Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 26.02.2021 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА
При секретаря Цветомира Баева като разгледа докладваното
от председателя гр.д. № 579 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази:
Производство с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 415,ал.1 от ГПК
Постъпила е искова молба с
вх.№5927/11.07.20 г. от М.И.К., против Н.П.Н., с посочено правно основание: чл.
422 ГПК и цена на иска 60410,36 евро (равностойно на 118 152,29 лв.) Посочва,
че въз основа на подаденото от М.И.К. заявление по чл. 417 ГПК на 15.07.2019 г.
е издадена заповед № 2587 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 3206 от 17.07.2019 г., съгласно
които длъжниците Н.П.Н. и „М.Е." ООД са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора М.И.К. следните суми: 45000 евро главница; 12 585.36 евро съгласно т.
3 от споразумението и 8075 евро, представляващи обезщетение за забава върху
главницата, за посочените в заповедта периоди. Твърди, че със заповедта съдът е
присъдил и законната лихва върху неплатената главница от 45000 евро, както и
сумата 2568,41 лв. разноски. Твърди, че паричните задължения са произтичали от
акт по чл. 417, т. 3 ГПК - Споразумение към договор за временна финансова помощ
с нотариална заверка на подписите per. №
2738/24.10.2017 г. на И.И., нотариус с район на действие PC-Плевен, per. № 007 и per. № 9908/26.10.2017 г. на С.Г., помощник нотариус при В.Г.,
нотариус с район на действие Р-София, per. № 340 с
нотариална заверка на подписите, подписано от ответника Н.П.Н., А.Ц.Ц., като
управител на „М.Е."ООД и М.И.К. като кредитор.Изтъква, че само ответникът Н.П.Н.
е подал възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК, с което е оспорил
задължението, произтичащо от горепосоченото споразумение с нотариална заверка
на подписите, представляващо документ по чл. 417, т. 3 ГПК и с разпореждане №
2516 от 02.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 4634/2019 г. на ПлРС, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, като това разпореждане е
връчено на 11.05.2020 г.Посочва, че с договор за временна финансова помощ,
сключен на 28.11.2011 г. М.И.К. като заемодател е предоставил заем в размер на
50 000 евро на заемополучателите по договора - А.Ц.Ц. и „М.Е." ООД. Сочи,
че във връзка с изпълнението и неизпълнението на този договор, на 17.10.2017
г. М.И.К., управителя на дружеството „М.Е."ООД
и ответника Н.П.Н., в ролята му на съдлъжник, са сключили Споразумение към
договор за временна финансова помощ с нотариална заверка на подписите per. № 2738/24.10.2017 г. на И.И., нотариус с район на
действие PC-Плевен, per. № 007 и per. № 9908/26.10.2017 г. на С.Г.,
помощник нотариус при В.Г., нотариус с район на действие Р-София, per. № 340 с нотариална заверка на подписите. Твърди, че по
силата на договорените в това споразумение клаузи, страните, в това число и
ответникът Н., са признали, че непогасеният остатък от главницата по договора
за временна финансова помощ е в размер на 45 000 евро и е дължим (съгласно т.
1).Обсъжда клаузите на споразумениетои изтъква, че длъжниците не са изпълнили в
договорените срокове и след това, на 11.07.2019 г. кредиторът М.И.К. е поискал
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 3 ГПК и изпълнителен лист, както и допускане на
незабавно изпълнение.Моли съда да установи със силата на присъдено нещо по
отношение на страните съществуването и изискуемостта на вземенията на М.И.К., срещу
Н.П.Н., по заповед № 2587 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 3206 от 17.07.2019 г., съгласно
които ответникът е осъден да заплати солидарно с „М.Е."ООД, гр. Плевен,
ЕИК: ******** следните суми: 45000 евро главница; 12 585.36 евро съгласно т. 3
от споразумението и 8075 евро, представляващи обезщетение за забава върху
главницата, за посочените периоди, както и сумата 2568,41 лв. разноски, като моли
да бъде осъден ответника да заплати и всички направени по настоящото дело
разноски, включително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 130 от ГПК не
е представен отговор от ответника.
