РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Попово, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20223520200008 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по
жалба на ИЛ. П. АТ. от гр.Попово, против НП № 7514/13.12.2021г. издадено от Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, при Агенция
„Пътна инфраструктура” гр.София, с което и на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 3 500 лв. (три
хиляди и петстотин лева) за това, че ”на 23.11.2021 г., в 13.07 ч., на път ІІ-51 км47+700, в
посока гр.Бяла, управлявал и осъществявал движение на съчленено пътно превозно средство
с пет оси – МПС с две оси-марка „МАН“ модел „“, с рег.№ и полуремарке с три оси с рег.№
. В процеса на проверката било направено измерване с техническо средство електронна
везна модел DFW-KR № 118873 и ролетка 1308/18/5м/, при което се констатирало, че са
надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС (Наредбата), както следва: 1. Измереното натоварване на
задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 14.195т., при максимално допустимо натоварване
11.5т. съгласно чл.7, ал.1, т.4,б.“а“ от Наредбата; 2. При измереното разстояние между осите
1.32м, сумата от натоварване на ос, на тройната ос на полуремаркето на ППС е 27.270т., при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от
Наредбата“- нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършването на посоченото в НП
нарушение от субективна страна, както, и че при съставяне на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, довели опорочаване на процедурата по
ангажиране на отговорността. В с.з. жалбата се поддържа от упълномощения процесуален
представител адв.С.М. от АК-Русе, който пледира за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно, а в условията на евентуалност пледира за намаляване на наложената
глоба до минималния размер.
Въззиваемата страна редовно призована, чрез процесуалния си представител ю.к
1
С.Стаменова оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на издаденото НП като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура Попово, редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на
закона, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално
допустима.
На 23.11.2021г. Д.З. и Р.Н. - служители на АПИ осъществявали контрол над
движещите се по път, отворен за обществено ползване ІІ-51 превозни средства, по
отношение максимално допустимо общо тегло, осови натоварвания и габаритни размери на
натоварените ППС. Двамата били застанали на км 47+700, в посока от гр.Бяла към
гр.Попово, като за целите на осъществявания контрол били снабдени с електронна везна
модел DFW-KR № 118873 и ролетка 1308/18/5м/. В 13.07ч. длъжностните лица спрели за
проверка съчленено пътно превозно средство с пет оси: МПС с две оси-марка „МАН“ модел
„БЛС“, с рег.№и полуремарке с три оси с рег.№ , което се движело в посока към гр.Попово.
Тези ППС били собственост на „Кристера“ АД, гр.Попово, съгласно приложените на л.14 от
делото копия от СРМПС. Те били управлявани от ИЛ. П. АТ.. Водачът по-рано същият ден
бил натоварил в камиона и полуремаркето със зърно от с.Обретеник, съгласно приложения
пътен лист №48202. При извършената проверка, актосъставителят З. посредством ролетка и
мобилна електронна везна извършил замерване на товара, при което установил, че: 1.
Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 14.195т., при
максимално допустимо натоварване 11.5т. съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата; 2. При
измереното разстояние между осите 1.32м, сумата от натоварване на ос, на тройната ос на
полуремаркето на ППС е 27.270т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос
24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата. За извършеното измерване била издадена
кантарна бележка № 1819, приложена на л.16 от делото , която била подписана от водача
А.. Веднага след това бил съставен и АУАН № 0008401 за нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, с който водачът също се
запознал и подписал без възражения, като допълнителни писмени такива не постъпили, и в
3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При така установеното, Началник отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, издал атакуваното в настоящия процес НП № 7543/13.12.2021 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от
показанията на св.Н., като принципно същата не се оспорва от защитата на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.56,ал.2,т.1 от ЗП,
оправомощено от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” - т.8 от Заповед
№ РД- 11-1267/17.10.2019г., а атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в
съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила – предвид и това, че
съгл. чл.56,ал.3,т.1 ЗП наказателните постановления се издават от упълномощено от УС на
агенцията длъжностно лице, каквото несъмнено е Явор Методиев Иванов – началник отдел
„Контрол по РПМ“ при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
2
„Пътна инфраструктура” гр.София, съгласно приложената заповед №РД-11-
1232/28.10.2021г.на председателя на УС на АПИ.
От допълнително приложените писмени доказателства се установява, че
използваните при проверката технически средства съответстват на нормативните
изисквания, тъй като са преминали периодичната проверка за техническа годност.
С оглед установените в хода на извършената проверка обстоятелства съдът намира,
че правилно както в АУАН, така и в НП на административното нарушение е дадена правна
квалификация по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП, който регламентира забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без специално разрешение.
По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари” , каквото несъмнено е налице в
случая и при което използване жалбоподателят е следвало да се снабди с надлежно
разрешително съгласно правилата на Наредбата за специално ползване на пътищата. От
друга страна, съгласно чл.7, ал.1,т.4,б.”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално
натоварване на ос за ППС е 11.5 тона, докато при управляваното от жалбоподателя ППС и
неговата задвижваща /2-ра/ единична ос е установено 14.195т. Наред с това, съгласно
чл.7,ал.1,т.3,б.”б” от Наредбата допустимото максимално натоварване за натоварванията на
ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета е 24 тона, докато управляваното от
жалбоподателя е било натоварено с 27.270т., т.е. налице е претоварване, като водачът не е
имал съответно разрешение за движение на тежко ППС от администрацията, управляваща
пътя. Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция за „извънгабаритни ППС“, дадена
в §1, т.1 ДР на цитираната по-горе Наредба № 11/2001г. на МРРБ, където е посочено, че
такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3, извънгабаритните и
тежките ППС включват основно следните категории: М2, М3 и техните ремаркета от
категория О и N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4. От приложените по
делото доказателства касаещи вида на ППС безспорно се потвърждава, че процесното пътно
превозно средство – МПС с две оси (1-ва, 2-ра) - марка „„МАН“ модел „ТГА 18 440 БЛС“, с
рег.№ Т0684 ТН и полуремарке с три оси с рег.№ Т 4988 ЕЕ, попадат в обхвата на легалната
дефиниция, съответно категория „N3” за влекача и категория “O4” за полуремаркето.
Видно от приложеното НП, наложеното административно наказание глоба в размер
на 3 500лв. е с правно основание чл.53,ал.1,т.2 от ЗП, който предвижда наказания глоба в
размер от 1000 до 5000 лв. за физически лица, нарушили разпоредбата на чл.26 от ЗП, които
извършват движение на тежки пътни превозни средства без разрешение на
администрацията, управляваща пътя. От тази разпоредби става ясно, че отговорност носи
именно водача на ППС, а не превозвача - негов работодател, в какъвто смисъл е едно от
наведените против НП съображения. В този смисъл е и утвърдената практика на АС-
Търговище по идентични случаи.
В този смисъл съдът намира че е налице пълно съответствие между фактическата
обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от
наказващия орган в издаденото НП, поради което приема за изцяло неоснователни
възраженията на жалбоподателя касаещи допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и
чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно фактическата обстановка и нарушените
правни норми, които да ограничават право на защита на жалбоподателя. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН, и в него не съществуват съществени пороци,
водещи също до опорочаване на издаденото НП, и неправилно ангажиране на отговорността
3
на водача.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1,б.”а” от ЗП, като на посочената дата, час и място е
управлявал тежко ППС по път отворен за обществено ползване без разрешение от
администрацията управляваща пътя. От субективна страна деянието е извършено по
виновно, умишлено, под формата на евентуален умисъл (по смисъла на чл.7,ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.11,ал.2,пр.2 от НК) - при управление на пътно превозно средство, собственост
на ЮЛ, жалбоподателят не е предвиждал, че ще бъде спрян за претоварване и липса на
надлежно разрешително, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. В конкретният случай
задължението за предвиждане пряко произтича от чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, който
регламентира задължението на водачите на тежките ППС за движение по пътната мрежа,
само след разрешение от администрацията, управляваща пътя. От друга страна следва да се
отбележи, че жалбоподателят несъмнено е бил запознат с количеството натоварено още
преди започване на превоза. Налице е и вторият критерий – задължение за предвиждане на
неправомерния резултат, тъй като нарушителят като водач на тежко ППС е бил длъжен да се
движи по път отворен за обществено ползване ІІ-51, само след съответно предварително
специално разрешение, с което той безспорно не се е бил снабдил към датата на извършване
на превоза.
Не са установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираното
нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на
чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от ЗП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо (и
не е възможно) да се установява във всеки отделен случай. Също така в конкретния случай е
констатирано претоварване по два различни показателя, което също не може да бъде
определено като незначително.
От друга страна съобразявайки посоченото по-горе и направеният правен извод, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното в акта
и НП административно нарушение съдът счита, че административнонаказващият орган не се
е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието в размер
над минималния, предвиден в чл.53, ал.1 ЗП за това нарушение – размер, който се явява
несъответен на извършеното първо нарушение, неговата обществена опасност и личната
обществена опасност на нарушителя, поради което следва да бъде намалено до възможния
специален минимум от 1000 лв. При липсата на данни за други нарушения от този водач, и с
оглед липсата на други вредни последици, съдът приема,че наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Поради изложеното,
атакуваното НП следва да изменено в санкционната му част, като наложената санкция
следва да бъде намалена от 3500 лв. на специалния минимум от 1 000 лв., в който размер
наказанието съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН и е достатъчен за постигане на
целите визирани в чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП № 7543/13.12.2021г. издадено от Началник отдел „Сонтрол РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София, с което, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на ИЛ. П. АТ., ЕГН
4
********** от гр.П. обл.Т. ул.“С. М.“ №, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3500лв. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС,
КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 1 000.00 лв. (хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок, от съобщаването
му на страните, пред Административен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5