Р Е Ш Е Н И Е
№ 337 /
29.09.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ЗЛАТКО
ТОДОРОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД №
424/ 2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Хамбо“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от П.С.А., подадена чрез адв. Д.Ч., АК - Бургас, срещу Решение №
102/ 18.04.2023 г. по НАХД № 765/ 2022 год. по описа на Районен съд - Добрич.
Касаторът счита решението
за неправилно и постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Излага становище,
че в конкретния случай следва да се приеме, че тъй като вменената за нарушена
норма въвежда краен момент, до който следва да се извърши необходимото
действие, изтичане на 7-дневен срок от придобиването на удостоверение, като
сочи, че този срок според АНО е с начало 13.05.2021 г., както и че според АНО
чрез тълкуване на наказателното постановление би следвало да изтича на
19.05.2021 г. вкл., като прави извод, че от 20.05.2021 г. следва да се брои и
3-месечният срок, в който актосъставителят може и следва да състави АУАН, тъй
като от този момент за администрацията е следвало да е известно лицето, което е
извършило нарушението и осъществяването на последното. Позовава се на показанията
на разпитаните по делото свидетели за извода, че нарушението е видно от
информационната система на ИА „АА“, където е установен крайният срок на
действие на метрологичната проверка на конкретния уред. Изтъква, че актът е
съставен на 10.02.2022 г., което е повече от пет месеца, след като е изтекъл
срокът за съставянето му. В тази връзка прави възражение, че след като е
изпуснат законоустановеният срок за издаване на акт и възбуждането на
производство по налагане на санкция, то всички следващи актове на
администрацията са незаконосъобразни, вкл. обжалваното наказателно
постановление (НП), с което обосновава твърдението си, че решаващите мотиви на
първостепенния съд по приложението на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН са неправилни.
На следващо място
сочи, че чл. 24, ал. 1 от Наредбата предвижда, че 7-дневният срок тече от
извършване на промяната или от узнаването ѝ, а в конкретния случай оставало
неясно откога започва да тече срокът, тъй като не са посочени обстоятелства за
това в НП, нито са ангажирани доказателства за това кога точно касаторът е
узнал за промяната на обстоятелствата, т.е. кога е връчено Свидетелство за
проверка № ДД21/ 060 за проверка, извършена на 12.05.2021 г., тъй като
посоченото свидетелство установява дата на проверката на димомер „ОРА-100 Brain Bee“ идентификационен номер
131204000202, одобрен тип 4211, но не и дата на издаване и дата на връчване на
свидетелството, тъй като такива доказателства по делото няма. В тази връзка
прави извод, че след като не са ангажирани доказателства от АНО, върху когото
лежи доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства относно
датата на узнаването и дали тя съвпада с датата на извършване на проверката, ведно
с недостатъчно ясно отразена фактическа обстановка, извършеното нарушение не било
доказано и заключението на съда, че датата на проверката съставлявала дата на
издаване на свидетелството за проверка на уреда и дата на връчването му на
жалбоподателя, бил необоснован, тъй като не кореспондирал с писмените
доказателства по делото – свидетелството за проверка на уреда.
Касаторът счита, че
от описанието на нарушението не ставало ясно какво се е променило в
обстоятелствата от предходното изпитване на същото техническо средство, не
става ясно дали актосъставителят има предвид промяната в срока на валидност на
проверката и приема ли административнонаказващият орган продължаване срока на
валидност на техническото средство за промяна в обстоятелствата и то такава, че
жалбоподателят да е длъжен да изпълни процедурата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата
и защо.
Настоява, че били
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, които съдът не е
отчел, състоящи се в липса на точно описание на обстоятелствата по извършване
на нарушението и на самото нарушение.
На последно място,
черпи довод за неправилност на първоинстанционното решение поради извода на
съда, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се
касае за формално нарушение.
При така изложените
съображения иска отмяна на решението на ДРС и присъждане на сторените разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът – Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна (РД „АА“ – Варна“),
чрез процесуалния си представител, представя Отговор по касационната жалба (л.
11), с който я оспорва. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй
като административното нарушение е извършено и установено по безспорен начин.
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН и от легитимирана страна пред
надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на жалбата
на дружеството пред РС е НП № 23-0000268/ 17.05.2022 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция „АА“ - Варна, с което на основание чл. 178а, ал. 4, т.
1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева) за нарушение на чл.
24, ал. 1 от Наредба № Н-32/ 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщения (Наредбата). Дружеството
не е уведомило писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на
ОО „АА“ Добрич в предвидения по Наредбата 7-дневен срок за промяна на
обстоятелствата – издадено свидетелство за проверка № ДД21/060/ 12.05.2021 г.