Ищецът ,редовно призован в съдено
заседание не се явява лично, а се представлява от адв. Д.. Заявява, че поддържа
исковата молба, като изтъква, че вземането произтича от нотариално заверено
споразумение ,в което има признаване на задължението и поемане на задължение за
парично плащане от ответника. Моли предявения иск да бъде уважен като
основателен и доказан.
Ответникът,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
От представените писмени доказателства- Заповед № 2587 от 15.07.2019 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№ 4634/2019 г. на ПлРС; Споразумение към договор за временна финансова
помощ от 17.10.2017 г., с нотариална заверка на подписите peг. №2738/24.10.2017
г. на И.И., нотариус с район на действие PC-Плевен, peг. №007 и peг. №
9908/26.10.2017 г. на Св. Г., помощник нотариус при В.Г., нотариус с район на
действие Р-София, peг. № 340; разпореждане № 2516 от 02.03.2020 г. по ч.гр.д.№
4634/2019 г. на ПлРС; становището на представителя на ищеца, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Съдът счита, че между страните са налице
доказателства за подписано споразумение към договор за временна финансова помощ
от 17.10.2017 г. между М.И.К., А.Ц.Ц. лично и като представител на„М.Е.“ООД-Плевен-заемополучател
и Н.П.Н. –съдлъжник. Страните са се споразумели, че главница по договор за заем/договор
за временна финансова помощ/ в размер на
45 000 евро не е погасена и остава
дължима. Постигнато е съгласие при участие на М.К.,Н.Н. и А.Ц./в лично качество
и като представител на „М.Е.“ООД-Плевен/,че А.Ц. е освободен като страна по
договора за заем и на негово място като съдлъжник встъпва Н.П. Наденов при
условията на чл. 101-102 от ЗЗД за погасяване на задълженията по договора за
заем, вкл. лихви и разноски. Уговорено е между страните, че се дължи обезщетение
за неизпълнение в срок на паричното задължение, което неизпълнение е в размер
на законната лихва за срока на неизпълнение е в и равно на сума в размер на 12 585,3 евро за периода от 01.01.2015 г. до 01.10.2017 г.
като тази сума се дължи заедно с главницата по т.1 от споразумението.В т.5 от споразумението е уговорена лихва за забава
в размер на законната лихва върху непогасения остатък от главницата45000 евро
,считано от 01.10.2017 г. до окончателно изплащане на паричното задължение. В
клаузата на т.5 от споразумението страните са постигнали съгласие относно реда
на удовлетворяване на паричните задължения-обезщетението по т.3,обезщетението
за забава, изчислено по т.5,разноски, ако има направени и главница. Срокът за
връщане на дължимите суми съобразно т.4 от споразумението е посочен до
31.12.2017г. вкл.На 24.10.2017 г. е положена нотариална заверка за подписа на А.Ц..и
Н. Н. №2738/24.01.2017 г., а на 26.10.2017 г. и на подписа на М.К..
Подадено е заявление № 19822/11.07.2019 г.по чл.417,
т.3 от ГПК пред РС-Плевен от М.И.К. против Н.П.Н.,*** за присъждане на сумата
57585.36 лева-дължима по споразумение към договор за временна финансова помощ
от 17.10.2017 г.Плевенски районен съд е издал заповед №2587/15.07.2019 г. по
ч.гр.д.№4634/19 г. и изпълнителен лист № 3206 от 17.07.2019 г., по които
длъжниците Н.П.Н. и „М.Е." ООД са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора М.И.К. следните суми: 45000 евро главница; 12 585.36 евро съгласно т.
3 от споразумението за периода от 1.01.2015 г. до 1.10.2017 г. и 8075 евро,
представляващи обезщетение за забава върху главницата, за посочените в
заповедта периоди,ведно със законната
лихва върху неплатената главница от 45000 евро, както и сумата 2568,41 лв.
разноски. Към заявлението е представено в оригинал споразумение към договор за
временна финансова помощ с нотариална заверка на подписите per. № 2738/24.10.2017 г. на И.И., нотариус с район на
действие PC-Плевен, per. № 007 и per. № 9908/26.10.2017 г. на С.Г.,
помощник нотариус при В.Г., нотариус с район на действие Р-София, per. № 340 с нотариална заверка на подписите, подписано от
ответника Н.П.Н., А.Ц.Ц., като управител на „М.Е."ООД и М.И.К. като
кредитор.
Н.П.Н. е подал възражение с
искане за спиране на заповед №2587/15.07.2019 г. , с посочена дата на изготвяне
09.08.2019 г. срещу заповедта по чл. 417 ГПК, с което е оспорил задължението, като е посочил не дължи плащане поради
нищожност на споразумението от 17.10.2017 г.-липса на предмет на основание чл.
26,пр.1 от ЗЗД и погасяване по давност по чл. 110 от ЗЗД. Постановено е разпореждане № 2516 от 02.03.2020 г. по
ч.гр.д.№ 4634/2019 г. на ПлРС,с което заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви установителен иск в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса. Съдебният акт е връчен на заявителя на 11.05.2020 г. М. К. е представил искова молба
№5927/11.06.2020 г., по която се установява, че е спазен законоустановения срок
по чл. 415,ал.1 от ГПК.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с три обективно съединени положителни
установителни искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 102,ал.1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за съществуване на вземането на ищеца М.И.К. срещу Н.П.Н. по
споразумение към договор за временна финансова помощ от 17.10.2017 г., по което
е издадена на заповед за изпълнение № 2587/15.07.2019 г. за парично задължение
въз основа на документ по чл. 417,т.3 ГПК и изпълнителен лист № 3206 от
17.07.2019 г. Ответникът е осъден да заплати солидарно с „М.Е."ООД, гр.
Плевен, ЕИК: ******** следните суми: 45000 евро главница; 12 585.36 евро
съгласно т. 3 от споразумението за периода от 1.01.2015 г. до 1.10.2017 г. и
8075 евро, представляващи обезщетение за забава върху главницата, за периода от
01.10.2017 г. до 11.07.2019 г. и сумата
2568,41 лв. разноски в заповедното производство.
Съдът приема,че предявените искове са допустими,
тъй като съществува правен интерес за предявяването им като положителни
установителни искове по чл. 422 от ГПК, предвид развитото между страните
производство по заявление на М.И.К. по реда на чл.417 от ГПК по гр.д.ч.х. №4634/2019
г. на ПлРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника на основание чл.417, т.З от ГПК – споразумение към договор за финансова помощ от 17.10.2017 година . Споразумението
към договор за финансова помощ от
17.10.2017 г. е договор за заместване в дълг по смисъла на чл. 102,ал.1 от ЗЗД.
То е подписано , както от заемодателя , така и от заемополучателя и
заместващото в дълг трето лице-Н.Н. и има нотариална заверка на подписите.Следователно
Н.Н. е частен правоприемник на длъжника в
облигационната връзка по договора за временна финансова помощ от 28.11.2011 г.
за сумата 50000 евро.
Съдът счита,че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени. Основанието на исковите претенции, произтича от споразумение
към договор за финансова помощ от 17.10.2017 г., което по същество представлява
договор за заместване в дълг по чл. 102,ал.1 от ЗЗД. Договорът за заместване в
дълг е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите . Предметът на
този вид облигационна връзка е освобождаването на длъжника от дълга и поемането
му единствено от третото лице. Във всички хипотези на сключването на договора
за заместване в дълг кредитора следва да бъде известен и да е съгласен с
разпореждането с имущественото му право. Предвид съдържанието на представеното
споразумение от 17.10.2017 г. съдът констатира, че ищецът като заявител не е
представил доказателства относно облигационното отношение по договора за
финансова помощ от 28.11.2011 г. Още повече, че ищецът се позовава на цитирания
договор от 28.11.2011 г., както в исковата молба, така и заявлението, а Н.Н. е
направил възражение от 09.08.2019 г. в което изрично е заявил нищожност на
споразумението от 17.10.2017 г. поради липса на предмет по чл. 26,ал.1 от ЗЗД и
погасителна давност за вземането по чл. 110 от ГПК.Процесуалното действие на
ответника, въпреки,че е извършено в заповедното производство, по същество
въвежда защитната му теза и следва да бъде обсъдено като последица от подаване
на отговор по чл. 131 от ГПК-т.11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Настоящата инстанция е дала указания с
определение №260234/02.12.2020 г. по делото в проекто-доклада, че ищецът следва
да докаже валидно, ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника за процесната
сума. Проекто-докладът по цитираното определение №260234/02.12.2020 г. е бил
връчен на М.К. на 13.01.2021 г.,а в съдебно
заседание на 27.01.2021 г. ищецът е заявил, че приема проекто- доклада и няма
да сочи други доказателства. В съдебно заседание на 27.01.2021 г. ищецът е
посочил ,че първоначалното задължение е новирано, като е определен нов срок за плащане през
2014 г., но в тази насока също не са представени писмени доказателства. При
направените правопогасяващи възражения на ответника- за нищожност на
споразумението поради липса на предмет и изтекла погасителна давност и предвид обективното
съединяване на три облигационни иска в размер на сумата 45000 евро –главница и
две акцесорни претенции за сумите 12585.36 евро и 8075 евро/от които първата с
начална дата определена от твърдяно новиране на дълга/, представянето на
договора за временна финансова помощ и продължаването на срока за изплащане на
дълга през 2014 година обуславят основателността на исковите претенции. След
като М.К. не е доказал при условията на пълно и главно доказване по чл. 154
,ал.1 от ГПК съществуването на договора за временна финансова помощ/договор за
заем/ от 28.11.2011 г. и продължаването на срока за погасяване на вземането
исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Ловешки окръжен съд
намира,че положителните установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 102,ал.1 от ЗЗД предявени от М.И.К. против Н.П.Н.,*** за
присъждане на сумата 57585.36 евро-дължима по споразумение към договор за
временна финансова помощ от 17.10.2017 г., от които 45000 евро главница; 12
585.36 евро съгласно т. 3 от споразумението за периода от 1.01.2015 г. до
1.10.2017 г. и 8075 евро, представляващи обезщетение за забава върху
главницата, от 17.10.2017 г. до 08.07.2019 г.,ведно със законната лихва върху неплатената главница от
45000 евро, както и 2568.41 разноски по
заповедното производство са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
оставени без уважение.
Предвид този изход
от процеса съдът счита,че разноски не следва да се присъждат, защото такива не
са претендирани и доказвани от ответника..
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани положителните
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
102,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявени
от М.И.К., ЕГН: **********,*** с адрес за връчване на съдебни книжа: гр. София,
1000, ул. „К.Б.Г № 99, ет. 3 срещу Н.П.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, да
бъде признато за установено,че Н.П.Н. дължи на М.И.К. сумата 57585.36 евро - по споразумение
към договор за временна финансова помощ от 17.10.2017 г., от които 45000 евро
главница; 12 585.36 евро съгласно т. 3 от споразумението за периода от 01.01.2015
г. до 01.10.2017 г. и 8075 евро, представляващи обезщетение за забава върху главницата,
от 01.10.2017 г. до 08.07.2019 г.,ведно със
законната лихва от 11.07.2019 г. до окончателно изплащане, както и
2568.41 разноски по заповедното
производство,които са присъдени по заповед за изпълнение №2587/15.07.2019 г. по
гр.д. 4634/2019 г. на ПлРС солидарно с „М.Е.“ООД-Плевен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщение на страните ,че е изготвено, ведно с мотивите пред Апелативен
съд- гр. Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: