№ 6230
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510521 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20001572/08.01.2022 г., постановено по гр. д. № 72423/2021 г. на СРС,
156-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу М. С. В., ЕГН
********** и Р. С. М., ЕГН ********** и двете с адрес: гр. София, бул. „******* в
условията на разделна отговорност установителни искове с правна квалификация чл. 422
ГПК вр. чл.415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.318,ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.110,ал.2 ЗС и чл.86,ал.1 ЗЗД
и е признато за установено, че ответниците не дължат разделно поравно на ищеца сумите,
както следва: сума в размер на 3337,71 лева, представляваща неизплатена цена на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце *******, аб.№******* за периода от
01.05.2018 год. до 30.04.2020 год.; сума в размер на 434,38 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за неизплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 год. до
06.07.2021 год.; сума в размер на 27,92 лева, представляваща цената за услуга дялово
разпределение за периода 01.06.2018 год. до 30.04.2020 год.; сума в размер на 5,16 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 год. до 06.07.2021 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2021 год. по ч.гр.д. №42679 от 2021 год. по
1
описа на СРС, II ГО, 156-ти състав. „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да
заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и
първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.38,ал.1, т.2
ЗАдв вр. чл.36 ЗАдв, както следва: сумата от 350 лева на адвокат С. К. К. и сумата от 350
лева за адвокат И.н А. Н..
Недоволен от постановеното решение е останал ищеца, който в срока по чл.259, ал.1
от ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва изцяло постановеното решение.
Жалбоподателят смята, че заключенията си първата инстанция е приела в противоречие със
събрания по делото доказателствен материал. От една страна, кредитира заключенията и по
двете неоспорени по делото експертизи относно наличието на доставена и потребена
топлинна енергия, количеството и стойността на същата, а от друга страна, крайното
решение е за липса на задължения от страна на ответниците спрямо ищеца. Оспорва и
основанието, на което съдът е отхвърлил претенциите на ищцовото дружество, като твърди,
че не са изисквани, респ. представяни каквито и да е писмени доказателства в насока
неизпълнение на задължение от страна на ищеца съгласно цитираната разпоредба. Моли
съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло отхвърля
предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.
С разпореждане от 16.08.2022 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение, като
е дал указания на ищеца да внесе и представи доказателство за внасянето на държавна такса
в размер на 76,10 лева, което е изпълнено с молба, постъпила по пощата от 22.08.2022 год.,
към която е приложено платежно нареждане с отразена съответната сума.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК на 03.10.2022 год. са подали отговор на въззивната
жалба и двете ответници по делото, като оспорват изцяло подадената въззивна жалба като
неоснователна. Смятат, че първата инстанция е постановила правилно съдебно решение,
отчитайки различните хипотези на предоставяне на топлинна енергия, разграничени в
нормативната уредба. Твърдят, че за да притежаването на качеството потребител е
обвързано с открита партида на тяхно име, в противен случай следва да се приемат за „голи“
собственици. Молят съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендират и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
2
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Подадена е искова молба от "Топлофикация София" ЕАД срещу М. С. В. и Р. С. М.,
като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к.“Гоце *******, аб. № *******. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
на стойност 3337, 71 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Навежда доводи, че
ответниците не били заплатили топлинната енергия, поради което били изпаднали в забава и
дължали мораторна лихва в размер на 434, 38 лева за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021
г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се
дължала сумата от 27, 92 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху
тази главница в размер на сумата от 5, 16 лева за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г.
Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но
ответниците били подали възражение по чл. 414 ГПК, поради което имал правен интерес от
предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираната
сума, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника М. В.,
като се твърди, че се претенциите се оспорват по основание и с оглед наличието на
погасителна давност, но не и по размер. Твърди, че претенциите са погасени за част от
периода с кратка погасителна давност, съобразно чл. 111, б. "в" ЗЗД, което обосновава
подробно. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като липсвали
доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота. Навежда доводи, че в случая
се касаело за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, което аргументира.
Излага съображения за недължимост на претенциите за мораторна лихва с оглед клаузите на
общите условия на ищеца. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Р. М.,
като се твърди, че се претенциите се оспорват по основание и с оглед наличието на
погасителна давност, но не и по размер. Твърди, че претенциите са погасени за част от
периода с кратка погасителна давност, съобразно чл. 111, б. "в" ЗЗД, което обосновава
подробно. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като липсвали
доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота. Навежда доводи, че в случая
се касаело за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, което аргументира.
Излага съображения за недължимост на претенциите за мораторна лихва с оглед клаузите на
общите условия на ищеца. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно
3
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до
процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него
право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани
и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
4
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м. 10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. №
172/2019 г.).
В процесния случай, съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, а именно: Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредбата за държавните имоти от 15.03.1983 год. и Удостоверение за наследници изх.
№1772 от 21.06.2019 год., се установява, от една страна, че С. И.М. приживе е придобил
недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „******* ******* и от друга страна, че след
смъртта си е оставил за наследници две дъщери – ответници по настоящото дело.
Следователно, притежаваното от ответниците право на собственост се установява по делото,
че е в резултат на настъпило наследствено правоприемство от починалия им баща – С. И.М..
От съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, не се установява
да е подадено заявление за откриване на партида на конкретно лице, респ. което изцяло да
5
поеме заплащането на процесните задължения. Не са налице и данни ответникът да е
поискал преустановяване на топлоснабдяването, напротив от допуснатата и приета по
делото експертиза се установява, че за процесния период топлинна енергия е доставяна, като
вещото лице в заключението си единствено е посочило периодите, за които е изчислението е
на база реален отчет и периодите, за които изчислението е извършвано на база „служебен“
отчет. Доказва се, както, че през процесния период ответниците са притежавали качеството
на клиенти на дружеството и ползватели на топлинна енергия, така и съществуващото
облигационно правоотношение между страните. Поради това правилно първата инстанция е
приела, че ответниците притежават качеството на собственици, респ. са задължени спрямо
ищеца. Правилни са констатациите на първата инстанция и в тази насока.
Първоинстанционният съд, обаче, неправилно е стигнал до крайния извод за
недължимост на претендираните суми, поради неизпълнение на задължение от страна на
ищеца във връзка с изправността на водомерите и другите уреди и устройства за отчитане.
В тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да установи наличието на
нередност във водомера за гореща вода през исковия период, в случай, че такава е била
действително налице. Първата инстанция, обаче, нито е давала указания на ищеца да
представя доказателства за такова уведомяване, нито е направено такова конкретно
възражение от страна на ответниците, а е недопустимо да се въвежда служебно такова и то
едва с решението по делото. Следователно, становището на СРС, че липсата на
доказателства за уведомяване по реда на действащата през процесния период Наредба № 16-
334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и по – конкретно по реда на чл. 52, ал. 7 от същата,
води до приетите в решението правни последици, е неправилно. Дори да се приеме, че
такова неизпълнение е налице, нито законът, нито действащата към онзи момент Наредба не
обвързва с това последиците на недължимост на задълженията за потребена топлинна
енергия. Съгласно чл. 52, ал. 7 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. "В случаите, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът е констатирал, че срокът на съответствие на
топломерите и водомерите, определен със Закона за измерванията, е изтекъл, той писмено
уведомява потребителя и определя срока за привеждане в съответствие“, като последиците
от това бездействие, респ. неизпълнение на предписаното задължение, са установени в ал.8,
която препраща към чл.69, ал.1,т.2 от цитираната Наредба, като се приема, че
„изразходваните количества гореща вода от ответника е следвало да се определят на база на
показанията на монтирания в жилището му водомер, а не при норма за разход на гореща
вода от 140 л. на обитател за едно денонощие.“
Действително по делото няма данни ищецът да е спазил процедурата по чл. 52, ал. 7
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването и да е уведомил писмено
ответниците за липата на сертифициран водомер. Но от това не следва извод за
недължимост на суми за БГВ, тъй като монтирането на надлежни водомери е задължение на
ответниците и водомерите са тяхна собственост. (Решение № 540 от 28.10.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 9043/2021 г., Решение № 261857 от 3.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2153/2021 г.,
Решение № 1287 от 13.07.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1604/2015 г. Решение №
6
4028 от 8.11.2012 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 7621/2010 г.).
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се ревизира и в
частта относно размера на претендираните вземания, доколкото още с подадените отговори
на исковата молба ответниците са направили възражение за погасяване по давност на част от
вземанията. В исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., действащи между страните
са приетите от "Топлофикация София " ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение
на ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от
2016 г., съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да
се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва
да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр.
д. № 44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.).
Следователно, погасени по давност към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
са вземанията за периода от 01.05.2018 год. до 20.07.2018 год., тъй като в случая е приложим
3-годишния давностен срок. Непогасени по давност са вземанията за потребена топлинна
енергия в периода от 21.07.2018 год. до 30.04.2020 год., заплащането на които ответниците
дължат на ищеца по делото.
Обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 350 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20001572/08.01.2022 г., постановено по гр. д. № 72423/2021 г.
на СРС, 156-ти състав, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу М. С. В.,
ЕГН ********** и Р. С. М., ЕГН ********** и двете с адрес: гр. София, бул. „******* в
условията на разделна отговорност установителни искове с правна квалификация чл. 422
ГПК вр. чл.415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.318,ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.110,ал.2 ЗС и чл.86,ал.1 ЗЗД
и е признато за установено, че ответниците не дължат разделно поравно на ищеца сумите,
както следва: сума в размер на 3337,71 лева, представляваща неизплатена цена на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
7
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце *******, аб.№******* за периода от
01.05.2018 год. до 30.04.2019 год.; сума в размер на 434,38 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за неизплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 год. до
06.07.2021 год.; сума в размер на 27,92 лева, представляваща цената за услуга дялово
разпределение за периода 01.06.2018 год. до 30.04.2020 год.; сума в размер на 5,16 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 год. до 06.07.2021 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2021 год. по ч.гр.д. №42679 от 2021 год. по
описа на СРС, II ГО, 156-ти състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН ********** и Р. С. М., ЕГН ********** и двете с адрес: гр.
София, бул. „******* да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* разделно и
поравно сума в размер на 3 166,87 лева, представляваща неизплатена цена на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце *******, аб.№******* за периода от
21.07.2018 год. до 30.04.2019 год.; като ОТХВЪРЛЯ за сумата над 3 166,87 лева до пълния
предявен размер от 3337,71 лева; сума в размер на 363,13 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за неизплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 год. до
06.07.2021 год., като ОТХВЪРЛЯ за сумата над 363,13 лева до пълния предявен размер от
434,38 лева; сума в размер на 16,24 лева, представляваща цената за услуга дялово
разпределение за периода 21.07.2018 год. до 30.04.2020 год.; като ОТХВЪРЛЯ за сумата над
16,24 лева до пълния предявен размер от 27,92 лева, сума в размер на 5,16 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 год. до 06.07.2021 год.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН ********** и Р. С. М., ЕГН ********** и двете с адрес: гр.
София, бул. „******* да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* в условията
на разделност и поравно сумата от 300 лева, представляваща заплатено възнаграждение на
юрисконсулт за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК*******
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8