МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 190/2017г. по описа на Районен
съд гр.Монтана – І ви– н.с.
Районна прокуратура – гр. Монтана е внесла в съда обвинителен
акт против С.Г.С. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx
за това, че за времето от 02.05.2016г. до 02.01.2017г. включително, в гр. Монтана,
Област Монтана, след като бил осъден с влязло в сила съдебно решение от
02.05.2015г. по гражданско дело № 70 011/2015г. по описа на Районен съд - гр. Монтана
да издържа свои низходящи - син Асен С.С., роден на 22.08.205г. и син К. С.С.,
роден на xxxг. съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно - общо 8 месечни вноски по 150.00 лева едната за
детето Асен С.С. и 8 месечни вноски по 110.00 лева едната за детето К. С.С. или
общо дължимата издръжка за двете деца в размер на сумата от 2 080.00 лева –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия производството пред
първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК и в частното с
приложение на процедурата по чл.371 т.2 от НПК, като е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства по тези факти.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Намира същото за доказано по категоричен и несъмнен начин. Тъй като подсъдимия
се признава за виновен и не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, предлага на съда наказанието, което следва да му бъде наложено,
да бъде лишаване от свобода в размер на пет месеца, чието ефективно изтърпяване
да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
В хода на съдебното производство е конституиран в
процесуалното качество на частен обвинител С.А.П. - бивша съпруга на подсъдимия,
майка и законен представител на двете деца. В пледоарията си се присъединява
към становището на прокурора.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на
наказание пробация при кумулативното налагане на първите две пробационни мерки
за срок от по шест месеца.
Подсъдимият С.С., в своя лична защита, изразява
съжаление за стореното и моли съда да му наложи наказание пробация.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Г.С. е роден на xxxгxxx, българин,
български гражданин, разведен, с начално образование, работещ, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Частният обвинител С.П. и подсъдимият С.С. сключили граждански
брак на 21.07.2004г. През време на брака им се родили две деца - Асен С.С.,
роден на xxxг. и К. С.С., роден на xxxг. През време на брака отношенията между им
се влошили, в резултат на което с Решение на Районен съд - гр. Монтана,
постановено по гр.д.№ 70 011/2015г., влязло в законна сила на 02.05.2015г. същият
бил прекратен. Съгласно постановеното решение, родителските права и на двете
деца били предоставени на тяхната майка и законен представител С.П., а подсъдимият
С.С. била осъден да заплаща месечна издръжка на детето Асен С.С. в размер на по
200,00 лева за периода от 01.11.2014г. до 09.01.2015г. и по 150.00 лева,
считано от 09.01.2015г. и на детето К. С.С. - по 150.00 лева за периода от
01.11.2014г. до 09.01.2015г. и по 110.00 лева, считано от 09.01.2015г. Родителските
права били предоставени на майката, на която следвало да се предоставят
дължимите суми по издръжката. Въз основа на съдебното решение свидетелката С.П.
се снабдила и с изпълнителен лист.
Поради неизпълнение на задълженията си частинят
обвинител С.П. депозирала тъжба срещу длъжника С.С. до Районна прокуратура -
гр.Монтана. По случая била извършена проверка и впоследствие образувано
досъдебно производство с постановление от 31.08.2016г. под № 750/2016г. по
описа на прокуратурата.
В хода на разследването била разпитана в качеството на
свидетел майката на двете деца С.П.. В своите показания твърди, че подсъдимият
е бил осъден да заплаща посочените в обвинителния акт суми и поради липсата на
доброволно изпълнение е иницирала образуването на изпълнително дело и е
депозирала тъжба до прокуратурата. Също така по досъдебното производство е била
назначена съдебно - икономическа експертиза, според която остатъка от дължимата
издържка на подсъдимия възлиза на 2 095, 19 лева. По делото било приложено
платежно нареждане, по което била приведена част от сумата в размер на 15,00
лева. С Постановление от 20.01.2017г.
било повдигнато обвинение срещу С.Г.С. в извършване на престъпление по чл.183,
ал.1 от НК. При разпита си в качеството му на обвиняем деецът се е признал за
виновен и се е възползвал от правото да не дава обяснения.
Горната фактическа обстановка се установява по
категоричен и несъмнен начин от направеното от подсъдимия признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. В съдебно
заседание подсъдимият и частния обвинител признават, че в хода на образувания
наказателен процес подсъдимият е внесъл допълнителни 400 лева по дължимата
издръжка.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелката, тъй като същите са конкретни, ясни и
последователни и изясняват в най – пълна степен всички факти и обстоятелства по
делото. Освен това депозираните им гласни доказателствени средства се подкрепят
в пълнота и от писмените такива по досъдебното производство.
Събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, с категоричност установяват описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост,
поради което и съдът изцяло основава на същата своите фактически и правни
изводи.
Първоинстанционното производство е протекло по
предвидения в чл.372, ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК алтернативен процесуален
ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е признал изцяло фактите по
повдигнатото обвинение, така като тези факти са очертани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни
доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното
от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното производство
доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в
избраната от нея форма.
При така признатите от подсъдимия факти, които съдът е
намерил за подкрепени от събрания по делото доказателствения материал, същият е
разполагал с единствената възможност да приеме именно тази фактическа
обстановка, която е била отразена и описана в обвинителния акт. Подсъдимият е
изразил изричното си съгласие съдебното производство да бъде проведено по реда
на чл.371 т.2 НПК.
Предвид характера на проведеното производство по реда
на чл.371 т.2 от НПК, съдът с нарочно определение е обявил, че с оглед факта,
че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, то при постановяване на присъдата ще се
ползва от самопризнанието, без да се събират доказателства относно фактическите
положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така възприета фактическа обстановка и с оглед
направения анализ на доказателствата съдът намира, че с деянието си С.Г.С. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна
страна изпълнителното деяние се изразява в осъждане на едно лице да заплаща
издръжка на свои низходящи и противоправно бездействие, вследствие на което
макар и престъплението да е формално по своя вид, са настъпили вредни
последици, изразяващи се в наполучаване на съдебно призната издръжка от децата
на подсъдимия.
По делото не бяха ангажирани доказателства за наличие
на обективна невъзможност от страна на дееца да не може да заплаща дължимите суми.
Освен това от данните по делото се доказва, че той е трудово
ангажиран и е и издължил част от издръжката, поради което и с оглед изминалия
дълъг период от време следва да се приеме, че натрупаната сума, която се дължи
като остатък, е вследствие на противоправно бездействие, а не на обективна невъзможност.
От субективна страна изпълнителното деяние се счита за
извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден да
заплаща издръжка и на двете си деца, имал е финансовата възможност да я заплаща
и въпреки това не го е правил.
Съдът взе предвид обстоятелството, че до приключване
на съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимият е заплатил част от дължимата
сума по издръжката на двете деца в размер на 400 лева, поради което и следва да
бъде признат за виновен за сумата от 1 680 лева, като за остатъка от общата
дължима сума в размер на 2 080 лева следва да бъде оправдан.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази от една страна наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54, ал.1 от НК, а от друга предвиденото в
разпоредбата на чл.373, ал.2 вр. с чл.58а, ал.1 от НК намаляване на определеното наказание с една трета.
Преценявайки горните обстоятелства съдът отчете от
една страна отегчаващите отговорността обстоятелства: високата спетен на обществена
опасност на деянието - високия размер на незаплащаната издръжка и на две деца, изминалият
период от време и предходните осъждания на дееца, а като смекчаващи -
признанието на вината и в двете фази на наказателното производство, липсата на
лоши характеристични данни, доброто му процесуално поведение в хода на цялото
наказателно производство и направения опит да заплаща част от дължимите вноски
по издръжката.
По отношение на вида и размера на наказанието
санкционната част на правната норма по чл.183, ал.1 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или с пробация.
Съобразявайки алтернативните
санкции на правната норма съдът намира, че следва да определи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 от НК като наложи по - лекото
измежду двете алтернативни наказания, а именно пробация, при кумулативното
налагане на първите две задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и
т.2 от НК - ,,задължителна регистрация по настоящ адрес" и ,,задължителни
периодични срещи с пробационен служител".
Съдът намира, че предложеното от прокурора наказание лишаване
от свобода би било явно несправедливо. Действително от справката за съдимост на
подсъдимия се доказва, че той е осъждан за извършени престъпление от общ
характер по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК, по които са му били налагани наказания
пробация. Независимо от това обаче извършените престъпления засягат друг вид
обществени отношения, поради което и не би следвало да бъде определено по -
тежко по вид наказание.
Определеното наказание пробация не би могло да бъде
редуцирането по чл.55, ал.1 т.2 б.
,,б" от НК на глоба, тъй като в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най - лекото предвидено
в закона наказание не се явява несъразмерно тежко.
Независимо от
това обстоятелство, размерът на алтернативно наложеното от съда наказание пробация
следва да бъде определен към максимална продължителност по чл.42а, ал.3 т.1 от НК, а именно три години, тъй като досегашните наказания пробация, които
подсъдимият е получил в размер на съответно шест месеца и една година, очевидно
не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект.
При законоустановеното задължение на съда за
намаляване на определеното наказание с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК
при разглеждане на делото по съкратената процедура по чл.371 т.2 от НПК окончателното
наказание пробация в размер на две години, при периодичност на срещите по
първата пробационна мярка ,,задължителна регистрация по настоящ адрес",
изразяваща се периодични срещи с пробационен служител или упълномощено от него
длъжностно лице три пъти седмично, се явява справедливо и в най – пълна степен
би постигнало целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК. При постановяване на
присъдата си съдът не намери за удачно да налага друга измежду останалите
възможни пробационни мярки, тъй като такова допълнително санкциониране би
затруднило подсъдимия да погасява остатъка от задълженията си по
издръжката.
При този изход на делото подсъдимият С.С. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР - гр.Монтана направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 70.00 лева, изразяващи се във
възнаграждение на вещо лице по наначената съдебно икономическа експертиза,
както и сумата от 5.00 лева по сметка на съда за служебно издаване на
изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: