Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 05.07.2021г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори април  две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2707 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Предявени са  искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ,  евентуално чл. 647, ал. 1, т. 6, вр. чл. 647, ал.  2 от ТЗ, евентуално чл. 135 от ЗЗД.

 

С първоначалната искова молба по делото с вх. № 155723/16.12.2019г. от Р.Т., тогава синдик на „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност),   са изложени твърдения, че, с решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, от 17.12.2018г., постановено по т.д. № 2360/2018г. „Л.Г.Р.“ АД е било обявено в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г., открито е било производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик. Насроченото първо събрание на кредиторите не е било проведено и временният синдик е продължил да изпълнява правомощията си. Исковете по делото са  предявени с оглед попълване масата на несъстоятелността в съответствие с изрично възложеното на синдика правомощие по чл. 649, ал. 1 от ТЗ.              По-конкретно от синдика  е изложено, че на 21.01.2014г. между „Л.Г.Р.“ АД, като купувач, и  „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД, като продавач, е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот  № 24, том І, рег. № 159, дело № 21 на нотариус О.О., рег. № 109 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх. № 112/21.01.2014г., акт № 60, том І, дело № 48/2014г. По силата на договора продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 02508.541.174.11, а съгласно одобрената строителна документация къща М13-11 със застроена площ от 204 кв.м., а съгласно ценообразуване - с разгърната застроена площ от 259. 66 кв.м., с тераси с площ от 83.24 кв.м., състояща се от дневна с трапезария и кухненски бокс, една баня с тоалетна, три тераси и гараж на първи етаж и плувен басейн в дворното място и четири спални, три бани с тоалетни и тераса на втори етаж, построена в поземлен имот с идентификатор № 02508.541.174, находяща се в землището на гр. Балчик, област Добрич, заедно с 693. 85 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Договорената цена е била 48 000 лева с ДДС, като купувачът се е задължил да заплати продажната цена в срок до 31.01.2014г. 

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 134, том І, рег. № 479,  дело № 81/2015г. на същия нотариус, вписан в Службата по вписванията с вх. № 342/24.02.2015г., акт № 142, том І,  дело № 130/2015г. „Л.Г.Р.“ АД е прехвърлило на „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД свои собствeни три имота – апартамент с идентификатор 02508.541.151.2.15, представляващ апартамент  GbA 306 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № ********, с площ по кадастрална схема от 57. 16 кв.м. и обща площ от 68. 44 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 15, ведно с 2.80% идеални части от общите части на вход „А“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен; апартамент с идентификатор 02508.541.151.1.20, представляващ апартамент    GcA 501 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № ********ап. А501, с площ по кадастрална схема от 57. 84 кв.м. и обща площ от 63. 48 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 20, ведно с 2.67% идеални части от общите части на вход „А“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен; както и   апартамент с идентификатор 02508.541.167.1.34, представляващ апартамент GeB 302 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № **********, с площ по кадастрална схема от 114. 14 кв.м. и обща площ от 136. 29 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 34, ведно с 6. 87% идеални части от общите части на вход „Б“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен. В замяна на прехвърленото право на собственост върху трите апартамента „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД е прехвърлило обратно правото на собственост върху еднофамилната жилищна сграда. В нотариалния акт, с който е сключен договорът за замяна, страните са декларирали, че заменените имоти са икономически равностойни и не са предвидили заплащането на парично уравняване.

Синдикът счита, че описаните сделки увреждат кредиторите на несъстоятелността, поради което следва да бъдат обявени за недействителни спрямо тях.

По отношение на договора за покупко-продажба на еднофамилната жилищна сграда от 21.01.2014г. се посочва, че сделката е  извършена в срока по чл. 647, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ТЗ.  Молбата по чл. 625 от ТЗ, по която е било образувано първоинстанционното производство по несъстоятелност (т.д.н. № 1708/2011г. на СГС, ТО) е била подадена на 05.05.2011г.

Даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото. Стойността на продажната цена – 48 000 лева с ДДС, не отразява реалните характеристики на имота – неговото местоположение в атрактивен черноморски курортен град,  площ и състоянието му – в пълна степен на завършеност, което се установява от представеното при изповядване на сделката Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 77/19.08.2009г. Тази стойност е многократно по-ниска от цената, която впоследствие „Л.Г.Р.“ АД получава при извършената от него през 2015г. последваща продажба на еднофамилната жилищна къща.  По-конкретно след като по силата на договора за замяна е получил правото на собственост върху сградата обратно в патримониума си, на следващия ден – 26.02.2015г., дружеството е сключило договор за продажба при цена от 430 000 евро с ДДС, която е реалната пазарна цена на имота. Посочената икономическа нееквивалентност накърнява масата на несъстоятелността, предвид което сделката следва да бъде обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността. 

Същевременно страна по договора за покупко-продажба на еднофамилната жилищна сграда е свързано с длъжника лице.  На учредителното събрание на  „ЛГР Д.Е.Е.“ АД от 27.05.2011г. „Л.Г.Р.“ АД е записало 11 561 710 от общо 11 562 710 акции от капитала и е станало собственик на 99.99% от капитала на дружеството. Това акционерно участие се е запазило до 03.07.2019г., на която дата по партидата на „ЛГР Д.Е.Е.“ АД е вписана промяна в неговата правноорганизационна форма – то продължава дейността като еднолично акционерно дружество със собственик „Г.П.М.“ ЕАД. Към 21.01.2014г. ответниците са били свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 и т. 6 от ТЗ. Продажбата на сградата е увреждаща, дори ако се приеме, че е извършена на реалната пазарна цена. Страната се позовава на Решение № 149/12.11.2013г. по т.д. № 422/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. относно искове по чл. 135 от ЗЗД, които намира, че касаят сходна хипотеза.

Синдикът сочи, че като различни хипотези на един и същ иск основанията по т. 3 и т. 6 на чл. 647, ал. 1 от ТЗ могат да се поддържан кумулативно, като уважаването на иска на всяко едно от тези основания би имало за резултат обявяване на продажбата за недействителна.

Ако съдът счете, че двете основания следва да се разгледат при условия на евентуалност, ищецът иска съдът първо да се произнесе по основанието на т. 3, а при евентуалното му отхвърляне – и по основанието по т.  6.

По отношение на договора за замяна, сключен на 24.02.2015г, също се излага, че датата на извършване на сделката  попада във времевите рамки на периода по чл. 647, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ТЗ.

Свързаността на страните по сделката към тази дата се обосновава в изложените вече съображения, които да се вземат предвид и при произнасяне по този иск. Увреждащият характер на сделката по замяната по отношение на кредиторите на несъстоятелността се извежда при съвкупния й анализ  с предхождащата я сделка по продажба на еднофамилната жилищна сграда. Икономическият израз на облагата, получена по договора за продажба, дори да е заплатена цената, е 48 000 лева, а при замяната  „ЛГР Д.Е.Е.“ АД е получило право на собственост върху три апартамента. Без съмнение увреждащо спрямо кредиторите по несъстоятелността е увеличението на имуществото на длъжника със сумата от 48 000 лева срещу намаляване на имуществото със стойността на три недвижими имота, представляващи апартаменти във ваканционен комплекс в близост до морето. Обстоятелствата осъществяват фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ТЗ за обявяване на замяната  за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

И по отношение на тези искове се излага, че като различни хипотези на един и същ иск основанията по т. 3 и т. 6 на чл. 647, ал. 1 от ТЗ могат да се поддържан кумулативно, като уважаването на иска на всяко едно от тези основания би имало за резултат обявяване на продажбата за недействителна, но ако съдът счете, че двете основания следва да се разгледат при условия на евентуалност, ищецът иска съдът първо да се произнесе по основанието на т. 3, а при евентуалното му отхвърляне – и по основанието по т.  6.    

 При условията на евентуалност се предявява иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на договора за замяна, по който съдът да се произнесе само ако приеме недопустим или отхвърли основния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Вземанията на кредиторите по несъстоятелността са възникнали преди датата на замяната на недвижимите имоти, с което е изпълнена първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, което се установява от списъците на приетите вземания, обявени в търговския регистър с вписване № 20190515145830. Увреждащият характер на замяната като елемент от фактическия състав на този иск е по вече изложените съображения, а длъжникът е несъмнено недобросъвестен предвид знанието му за съществуване на публично-правни задължения, на задължения към банките „Ю.Б.“ АД и „У.К.Б.“ АД, а също и към кредиторите физически лица от списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, чиито вземания са били установени преди датата на сделката с влезли в сила съдебни решения. Според трайно установената практика на ВКС длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане (т.д. № 638/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) Относими са и съображенията относно свързаността между страните. Ще е приложима презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД с разширеното й приложно поле спрямо всички свързани лица съгласно чл. 649, ал. 4 от ТЗ. Ако се приеме, че не е налице свързаност между страните по сделката, то са налице доказателства и за знание на лицето, с което длъжникът е договарял. По силата на анекс от 02.09.2013г. по Договор за банков кредит № 002/09.03.2007г.   „ЛГР Д.Е.Е.“ АД се е присъединило като солидарен длъжник към задълженията на   „Л.Г.Р.“ АД към  „У.К.Б.“ АД. Подписан е и анекс от 15.12.2014г. към договора за банков кредит.

След успешното провеждане на защитата на кредиторите по двете оспорени сделки, синдикът на „Л.Г.Р.“ АД ще разполага с възможността да предяви обусловения иск за връщане в масата на несъстоятелността на отчуждените недвижими имоти, представляващи трите апартамента, респективно с евентуалния обусловен иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на равностойността на тези имоти, които са отчуждени, изразходвани или унищожени (Решение № 93/10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, ТК, ІІт.о.) Предявяването на тези искове не е ограничено от преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. 

  С молба от 17.12.2019г. от временния синдик Р.Т. е било уточнено, че производството по несъстоятелност по отношение на първоначалния  кредитор (молител)  е бил прекратено поради оттегляне на молбата, но междувременно, съгласно молба от 22.11.2011г., в производството са били конституирани други молители – физически лица и търговско дружество, по чл. 629, ал. 4 от ТЗ и молбата по чл. 625 от ТЗ следва да се счита подадена на 22.11.2011г.

 

С допълнителната искова молба твърденията и исканията на ищеца (междувременно назначения нов синдик А.М.) се потвърждават.

 

 Несъстоятелното дружество оспорва предявените искове.

Възразява, че трябва да се води иск по чл. 135 от ЗЗД, за което е приложима съдебната практика относно този отменителен иск. При прехвърляне на недвижимия имот на трети лица, дори да се прогласи недействителност, тя няма да засегне правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба. Същевременно не е предявен иск срещу новите собственици.  

 Не е налице и увреждащо кредиторите на несъстоятелността действие, тъй като недвижимият имот еднофамилна жилищна сграда е бил върнат в патримониума на несъстоятелното дружество и продаден на трето лице – „П.Е.“ ЕООД за продажна цена от 430 000 евро с ДДС.  Не се установява значителна неравностойност на насрещните престации и още по-малко  икономическа неравностойност, накърняваща масата на несъстоятелността. Липсва правен смисъл от отмяна на сделката. Ирелевантни при липсата на увреждане са обстоятелствата за свързаност на ответниците. 

Същевременно обстоятелството, че с договора за замяна ответникът се е лишил от някой свои недвижими имоти, като ги е заменил срещу равен по стойност имот, само по себе си не сочи на увреждане на кредиторите на „Л.Г.Р.“ АД.  Имотите са били ипотекирани в полза на трето лице „У.К.Б.“ АД. Това е ограничавало възможностите на кредиторите на дружеството да се удовлетворят за сметка на стойността на продадените /заменени ипотекирани имоти до  такава степен, че тези имоти изобщо не биха могли са бъдат разглеждани като част от общото обезпечение на кредиторите на „Л.Г.Р.“ АД  съгласно чл. 133 от ЗЗД. За тях продадените/заменени имоти са престанали да бъдат годни да удовлетворяване активи още с ипотекирането им – действие значително предхождащо по време процесната сделка.   

Страната възразява още, че към датата на завършване на фактическия състав на атакуваните от синдика сделки ответникът е разполагал с достатъчно друго имущество извън недвижимите имоти – обект на сделките, с което е можел да своите кредитори без опасност за техните интереси.

 

Възраженията, оспорванията и правните доводи се поддържат и в допълнителния отговор.

 

Предявените искове се оспорват и от „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД с подаден първоначален отговор. Страната иска отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски.

Възраженията относно исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ТЗ относно договора за продажба от 21.01.2014г. са, че евентуалното разглеждане и уважаване на предявения от синдика отменителен иск не би породило никаква промяна в правната сфера на кредиторите на несъстоятелността. Правото на собственост върху еднофамилната жилищна сграда е напуснало патримониума на длъжника на 21.01.2014г., но на 24.02.2015г. се е върнало обратно в същия и длъжникът се е разпоредил с имота, като на 26.02.2015г. го е продал на третото добросъвестно лице „П.Е.“ ЕООД, чийто права не биха били засегнати от евентуално разглеждане и уважаване на иска. Оспорва се правилността на извода на ищеца, че даденото от продавача по договора за продажба значително надхвърля по стойност полученото. Не се държи  сметка за обстоятелствата, че на 21.01.2014г. имотът е бил продаден обременен с ипотека в полза на „У.К.Б.“ АД за обезпечаване на задължение на продавача с размер, далеч надхвърлящ стройността на имота, а на 26.02.2015г. имотът е бил чист от тежести, както и в течение на времето между двете сделки е възможно в имота да са настъпили промени, който да са увеличили неговата справедлива пазарна стойност. Не е налице увреждане на кредиторите като елемент от претендираното от ищеца право по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Продадената еднофамилна жилищна сграда е напуснала патримониума на длъжника, но на 24.02.2015г., далеч преди предявяването на отменителния иск, се е върнала обратно в имуществото на длъжника. Не би могло да се счита, че е настъпила каквато и да е неблагоприятна за кредиторите на несъстоятелността промяна в имущественото състояние на длъжника вследствие сключването на атакувания договор за продажба от 21.01.2015г.

Ответникът намира неоснователни  и обективно съединените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 и по чл. 135 от ТЗ за установяване относителна недействителност на договора за замяна от 24.02.2015г. Ищецът разглежда замяната във връзка с договора за продажба и представя математически последиците на двете сделки, като игнорира тяхната самостоятелност и независимост една от друга. Атакуваната замяна от 24.02.2015г. не уврежда по никакъв начин кредиторите на несъстоятелността, защото разменените от страните престации са напълно еквивалентни. Още повече, че апартаментите, обект на замяната, са били обременени с ипотека в полза на „У.К.Б.“ АД за обезпечаване на кредитни задължения на „Л.Х.Г.Р.“ АД с размер, далеч надхвърлящ тяхната стойност, поради което не би могло да се счита, че замяната е довела до намаляване на имуществото на длъжника.

 

 

Третите лица подпомагащи страни на ищеца М.Й., П.К.М.Х., С.Х., К.Р.М., Б.М. Я.-М., Д.К., П.Л. К.К.и М.М., граждани на Кралство Дания, поддържат предявените искове като допустими и основателни. Излагат се подробни съображения по същество с позоваване на съдебната практика.

 

По исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3,  вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

           

С влязло в сила Решение № 2969 от 17.12.2018г. по т.д.н. № 2360/2018г. на Апелативен съд – гр. София, ТО, 11 състав, е било открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, на ответника „Л.Г.Р.“ АД, с начална датата на неплатежоспособността 31.12.2011г.

Решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ е било постановено въз основа на  молби по чл. 625 от ТЗ от 22.11.2011г. на К.Р.М.,  Б.М. Я.-М., „Е.С.С.С.“ АД, Д.К., П.Л. К.К.и М.М..

Обстоятелствата се установяват от представените по делото съдебни актове, постановени в производството по несъстоятелност,  както и от вписаните обстоятелства и обявените актове по партидата на несъстоятелното дружество в търговския регистър, които съдът е обявил за общоизвестни по реда на чл. 155 от ГПК. 

            „Л.Г.Р.“ АД, с предходно наименование  „К.Г.Х.К.“, е имало за предмет на дейност, освен другото, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, като е било собственик на множество недвижими имоти.

На 21.01.2014г. между това дружество, като купувач, и ответника „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД, като продавач, е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 24, том І, рег. № 159, дело № 21 на нотариус О.О., рег. № 109 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх. № 112/21.01.2014г., акт № 60, том І, нотариално дело № 48/2014г.

Съгласно договора „Л.Г.Р.“ АД е прехвърлило на „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД  правото на собственост върху еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 02508.541.174.11,  по одобрената строителна документация - къща М13-11 със застроена площ от 204 кв.м., а съгласно ценообразуване - с разгърната застроена площ от 259. 66 кв.м., с конкретно описание на вътрешното разпределение,  построена в поземлен имот с идентификатор № 02508.541.174, находяща се в землището на гр. Балчик, област Добрич, заедно със съответните части от  правото на собственост върху поземления имот и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу продажбена цена от 48 000 лева с ДДС, платима в срок до  31.01.2014г. 

На 24.02.2015г. между ответниците е бил сключен нов договор – за замяна, оформен с  нотариален акт № 134, том І, рег. № 479,  дело № 81/24.02.2015г. на същия нотариус, вписан в Службата по вписванията с вх. № 342/24.02.2015г., акт № 142, том І,  нотариално дело № 130/2015г.

Съгласно договора „Л.Г.Р.“ АД е прехвърлило на „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД други свои собствeни три недвижими имота – апартамент с идентификатор 02508.541.151.2.15, представляващ апартамент  GbA 306 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № ********, с площ по кадастрална схема от 57. 16 кв.м. и обща площ от 68. 44 кв.м., заедно с прилежащо мазе и  ведно със съответните  идеални части от общите части на вход „А“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен; апартамент с идентификатор 02508.541.151.1.20, представляващ апартамент    GcA 501 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № ********ап. А501, с площ по кадастрална схема от 57. 84 кв.м. и обща площ от 63. 48 кв.м., заедно с прилежащото мазе и ведно със съответните  идеални части от общите части на вход „А“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен; както и   апартамент с идентификатор 02508.541.167.1.34, представляващ апартамент GeB 302 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № **********, с площ по кадастрална схема от 114. 14 кв.м. и обща площ от 136. 29 кв.м., заедно с прилежащото мазе и ведно със съответните  идеални части от общите части на вход „Б“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен, а в замяна  „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД е прехвърлило обратно правото на собственост върху еднофамилната жилищна сграда. Не е било предвидено заплащането на парично уравнение - страните са възприели, че заменените имоти са икономически равностойни.

            По делото не е спорно, че и към 21.01.2014г., и към 24.02.2015г. недвижимите имоти предмет на сделките -  еднофамилната жилищна сграда и апартаментите са били ипотекирани в полза на банка („У.К.Б.“ АД).

            Съгласно основното и допълнително  заключение на изслушаната по делото съдебна оценителна експертиза, към 21.01.2014г. и към 24.02.2015г. пазарната стойност на еднофамилната жилищна сграда с идентификатор 02508.541.174.11, заедно с 693. 85 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, е била 519 800 лева, а при отчитане, че имотът е ипотекиран – реалната пазарна цена при доброволна реализация е била 465 700 лева, съответно  при принудителна  реализация - 426 000 лева. 

            Също съгласно заключението, пазарната стойност към 24.02.2015г. на  апартамент с идентификатор 02508.541.151.2.15 е била 114 500 лева, на апартамент с идентификатор 02508.541.151.1.20 – 109 100 лева, а на апартамент с идентификатор 02508.541.167.1.34 – 206 800 лева, а при отчитане на обстоятелството, че имотите са ипотекирани, реалните пазарни цени при доброволна реализация са били 102 600 лева, 97 700 лева и 185 300 лева, съответно при принудителна реализация – 93 800 лева, 80 400 лева и 169 500 лева.    

            На 26.02.2015г., с договор за продажба, сключен с формата на нотариален акт от същата дата,  „Л.Г.Р.“ АД е прехвърлило правото на собственост върху еднофамилната жилищна сграда на дружеството „П.Е.“ ЕООД за сумата от 430 000 евро с ДДС. Вторият ответник също  е извършил разпоредителни действия с получените в замяна апартаменти, съгласно договори от 29.06.2020г. и 30.06.2020г. Преписи от нотариалните актове за сделките са представени по делото.

 

           

 

 

 

При тези установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, може да предяви включително иск от тези по чл. 647 от ТЗ.

Хипотезите на чл. 647, ал. 1 от ТЗ, след изм. ДВ, бр. 20 от 2013г., обхващат и възможността да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността  възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок  преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността (чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ). Отменителното основание се прилага и за сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението да откриване на производството по несъстоятелност (чл. 647, ал. 2 от ТЗ).

Преценката дали даденото надхвърля по стойност полученото е към момента на самата оспорена сделка (така Решение № 111 от 02.11.2011г. по т.д. № 893/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 1 от 01.02.2013г. по т.д. № 48/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 1 от 21.04.2016г. по т.д. № 2750/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Справедливото удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността е законоустановена цел на производството по несъстоятелност съгласно чл. 607, ал. 1 от ТЗ и при извършената сделка тя не може да бъде постигната. Отмяната в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ  се обосновава с факта, че въпреки възмездността на сделката, като нейна последица имуществото на длъжника е било намалено значително и без основание, което е  в рамките на две години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ или  след това  и в период, когато длъжникът вече е бил неплатежоспособен. Поради това такава сделка, макар възмездна, се отменява с последицата по чл. 649, ал. 2 от ТЗ – възможност за предявяване на обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, при което и кредиторите ще се удовлетворят по предвидения в закона ред.

 Няма основание  разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ да не се приложи и при няколко сключени от длъжника възмездни сделки, щом тяхна последица, съвкупно преценено, е значителното намаляване на  имуществото на длъжника.

Това е и в случая.

Сключването между несъстоятелното дружество „Л.Г.Р.“ АД и втория ответник „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД  на договора за продажба на еднофамилната жилищна сграда на 21.01.2014г.  и на договора за замяна от 24.02.2015г. на сградата с други три апартамента, има за последица загубването на правото на собственост на несъстоятелното дружество върху апартаментите по договора за замяна, при получаване на сума от 48 000 лева по договора за продажба, без промяна относно правото на собственост върху еднофамилната жилищна сграда, което фактически е било върнато в имуществото на несъстоятелния длъжник в резултат на замяната. Дори при съобразяване на обстоятелството, че  апартаментите са били ипотекирани  и най-ниската тяхна пазарна стойност  при принудителна реализация – 93 800 лева, 80 400 лева и 169 500 лева, общо 343 700 лева, с оглед получените от несъстоятелното дружество  ответник  48 000 лева,  даденото по договорите, като тяхна последица, значително надхвърля по стойност полученото – над седем пъти.   Същевременно оспорваните по делото договори са били  сключени в период значително  след подаване на молбата на кредитор по чл. 625 от ТЗ, въз основа на която е било постановено решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ по отношение на несъстоятелния длъжник (22.11.2011г.), както и много след началната дата на неплатежоспособността (31.12.2011г.). 

   Или като основателни, а и допустими – предявени от легитимирано лице в предвидения преклузивен срок (чл. 649, ал. 1 от ТЗ), исковете по делото по чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ следва да бъдат уважени с обявяване на договорите за продажба и за замяна за относително  недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност).

Изложените от синдика, подпомаган от третите лица – кредитори в несъстоятелността, твърдения в исковата молба относно исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ се потвърждават по делото, а възражението на ответниците, че не се установява значителна неравностойност на насрещните престации и още по-малко  икономическа неравностойност, накърняваща масата на несъстоятелността, като липсва правен смисъл от отмяна на сделките, са неоснователни.

Неоснователно е и възражението на ответника „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност), че трябва да се води иск по чл. 135 от ЗЗД. Исковете по   чл. 647, ал. 1 от ТЗ са самостоятелни.  

Без значение са и евентуалните извършени от ответниците разпоредителни действия с имотите след това (съгласно установеното от фактическа страна – от несъстоятелното дружество, но и от втория ответник). Тези действия  следва да бъдат съобразявани при воденето на обусловените от иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ искове (чл. 649, ал. 2 от ТЗ), съответно уреждането на отношенията с третите лица, следващи приобретатели на имотите по чл. 647, ал. 3 от ТЗ. В този смисъл са и подробно изложените от третите лица съображения  с позоваване и на съдебна практика (Решение № 93 от 10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Ипотекирането на продаваните/заменявани имоти не може да обоснове отхвърляне на  иска по чл. 647, ал.1 т. 3 от ТЗ – дори обременени с тежести, имотите биха били част от масата на несъстоятелността. Възражението на ответника „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност), че имотите са престанали да бъдат годни за удовлетворяване на останалите кредитори, извън банката, е неотносимо, в какъвто смисъл е и посочената от подпомагащите страни съдебна практика ((Решение № 129 от 20.07.2017г. по т.д. № 2481/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.)

