа под проба № 267 е отчел положителен
резултат за амфетамин. Във връзка с резултата от
извършеното изследване с техническо средство, против М.Д. е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 219663 от 26.08.2017
год., в който е вписана цитираната фактическа обстановка, която е квалифицирана
от актосъставителя като административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Видно от цитирания АУАН, ищеца е вписал като забележка, че не е съгласен с
теста. На жалбоподателя е бил издаден и връчен Талон за медицинско изследване №
0097096, в който е указано, лицето да се яви в ЦСМП при „УМБАЛ Бургас“ до 05.15
часа. Във връзка с направеното от Д. оспорване на резултатите от теста, същия е
бил придружен от полицейските служители до „УМБАЛ Бургас“ АД, където д-р Димче Миланоски в 05.10 ч. е взел
кръв за анализ, за което е съставен Протокол за медицинско изследване от 26.08.2017
г.
След
извършване на описаното медицинско изследване, ищеца М.Х.Д. е бил отведен в
сградата на Пето РУ към ОДМВР Бургас, където полицай ООР при управлението е
съставил Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-303/26.08.2017 год., с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и описаната фактическа
обстановка е разпоредено задържане за срок от 24 часа на ищеца. Видно от
приложения по делото екземпляр на заповедта, М.Д. е освободен на 26.08.2017
год. в 19.10 часа.
На 28.08.2017
год. с писмо изх. № ДП 3388-699, ст. разследващ полицай при Пето РУ е уведомил
Районна прокуратура гр. Бургас за образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК
досъдебно производство под горния номер за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК.
Отново на
28.08.2017 год., Началника на група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ е
постановил две ЗППАМ, както следва: ЗППАМ № 17-0769-002528/28.08.2019 год., с
която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на Д. е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство (СУ МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, като е вписано отнемането на СУ МПС № ********* и ЗППАМ №
17-0769-002538/ 28.08.2017 год., с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е
постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година, а именно за 7 месеца, считано от 26.08.2017 год., като е вписано
обстоятелството за отнетите СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № А 8813 НА.
Видно от приложените по делото екземпляри на въпросните две ЗППАМ, същите са
връчени лично на ищеца на 25.09.2017 год.
Във връзка с
горното, Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ е депозирал до
Административен съд Бургас становища по адм. дело № 2787/2017 год. и по адм.
дело № 2786/2017 год., в които становища е описал фактическата обстановка, в
т.ч. и постановеното прекратяване (оттегляне) на ЗППАМ № 17-0769-002528/28.08.2017
год. и ЗППАМ № 17-0769-002538/28.08.2017 год. В уверение на така заявеното, към
становищата са приложени заверени копия на оспорените заповеди с вписаните в
тях резолюции за оттегляне. Във връзка с това, в становищата са формулирани
искания за отхвърляне на жалбите като неоснователни, поради отпадане на правния
интерес от оспорване. На проведените на 31.01.2018 год. публични заседания по
адм. дело № 2787/2017 год. и по адм. дело № 2786/2017 год., административния
орган – Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ отново е
формулирал искания за прекратяване на съдебните производства, поради отпадане
на правния интерес от обжалване. Във връзка с така установеното и на основание
чл. 159, т. 3 от АПК – поради оттегляне на административния акт, с Определение
№ 380/19.02.2018 год., състав на Административен съд Бургас е оставил жалбата
на М.Х.Д. против ЗППАМ № 17-0769-002528/28.08.2017 год. на Началник група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ без разлеждане и
е прекратил производството по адм. дело № 2787/2017 год. по описа на съда. По
идентичен начин, с Определение № 379/19.02.2018 год., на основание чл. 159, т.
3 от АПК съда е оставил без разглеждане жалбата на ищеца против ЗППАМ №
17-0769-002538/28.08.2017 год. и е прекратил производството по адм. дело №
2786/2017 год. по описа на съда. Така постановените съдебни актове не са били
оспорени и са влезли в сила.
С предявения
иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно постановени ЗППАМ, издадени на основание ЗДвП. Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП в относимата редакция (ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила
от 26.01.2017 г.), принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по същия закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. От представените по делото доказателства се установява, че
двете ЗППАМ са постановени от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“, надлежно упълномощен за това съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД
МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи. В този смисъл като властнически акт издаден от
административен орган, надлежно упълномощен по реда на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
заповедите за налагане на ПАМ представляват актове на длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно
цитираната вече норма на чл. 204, ал. 3 от АПК,
когато претендираните вреди са причинени от
оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се
установява от съда, пред който
е предявен искът за обезщетение. С оглед
тази правна регламентация, настоящия съдебен състав дължи произнасяне по
законосъобразността на ЗППАМ № 17-0769-002528/28.08.2017 год. и ЗППАМ №
17-0769-002538/28.08.2017 год. – и двете постановени от Началник група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“. Анализът на установената и описана
по-горе фактическа обстановка обосновава извод, че и двете заповеди за
прилагане на ПАМ са незаконосъобразни, като мотивите в подкрепа на този извод
са следните:
1. По
отношение законосъобразността на ЗППАМ №
17-0769-002528/28.08.2017 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор
„Пътна полиция“ следва да се има предвид следното: Видно от приложения екзепляр на заповедта, същата е постановена на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно който, в относимата
редакция (Дв. бр. 54 от 5.07.2017 год.) е регламентирано: за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни
мерки - временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи. По отношение на реда и начина за извършване на
медицинското изследване, нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП препраща към
чл. 174, ал. 4, който указва, че редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта
или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, се определя
с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Към момента
на извършване на проверката – 26.08.2017 год. е била в сила Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства (издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр.
23 от 17.03.2006 г., отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.). В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 е
указано, че когато от водача
е взета некачествена проба или се
оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява
с лабораторно изследване. В настоящия случай безспорно е установено, че водача е
оспорил показанията на техническото средство – обстоятелство вписано от самия
водач в АУАН, поради което е извършено и указаното в цитираните норми лабораторно
изследване. От приложените по делото доказателства – АУАН, талон за
медицинско изследване и Протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество, безспорно се установява, че М.Х.Д. е
оспорил показанията на техническото средство, установило наличието на
наркотично вещество – амфетамин, във връзка с което
оспорване е извършено и медицинското изследване. Както вече се посочи, в самата
разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП изрично е указано, че при наличието
на медицинско изследване по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са
определящи. В случая, административния орган е обосновал наличие на
предпоставките на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ
въз основа на резултатите от извършеното изследване с техническо средство, като
изцяло е игнорирал факта за направеното от проверяваното лице оспорване на
резултата и извършеното въз основа на това оспорване медицинско изследване,
както и обстоятелството, че към момента на постановяване на ЗППАМ не са били
ясни резултатите от медицинското изследване. В този смисъл, ПАМ е постановена в
противоречие с приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като обстоятелстното, че водача управлява МПС под въздействието
на наркотични вещества или техни аналози не е установено безпротиворечиво по
предвидения в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. ред. Предвид
това, настоящия съдебен състав приема, че ЗППАМ № 17-0769-002528/28.08.2017
год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ се явява
незаконосъобразна.
2. По
отношение законосъобразността на ЗППАМ № 17-0769-002538/28.08.2017 год. на Началник
група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ следва да се има предвид
следното: От текста на тази заповед се установява, че спрямо ищеца е наложена
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а
именно за 7 месеца, като ПАМ е с правно основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В
посочената като правно основание норма в относимата
към датата на проверката редакция (бр. 54 от 2017 г. от
5.07.2017 г.) е указано,
че за осигуряване
на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни
мерки - прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление
и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство
за управление – за срок от 6 месеца до една година. Настоящият казус, разгледан
в светлината на така цитираната правна норма обосновава извод, че за да са
налице материалноправните предоставки за
постановяване на тази ПАМ следва по безспорен начин на бъде установено, че
лицето управлява собствения си автомобил, след като е употребил наркотични
вещества или техните аналози. В случая, по изложените в т. 1 мотиви безспорно
се установява, че относимия към законосъобразността
на тази ПАМ факт – употребата на наркотични вещества или техните аналози не е
установен по предвидения ред, регламентиран в ЗДвП и издадената за това
специална Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Предвид това, в случая не са били налице
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по реда и при условията на
чл. 171, т. 2 „а“ от ЗДвП, поради което ЗППАМ № 17-0769-002538/28.08.2017 год.
на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ се явява
незаконосъобразна.
Предвид
горното и в съответствие с изложените по-горе мативи,
съда приема, че ЗППАМ № 17-0769-002528/28.08.2017 год. и ЗППАМ №
17-0769-002538/28.08.2017 год. – и двете постановени от Началник група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ са незаконосъобразни, постановени в
нарушение на приложимите материалноправни норми. С оглед така формирания правен
извод, съдът приема, че е налице първата
предпоставка за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР Бургас по
предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - издадени незаконосъобразени актове от длъжностно лице на държавата
при изпълнение на административната дейност.
По отношение
доказване на втората комулативно изискуема
предпоставка – настъпването на неимуществени вреди, в хода на съдебното дирене
по искане на процесуалния представител на ищеца беше разпитан в качеството на
свидетел Стоян Николаев Иванов. От показанията на същия става ясно, че с ищеца
са се познавали и са били в близки приятелски отношения. Свидетелят Иванов не е
присъствал на инцидента, но му е било известно за случая, при който ищеца е бил
лишен от правоуправление и е била прекратена регистрацията на собствения му
автомобил. В показанията си, свидетеля е заявил, че поради отнемането на шофьорска
книжка, на М.Д. се е наложило да прекрати работа (по данни на свидетеля, по
това време Д. е работил като дистрибутор към фирма „Бургас хляб“ и от това е
зависела работата му), като близо половин година е бил без работа. Отново по
данни на свидетеля, от горните факти, ищеца се е чувствал зле, било му е трудно
и се е затворил в себе си. В уверение за заявените от свидетеля твърдения, в
хода на съдебното дирене е представена и Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № 00000129/22.09.2017 год., изготвена и подписана от
управителите на „Милена – МК“ ООД, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с М.Х.Д. с място на работа – шофьори и
длъжност – продавач, разносна търговия.
Въз основа на
така събраните доказателства, съдът приема за доказано наличието и на другата
кумулативно изискуема предпоставка на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда за ищеца - пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните административни актове, по следните съображения: Самият
факт на противоправно лишаване от правоуправление на
МПС, както и незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на собствения на
ищеца автомобил, предполага настъпването на емоционален стрес и психически
страдания, като извършените вследствие на незаконосъобразно приложените
принудителни административни мерки фактически и правни действия – отнемане на
свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на МПС, както и
сваляне на регистрационните табели на автомобила, неминуемо водят до определен дискомфорт, неудобство и притеснение и съответно до претърпени
неимуществени вреди. Допълнителен аргумент в подкрепа на заявените
неимуществени вреди са и показанията на разпитания свидетел, както и цитираното
писмено доказателство, относно наложилото се напускане на работа, поради
незаконосъобразното лишаване на ищеца от правоуправление на МПС.
Във връзка с
горното, по отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая са
налице незаконосъобразни административни актове, претърпени от ищеца неимуществени
вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните
административни актове и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. В този
смисъл, предявената искова претенция съда намира за доказана по основание.
Относно
размера на претендираното обезщетение, следва да се
има предвид следното: съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е регламентирано
общото правило, съгласно което, при репариране на такъв вид вреди размерът на
обезщетението се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Конкретния размер на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, съпоставени
с икономическия стандарт в страната към
момента на увреждането, така, че обезщетението да не се превръща в средство за
неправомерно обогатяване. В настоящия случай, ищеца претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за незаконното прекратяване
на регистрацията на автомобила му и в размер на 1 000 лв. за незаконното
отнемане на свидетелството за правоуправление и лишаване от възможността за
управление на МПС за срок от четири месеца и половина. Съдът намира така
определените размери на претендираното обезщетение за
завишени. С оглед конкретните данни и в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди по
отношение на незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на собственото
на Д. МПС в размер на 100 лв. По отношение размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразното лишаване от
правоуправление на МПС, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
предвид наличните доказателства, че ищеца е останал без работа в следствие на
тази мярка, съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените
неимуществени вреди в размер на 400 лв.
В
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е указано, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат,
съразмерно уважената част от иска.