на димомер „ОРА-100 Brain Bee“ идентификационен номер 131204000202,
одобрен тип 4211. Деянието било установено при комплексна проверка на пункта за
технически прегледи на 10.02.2022 г.
Въззивният съд е
разгледал събраните доказателства, обсъдил е възраженията на наказаното лице и е
изложил мотиви защо ги намира за неоснователни. Счел е, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин, в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения, а материалният закон е
приложен правилно. В резултат е потвърдил НП изцяло, като е направил извод, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като се касае за формално
нарушение, което се осъществява чрез бездействие и настъпването на вреди не се
отразява нито на съставомерността на деянието, нито на маловажността на случая.
Настоящият състав не
споделя извода на ДРС за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН спрямо конкретното
нарушение, като в същото време възприема изцяло мотивите на РС по отношение
всички останали възражения във въззивното производство и се присъединява към
тях, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не е нужно да ги
преповтаря. По отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в актуалната към
датата на произнасяне (17.05.2022 г.) на административнонаказващия орган
редакция настоящият състав съобрази следното за конкретния случай:
В разпоредбата на
чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е предвидена санкция в размер на 1000 лв.
(хиляда лева) за лице, получило разрешение по реда на чл. 148, ал. 2 от ЗДвП,
което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по извършването
на периодични прегледи до съответните компетентни органи. Съгласно чл. 16 от
Наредбата периодичните прегледи на ППС и прегледите и проверките по чл. 1, т.
1, 3, 6 - 8 се извършват от Министерството на вътрешните работи, Държавната
агенция „Технически операции“, Националната служба за охрана, учебни заведения
по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето
образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския
закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица,
регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския
съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено по реда на тази
наредба. В случая дружеството касатор се явява лице по чл. 16 от Наредбата,
като задължението за уведомяване на компетентните органи за извършената промяна
в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, т. 6 - т.
10, в седемдневен срок от извършване на промяната или от узнаването ѝ, му
е вменено с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. чл.
18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 от същата Наредба.
В случая няма спор,
че е установено извършеното от касатора нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредбата.
След подаване на Заявление от дружеството на 22.04.21 г. с посочена дата за
проверка – 12.05.2021 г., прието като доказателство в първоинстанционното
производство (л. 23), е извършена проверка на уреда на 12.05.21 г. и е издадено
Свидетелство за проверка (л. 22), в което е направено заключение, че
провереният уред – димомер съответства с одобрения тип при последващата
проверка. По делото не са събирани доказателства дали след установяване на
нарушението и независимо от съставените АУАН и НП касаторът е подал заявление
за промяна в обстоятелствата.
Следва да бъде
съобразено, че с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, лицата,
които извършват първоначална или последваща проверка на средствата за измерване
на техническата изправност на ППС, също са задължени да информират
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
относно извършения последващ контрол за всяко техническо средство. Дали лицето,
извършило последващата проверка, е уведомило компетентния орган, също не е
изследвано в първоинстанционното производство, нито са представени
доказателства от АНО.
Същевременно нито в
АУАН, нито в НП, се посочва дали касаторът има други нарушения от същия вид. Законът
и подзаконовият нормативен акт целят лицето по чл. 16 от Наредбата да разполага
с изправни, проверени уреди, с които да се изпълни изискването за съответствие с
нормите за качество на атмосферния въздух и движение на такива моторни превозни
средства, които да отговарят на екологичните групи, в зависимост от отделяните
от тях емисии на вредни вещества. Пропускът на лицето да уведоми ИА „АА“ за
последваща проверка на използвания от него уред не представлява толкова тежко
нарушение, което, извършено за първи път, да налага ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството. В този смисъл настоящият състав намира извършеното
нарушение за маловажно по аргумент от § 1, т. 4 ДР ЗАНН. Според тази разпоредба
„маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за маловажност
на деянието се извършва съобразно липсата или незначителността на вредните
последици или други смекчаващи обстоятелства. Предвид нормата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С
предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и чл. 21 от ЗАНН.