 Без значение е  и дали към датата на завършване на фактическия състав на атакуваните от синдика сделки ответникът е разполагал с достатъчно друго имущество извън недвижимите имоти – обект на сделките, с което е можел да своите кредитори без опасност за техните интереси. Относимо е, че длъжникът вече е бил неплатежоспособен, на това основание е открито производство по несъстоятелност, в което неговите кредитори с предявени и приети вземания, възникнали преди или след датите на процесните договори, трябва да бъдат справедливо удовлетворени.

Възраженията на ответника „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД във връзка с исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ са основно за отделна преценка и разглеждане на оспорените договори, но, съгласно възприетото по-горе, договорите и техните последици се преценяват от настоящия съдебен състав съвкупно. 

 

По исковете по чл. 647, ал. 1,  т. 6, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ, и  чл. 135 от ЗЗД  

 

Тъй като  исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ относно договора за продажба и договора за замяна са предявени при условията на евентуалност – ако искът по чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ  не бъде уважен, те се оставят без разглеждане. Няма основание за кумулативно произнасяне от страна на съда.

Това е и по отношение на иска по чл. 135 от ЗЗД относно договора за  замяна – искът също се оставя без разглеждане.

 

По разноските  

 

Поради изхода на делото от ответниците е  дължимо заплащането на  държавна такса по исковата молба, съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

С оглед  данъчната оценка на имота, предмет на договора за продажба (еднофамилна жилищна сграда) – 66 303. 50 лева по  издаденото удостоверение за данъчна оценка,  дължимата държавна такса по иска относно договора за продажба с предмет  този имот  по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е  663. 04 лева (чл. 71, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК).

При данъчните оценки на останалите имоти, предмет на договора за замяна (три апартамента), която е общо 30 642 лева (по издадените удостоверения за данъчна оценка), т.е. по-ниска, дължимата държавна такса по иска относно договора за замяна по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ следва да се приеме също  663. 04 лева – по-високата данъчна оценка на заменения имот (еднофамилна жилищна сграда).

Или общо дължимата държавна такса от ответниците следва да бъде определена на  1 326. 08 лева.

  

До приключване на устните състезания по делото в открито съдебно заседание  ищецът не е поискал присъждане на направените разноски и съдът не  се  произнася по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Разноски не са претендирани и от несъстоятелното дружество, нито то установява направени разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК по такива разноски.

Ответникът „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД е поискал присъждане на разноски с подадения по делото отговор на искова молба, но при изхода на делото (уважаване на предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ) и установяване на направени разноски за вещо лице само във връзка с тези искове, разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК на дружеството също не се присъждат. 

 

Воден от горното съдът                                         

                                                    

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА за относително недействителни, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност), по искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ, предявени от синдика на „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност) срещу „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, и „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,   договор за продажба от 21.01.2014г., сключен с формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот  № 24, том І, рег. № 159, дело № 21 на нотариус О.О., рег. № 109 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх. № 112/21.01.2014г., акт № 60, том І, дело № 48/2014г., както и договор за замяна от 24.02.2015г., сключен с формата на   нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 134, том І, рег. № 479,  дело № 81/2015г. на  нотариус О.О., рег. № 109 на Нотариалната камара,, вписан в Службата по вписванията с вх. № 342/24.02.2015г., акт № 142, том І,  дело № 130/2015г.

 

ОСТАВЯ без разглеждане предявените при условията на евентуалност  от синдика на „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност) срещу „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, и „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 647, ал. 1,  т. 6, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ относно договора  за продажба и договора за замяна, и  чл. 135 от ЗЗД относно договора за замяна.

 

ОСЪЖДА „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, и „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,   да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, сумата от  1 326. 08 лева (хиляда триста двадесет и шест лева и осем стотинки) държавна такса по исковата молба по делото.

 

Решението е постановено при участието на М.Й., П.К.М.Х., С.Х., К.Р.М., Б.М. Я.-М., Д.К., П.Л. К.К.и М.М., граждани на Кралство Дания, с посочен съдебен адреса***, партер, като трети лица подпомагащи страни на синдика на „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност).

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

                                                          

                           

 

                                                                Съдия: