МОТИВИ
към Присъда № 1988 от 10.12.2019г., постановена по
НОХД № 1261/2019г. по описа на Районен съд - Н.
Съдебното производство по
настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура – гр.Н. от 19.09.2019г. против подсъдимия Б.А.Б. с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ
На 23.06.2019г., около
17.30 часа, в местността „И.“, общ.Н., обл.Б.,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „С.Ф.“ с рег.№ СВ .... АН,
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 4,16 на
хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+“, с номер ARYF 0325, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние
по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД № 241/2014г. на Районен съд-гр.Павликени, със
Споразумение № 35 от 14.07.2014г., влязло в сила на 14.07.2014г. – престъпление
по чл.343б, ал.2 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – гр.Н. в съдебно заседание не поддържа обвинението против подсъдимия
Б. за извършено престъпление по чл.343б, л.2 от НК. Излага подробни аргументи,
установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от
подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от субективна страна
последното, като пледира за признаване на подсъдимия за виновен в извършването
на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Аргументира изводите си относно
правната квалификация на същото с настъпила реабилитация по предходна присъда,
по която Б. е бил осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание – три месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ”
режим на изтърпяване. На основание чл.55, ал.3 от НК, прокурорът предлага на
подсъдимия да не се налага кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343б,
ал.1 от НК наказание - глоба. Моли на основание чл.343г от НК, подсъдимият да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 21 /двадесет и един/ месеца.
Подсъдимият Б., в
производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в
хода на досъдебното производство. В последната си дума моли съда да не му
налага ефективно наказание лишаване от свобода.
Защитникът на подс.Б. моли съда да отчете настъпилата реабилитация по
право на доверителя му по всичките му присъди, както и направените от него
самопризнания, и след като го признае за виновен в извършването на престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК, да му наложи наказание лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено, за да може подсъдимият да се грижи за
малолетното си дете. Също моли да не му бъде налагано кумулативно предвиденото
в чл.343б, ал.1 от НК наказание – глоба. Моли на основание чл.343г от НК,
подзащитният му да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА
ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Б.А.Б. е със
средно образование. Не е женен. Осъждан-реабилитиран. Безработен. Правоспособен
водач на МПС, с придобити категории: В, М, АМ, В1.
На 23.06.2019г., в
местност „И.“, общ.Н., подс.Б. управлявал лек
автомобил марка „С.“, модел „ф.“ с рег.№ СВ....АН, с посока на движение към
село Е., общ.Н.. По същото време в района на река „Вая“ в местност „И.“, се
намирали свидетелят В.З.и колегата му В.Х.А., назначени като АП-КАТ за времето
от 08.00 часа до 20.00 часа на 23.06.2019г. Същите възприели управляваният от
подсъдимия автомобил, след което го спрели за проверка посредством подаден
сигнал със стоп палка по образец. Установили личността на водача посредством
представената от него лична карта. По време на проверката, контролните органи
установили видими признаци, свидетелстващи за употребен алкохол от водача –
същият се държал неадекватно и силно миришел на алкохол. Полицейските служители
подали сигнал до ОДЧ и поискали съдействие от екип на КАТ за тестване на водача
за употреба на алкохол с техническо средство. На место пристигнали свидетелите М.М.и Д.Д.– мл.автоконтрольори
при РУ-Н., които пристъпили незабавно към извършване на проверка на водача за
употреба на алкохол. Техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с номер ARYF 0325, с което бил тестван водачът, отчело положителен
резултат, а именно – 4,16 промила наличие на алкохол в издишания от Б. въздух.
На същият бил съставен АУАН № 326007 от 23.06.2019г., който водачът подписал
без възражения. При съставянето и връчването на акта, на Б. било отнето СУ на МПС
№ ********* и контролен талон № **********. Издаден му бил и талон за
медицинско изследване № 0005145, но обвиняемият отказал да даде кръвна проба за
химически аналиВ.
Разпитан
в качеството на обвиняем Б. заявява, че разбира обвинението и желае делото да се
реши със споразумение.
Видно
от приложеното по делото писмо с изходящ рег.№ 328вр-11605 от 12.03.2019г. за
извършена на 11.03.2019г. последваща проверка, със срок на валидност 6 /шест/ месеца,
техническото средство за измерване на алкохол в дъха „Дрегер
7410+, с фабричен номер ARYF 0325, с което е бил тестван водача за
употреба на алкохол, е годно.
Гореизложеното
се подкрепя изцяло от материалите по ДП № 304 ЗМ -543/2019г. по описа на РУ на
МВР - Н., приети като доказателства по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка, съдът намира, че на инкриминираната
дата – 23.06.2019г., с противоправното си поведение подсъдимият Б. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК. От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”,
съгласно чл.11, ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от събраните и приети
по делото писмени доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, които кореспондират с
целия събран по делото доказателствен материал.
