Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2608
18.10.2019
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На девети октомври две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Станка Добрева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5999 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Г.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат С.Г.К.
***, Адвокатско дружество „К. и Кралева“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Бургас, ул. Раковски № 2, срещу Областна дирекция на
МВР-Бургас, БУЛСТАТ *********, представлявана от директора Калоян Калоянов,
с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев 46,
тел. 056/856470, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, като работодател, да му заплати сумата от 1262 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 240 часа, положен в периода от 24.07.2016
год. до 24.07.2019 год., заедно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска-24.07.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В хода на делото, след приемането на
съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото съдебно
заседание на 09.10.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е прието
изменение на осъдителния иск по делото, чрез увеличението му от предявения
размер от 1262.00 лева, за 240 часа извънреден труд до размера от 1448.29 лева,
за извънреден труд от 205.35 часа.
Осъдителният иск е процесуално
допустим и е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 188, ал. 2 от Закона
за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Предявен е от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по делото отговор на исковата молба, с който
ответникът Областна дирекция на МВР-Бургас, чрез пълномощника си по делото,
навежда доводи за неоснователност на иска, като го оспорва и по размер. Твърди,
че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на
7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови
правоотношения по реда на КТ и служебни правоотношения по реда на Закона за
държавния служител, но не и в настоящия случай. На второ место, прави
възражение, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е
налице специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на
нощния труд на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която
изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение
по КТ, на който ищцовата страна се позовава. През исковия период са действали
последователно подзаконови нормативни актове-заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните
работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през
нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че осъдителният иск е основателен, поради следното:
Съвпадащи са фактическите твърдения на
страните по делото, че между тях е съществува служебно правоотношение, по
силата на което ищецът Г.И.П., с ЕГН **********, е държавен служител и служител
на МВР, по смисъла на чл. 142 от ЗМВР, от 09.05.2011 г. до настоящият момент.
За процесния периода от 24.07.2016 г. до 24.07.2019 г. е заемал следните
длъжностите „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при Второ РУ на ОД МВР Бургас, считано от 05.01.2016 г.
до 24.07.2018 г. и „полицейски инспектор VI степен“ в група „Охрана на
обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на ОД МВР-Бургас,
считано от 24.07.2018 г. до настоящия момент. Той е полагал труд на 12-часови работни
смени, предварително определени с график за всеки месец. Отработеното време до
настоящия момент се включва в процесния
период от 24.07.2016 год. до 24.07.2019 год. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали при
определянето на възнаграждението на ищеца П. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., с което се разрешава спора по
делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително.
Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият правен
спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен труд е
извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния период
подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в ЗМВР и
КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете прилагателни
имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време/чл.
143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00 до 6,00 часа,
съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът, който се полага
от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира, по
предвиждането с нормата на чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по
регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите ДВ бр. 97 от 2017
г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното възнаграждение на ищеца П. е
било начислено и изплатено по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с
които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означава, че за целия
процесен период съотношението между дневен и нощен труд е с коефициент 1-ца(8
часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Размерът на възнаграждението е
определен с издадените от министъра на вътрешните работи заповеди №
8121з-791/28.10.2014 г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017 г. За целия
процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00
часа на държавните служители и служители на МВР, включително ищеца П. е било изплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева на час. Видно
от заключението на неоспорената счетоводна експертиза по делото, нощният труд е
отчитан от работодателя с представените по делото протоколите за отчитане на
нощен труд, начисляван е по платежните ведомости ежемесечно и съответно
изплащан, с изключение на два периода, когато е отчетен сумирано, на тримесечие-четвърто
тримесечие на 2016 г. и първо тримесечие на 2017 г. В останалите месеци нощният
труд е начисляван ежемесечно и така е бил изплащан. За първия и последния месец
от процесния период експертизата е съобразила, че нощният труд е за непълен
работен месец и съобразно продължителността на периода съответно е изключен
нощният труд преди 24.07.2016 г. за месеца,
съответно нощния труд след 24.07.2019 г. за месеца.
Предвид изложеното от фактическа
страна, очевидно е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в процесното
правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда/КТ/. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават да положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение
за нощен труд определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно
наредбата която е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане
на работното време. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл.
188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на 12-часови работни
смени на ищеца П., императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че
работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано за тримесечен
период. Ирелевантно е обстоятелството, че допълнителното възнаграждение за
положения нощен труд е било начислявано и изплащано ежемесечно за по-голямата
част от периода. Работодателят има задължението, като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила, да заплати възнаграждението на работника или
служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото на
чл. 242 от КТ, за възмездност на положения труд, е от публичен ред и не може да
бъде дерогирано от страните по трудово/служебното правоотношение. От
заключението на съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за процесния
период от 24.07.2016 г. до 24.07.2019 г. ищецът П. е положил труд на 180 нощни
смени, от по 12 часа. Видно от експертизата и съставените протоколи обр. № 6 за
отчитане на работното време между 22:00 и 06:00 часа, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници, за него са отчетени 1436
отработени часове нощен труд. Преизчислен
с коефициент 1,143 нощният труд от 1436 часа възлиза на 1641.35 часа за целия
период. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи положен нощен труд е 205,35 часа. С представените по делото платежни бележки за
положения нощен труд през целия период е заплатено възнаграждение от 359.00 лева/колона
№ 6 от приложение № 1 към експертизата/. Общият размер на трудовото
възнаграждение за неплатения извънреден труд от 205,35 часа възлиза на 1448.29
лева, до който размер е увеличен осъдителния иск по делото, поради което, като
основателен доказан, следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и нормите на
чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва
да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца П., съобразно
събраните доказателства, в размер на 320.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и разноските по делото от 207.93 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за извършената
съдебно-счетоводната експертиза от 150.00 лева и държавна такса за производството
от 57.93 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република
България, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо
Ботев № 46, да заплати на Г.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1448.29 лева(хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет
и девет стотинки), представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен 205,35 часа извънреден труд, в периода от 24.07.2016
год. до 24.07.2019 год., на длъжностите „старши полицай“ в група „Охрана на
обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на ОД МВР
Бургас, считано от началото на периода до 24.07.2018 г. и „полицейски инспектор
VI степен“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“
при Второ РУ на ОД МВР-Бургас, считано от 24.07.2018 г. до края на периода, заедно
със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-24.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република
България, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо
Ботев № 46, да заплати на Г.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 320.00(триста
и двадесет) лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република
България, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо
Ботев № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд-Бургас, разноски по делото от 207.93 лева(двеста
и седем лева и деветдесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: Р. Кирякова
Вярно с оригинала!
С. Добрева