При така
разписаните норми, следва да се има предвид, че след изменението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН с ДВ бр. 109/ 2020 г. административнонаказващият
орган безспорно е задължен първо да извърши преценка дали конкретният случай
представлява „маловажен“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съобразно
заложените в закона критерии, като писмено предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това
предупреждение подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В случая, в НП е
записано, че на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след като бил проверен актът с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, предвид констатираното
нарушение и целите на чл. 12 от ЗАНН, е счетено, че не са налице предпоставки
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен
случай. Така изложените мотиви са формални и бланкетни. При становище за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, след последното изменение на този текст,
административнонаказващият орган следва да изложи конкретни мотиви, които да обосновават
отказа му да приложи тази разпоредба. Този извод се налага при съпоставка на
редакциите на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН преди и след изменението ѝ с ДВ
бр. 109/ 2020 г., в сила от 23.12.21 г. Предходната редакция предоставя
оперативна самостоятелност на АНО за преценка дали да наложи наказание или да
възприеме нарушението за маловажно. При тази редакция именно се е наложила
константната практика на съдилищата, че ЗАНН не регламентира задължение за
мотивиране на отказа за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В актуалната към датата
на издаване на наказателното постановление редакция на чл. 28 от ЗАНН обаче, преценката
на АНО дали да наложи наказание, е задължително обвързана от предхождаща такава
дали деянието съставлява „маловажен случай“. Тази преценка не може да е
необоснована и немотивирана, защото подобна липса ще наруши правото на защита
на жалбоподателя. За него ще остане неизвестно поради какви причини и въз
основа на какви предпоставки е извършена преценката за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
С оглед горното,
настоящият състав, като отчита, че по преписката не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че дружеството трайно не зачита
правилата на Наредбата, както и че в случая целите на административното
наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН биха могли да се постигнат в
необходимата степен и чрез постановяването на предупреждение, каквато е
единствената възможност по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, нарушението е с ниска степен
на обществена опасност, а и законодателят е предвидил и вторичен механизъм за
контролиране на тази дейност, който отново обезпечава целите на закона, намира,
че извършеното от касатора нарушение отговаря на критериите, разписани в § 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му като „маловажен случай“, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено, доколкото в него е сторен
извод, произхождащ от предходна съдебна практика, според който при формални
нарушения не се извършва преценка по реда на чл. 28 ЗАНН, без да са изложени
допълнителни мотиви съобразно последвалото изменение в тази разпоредба. ДРС е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 4 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди нарушителя, че в
срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ако извърши друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, ще му
бъде наложена имуществена санкция. Като не е направил това, а е постановил
решение, с което е потвърдил обжалваното НП, ДРС е приложил закона неправилно,
което е основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК.
В случая
неприлагането на института за маловажност и от административнонаказващия орган
води до отмяна и на наказателното постановление.
Съдът съобрази, че
към момента на извършване на нарушението, ако се приеме, че срокът за подаване
на уведомление е свързан с датата на издаване на удостоверението, 12.05.21 г.,
т.е. започва да тече от 13.05.21 г. и е изтекъл на 19.05.21 г., поради което на
20.05.21 г. е налице вече нарушение, но към тази дата все още не е приет
текстът на чл. 189з ЗДвП (ДВ, бр. 109/22.12.2020 г. в сила от 23.12.2021 г.),
според който за нарушенията по този закон – ЗДвП, не се прилагат чл. 28 и 58г
от ЗАНН, с оглед на което намира, че по аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН следва да
се счете, че в случая е приложим по-благоприятният за лицето закон,
неограничаващ възможността за квалифициране на случая като маловажен.
Административен съд
– Добрич, в настоящия си състав, намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и
предупреди извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в
сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго
нарушение.
При този изход от
спора и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски
за двете инстанции, съответно приложените доказателства за извършването на
разноските, на дружеството следва да бъдат присъдени такива за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство – 300.00 лв. за първа инстанция
и 400.00 лв. за касационната инстанция. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от
същата наредба. С оглед на т. 1 от визираната разпоредба при интерес до 1000.00
лв. (хиляда лева), какъвто е в случая, адвокатското възнаграждение следва да е
в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева). Пред въззивната инстанция е
действала редакцията на Наредбата за адвокатските възнаграждения преди
изменението, което е в сила от 4.11.22 г., като за производството пред РС е
представен договор от 06.06.22 г. за 300.00 лв. (л. 17 от НАХД), заплатени в
брой. Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и
съдействие от 03.08.2023 г. за договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лв. (л. 26). В този смисъл възражението за
прекомерност е неоснователно.
Предвид изложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 4
от ЗАНН, Административен съд – Добрич, в касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
касационна жалба на „Хамбо“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П.С.А., подадена
чрез адв. Д.Ч., АК - Бургас, Решение № 102/ 18.04.2023 г. по НАХД № 765/ 2022
г. по описа на Районен съд – Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000268/ 17.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на основание чл. 178а,
ал. 4, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата на „Хамбо“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от П.С.А., е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00
лв. (хиляда лева) за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/ 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, издадена от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Хамбо“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П.С.А., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна да заплати на „Хамбо“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от П.С.А., сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 700
лв. (седемстотин лева) за двете инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: