Р
Е Ш Е Н И Е
05.05.2011 година
град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
МЛАДЕНОВА
при секретаря Т.И. и в присъствието на прокурора……………., като
разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр. д. № xxxx 0
по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 ал. 1 от СК.
Ищцата И.И.К. xxx твърди в исковата си молба, че с
ответника сключили граждански брак на 25.04.1993 година в град М., който брак е
първи и за двамата. Поддържа, че от брака си имат две деца – И. И. Н., ЕГН xxxxxxxxxx
и Ц. И. Н., ЕГН xxxxxxxxxx. Твърди също така, че цялата тежест по отглеждането
и издръжката на децата лежала върху нея, а ответникът не проявявал никакъв
интерес към децата и семейството. Ищцата заявява, че първоначално живеели в
дома на родителите му, но когато по-големият им син следвало да продължи
образованието си в град М., предложила на ответника да живеят в дома на нейните
родители, но той отказал. Ищцата поддържа също така, че от месец септември 2008
година се установила да живее заедно с децата в дома на нейните родители. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да допусне развод и
прекрати брака без да издирва вината за това, да й бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на двете деца, на ответника да му
бъде определен режим на лични отношения с децата, да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 120 лева за детето И. и 100 лева – за детето Ц., семейното
жилище да бъде предоставено за ползване на ответника, както и да бъде променено
фамилното й име след развода.
Ответникът И.Н.К. xxx не е представил в предвидения едномесечен
срок писмен отговор на исковата молба, но се явява в откритото съдебно
заседание и заявява, че желае да се прекрати брака му с ищцата.
Отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално
подпомагане” – град М. счита, че съдът ще постанови решение, което ще бъде
съобразено с интересите и индивидуалните потребности на децата И. И. Н. и Ц. И.
Н..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили
граждански брак на 25.04.1993 година с акт № 82/25.04.1993 година, от който
брак имат две деца – И. И. Н., ЕГН xxxxxxxxxx и Ц. И. Н., ЕГН xxxxxxxxxx.
Установено е по делото, че от около две години и половина съпрузите живеят
разделени, като през този период не са се интересували един от друг. Безспорно
установено е също така, че двете деца живеят при своята майка и желаят да
продължат да живеят с нея и след прекратяването на брака между родителите им.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от
страните и се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и
гласни доказателствени средства.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод
между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от
съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено
е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали
каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и
двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и
двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си.
Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на
фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и не
съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не
може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По
време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата
на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до
окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне
развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на
чл. 49 ал. 1 от СК.
От брака си страните имат две деца – И. И. Н., ЕГН xxxxxxxxxx
и Ц. И. Н., ЕГН xxxxxxxxxx. Като съобрази факта, че децата и след раздялата
живеят със своята майка, съдът намира, че в интерес на децата е родителските
права да се предоставят за упражняване на тяхната майка, като бащата има право
да вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в
събота до 18 часа в неделя, като през лятото има право да ги взема при себе си
за 30 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск.
По силата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите са длъжни да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед възрастта
на децата и преценка на тяхните основни нужди, съдът намира, че за И. и Ц. са
нужни средно месечно по 180 лева за първото дете и по 160 лева месечно за
второто дете. Предвид обстоятелството, че майката и занапред ще полага непосредствени
грижи за отглеждане на децата, съдът намира, че ответникът следва да участва в
издръжката им с по 110 лева месечно за И. и по 100 лева месечно за Ц.. Ето защо
съдът намира, че издръжката следва да бъде присъдена в размер на по 110 лева месечно
за И. и по 100 лева месечно за Ц., като за разликата над уважения до заявения
размер от 120 лева, искът за присъждане на издръжка за детето И. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Издръжката следва да се присъди, считано една
година назад от предявяване на исковете – 10.02.2010 година до настъпване на
законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до
окончателното изплащане.
Семейното жилище, находящо се в село Д. Б., област М., ул.
”П.” № xxxx следва
да се предостави за ползване на ответника, в каквато насока е становището и на
двете страни.
По отношение на фамилното име на ищцата, ответникът е
заявил изрично, че не желае тя да продължава да носи неговото фамилно име, поради
което същото следва да бъде променено и занапред ищцата носи фамилното име
Видолова.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъдат
осъден да заплати държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна
такса по иска за допускане на развода, сумата от 302, 40 лева - държавна такса
относно издръжката на децата, както и сумата от 5 лева - държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ищцата следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на Районен съд - М. сумата от 15 лева - държавна такса по
иска за промяна на фамилното име, както и сумата от 5 лева - държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между И.И.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и И.Н.К. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 25.04.1993 година с акт № 82/25.04.1993
година на Община М., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
децата И. И. Н., ЕГН xxxxxxxxxx и Ц. И. Н., ЕГН xxxxxxxxxx на майката И.И.К., като
бащата И.Н.К. има право да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, като през
лятото има право да ги взема при себе си за 30 дни, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА И.Н.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на И. И. Н.,
ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на своята майка И.И.К. xxx, месечна издръжка в
размер на 110 /сто и десет/ лева, считано от 10.02.2010 година до настъпване на
причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до
окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата
над уважения до заявения размер от 120 /сто и двадесет/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.Н.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Ц. И. Н.,
ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на своята майка И.И.К. xxx, месечна издръжка в
размер на 100 /сто/ лева, считано от 10.02.2010 година до настъпване на причини
и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното
изплащане.
Предоставя за ползване на И.Н.К. семейното жилище, находящо
се в село Д. Б., област М., ул. ”П.” № xxxx .
След развода И.И.К. да носи предбрачното си фамилно име
ВИДОЛОВА.
ОСЪЖДА И.Н.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд - М. сумата от 25 /двадесет и пет/ лева - държавна такса по иска за
допускане на развода, сумата от 302, 40 /триста и два лева и четиридесет
стотинки/ лева - държавна такса относно издръжката на децата, както и сумата от
5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА И.И.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд - М. сумата от 15 /петнадесет/ лева - държавна такса по иска за
промяна на фамилното име, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - М. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: