№ 112
гр. Раднево, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100106 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.
98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу И. К. Ж.. Ищецът твърди, че в качеството си
на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и
нормативните актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно
общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява
ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за
обект на потребление с ИТН 2241138, находящ се в с. ********, при открит
на ответника клиентски номер **********. Твърди, че в изпълнение на
задълженията си е предоставил на ответника услуги в посочения обект за
периода от 04.03.2022 г. до 03.07.2022 г. на обща стойност 348,92 лв. Твърди,
че върху претендираната сума от 348,92 лв. ответникът дължи обезщетение за
забава в размер на 19,31 лв. за периода на забава от 21.04.2022 г. до
21.11.2022 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 718/2022 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил
открит на известните адреси при процедурата по връчване на книжата по
1
заповедното производство, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
следвало да предяви установителен иск за вземането си. Поради това иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по
заповедта за изпълнение. Заявява претенция за разноски за исковото и
заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. К. Ж., чрез
особения представител адв. М., в който взема становище за допустимост на
иска, но поддържа неговата неоснователност. Твърди, че не са налице данни
за наличие на договорни отношения между страните, а представените
заявление и декларация за ползване на услуги не са договор. Твърди, че
нямало обяснение защо при неплащане на употребената ел.енергия не било
спряно електрозахранването. Оспорва представената декларация-заявление и
нотариален акт да са относими към имот на ответника. Твърди, че за периода
от юни-юли 2022 г. имало отчетена ел.енергия на стойност 1,81 лв., колкото
било разходвано от електромера, поради което иска представяне на справка за
задълженията за цялата 2022 г. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 718/2022 г. по описа на РС-Раднево е видно,
че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от ищеца на
22.11.2022 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 374 от 23.11.2022 г. за сумата от 348,92 лв. главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
04.03.2022 г. до 03.07.2022 г. в обект на потребление, находящ се в с.
********, ИТН 2241138, клиентски номер **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.11.2022 г. до пълното й погасяване, и
сумата от 19,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 21.04.2022 г. до 21.11.2022 г. С предявените искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК се претендират същите суми от длъжника по заповедното
производство. Същевременно е видно, че ищецът е предявил иска в 1-
месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това установителният иск е
допустим и следва да се разгледа по същество.
2
По делото е приета като писмено доказателство заявление-декларация от
09.03.2018 г. /л.9/ от името на ответника И. К. Ж., с която е заявил смяна на
титуляра на партидата по документи. В същото е посочено нов клиентски
номер **********, стар клиентски номер **********, касаещ имот в с.
********, ПК8953, ИТН 2241138, къща. На същата дата 09.03.2018 г.
ответникът е подписал и декларация за достъп до мрежата по клиентски
номер **********. Приет е като писмено доказателство нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот рег. № 6574, Акт 43, том 7, дело №
958/19.10.2017 г. на нотариус Янка Попова, с район на действие РС-Нова
Загора /л.13-16/, от който е видно, че ответникът И. К. Ж. е закупил от
К.М.Д., Т.Д.Т., Н.Д.Т., С.М.К. и Г.Б.К., недвижим имот в село ********,
община Нова Загора, представляващ УПИ V-383, с площ от 3280 кв.м.,
отреден за жилищни нужди в квартал 54, ведно с жилище с площ от 162 кв.м.
и селскостопански обект от 64 кв.м. Сделката е вписана в Служба по
вписванията-Нова Загора с № 2995/19.10.2017 г. Тези доказателства не са
оспорени, а по същество възраженията на ответника, че не са релевантни към
спора са неоснователни. От тези документи е видно, че собствеността върху
имота, който е снабден с електроенергия от ищеца, е придобита от ответника
на 19.10.2017 г., а същият е заявил при ищеца промяна в партидата на
09.03.2018 г., което е почти 4 години преди процесния период на доставка на
ел.енергия.
С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че с подадената
декларация за смяна на партидата и за достъп до мрежата ответникът е
сключил с ищеца договор за доставка на ел.енергия до процесния недвижим
имот. Поради това се установява наличие на облигационни отношения между
страните по отношение на доставката на ел.енергия за процесния имот от
страна на ищцовото дружество.
За периода от 04.03.2022 г. до 03.07.2022 г. ищцовото дружество е издало
4 броя фактури за доставки на ел.енергия в процесния имот в с. ********,
както следва:
1. фактура № ********** от 09.04.2022 г. за доставка в периода от
04.03.2022 г. до 03.04.2022 г. на стойност 213,48 лв. с ДДС, с падеж
20.04.2022 г.
2. фактура № ********** от 09.05.2022 г. за доставка в периода от
3
04.04.2022 г. до 03.05.2022 г. на стойност 100,15 лв. с ДДС, с падеж
20.05.2022 г.
3. фактура № ********** от 09.06.2022 г. за доставка в периода от
04.05.2022 г. до 03.06.2022 г. на стойност 33,12 лв. с ДДС, с падеж
20.06.2022 г.
4. фактура № ********** от 09.07.2022 г. за доставка в периода от
04.06.2022 г. до 03.07.2022 г. на стойност 2,17 лв. с ДДС, с падеж
20.07.2022 г.
Въпросните фактури доказват доставката на ел.енергия в процесния
период, тъй като не са оспорени от ответника в хода на процеса, издадени са
след отчитане на електромера в имота, не са оспорени от ответника и пред
ищцовото дружество по реда на общите условия за доставка. Въпреки това
обстоятелство съдът намери за нужно допускането на СТЕ за установяване на
доставката. От приетото заключение на СТЕ е видно, че за процесния период
е доставена ел.енергия, отчетена е и е фактурирана правилно, както и
мрежови услуги. Отчитането на електромера е ставало чрез оптична глава и
чрез запис от клавиатура, а отчетените количества отговарят на
фактурираните количества. От СТЕ е видно, че двата използвани електромера
в процесния период са минали нужната проверка по ЗИ и имат необходимите
стикери за това, пломби и знаци. Видно е също, че първият електромер е
свален и изпратен за проверка на 02.05.2022 г., минал е проверката и е
удължен срока му на ползване до май 2026 г., като на негово място е бил
поставен друг електромер, който е бил с валидност до 12.2025 г. Независимо,
че първият електромер е бил бракуван по-късно през 2022 г., това се е
наложило от обстоятелството, че навсякъде се монтират електромери с
дистанционно отчитане, а този процесен електромер е бил от старите видове,
които почти не се използват вече /така вещото лице посочи в съдебно
заседание/. От отговора на последния въпрос на СТЕ е видно, че процесните
електромери, отчели количеството ел.енергия, са били монтирани в имота на
ответника в с. ******** с ИТН 2241138.
По делото е приета и СИЕ, според която процесните 4 фактури са
осчетоводени правилно, в срок, търговските книги се водят редовно по
електронен път и с двустранно записване. Същите са съставени съгласно
изискванията на ЗДДС и са включени в дневниците за продажби. Правилно са
4
остойностени дължимите суми съобразно отчетените количества от
електромерите, съобразно одобрените цени от ДКЕВР и съгласно ЗЕ.
Поради горните обстоятелства съдът намира, че в процесния период от
04.03.2022 г. до 03.07.2022 г. ищцовото дружество е доставило на ответника
ел.енергия в размер на фактурираната стойност, която е общо в размер на
348,92 лв. с ДДС. Това налага краен извод за основателност на
установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за претендираната
главница.
По отношение на обезщетението за забава съдът намира, че същото е
основателно в претендирания размер, което се потвърждава от отговора на
въпрос 3 от заключението на СИЕ, като мораторното обезщетение е в размер
на 19,31 лв. за периода общо от 21.04.2022 г. /падеж на първата фактура/ до
21.11.2022 г., денят преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Затова и установителният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за
мораторното обезщетение се явява основателен и ще се уважи също в цялост.
По разноските:
Поради уважаването на исковете на ищеца, същият има право на
разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. за заповедното производство и 75 лв.
държавна такса за исковото производство, които следва да му се присъдят. С
оглед изключително ниската правна и фактическа сложност на делото следва
на ищцовото дружество да се присъди и в минимален размер юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
в размер на 150 лв. за исковото производство съгласно чл. 25, ал. 1 от същата
наредба. Следва да се присъдят като разноски и платеното възнаграждение за
особен представител на ответника в размер на 400 лв., както и 700 лв. платени
възнаграждения на вещите лица по СТЕ и СИЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. К. Ж., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Раднево, ********, дължи на „ЕВН България
5
Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 348,92 лв. (триста четиридесет и осем лева и 92 ст.)
-главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 04.03.2022 г. до 03.07.2022 г. в обект на потребление, находящ се в
с. ********, община Нова Загора, ИТН: 2241138, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.11.2022 г. до пълното й погасяване, и сумата
от 19,31 лв. (деветнадесет лева и 31 ст.) , представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 21.04.2022 г. до 21.11.2022 г., за които
вземания е издадена заповед № 374 от 23.11.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 718/2022 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА И. К. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Раднево,
********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 1400 лв.
(хиляда и четиристотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски
в заповедното и исковото производство за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6