Недоказано остана
обвинението за извършено от подсъдимия Б. престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Съгласно визираната разпоредба, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се
наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда
и петстотин лева. В настоящият случай, действително подсъдимият Борисв е бил осъждан с предходна присъда по НОХД №
241/2014г. на РС-Павликени за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за
което му е било наложено наказание „Пробация“ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 10 месеца считано от 26.06.2014г. Видно от приложеното към
досъдебното производство писмо с изходящ рег.№ 11897 от 12.08.2019г. от ГД
„Изпълнение на наказанията“ – гр.София, изпълнението на наказанието „Пробация“
е започнало на 13.08.2014г. и е приключило на 13.08.2016г., поради изтърпяване.
С оглед на това, съдът на основание чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК
прие, че подсъдимият Б. е бил реабилитиран по това осъждане на 13.08.2018г.
Разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК изисква съответното лице да е било осъждано
с влязла в сила присъда по ал.1. Предвид обстоятелството, че към датата на
инкриминираното деяние по настоящото дело – 23.06.2019г., подс.Б.
е бил реабилитиран по осъждането му по НОХД № 241/2014г. на РС-Павликени, съдът
счете, че следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.2
от НК и призна същият за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1
от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване размера на
предвидената в закона санкция за подсъдимия Б., съдът съобрази от една страна
степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние по
чл.343б, ал.1 от НК, с оглед предвидените от законодателя наказания – лишаване
от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева, както и разновидността
на формата на вината – “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на личността на дееца – сравнително младата му възраст и
оказаното в хода на досъдебното производство съдействие на разследващите органи.
Съдът констатира, че подсъдимият е реабилитиран по всички предходни осъждания.
За установяване на последното, съдът изиска справка от ТД на НАП-София досежно
изпълнението на наложеното на Б. наказание – глоба в размер на 10 000 лева по
НОХД № 1527/2012г. на СГС. Видно от постъпилото по делото писмо от ТД на
НАП-София /л.37/, за събиране на сумата от 10 000 лева е бил издаден
изпълнителен лист, по който е било образувано изпълнително дело. По
изпълнителното дело на 02.04.2013г. е бил наложен запор на лек автомобил,
собственост на подсъдимия след което по изпълнителното дело няма извършено
друго изпълнително действие. Видно от приложеното по досъдебното производство
писмо от ГП „Изпълнение на наказанията“ – гр.София /л.42/ и справка за съдимост
/л.17/, Б. е изтърпял наложеното му наказание – шест месеца лишаване от
свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, на 20.03.2012г. Принципното
положение е, че санкцията е цялостна и единна, и възможността за изпълнението й
следва да се погасява едва след изтичане на най-дългия измежду давностните
срокове, свързани с отделните й компоненти. Съобразно
т.4 от ТР № 2/28.02.2008г. на ВКС, образуването на изпълнително производство по
своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му
започва да тече нов 2- годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви
изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред
на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК. В случай, че не се установи погасяване на
вземането поради изтекла обикновена давност, се прави преценка за изтекла
абсолютна изпълнителска давност, като времето от образуването на изпълнителното
производство до приключването му не се включва в 3-годишния й срок. Ако наказанието
глоба не е изпълнено и е наложено наред с други наказания, които са изпълнени,
за да започне да тече срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение
на глобата да е погасена по давност. Предвид
гореизложеното, съдът като взе предвид, че след 02.04.2013г., за събиране на
наложеното на Б. наказание- глоба от 10 000 лева не е била извършвано
друго изпълнително действие, счита, че абсолютната изпълнителска давност по
смисъла на ТР № 2/2018г. на ВКС е настъпила на 02.04.2018г. Относно наложеното
на Б. наказание – шест месеца лишаване от свобода, подсъдимият е бил
реабилитиран на 20.03.2017г., т.е. към момента на извършване на инкриминираното
деяние по настоящото дело – на 23.06.2019г., същият е бил реабилитиран по право
на основание чл.88, ал.1 във връзка с чл.82, ал.1, т.4 и 5 от НК. Независимо от
горното, при определяне на наказанието по настоящото дело, съдът отчете и
предходните осъждания на подсъдимия, макар за същите да е настъпила
реабилитация, тъй като с това не се заличава самият факт на осъждането.
Като взе предвид
гореизложеното и като съобрази императивната разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, настоящият съдебен състав определи наказание на подс.Б.
при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Съобразно визираната разпоредба, съдът наложи
на подсъдимия Б. наказание – две години лишаване от свобода, изпълнението на
което отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години и глоба в
размер на 600 /шестстотин/ лева. Наред с това, съдът лиши на основание чл.343г
във връзка с чл.343 във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК подс.Б.
от право да управлява МПС за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, като приспадна
времето през което Б. е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред, считано от 23.06.2019г.
Съдът намери, че така
определените
наказания по вид и размер
се явяват адекватни на степента
на обществена опасност на извършеното
от Б. престъпление като деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
МОТИВИРАН от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: