Решение по дело №268/2018 на Окръжен съд - Плевен

                          Р Е Ш Е Н И Е       № .........                            

                                    

                                   гр. Плевен,  02. 08. 2019 г.

 

                     В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                     търговско отделение,

на  двадесет и шести юни  ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, 

в публично заседание ,в следния състав:                          

  

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

 

СЕКРЕТАР: Жени  Стойчева

като разгледа докладваното от съдията  МЪЛЧИНИКОЛОВА

ТД № 268  по описа за 2018  година , за да се произнесе взе предвид следното

 

               Производството е образувано по ИСКОВА МОЛБА  Вх. Рег.  №13579/ 03.12.2018г. ,подадена от М.Г.А., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си- адв. Ц.А.- В., Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, срещу ТБ „ИНВЕСТБАНК „ АД- гр.София ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:  гр. София,     бул. “България”№85,   представлявано           от изпълнителните директори В.И.К. - Д., П.Й.М. и З.Р.Р.

С исковата молба  са предявени три обективно съединени   иска   по чл. 421 от ТЗ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:

              1.СУМАТА в размер на 30 000 евро, представляваща вземане по  договор за банков влог (Договор за срочен депозит VIP) - внесена на каса на 15.09.2009г. по банкова сметка *** ***, заедно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

               2.СУМАТА в размер на 13000 евро, ПРЕДЯВЕНА ЧАСТИЧНО от претенция в общ размер от 67500 евро, от които: 35 000 евро внесени по договор за банков влог (Договор за срочен депозит VIР) - внесена на каса на 10.01.2011г. по банкова сметка ***, 15000 евро, внесени на каса на 06.06.11 г. по банкова сметка *** ***, внесени по договор за банков влог (Договор за срочен депозит VIP)- внесена на каса на 14.12.2011 г. по банкова сметка *** ***, впоследствие прехвърлени по банкова сметка *** ***, заедно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

              3.СУМАТА в размер на 50 000 лева, ПРЕДЯВЕНА ЧАСТИЧНО от претенция в общ размер от 320 000 лева, от които: 200 000 лева, постъпили по банкова сметка *** ***.05.12г., 100 000 лева, внесени по банкова сметка *** ***.05.12г. и 20 000лева, постъпили на 20.08.12г. по банкова сметка *** ***.

Иска се присъждане на законната лихва върху посочените главници, считано от завеждането на иска до изплащането им.

           Претендират се  и разноските по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от Закона за адвокатурата.

Твърденията на страните:

               В исковата молба се твърди ,че На 15.09.2009 г. между М.А. и ТБ “Инвестбанк”АД е сключен Договор за срочен депозит VIP, с екземпляр от който ищецът не разполага.

Съгласно посочения договор, ответникът е открил влог на името на М. А., по който е приел за съхранение парични средства в размер на 30 000 евро, внесени на каса, а Банката е открила на името на ищеца банкова сметка *** ***.

 Съгласно договора, лихвата по срочния депозит се изплаща авансово в деня на подписване на договора и захранване на сметката.

Ищецът сочи, че на 15.09.2009г. (деня на захранване на банковата сметка),  е получил лихва в размер на 1115 евро, видно от Извлечение по сметка. Лихвата е получена от банкова сметка ***, като в описание на транзакцията е посочено Inter 215 15.09.09-15.03.10”, което сочи периодът и датите на договорения шестмесечен депозит. Впоследствие ищецът  е получавал лихва на всеки 6 месеца.

               Твърди се от ищеца ,че при извършена от него проверка за наличност по банкова сметка *** ***,  установява, че внесената сума, не е налична. След разговори с представители на банката, му било заявено, че сума от 30000 евро е изтеглена на каса още на 09.12.2009г. - за което банката представила и извлечение от банковата сметка. В извлечението било отразено ,че цялата сума  е изтеглена още на 09.12.2009 г., на два пъти - първо сума в размер на 1115,75 евро в 16:28 ч., след което сума в размер на 28 880 евро в 16:32 ч. Сочи се също така ,че ищецът не е теглил сума от 30 000 евро, нито е упълномощавал някога ,някого да се разпорежда със сумата по описаната сметка.  Напротив, твърди се ,че Банката е поддържала у него заблуждение, че вложената сума е налична по сметката, като всяко шестмесечие е получавал възнаградителна лихва за съответния период.

     На 20.11.18г. М.А. изпратил Покана за плащане подадена в деловодството на банката , да му бъдат   възстановени  паричните суми по посочената банкова сметки в срок от 3 дни. Сочи се ,че до подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си да върне дължимите суми на М.А..

              Твърди се от ищеца ,че на 10.01.2011г.  е внесъл на каса при ответника по разкрита на негово име банкова сметка *** ***, СУМА  в размер на 35 000 евро (тридесет и пет хиляди евро) с основание “6м. VIP депозит”. Сумата била приета от банковия служител  А.Б.А..  Предаването на сумата било извършено от ищеца  в офис на банката, находящ се в гр. Плевен, за което е издадена вносна бележка. Ищецът твърди, че  не разполага с екземпляр от договора за депозит по който първоначално е открита посочената сметка.

Сочи се също от ищеца ,че на 10.01.2012 г. договорът за депозит е подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент от 6,250%, а банката се е задължила да заплати авансово лихвата по банкова сметка *** № **********, съгласно т. 3 от договора. Лихвата в размер на 1085 евро, била изтеглена от  титуляра М.А. в деня на подновяване на депозита, а сумата е получена в клон на Банката в гр. Плевен на каса 18, от служителя А.Б.А..

             Твърди се в исковата молба ,че на 07.01.201З г. М. А. прехвърлил сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) евро по друга своя банкова сметка *** ***, с основание ‘‘прехвърляне на средства”. Отново операцията била извършена от служител на банката, А.А., като е поставен печат на банката.

              Твърди се от ищеца ,че на 06.06.2011 г. М.А. внесъл на каса при ответника по разкрита на негово име банкова сметка *** ***, сума в размер на 15000  евро ,с основание “6м. VIP депозит”. Сочи се също така, че ищецът не разполага с договора за депозит, по който е открита първоначално горепосочената сметка, но му е издадена вносна бележка и посочената сума е приета от банков служител - А.Б.А.. Предаването на сумата  е осъществено в офис на банката, находящ се в гр. Плевен.

              Твърди се също така в ИМ, че на 06.06.2012 г. договорът за депозит бил подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент от 5,600%, а банката се е задължила да заплати авансово лихвата по банкова сметка *** № ********** (съгласно т. 3 от договора). На същата дата ищецът изтегли авансово начислената му лихва в размер на 420 евро за шестмесечния период, за което притежава документ издаден му от банката.  Сумата  получил от служител на банката, А.А., като е поставен печат върху разписката.

Сочи се също така ,че на 07.01.2013г.ищецът   е прехвърлил сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) евро по друга своя банкова сметка *** ***, с основание “прехвърляне на средства”, която операцията отново била извършена от служител на банката - А.А..

               Твърди се също така от ищеца ,че на 14.12.2011г. М.А. внесъл на каса при ответника по разкрита на негово име банкова сметка ***, с IB ***N BG36IORT73802434169102, сума в размер на 17 500 евро с основание “вноска депозит 6м. VIP”. Сумата  била приета от банков служител и касиер, като е поставен печат на каса 18. Лицето, приело сумата е служителят  А.Б.А. , в офиса на банката в гр. Плевен, за което му е издадена вносна бележка. Сочи се в ИМ ,че ищецът не разполага с договора за депозит, по който е открита първоначално горепосочената сметка. Сочи също така че на 14.06.2012г.  договорът за депозит бил подновен, като е подписан договор с лихвен процент от 5,6%, а банката се е задължила да заплати авансово лихвата по банкова сметка *** № **********.  Твърди се ,че на същата дата  ищецът е изтеглил авансово начислената му лихва в размер на 490 евро за шестмесечния период, за което притежава документ. Сумата  получил от служител на банката, А.А., като е поставен печат върху разписката.

               На 07.01.2013 г. ищецът твърди, че е прехвърлил сумата от

17500 евро по друга своя банкова сметка ***, с основание “прехвърляне на средства”. Отново операцията е извършена от служител на банката, А.Б.А., като е поставен печат.

В исковата молба се твърди, че  , че при проверка за наличност по банкова сметка *** ***, ищецът установил, че сумите, внесени на каса, описани по горе, и в последствие прехвърлени по банкова сметка *** ***, не са налични.

  Сочи се също така от ищеца, че договорът за откриване и водене на безсрочен влог, по който е открита сметка с IBAN ***,  е с недостоверна дата. Според банкови извлечения, тази сметка съществува още към 2008г.  Твърди също,че от съдържанието на  договора е видно, че в него са нанесени документи, издадени по-късно от посочената дата. Ищецът  смята ,че  сметката е разкрита много преди 2008г., но поради изтеклия значителен времеви период, не може да каже със сигурност, кога точно.

Твърди се от ищеца, че са 22.05.2012г. по сметка на ме с IBAN ***а в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, с основание „изплащане на дивидент“. Наредителят на сумата е дружеството „Д-М“ЕООД. Направен е вътрешен за банката превод, като сумата е излъчена от банкова сметка *** „Д-М“ЕООД.

     Сочи се от ищеца ,че на 29.05.2012г. той е  внесъл на каса в ответната банка,  по сметка с IBAN *** 100 000 (сто хиляди) лева с основание „вноска“. Сумата е приета от банков служител и касиер,  за което му е издадена вносна бележка от същата дата, като е поставен печат на каса 18. Лицето, приело сумата, А.Б.А., е служител *** банката. Предаването на сумата се е случило в офис на Банката, находящ се в гр. Плевен, като върху вносната бележка е отразен номер на операцията, а именно D00718.

Твърди се също така в ИМ, че на 20.08.2012 г.. по сметка на ищеца М.Г.А. с IBAN ***, постъпва сума в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева с основание „превод“. Сумата е наредена от друга банкова сметка на М.А. в Първа Инвестиционна Банка с IBAN ***.08.2012г.

       При проверка за наличност по банкова сметка *** ***, ищецът установил, че сумите, не са налични. След получаване на Извлечение от банкова сметка ***та, същите го уведомили, че сумите от 200 000 лева и 20 000 лева са изтеглени на каса, като тази от 200 000лева е изтеглена на 23.05.2012г.. а сумата от 20 000 лева на 20.08.2012г. - деня на постъпването и в сметката.

Сочи се в ИМ ,че относно сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, Банката твърди,  че такава сума никога не е постъпвала по посочената банкова сметка.

***, че той не е теглил сумата от 199 000 лева, не е оторизирал транзакции, за който да се дължат такси в размер на 1000лв., нито е упълномощавал някога някого да се разпорежда със сумата по описаната сметка. Също така твърди, че не е теглил и сумата от 20 000лева на посочената в извлечението дата. Доверителят ми е внесъл на каса сума в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, като не се е разпореждал със същата към настоящия момент.  Счита ,че Банката е поддържала заблуждение в ищеца за наличие на вложената сума по сметката.

 

           Твърди се ИМ ,че на 20.11.18г.  ищецът М.А. изпратил Покана за плащане до банката, за възстановяване на паричните суми по посочената банкова сметка ***. Твърди се в ИМ ,че до настоящия момент(подаването на исковата молба) ответникът не е изпълнил задължението си да върне дължимите суми на М.А..

    Поради това е направено искане да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва и деловодните разноски.

                   Към исковата молба са представени, като писмени доказателства копия от следните документи: Извлечение по сметка с IB AN BG56IORT73 802434169100 за периода 01.01.2009 до 31.12.2009г., издадено от ТБ Инвестбанк АД; Извлечение по сметка с IBAN ***.01.2009г. до 31.12.2009г., издадено от ТБ Инвестбанк АД;  Вносна бележка от 10.01.2011 г. за сумата от 35 000 евро;  Договор за срочен депозит VIP от 10.01.12r.;  Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 1085 евро от 10.01.2012 г.;  Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01.201Зг. за 35000 евро;   Вносна бележка от 06.06.2011 г. за сумата от 15000 евро;  Договор за срочен депозит VIP от 06.06.2012г.;  Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 420 евро от 06.06.2012г.;  Платежно нареждане за прехвъляне на средства от 07.01.201 Зг. за 15000 евро;  Вносна бележка от 14.12.2011 г. за сумата от 17500евро;  Договор за срочен депозит VIP от 14.06.2012г.;   Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 490евро от 14.06.2012г.;  Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01,201Зг. за 17500евро;   Извлечение по сметка с IBAN ***.01.2012г. до 31.12.2012г., издадено от ТБ Инвестбанк АД;  Платежно нареждане за сумата от 200000лева от 22.05.12г.; Платежно нареждане за сумата от 20000лева от 17.08.12г.;   Договор за откриване и водене на безсрочен влог от 22.05.12г.;   Вносна бележка от 29.05.12г. за сумата от 100 000 лева;  Покана за плащане до ТБ „Инвестбанк” АД;

               В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от ответника е постъпил по пощата отговор на исковата молба / ОТГИМ/  Вх. рег. № 14611/ 31.12.2018г., подаден чрез пълномощника – адвокат Й.Д. – САК. С отговора на ИМ. Правят се възражения ,че ответникът не е получил всички описани в исковата молба приложения ,както и че някои от получените са нечетливи. Иска се да бъда задължен ищеца, да представи четливи копия от посочените приложения, които да се връчат на ответника за вземане на становище по тях.

             Прави се възражение за неподсъдност на спора на Плевенски окръжен съд поради нормата на чл. 105 от ГПК , като искането е делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

             Прави се също така възражение за неприложимост на реда за разглеждане на търговски спорове по глава ХХХІІ от ГПК към настоящото дело ,без да е мотивирано това възражение и искането делото да се разглежда по общия исков ред.

              С отговора на исковата молба се оспорват изцяло исковите претенции по основание и размер.

             Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в исковата молба.

Възразява се от ответника ,че банката е сключила с ответника  Договор за срочен депозит на 15.09.2009г. за сумата 30 000 евро. Твърди се от ответника ,че  на 15.0.2009г. ищецът е внесъл на каса сумата 30 000 евро, с основание „шест месеца ВИП инвестиционен“. Този депозит бил предсрочно прекратен на  09.12.2009г., като  на клиента била изплатена в брой на каса сумата 28 880 евро и банковата сметка била закрита.

               Възразява се от ответника, че  на 10.01.2011г ищецът бил внесъл на каса при ответника , по разкрита по на негово име банкова сметка ***00 евро, с основание“Вип депозит“.

  Сочи се също така от ответника ,че  са неверни твърденията в ИМ, че Договор за депозит от 10.01.2011 г. сключен между ищеца и „Инвестбанк“ АД ,не е подписван и не съществува.  Операцията във вносна бележка от 10.01.2011 г. не е отразена в ПП Дакомс /няма регистрирана и сторно операция за такава сума/.  Възразява се също от ответника ,че подписът на банков служител  А.А. и на касиер не са на лицата посочени в  документ /не се сочи кой/  Отпечатъкът от печата не  бил идентичен с печата на “Инвестбанк“ АД, с който към този момент е работено в клона в гр. Плевен.

              Оспорва се от ответника , да е подписвал Договора от 10.01.2012г, копие от който е приложено към исковата молба.  Такъв договор не бил разпечатван от системата на банката, посоченият в него IBAN  ***, а печатът върху него не е идентичен, с този, от клона в гр. Плевен към датата  посочена в договора.

              Оспорва се от ответника с отговора на ИМ, че  на 10.01.2013г ищецът е получил лихва  - 1085 евро по несъществуващ депозит и договор от 10.01.2012г. Възразява се от ответника, сума от 35 000 евро да е била прехвърлена на 07.01.2013г.   по друга своя банкова сметка *** ***, от несъществуваща банкова сметка *** *** .

              ОСПОРВА твърденията, изложени в исковата молба /т.2.2/, че ищецът на 06.06.2012 г. е внесъл на каса при ответника по разкрита на негово име банкова сметка *** ***, сума в размер на 15 000 EUR, с основание „6м. VIP депозит“.  Възразявя ,че в „ИНВЕСТБАНК“ АД не съществува сметка с IBAN ***; че Договор от тази дата не е подписан и от М.А. нито от служител на банката, не е разпечатван от системата на банката и е несъществуващ ; Операцията във вносна бележка от 06.06.2011 г. не е отразена в ПП Дакомс /няма регистрирана и сторно операция за такава сума/.

                Оспорва се от ответника, че подписът на банков служител не е на А.А.. Подписа на касиер, също не е на касиера на банката към 06.06.2011г. Отпечатъка от печата не е идентичен с печата на “Инвестбанк“ АД, с който към този момент е работено в клон Плевен.

                ОСПОРВАТ се от ответника  твърденията, изложени в исковата молба, че на 06.06.2012 г. е подновен  Договора за депозит от 06.06.2012г. какъвто от „Инвестбанк“ АД не е подписван. Договорът не е подписан и от М.А.. Този договор не е разпечатан от системата на банката и е несъществуващ. Отпечатъкът от печата не е идентичен с печата на “Инвестбанк“ АД, с който към този момент е работено в клон Плевен. ОСПОРВАТ и твърденията в ИМ, че на 06.06.2012 г. ищецът е получил сумата от 420 евро лихва по депозита от несъществуващия договор от 06.06.2012 .

               Оспорва се , твърдението в ИМ, че на 07.01.2013г. ищецът е прехвърлил сумата 15 000 евро , по друга своя банкова сметка *** ***аща банкова сметка *** ***,

              ОСПОРВА твърденията, изложени в исковата молба, че на 14.12.2011 г. М.А. е внесъл на каса в „Инвестбанк“ АД, сумата от 17 500 евро по банкова сметка *** ***, с основание „вноска депозит 6м. V. Възразява се също така от ответника да е подновен на 14.06.2012 г. Договор за депозит от 14.06.2012 г. от страна на „Инвестбанк“ АД , тъй като тъкъв не е подписван  от ищеца и от банката,  не е разпечатан от системата на банката и е несъществуващ. Отпечатъка от печата не е идентичен с печата на “Инвестбанк“ АД, е който към този момент е работено в клон Плевен.

               ОСПОРВАТ се от ответника твърденията, изложени в исковата молба, че ищецът на 07.01.2013г. ищецът  е прехвърлил сумата от 17 500 евро по друга своя банкова сметка *** ***аща банкова сметка ***. Възразява се от ответника ,че в счетоводната информационна система, на клиента на банката М.А. никога не са разкривани сметки с IBAN***,      ************ и ************, каквито са вписани  в част от представените от ищеца копия от документи/.

                Възразява се в отговора ,че представените доказателства са неистински и документи с такова съдържание в банката не съществуват, не са изходящи от „Инвестбанк“ АД и не са подписвани от служители на банката, които да имат права да ангажират „Инвестбанк“ АД. Също така не са подписвани и от М.А.. Положените печати не са идентични със съществуващите в банката печати и употребявани към момента на съставяне на представените писмени документи,

 

               По отношение на претендираното от ищеца вземане  по банкова сметка ***, с отговора се възразява ,че:

               -сумата от 200 000 лв., постъпила на 22.05,2012 г.  , на 23.05.2012 г. сумата от 199 000 лв.е изплатена на ищеца.

                -сума от 100 000 лева с основание „вноска.“ на 29.05.2012 г. на каса по сметка с IBAN ***щеца

               -сумата 20 000 лева, постъпила на 20.08.2012 г. с основание „превод“,  още същият ден е изплатена на ищеца.

                ОСПОРВАТ се ответника  представените с исковата молба писмени доказателства, описани в исковата молба под № от 2.1 до 4.4 вкл., 5.2, 5.3, 5.4, 5.5.

                Възразява се от ответника ,че оспорените документи не са подписали от служителката на банката А.А. или от друг служител ,който може да я ангажира, както и от ищеца; Сочи се още, че липсват съществени реквизити в документите, като идентификационен номер, поставеният печат не е идентичен с печата, използван в  период от време, съответстващ на датата на документа;  няма регистрирана банкова операция за прехвърлените суми, посочени в документите;

                Прави се и възражение за ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ НА М. А. КЪМ „ИНВЕСТБАНК „АД, като се твърди,че възможността и да претендира за нерегламентирани „банкови операции била изтекла. Позовава на нормата на чл. 55 от Закона за платежните услуги и платежните  системи ,тъй като е следвало ищецът да реагира в 13-месечен срок от узнаването на 02.04.2015г. за неточно изпълнената операция.

               Моли съда да постанови решение, с което да уважи направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

При условията на евентуалност, се иска да бъдат отхвърлени като неоснователни, исковите претенции.

               С отговора на исковата молба, са представени като писмени доказателства, копия от следните документи:  Вносна бележка №D05918 от 15.09.2009г. ; Декларация от 15.09.2008 г. по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП.; Мемориален ордер № D05227 от 09.12.2009 г.; Мемориален ордер № D01707 от 03.02.2010 г. и Бордеро №W0040 от 2010г.;   Платежно нареждане №D02440 от 22.05.2012 г.; Декларация от 22.05.2012 г. по чл.4» ал.7 и по чл.6» ал.5, т.З от ЗМИП от М.А..; Декларация от 22.05.2012 г. по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП от управителя на „Д-М“ ЕООД, М.А. ;  Нареждане разписка № D01654 от 23.05.2012 г.; Декларация от 23.05.2012 г. по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП;  Нареждане разписка №D04016 от 20.08.2012г.; Декларация от 20.08.2012 г. по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП;  Общи условия на „Инвестбанк“ АД, приет на 10.02.2010г.

              С отговора на исковата молба се оспорва истинността  на представените с исковата молба ,като писмени доказателства документи , посочени в Раздел V, т.1-4 и т. 5.5 от исковата молба.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищеца е подадена по пощата допълнителна искова молба /ДИМ/, Вх. рег. № 1561/ 08.02.2019г.

Ищецът поддържа заявеното с исковата молба. Прави уточнения и допълнения към обстоятелствата изложени в исковата молба и взема отношение по заявените в отговора на исковата молба възражения.

 Направени са  и  допълнителни доказателствени искания.

Ищецът заявява ,че ще се ползва от всички оспорени от ответника документи.

            Оспорва се от ищеца истинността на представените с отговора на ИМ мемориални ордери от 09.12.2009г и 03.02.2010г., относно верността на съдържанието им. Посочва се че сумите посочени в тези ордери не са изплащани на ищеца.

            Сочи се от ищеца ,че Договорът за влог е реален договор, като вносната бележка представлява доказателство, както за съдържанието на договора (вноска за шестмесечен VIР депозит), така и за фактическото предаване на сумата.

             Твърди се от ищеца, че   всички възражения от страна на банката, че тези действия не са отчетени от банката по надлежния ред - липса на IBAN, ***, не засягат правата му, тъй като подписът на представителя на банката е релевантен за задължаването й. Сочи се също така с ДИМ, че  поставеният печат и генерирането на IB AN представляват действия, които са част от вътрешната дейност на ответника. Обстоятелството, че ответникът твърди, че такива сметки не са генерирани при него, не го освобождава от отговорност, доколкото същият, чрез своя представител - А.А., е приел сумите и е сключил договор с ищеца . Възразява се също така с ДИМ,че  нито печатът, нито липсата на генериран IBAN *** на вносната бележка. Обстоятелството, че А.А. е служител на Банката се потвърждава и от представените от ответника писмени доказателства, в които тя фигурира като служител на“ Инвестбанк“ АД.

           В ДИМ, ищецът възразява срещу твърдението на ответника, че на 23.05.12г.  е изтеглил на каса в банката сумата от 199000 лева   и  заявява, че това не отговаря на истината.

          Оспорват се от ищеца автентичността на подписите,положени от негово име в представените  с отговора на исковата молба:  Нареждане-разписка М D01654/23.05.12г., за изтеглена от ищеца   сумата в размер на  199 000 лева , както и в представената Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП от 20.08.12г.

         Твърди се от ищеца ,че не е изтеглил  сумата от 20 000 лева на 20.08.12г.,  поради което това твърдение на ответника в отговора на ИМ е невярно. Оспорва истинността на нареждането разписка и декларацията за изтеглената сума, представени с отговора на ИМ.

          По отношение възраженията на ответната страна,  за просроченост на претенцията - поради изтекъл срок по чл. 55, ал.1 ЗПУПС и/или поради изтекла погасителна давност, ищецът завяна, че същите са неоснователни. Излага съображения,че  ненавременното подаване на уведомлението по чл. 55, ал. 1 ЗПУПС засяга невъзможността за извънсъдебна корекция на платежната операция от банката и възстановяването на сметката с неразрешената операция. Същото, обаче  не  преклудира  правото на съдебно предявяване на претенциите по исков ред. Освен това се сочи от ищеца ,че ЗПУПС влиза в сила на 01.11.2009 г., съгласно § 21 от ПЗР на ЗПУПС, а твърдяното от ответника разпореждане със средствата по сметката, е извършено преди тази дата.

          Твърди се от ищеца ,че не е приемал никакви общи условия, които да се прилагат спрямо него, в това число и представените от ответника с отговора на ИМ - Общи условия на „Инвестбанк” АД,  приети на 10.02.2010 г

           Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, ищецът заявява ,че такава давност изобщо не е започнала да тече, тъй като , независимо дали се касае за срочен или безсрочен влог, изискуемостта на вземането е обусловено от едностранно волеизявление за влогодателя,  с което последният изисква изплащането на вложената сума, а това е моментът на получаване от банката на покана за изпълнение.

             С ДИМ  е изразено становище, че са неоснователни възраженията на ответника за местна неподсъдност на делото, както и че то следва да се разглежда по общия ред.

               Изразява становище по направените с отговора на исковата молба доказателствени искания, като се противопоставя част от тях да бъдат допуснати.  С ДИМ са направени допълнителни доказателствени искания.

 В срока по чл.373,ал.1 от ГПК от ответника е постъпил допълнителен отговор на ДИМ.

               С допълнителния отговор  се поддържат всички становища, оспорвания и възражения, направени от ответника с отговора на исковата молба.

      Заявява се от ответника ,че ще се ползва от всички оспорени от ищеца документи, представени с отговора на ИМ и се поддържат всички доказателствени искания и са направени нови доказателствени искания, във връзка с постъпилата допълнителна искова молба.

        

             Възразява се от ответника ,че тези договори за депозит са нищожни и  моли съдът да се произнесе, като  прогласи нищожността им.  Сочи се ,че никога ищецът не е имал банкови сметки с посочените IBAN. ***уват, а и не е възможно да съществуват. Не е възможно и прехвърляне на сумата от от 17 500 евро по друга своя банкова сметка *** ***аща банкова сметка *** ***, В счетоводната информационна система, на клиента на банката М.А. никога не са разкривани сметки с IBAN ***, *******      и *******.

         Размяната на книжата между страните е приключила и съдът с определение по реда на чл. 374 от ГПК се е произнесъл по допустимостта на исковата молба, както и по възраженията за местната подсъдност. Със същото определение, съдът е задължил страните да представят оригиналите на писмените доказателства, чиято истинност е оспорена.

          Изготвен е проект за доклад по делото ,преписи от който са връчени на страните, като им е дадена възможност в седмичен срок да подадат писмени становище и възражения по проекта за докла

         С молба от 30.04.2019г. ищецът е представил оригиналите на документите, приложени към исковата молба ,с изключение на Договора за срочен депозит ВИП от 06.06.2012г., които се съхраняват в касата на съда. Със същата молба , ищецът е изразил становище по проектодоклада.

         На 15.05.2019г. от ответника е постъпило становище с възражения по проекта за доклад по делото, като се иска коригирането му относно допуснатите в него технически грешки.

         В първото по делото заседание на 31.05.2019г., ищецът ,чрез пълномощника си е заявил ,че поддържа предявените искове по основание и размер, както и направените оспорвания относно истинността на писмените доказателства, представени от ответника. Съдът е приел оригиналите на писмените доказателства, представени от пълномощника на ответника в първото по делото заседание.

               В същото съдебно заседание, съдът с определение е допуснал поправка на технически грешки, допуснати в проекта за доклад, по искане на  страните и е приел доклада за окончателен.

               За изясняване на обстоятелствата по делото, относими към спора, съдът е до провел производство по Чл.193 ГПК по оспорване истинността относно автентичността на подписите на  лица,които се разпореждат със суми за „получател“  и „декларатор“ положени от М. А.  и на лица подписали се от името Банката, за А.Б.А. като „Банков служител“ и „ТБ Инвестбанк“ в следните документи: 1.НАРЕЖДАНЕ - РАЗПИСКА № 001б54/23.05.2012г. за теглене на сума в размер на 199 000 лева в брой; 2.ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП от 23.05.2012г. в графа „ Декларатор“; 3. НАРЕЖДАНЕ РАЗПИСКА № D04016/20.08.2012r. за теглене на сума в размер на 20 000 лева в брой в графи „ подписи на лица,които се разпореждат,,, „ ПОЛУЧИХ СУМАТА „, „ Контр.подпис и„Получател,; 4.ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.4, ал.7 и по чл.б, ал.5, т.З от ЗМИП от 20.08.2012г. в графа „ Декларатор“ ;1.ВН0СНА БЕЛЕЖКА от 10.01.2011г. за сумата от 35 000 евро;  2. ДОГ0В0Р за срочен депозит VIP от 10.01.2012г. ; 3.НАРЕЖДАНЕ РАЗПИСКА за платена възнаградителна лихва в размер на 1085евро от 10.01.2012 г. ; 4.ПЛАТЕЖН0 НАРЕЖДАНЕ за прехвърляне на средства за 35 000евро от 07.01.2013г. ;  5. ВНОСНА БЕЛЕЖКА за 15 000 евро от 06.06.2011г. ; 6.НАРЕЖДАНЕ РАЗПИСКА за платена възнаградителна лихва в размер на 420евро от 06.06.2011 г.; 7.ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ за прехвърляне на средства за 15000 евро от 07.01.2013г. ; 8.ВН0СНА БЕЛЕЖКА от 14.12.2011г. за сумата от 17 500 евро ; 9.ДОГОВ0Р за срочен депозит VIP от 14.06.2012г. ; 10. НАРЕЖДАНЕ РАЗПИСКА за платена възнаградителна лихва в размер на 490 евро от 14.06.2012 г.; 11.ПЛАТЕЖН0 НАРЕЖДАНЕ за прехвърляне на средства за 17500 евро от 07.01.2013г.; 12.ПЛАТЕЖН0 НАРЕЖДАНЕ за сумата 200 000 лева от 22.05.2012г. ; 13.ПЛАТЕЖН0 НАРЕЖДАНЕ за сумата 20 000 лева от 17.08.2012г.; 14. ДОГОВОР за откриване и водене на безсрочен влог 22.05.2012г. ; 15. ВН0СНА БЕЛЕЖКА за сумата 100 000лева от 29.05.2012г.

Съдът е назначил е изготвянето на съдебно счетоводна и съдебно графическа експертизи, като е изслушал докладите на вещите лица. Допуснал е до разпит свидетели и е изслушал техните показания.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Между страните не е спорно, че ищецът М. Г.А. е бил клиент на банката ответник в периода 2009 -2013г.

              Не се спори между страните, с оглед отговора на исковата молба, че на 15.09.2009г., ищецът М. А. е внесъл на каса в Банката ответник на съхранение сумата 30 000 евро в банкова сметка  *** ***  „ шест месеца: VIP инвестиционен. Това се установява и от заключението  по съдебно счетоводната експертиза, съгласно което в счетоводната система на Банката  е отразен Договор за 6 мес. срочен депозит VIP от 15.09.2009г. в размер на 30 000 EUR. Депозантът  М.Г.А., с Вносна бележка №D05918/15.09.2009г. с основание „6 месеца VIP инвестиционен“ в ТБ Инвестбанк АД, на каса в Мания Тауър внесъл  по сметка *******  сума 30 000 EUR, по сметка: ******* . Банката се задължава да изплати фиксирана годишна лихва, върху вложената сума в размер 7,500% (база 365/365 за срока на депозита.

 

         Не се спори между страните, с оглед отговора на ИМ, че  на 22.05.2012г. по сметка с титуляр ищецът М. А. с IBAN ***а 200 000 лева, както и ,че по същата сметка на 20.08.2012г. е преведена сумата 20 000 лева.

Безспорно е също така , в същия период 2009 -2013г.  е работила, като служител и пълномощник на банката А.Б.А.. в „Инвестбанк“ АД – офис гр. Плевен.

Спорни на въпросите относно това, изплатени ли са на ищеца внесените от него на депозит в ответната Банка суми : 30 000 евро, на 09.12.2009г; сумата 199 000 лева – на 23.05.2012г. и сумата 20 000 лева в деня на внасянето й на 20.08.2012г.

Спори се от ответника , че банката не е сключвала с ищеца посочените в исковата молба Договори за срочни ВИП депозити, както и Договори за безсрочен влог , по които да са внесени от ищеца: сумата 100 000 лв. на 29.05.2012г.; сумата 35 000 евро на 10.01.2011г., с основание „ Шест месеца ВИП  депозит , която сума да е преведена на 07.01.2013г. по  друга сметка на ищеца ******* ; сумата 15 000 евро на 06.06.2011г с основание „ 6м. ВИП депозит“, която сума да е преведена на 07.01.2013г. по  друга сметка на ищеца *******, сумата 17 500 евро  на 14.12.2011г., която сума да е преведена на 07.01.2013г. по  друга сметка на ищеца *******;

За изясняване на спорните по делото ,съдът е назначил изготвянето на съдебно графическа и почеркова експертиза, основното и допълнителното заключение, на която са изготвени от вещото лице М.М..

Назначена е и съдебно счетоводна експертиза, заключението ,на която е изготвено от вещото лице С.П..

По делото ведно с исковата молба са представени следните копия от  договори за откриване и водене на влогове в ответната банка на името на ищеца М. Г.А., вносни бележки, платежни нареждания, и нареждания разписки за платени възнаградителни лихви, истинността , на които е оспорена от ответника, относно автентичността на подписите, а именно:

-Договор за срочен депозит VIP от 10.01.12 г.за сумата 35 000 евро, с IBAN ***;

-Договор за срочен депозит VIP от 06.06.2012г за сумата 15 000 евро с IBAN ***;

-Договор за срочен депозит VIP от 14.06.2012г. за 17 500 евро;

         -Договор за откриване и водене на безсрочен влог от 26.10.2001г. № *******

         -Договор за откриване и водене на безсрочен влог от 22.05.2012г. с IBAN ***;

         - Договор за  срочен VIP депозит от 30.06.2012 г.

         - Платежно нареждане, свидетелстващо за заплатен депозит в размер на 950лв., от които 500лв. за изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза и 450 лева за изготвянето на съдебно-графическа експертиза.

          -  Вносна бележка от 10.01.2011г. за сумата от 35 000 евро;

 - Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 1085 евро от 10.01,2012 г.;

- Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01.2013г. за 35000

евро;

         -Вносна бележка от 06.06.2011 г. за сумата от 15000 евро;

         -Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 420 евро от 06.06.2012г.;

-Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01.201 Зг. за 15000 евро;

-Вносна бележка от 14.12.2011г. за сумата от 17500евро;

         -Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01.201Зг. за 17500евро;

         - Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 490 евро от 14.06.2012г.;

-Платежно нареждане за сумата от 200 000 лева от 22.05. 2012г.;

-Платежно нареждане за сумата от 20 000лева от 17.08.2012г.;

         -Вносна бележка от 29.05.2012г. за сумата от 100 000 лева;

 

По делото са представени от ищеца на основание чл. 183 от ГПК оригиналите на посочените писмени доказателства, с изключение на : -Договор за срочен депозит VIP от 06.06.2012г за сумата 15 000 евро. Относно непредставения оригинал на  договора от 06.06.2012г. ищецът пояснява, че поради продължителния срок от време- повече от десет години е изгубил оригинала на своите екземпляр и е поискал съдът да задължи банката да представи оригиналите.

           От заключението на съдебно графическата експертиза, изготвена от вещото лице М.М.,  което съдът приема, тъй като пълно , обективно, компетентно и обосновано на доказателствата по делото, се установява ,че в Договорите за срочен депозит ВИП от 10.01. 2012г ,  Договор за срочен ВИП депозит  от 14.06.2012г. и Договор за   откриване и водене на безсрочен влог с дата 01.10.2001г. и №*******  са подписани за „депозант“ от ищеца М.А., а в графата „Банков служител“ и „ТБ Инвестбанк“ от  А.Б.А..

         Подписът за „вложител“ в Договора за отриване и водене на безсрочен влог  с дата 22.05.2012 г. е положен от ищеца М.А.,; подписът в графа“ за банката“ е положен от друго лице( различно от А.А.;

  Вещото лице дава заключение ,че:

   -Вносна бележка от 10.01.2011г. за сумата от 35 000 евро;

   -Вносна бележка от 06.06.2011 г. за сумата от 15000 евро;

   - Вносна бележка от 14.12.2011г. за сумата от 17500евро

            -Платежно нареждане за сумата от 200 000лева от 22.05.2012г.     

            -Платежно нареждане за сумата от 20 000лева от 17.08.12г.;

подписани от ищеца М. А. , като „вносител“ и „наредител“ и от служителката А.Б.А. като „банков служител“ и „за ТБ Инвестбанк“.

         Относно    -Вносна бележка от 29.05.2012г. за сумата от 100 000 лева , вещото лице дава заключение , че подписът за вносител е на М. А. като „вносител“, а подписът за банков служител на ответната банка , вероятно е на А.А..

         В допълнителното заключение относно авторството на текста във Вносна бележка от 29.05.2012г. за сумата от 100 000 лева, вещото лице дава заключение, че текстът е изписан от А.Б.А..

             С оглед горното ,съдът намира ,че не е успешно проведено от ответника, оспорването истинността на посочените писмени доказателства.

Що се отнася до Договора за безсрочен депозит от 22.05.2012г. , то в графата „За банката“ е положен подпис, без да е посочено името на служителя на банката, поради което ответникът не е опровергал автентичността на този подпис, вероятно поставен от друг служител, различен от А.А..

             В първото по делото заседание, ищецът на основание чл.183 от ГПК, чрез пълномощника си е представил оригиналите на ,приложените към отговора на исковата молба ,заверени копия на:

             -НАРЕЖДАНЕ - РАЗПИСКА № 001б54/23.05.2012г. за теглене на сума в размер на 199 000 лева в брой(л.61)           

            -ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП от 23.05.2012г.

             -НАРЕЖДАНЕ РАЗПИСКА № D04016/20.08.2012r. за теглене на сума в размер на 20 000 лева в брой(л. 63)

              -ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.4, ал.7 и по чл.б, ал.5, т.З от ЗМИП от 20.08.2012 г. , истинността на които е  оспорените от ищеца, относно авторството на подписа положен от негово име.

           Вещото лице графолог дава заключение че:

                        -НАРЕЖДАНЕ - РАЗПИСКА № 001б54/23.05.2012г. за теглене на сума в размер на 199 000 лева в брой в графи „ подписи на лица,които се разпореждат „, „ ПОЛУЧИХ СУМАТА „, „ Контр.подпис „ и „Получател,, са положени от М.Г.А..

          -ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП от 23.05.2012г.в графа „ Декларатор е положен от М.Г.А..

           -НАРЕЖДАНЕ РАЗПИСКА № D04016/20.08.2012г. за теглене на сума в размер на  20 000 лева в брой в графи „ подписи на лица,които се разпореждат „ ПОЛУЧИХ СУМАТА „, „ Контр.подпис „ и „Получател,, са положени от М.Г.А..

           -ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.4, ал.7 и по чл.б, ал.5, т.З от ЗМИП от 20.08.2012г. в графа „ Декларатор „ е положен от М. Г.А..

         Следва да се отбележи, че вещото лице графолог е допуснало техническа грешка при изписване сумата  по Нареждане разписка   РАЗПИСКА № D04016/20.08.2012г., като вместо „20 000 лева“, погрешно е изписало „200 000 лева“. Това е видно от копието на този документ, приложен на л. 63 ,както и от оригинала – в касата на съда ,в които с думи и цифри е изписано / „ДВАДЕСЕТЕ ХИЛЯДИ  лв.“

        

С оглед заключението на вещото лице, съдът намира ,че оспорването автентичността на подписите на ищеца М. А. върху посочените документи  е ,неуспешно проведено.

Относно останалите документи: Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01.2013г. за 35000 евро; Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 420 евро от 06.06.2012г.; Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01.201 Зг. за 15000 евро; Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 490евро от 14.06.2012г.; Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01 г. за 17500евро;  Договор за.откриване и водене на безсрочен влог от 22,05.12г., вещото лице дава заключение, че тези документи са подписани от ищеца М.А., но в  графита „банков служител“ и „за банката“ на са подписани от А.Б.А..

С оглед заключението на вещото лице ,изготвило графическата експертиза, съдът намира ,че успешно е проведено от ответника оспорването истинността на посочените документи, относно подписа на банковия служител А.Б.А., поради което същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото на основание чл. 194 от ГПК.

От доказателствата , на основание чл. 183 от ГПК, следва да бъде изключен и представеното от ищеца с исковата молба , копие от  -Договор за срочен депозит VIP от 06.06.2012г за сумата 15 000 евро, тъй като след поискване ,не е представен оригиналът на този договор. От своя страна ответникът отрича да е сключвал такъв договор с ищеца и поради това няма как да представи екземпляр от този договор.

  За изясняване на спорните по делото въпроси, по делото е изслушано ЗАКЛЮЧЕНИЕТО На вещото лице С.П., изготвила съдебно счетоводната експертиза.

 

І.По иска предявен за сумата 30 000 евро:

Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза  относно информацията при  Банката ответник, за разкритите сметки на името на ищеца М.  Г.А. в периода от 26.10.2011 до момента, вещото лице е установило ,че в представената на експертизата от ответника „Справка за сметки по общ регистър Клиенти за клиент №341691/клон 380“, е отразено на името на клиента М.Г.А. са открити (и част от тях закрити) в периода 26.10.2001 до сега общо 35 сметки, в BGL, EUR и USD.

 Видно от Справката, информацията за процесиите сметки е:

1.                   ******* 1691 00 (EUR)- Депозитна безсрочна , разкрита на  15.09.2009 и закрита на 03.02.2010 г.

2.                   ******* 1691 00 (EUR) –Спестовни влогове , разкрита на 26.10.2001 – закрита на 29.06.2018 г.

 ******* 1691 00 (BGL)  - Спестовни влогове , открита на 22.05.2012г. и закрита на 22.06.2018г.

В същата справка е отразено, че на клиента никога не са разкривани сметки с IBAN: ***, ******* и *******. Тези номера на сметки са проверени освен в системата на Банката, но и в специализирани сайтове за проверка валидността на IB AN — посочените три IBAN-***.

Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, между ищеца М. А. и Банката – ответник е сключен Договор за 6 месечен срочен депозит VTP на 15.09.2009г. за сумата 30 000 EUR. Съгласно договора, представен на в.л. от Банката,  депозантьт влага на депозит в Банката за срок от 6 месеца: VTP сумата от 30 000 EUR, по сметка: ******* 1691 00 Банката се задължава да изплати фиксирана годишна лихва, върху вложената сума в размер 7,500% (база 365/365 за срока на депозита)      

               С вносна бележка №D05918/15.09.2009r. по сметка ******* за внесена сума 30 000 EUR, вносител М.Г.А., основание „6 месеца VIP инвестиционен“ в ТБ Инвестбанк АД на каса в Мания Тауър; Вещото лице е установило  от касовите дневници от дата 15.09.2009г. че са описани в брой банкноти от съответен купюр, с които е внесена сумата в брой 30 000 EUR на каса   банка на      15.09.2009г.(15:02:03ч.)сметка *******)      по      касов дневник      от         15.09.2009г„

документ №D05918/15.09.2009г. по сметка на клиент ******* (******* 1691 OO(EXJR) по брой и купюри банкноти в EUR както следва:140 бр.х100 = 14 000,00 45 бр.х 200 = 9 000,00 14 бр.х 500 = 7 000,00 Всичко от банкноти 30 000,00 EUR.

          Платена лихвата 1 115,00 EUR от касата на Банката:

          Сумата 1 115,00 EUR е платена в брой на 15.09.2009г. (15:11:00ч.) от каса банка (сметка *******) по касов дневник от 15,09.2009г„ документ № D06552/15.09.2009r. от сметката на клиент 341691 (М.Г.А.) (******* 1691 00 (EUR) по брой и купюри банкноти в EUR:

При проверка относно наличността  по банковата сметка   на ищеца отговорили,че сумата е изтеглена  на каса на 09.12.2009г.

              Ответникът  възразява ,че   не дължи тази сума, защото на 09.12.2009 г., след като е удържана авансово платената лихва, на клиента е изплатена на каса сумата 28.880 евро и банковата сметка е закрита. Като доказателство за това си твърдение, ответникът е представил Мемориален ордер №  D05227/09.12.2009 г. за осчетоводяване  възстановяването на авансово платената лихва 1115,75 EUR, който е оспорен от ищеца и не носи неговия подпис. Банката не е представила документи за изплатената на каса сума  28 800 евро след удържана авансово платена лихва  1115,75 евро в оригинал,  който да носи подписа от ищеца.

  На вещото лице, изготвила счетоводната експертиза, е представена разпечатка на „Нареждане разписка № D05265/09.12.2009 г.“ за платена в брой сума 28 880 EUR на М.Г.А. от системата на банката ,но не и оригинал на този документ, който да е подписан от ищеца.  Служителите са обяснили на в.л., че оригиналите на тези документи са изгубени.

В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, възраженията си ,че  е изплатила претендираната от ищеца сума 30 000 евро по Договор за 6 месечен срочен депозит VTP на 15.09.2009г.,включително и уговорената лихва,  което следва да бъде доказано с валиден писмен документ, подписан от титуляра на сметката – ищеца М. А..  В случая по делото не е представено такова доказателство.

Съдът приема ,че Мемориалният ордер D05227/09.12.2009г(л.56). представен с отговора на исковата молба , е частен документ, изходящ от ответника. Съставен е от банков служител А.Б.А., но  не е подписан от посочения в него като вносител М. А., поради което не може да послужи като доказателство за удостоверените в него изгодни за ответника обстоятелства.

               Предвид така установените обстоятелства, съдът намира ,че ответникът не е доказал възражението си, че на 09.12.2009г. е изплатил на каса на ищеца сумата 28 880 EUR , внесена по договора за срочен ВИП депозит от 15.09.2009г. , след удържане на авансово изплатената лихва.  

               Предвид така установените факти, съдът намира ,че ищецът е доказал пълно и главна ,че е вложил на 15.09.2009г в ответната банка сумата 30 000 евро , на основание сключен  между страните Договор за срочен VIP  депозит „6 месеца инвестиционен“, материализиран във Вносна бележка №D05918/15.09.2009r. по сметка ******* за внесена сума 30 000 EUR, вносител М.Г.А., която сума не му е изплатена лично или на упълномощено от него лице.

               ІІ. По иска предявен частично за 13 000 евро от общ размер 67 500 евро:

               ІІ. 1. Относно претенцията за сумата 35 000 евро:

От анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено ,че на 10.01.2011г. ищецът М.А.  е внесъл на каса в клона на Банката – ответник сумата 35 000 евро , което се установява от приетата като писмено доказателство по делото „ВНОСНА БЕЛЕЖКА ОТ 10.01.2011Г. оригиналът ,на която се съхранява в касата на съда. Видно от заключението на графическата експертиза,  вносната бележка е подписана от ищеца  М. А. за „вносител“, а в графата за „банков служител“ приел тази сума, се е подписала А.А., а печатът ,който е поставен  е идентичен с печата използван от Банката в този период (09.01.2003г. до 02.11.2011г.)

              Съдът намира, че е неуспешно проведено от ответника ,оспорването истинността на вносната бележка,относно автентичността на  подписа на  своята служителка А.Б.А..

               Установява се по делото ,че на 10.01.2012г. между ищеца М. А. и „Инвестбанк“ АД е подписан Договор за срочен депозит VIP от 10.01.2012г. за срок от шест месеца,  за сумата 35 000 евро, при договорена лихва 6.250 % за целия срок   365/ 365 ,като Банката няма право да променя лихвата. Това е видно  приетия като писмено доказателство  по делото Договор от 10.01.2012г(л.10), чиято истинност е неуспешно оспорена от ответника, видно от заключението на графичната експертиза. Вещото лице безспорно е установило, че в оригинала на посочения договор, подписът в графата за „Ивестбанк“ е положен от банковата служителка А.Б.А..

            ІІ.2.  Относно претенцията за сумата 15 000 евро:

3.Видно от представената с ИМ и приета като доказателство по делото  ВНОСНА БЕЛЕЖКА ОТ 06.06.2011 г.., ищецът е внесъл на каса при банката ответник сумата 15 000 евро,  оригиналът , на която се пази  в касата на съда.

От заключението *** графическата експертиза се установява ,че за вносител се  е подписал ищецът, а в графата за „банков служител“ приел тази сума ,се е подписала служителката при ответника А.Б.А., а за „вносител“ ищецът М.А.. Оспорването от страна на ответника ,относно автентичността на подписа на банковия служител е неуспешно, поради което съдът приема за установено твърдението на ищеца относно това обстоятелство.

Относно претенцията за сумата 17 500 евро:

4. Видно от приетата като писмено доказателство по делото  ВНОСНА БЕЛЕЖКА ОТ 14.12.2011Г. подписана от ищеца М. А. ,като „вносител“ , ищецът е внесъл в ответната банка на посочената дата сумата 17 500 евро,  с основание „ вноска депозит 6 м. VIP.  Видно от заключението на вещото лице, в графата за „банков служител“ се е подписала  А.А., а „вносител“- ищецът М. А..

С оглед заключението на вещото лице графолог, съдът намира ,че ответникът неуспешно е провел оспорването истинността на посоченото писмено доказателство вносна бележка от 14.12.2011г за внесената на депозит от ищеца при ответника сума 17 500 евро, относно автентичността на подписа положен  от  банковия служител А.А..

ІІІ. По частичния иск за сумата 50 000 лева от общо претендиран размер на вземането 320 000 лева.

2.  ІІІ.1. На 22.05.2012г. между ищеца М.А. и Банката ответник „Инвестбанк“ АД  е сключен Договор за безсрочен влог с № *******, по който договор е открита банкова сметка *** ***. Видно от заключението на в.л. изготвила Съдебно счетоводната експертиза , с Платежно нареждане № D02440/22.05.2012г . за вътрешно - банков превод по сметката ******* на титуляра М.Г.А. от сметка ******* (******* - наредител Д-М ЕООД (осчетоводен, видно от извлечението на сметката) е получена сума в размер 200 000 лева, с основание „Изплащане на дивидент“.

              Видно от приетата като писмено доказателство поделото и неуспешно оспорена от ищеца, Нареждане разписка D01654/23.05.2012(л. 194), на М. Г.А. на посочената дата е изплатена в брой сума 199 000 лева. Съгласно заключението на графическата експертиза, подписите в графите: „подписи на лица ,които се разпореждат“, „получих сумата“ и „контр. подпис“ са положени от ищеца М. А..  Това обстоятелство е удостоверено с подпис на ищеца в Декларация по чл.4,ал.7 и чл.6, ал.5 т.3 от ЗМИП от 23.05.2012г.(л.195)  за получена сума 199 000 лв. неуспешно оспорена от ищеца, като видно от заключението на графическата експертиза, подписът за „декларатор“ е положен от ищеца М. А..

              Горното обстоятелство се установява и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза. При проверката в счетоводството на банката ,в.л.е установила ,осчетоводяването на  Нареждане разписка D01654/23.05.2012r., за платена в брой сума 199 000 лева на М.Г.А. от сметката *******, заедно с Мемориални ордери за осчетоводени (прихванати суми за такса за теглене над 5000 лв. в брой и без заявка, общо 895,50 лв.); Декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5 , т.З ЗМИП за сумата 199 000 лв. теглене от 23.05.2012г…

                   2.На 20.08.12г. по сметка на ищеца в ответната банка  с IBAN ***а в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева с основание „превод“. Сумата е наредена на 17.08.12г от друга банкова сметка на М.А. в Първа Инвестиционна Банка с IBAN ***. Видно от представените с отговора на ИМ   и приети , като писмени доказателства Нареждане разписка от 20.08.2012г., и  Декларация от М.А., на същата дата на ищеца М.А. е изплатена сумата 20 000 лева.(л.63, л.64).

               От заключението на вещото лице графолог, категорично се установява ,че в оригиналите на тези документи, представени от ответника ,подписите за „получих сумата“, „Контр. Подпис“, „получател“ и „декларатор“ са положени от ищеца М.А..

               От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява ,че при Банката ответник тази операция е осчетоводена, на основание представените оригинали на Нареждане разписка D04016/20.08.2012r., за платена в брой сума 20 000 лева на М.Г.А. с отразена такса за изтеглена в брой сума 90,00 лв., отразена в Нареждане разписката с МО4018 и Декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП.   С оглед така установеното неуспешно оспорване истинността на подписите , положени от името на ищеца в нареждане разписка и декларация за изплатени му в брой на каса от ответната банка, сумата 199 000 лева  на 23.05.2012г и сумата 20 000 лева, съдът намира ,че ответникът пълно и главно е доказал възражението си ,че не дължи посочените суми на ищеца.

                Предвид така установените факти, съдът намира, че ищецът не е доказал пълно и главно ,че има вземане в размер на 220 000 лева срещу ответника, на основание Договор за безсрочен влог с № *******, по който договор е открита банкова сметка *** ***.

 

               3.Видно от представените с ИМ и приета като писмено доказателство Договор за откриване и водене на безсрочен влог № ******* от 22.05.2012 г. и Вносна бележка от  29.05.12г. , ищецът М.А. внася на каса в Банката по сметка IBAN  ***,R ответникD сума в размер на 100 000 (сто хиляди) лева,  с основание „вноска“. Видно от вносната бележка сумата е приета от банков служител и касиер, като е поставен печат на каса 18. За лицето, приело сумата е посочена А.Б.А., - служител на банката. Предаването на сумата е в офис на Банката, находящ се в гр. Плевен, като върху вносната бележка е отразен номер на операцията, а именно D00718.

               Видно от основното и допълнително заключение на графическата експертиза, подписът в този документ за банката „вероятно е положен от А.А.“, като вещото лице е констатирало съвпадения в парафната част, поради липса на първа и втора част от подписа(л. 183)

               Видно от допълнителното заключение на графическата експертиза, ръкописният текст в  Нареждане разписка от 29.05.2012г. за внесени от ищеца М.А. в банката ответник 100 000 лева, категорично е изписан от А.Б.А.. С оглед така установеното авторство на подписите положени от името на ищеца М.А. и на банковата служителка А.А., в т.ч. и авторството на ръкописния текст в посочения документ, съдът констатирал,че ответникът неуспешно е провел оспорването истинността на Нареждане разписка от 29.05.2012г. за внесени от ищеца М.А. в банката ответник 100 000 лева.

           В заключението  на съдебно счетоводната експертиза, вещото лице С.П. е установила  при проверка в счетоводството на банката ,че :“  От извлечението за движение на банкова сметка ***. се установи, че няма отразена вноска — постъпила сума от М.А. в размер 100 000 hb.(BGL) на 29.05.2012г. Така също в банката няма първичен документ за вноска на сума 100 000 лева на дата 29.05.2011г.“

           Предвид така установените факти, съдът приема ,че ищецът е доказал пълно и главно ,че на 29.05.2012г. е внесъл в брой на каса при ответника ,в офиса му –клон Плевен, сумата от 100 000 лева, по посочената сметка *******, на основание сключения с банката ответник договор за безсрочен влог от 22.05.2012г. В договора и във вносната бележка(л. 26-28) е отбелязана тази сметка. Подписани са от ищеца и от банков служител А.А., с което се доказва ,че М.А. е внесъл с тази сума по посочения безсрочен влог. Обстоятелството, че тази  операция не е отразена в информационно счетоводната система на банката , не може да послужи за доказателство ,че сумата не е приета на влог от банката, тъй като това зависи само от волята и действията на овластените банкови служители. Налице са различия  между данните в счетоводството на банката и документа на ищеца, но банката не е успяла  да опровергае данните във вносната бележка, носещи подпис на нейният служител А.А..

          На 20.11.18г. М.А. е изпратил Покана за плащане до банката за възстановяване на паричните суми по посочената банкова сметки в срок от 3 дни. Същата е постъпила в деловодството на банкатана 28.11.2018г. видно от приетата като писмено доказателство и неоспорена от ответника  покана ( л. 29, л.30)

            До приключване на пренията между страните ,от ответника не са представени доказателства , да е изплатил на ищеца изцяло или на част от претендираните с ИМ суми.

               Изслушаната по делото св. Е.Е. , на длъжност „Директор на финансов център“ – Плевен при „Инвестбанк“ АД  дава показания, че познава ищеца М.А., като клиент на банката от м. март 2014г., когато тя е започнала работа там.  Твърди ,че през 2015г. Ищецът и дъщеря му Ц.   поискали да изтеглят пари от сметките си в банката, но при проверка се установило ,че по сметките на ищеца няма наличност. След известно време ищецът и дъщеря му се върнали и донесли някакви вносни бележки , за направени от тях в преходни години депозити. Поискали и извлечения.

               Св. Е. дава показания че банката има Общи условия с разписания как да се работи с клиентите за всеки един продукт – кредитни карти, депозити, разплащателни сметки и др. Твърди също че в периода 2009г.- 2013г на интернет страницата на банката сигурно е имало публикувани Общите условия на банката и тарифата. Твърди ,че в банката винаги важало правилото „четири очи“, което означава ,че един служител въвежда данните, а втори – потвърждава. След 2014г.  са променени формулярите на декларациите. Свидетелката установява ,че всеки служител си има индивидуален печат, който му е зачислен и след като излезе от употреба, с приемо – предавателен протокол се предава в централното управление.

                   Свидетелката Т.  Б. дава показания,че работи в „ИНВЕСТБАНК“ ад ОТ 2004г. на длъжност „*****“. Не познава ищеца, като клиент на банката. Свидетелката показва,че при внос на валута ,клиентите първо се пращат на касата ,за да се провери валутата и след това  при ***** за оформяне на документа, удостоверяващ съответната операция .Твърди също ,че вносните бележки обикновено се попълват от ***** на гишето, но може и да се представи готов попълнен на ръка документ от клиента, стига да си е нанесъл сметката ,която се проверява дали съществува. Свидетелката Б. дава показания ,че до 2015г в банката са работили с  програмен продукт „ДАКОМС“, но след 2015г работят с друг продукт, но имат архив, от който правят справки на клиентите. Относно референтния(съответен, пореден номер за документа) номер, свидетелката дава показания ,че той се генерира от самата система, като за всеки отделен вид операция, върви отделна референция.Програмата следи за верността на IBAN, ***. Според свидетелката , документ с неверен IBAN, ***. Също така свидетелката дава показания ,че по новата счетоводна програма, вече е възможно лице, което не е клиент на банката да внесе сума направо на касата ,без да минава през „фронт офис“ и счетоводство, но по преди 2015г.това не е било възможно. Св. Б. дава показания, че е виждала вносни бележки на клиенти, попълнени на ръка от банковите служители ,но това не било желателно, въпреки,че не е незаконно.

               ОТ ПРАВНА СТРАНА:

               Съгласно разпоредбата на чл.420 от ТЗ , с договора за банков влог, банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци,ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение. Също така според ал.2, влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ, даже и да е уговорено ,че влагането ще трае определено време.

               Според разпоредбата на чл.421, ал.1  от ТЗ при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.

               От доказателствата по делото съдът приема за установено, че  в периода 2001 г. 2012г. ,ищецът М.Г.А. е сключил с Банката- ответник четири договора за срочен влог в евро, и два договора за безсрочен влог в лева описани по –горе. От тях пет договора – заверени преписи са представени с исковата молба, както и на основание чл.183 ГПК – оригиналите, съхранявани в касата на съда. От представените по делото договори, и вносни бележки, както и от   заключението на съдебно- графическата експертиза се установява ,че тези договори и вносни бележки са подписани от ищеца и от банковата служителка при „Инвестбанк“ АД - А.Б..

               Договорът за паричен влог е реален и поражда действие между страните от момента на предаване на паричната сума от влогодателя на банката. Това предаване се удостоверява с документите за всички вноски и плащания по влога, които банката е длъжна да издаде на влогодателя, съгласно чл.422, ал.1 от ТЗ.

             Съгласно чл.422, ал.2 от ТЗ „при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се, предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни“. В процесния случай се установиха именно такива различия.

 

           ОТНОСНО ИСКА за СУМАТА 30 000 евро, с основание  Договора от  15.09.2011г.

         Съдът прие за установено от фактическа страна, че ищецът е вложил сума от 30 000 евро , внесена на 15.09.2009 г. на срочен шест месечен депозит по сметка IBAN ***, за което по делото е представена Вносна бележка №D05918/15.09.2009r. по сметка ******* за внесена сума 30 000 EUR, вносител М.Г.А., основание „6 месеца VIP инвестиционен“ в ТБ Инвестбанк АД на каса в Мания Тауър. С реалното внасяне на посочената парична сума по сметката на ищеца,  договорът за срочен влог се счита за сключен.  Ответникът не е доказал възражението си,  тази сума да е изплатена на ищцата или да е прехвърлена по друга сметка на ищцата,тъй като не представя оригинал на платежен документ, който да е подписан от ищеца. Това е установено и от заключението на съдебно счетоводната експертиза, което вече бе коментирано, като банката не е представила на вещото лице, нито по делото, оригинал на съответен документ ,подписан от ищеца или валидно упълномощено от него лице, на което да е изплатена  в брой сумата с 28 880 EUR.

                С оглед изложеното съдът приема, че банката се е задължила с договора за срочен шест месечен ВИП депозит да съхранява парите на ищеца  и съответно да изплаща  суми  при определени в договора условия, а също така и   при поискване, даже и да е уговорено ,че влогът ще трае определено време, съгласно чл.420,ал.2 от ТЗ.

                 По изложените съображения съдът приема за доказано твърдението на ищеца , че сумата от 30 000 евро е вложена от него на срочен депозит при, ответника, както и че   не му е била изплатена  нито при закриване на сметката, нито  след писмена покана на 20.11.2018г.  Поради което въз основа на сключения договор за  паричен влог ответникът ,на основание чл.421, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца изплащане на сумата от 30 000 евро,което е поискано с писмената покана от 20.11.2018г.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

               Предвид този извод, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 03.12.2018г до окончателното изплащане на сумата.

               ОТНОСНО ЧАСТИЧНО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК В РАЗМЕР НА 13 000 евро ОТ ОБЩО 67 500 ЕВРО:

                 По делото се доказаха фактическите твърдения на ищеца, че по  представените договорите за срочни депозити от 10.01.2012г. за сумата 35 000 евро; от 14.06.2012г. за сумата 17 500 евро, както и вносните бележки от 10.01.2011г. за сумата 35 000 евро, и вносна бележка от 06.06.2011г. за сумата 15 000 евро,    подписани от ищеца и представител на банката А.А.,банката е приела на срочен влог посочените суми в евро.   Оспорването истинността на тези документи   не е проведено успешно от ответника.

                 Не се спори от ответника, че А.Б.А.  е действала в качеството на пълномощник на законните представители на банката, като е подписала  договорите за откриване и водене на срочен ВИП депозит от 10.01.2012г.  и Договора за срочен ВИП депозит от 14.12.2011г., както и посочените вносни бележки от 06.06.2011г. за сумата 15 000 евро- срочен депозит и от 10.01.2011г. за сумата 35 000 евро, внесена на срочен депозит.  Ответникът не е представил доказателства, от които да се установи длъжностната характеристика на А.А., обема на нейните пълномощния, на срока на представителната й власт. С отговора на исковата молба и допълнителния отговор, ответникът не е оспорил и не е представил доказателства, че служителката А.А. на посочените в договорите и вносните бележки, носещи нейния подпис не е била на работа в офиса на банката в гр. Плевен.

               От друга страна, клиентите на банката нямат възможност да узнаят какъв е обхвата на служебните правомощия на банковите служители, съответно какви документи са упълномощени да съставят и подписват от името на законните представители на банката. В случая за идентификацията на банковите служители  е достатъчно те да се намират на работните си места в съответните клонове и офиси, в рамките на  обявеното работно време, като  оказват съдействие на клиентите за обичайно предлаганите от банката услуги.

 

               С оглед така установените обстоятелства, съдът приема за доказано по делото, че договорите и вносните бележки са сключени от надлежен представител на банката – ответник.

     От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че при проверката в счетоводно информационната система на Банката , на клиента М.А.  не са разкривани сметки с IBAN: ***, ******* и *******. Тези номера на сметки са проверени освен в системата на Банката, но и в специализирани сайтове за проверка валидността на IB AN — посочените три IBAN-a , като се оказало, че те не са валидни.

               От друга страна , по делото са представени и приети като писмени доказателства поделото,  вносните бележки за внесени от него суми:  35 000 евро, 15 000 евро и 17 500 евро,с основание – „срочен депозит  ВИП за шест месеца“, като вносните бележки също са подписани от А.А. като представител на ответната банка.

              След като ответникът не е провел успешно оспорването истинността на подписите върху тези документи, съдът приема за установено, че посочените суми са били приети на влог от Банката – ответник, чрез надлежен представител. По- късно са подписани договорите за срочните ВИП депозити за сумите 35 000 евро на 10.01.2012г и 17 500 евро – на 14.06.2012г., но в счетоводно информационната система на Банката, която е въведена през 2015 година сметките отразени  в договорите не съществуват.

              От показанията на изслушаните свидетели и от  заключението на съдебно счетоводната експертиза  се установява, че от 2000 г. до 31.12.2015г. Инвестбанк АД е използвала програмния продукт DACOMS /ПП Дакомс/, представляващ интегрира*** банкова система за счетоводно-информационно обслужване на Банката. Вещото лице е установило, че“ В периода 30.12.2015 до 03,01.2016г., в системата на Банката е изпълняван План за реална миграция към нова информационна система „Банкер 3“ . От 0З,01.2016 г. счетоводно информационното  обслужване се осъществява през програмен продукт ПП Банкер 3.

            При проверката на документите в отговор на поставените въпроси, на експертизата по делото от ПП ДАКОМС са представени справки, счетоводни документи, касови дневници, които са запазени в архивен вид в системата, а информацията в базите данни на съществуващите и новите информационни системи се прехвърлят като: данните от  банкова система „Дакомс“ се прехвърлят към новата банкова система Банкер 3. Тоест, единствено банката ищец може да оперира както с предходната , така и със сега действащата система, съответно само в нейна власт е да оперира с архивираната база данни, включително и да реши кои данни да запази и каква част от информацията , с какво съдържание да прехвърли в сега действащата счетоводно информационна система“.

            В заключението на съдебно графическата експертиза, по въпросите , поставени от ответника, относно идентичността на отпечатъкът от печат, върху оспорените документи: в  (ДОГОВОР ЗА СРОЧЕН ДЕПОЗИТ „VIP" за превод от 35 000 евро от 10.01.2012г. ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ за кредитен превод от 35 000 евро от 07.01.2013Г.,  ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ за кредитен превод от 15 000 евро от 07.01.2013г.,  ДОГОВОР ЗА СРОЧЕН ДЕПОЗИТ „VIP" за превод от 17 500 евро от 14.06.2012г.; ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ за кредитен превод от 17 500 евро от 07.01.2013г.; (Д0Г0В0Р за откриване и водене на безсрочен влог 22.05.2012г. вещото лице е констатирало ,че отпечатъкът върху тях „ не е идентичен с отпечатъците от печат , предоставени от „ Инвестбанк „АД , в качеството на сравнителен материал - Сравнителен печат (малък) на банката употребяван от 19.10.2011г. до 04.12.2013Г.) „

          Само във ВНОСНА БЕЛЕЖКА от 10.01.2011г. е използван печат на КАСА 1 идентичен с такъв на банката използван в този период. (09.01.2003г. до 02.11.2011г.)“

               Според съда, липсата на валиден печат върху посочените документи, както и на генериран от системата на банката „референтен номер“ не отменя доказателствената им сила, обвързваща банката. При липса на конкретни доказателства кой и при какви обстоятелства е поставил този невалиден печат, не може да се правят предположения, че страната ,която се ползва от тези документи е недобросъвестна. Освен това, ищецът като клиент на банката не може да знае, съответният банков служител какъв печат използва и дали той е валиден за съответния период, когато е използван в документите,нито какви номера и други знаци следва да има върху изваданите му документи.

               Ето защо, съдът приема за установено,  че ищецът е вложил средствата  общо в размер на 67 500 евро отразени по договорите за срочен депозит от 2012г. и Вносната бележка от 06.06.2011г., която замества успешно изключения от доказателствата Договор за срочен депозит от 06.06.2012г. тъй като съдържа всички необходими реквизити. От своя страна, банката, като страна по  договорите за срочен депозит се е задължила да открие тези сметки, съответно да вложи паричните средства на ищеца в съответните банкови сметки  и да  изплати обратно сумите по договорите, във валутата ,в която са депозирани със уговорените лихва при поискване от страна на ищеца.

              След писмената покана, получена от ответника на 28.11.2018г., банката не изплатила поисканите от ищеца суми,поради което и на основание чл.421, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ,дължи да заплати вложените по трите договора суми в размер на 35 000 евро, 15 000 евро и 17500 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

               Тъй като искът е предявен частично за сумата 13 000 евро , от общия размер на дължимото вземане  от 67 500 евро, то същият  е основателен и доказан по размер, като  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сумата 13 000 евро, ведно със законната лихва, считано от подаването на иска 03.12.2018г. до окончателното й изплащане.

              

                ІІІ. По иска за сумата 50 000 лева, предявен като частичен от общия размер на вземане за 320 000 лева:

               От анализа на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна, че ищецът е доказал пълно и гладно твърденията си, че на 22.05.12г. между него и Банката ответник, е сключен Договор за откриване и водене на безсрочен влог с № *******, по който договор е открита банкова сметка *** ***. По която сметка на 22.05.2012 е постъпила сумата 200 000 лева,с основание“изплащане на дивидент“, наредена от дружеството „Д-М“ЕООД. Направен е вътрешен за банката превод, като сумата е излъчена от банкова сметка *** „Д-М“ЕООД. На 29.05.12г. внася на каса по сметка с IBAN *** 100 000 (сто хиляди) лева с основание „вноска, а на 20.08.2012 г. по същата сметка постъпва сума в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева с основание „превод“. Сумата е наредена от друга банкова сметка на М.А. в Първа Инвестиционна Банка с IBAN ***.08.12г.

               По делото се доказаха възраженията на ответника ,че от същата сметка, банката е изплатила на каса ,по искане на ищеца, сумата 199 000 лева- съгласно Нареждане разписка D01654/23.05.2012г., подписана от ищеца, след удържане на авансово платената лихва, както и сумата 20 000 лева – в брой на каса в деня на постъпването на тази сума по сметката – 20.08.2012г. ,съгласно Нареждане разписка D04016/20.08.2012r., за платена в брой сума 20 000 лева, подписана от ищеца М.А..

               Не се доказаха възраженията на ответника ,че сумата 100 000 лева не е постъпвала по сметките на ищеца. С оглед на това, тъй като ответникът не е успял да докаже ,съгласно разпоредбата на чл.421,ал.2 от ТЗ, че не са верни, данните във вносната бележка от 29.05.2012 г.,които  не са отразени в счетоводството на банката , то съдът приема за доказано от правна страна ,че ищецът е вложил в  банката на 29.05.2012г. с посочената вносна бележка, сумата 100 000 лева по  Договора за безсрочен влог № ********* 1001 – банкова сметка ***.  Съгласно този договор, ответникът се е задължил  да пази вложената парична сума, срещу възнаграждение и на основание чл.421,ал.1 от ТЗ да я върне на вложителя М.А. при поискване. По делото е безспорно установено ,че сумата 100 000 лева не е налична по банковите сметки на ищеца към 23.03.2015г., когато ищецът е поискал да узнае каква е наличността по сметките му. Сумата не е налична и към датата на писмената покана, получена при ответника на 28.11.2018г., като не са представени доказателства, до приключване на устните прения , тази сума да е изплатена на ищеца.

                   Предвид горното въз основа на сключения договор за  паричен влог ответникът дължи връщане на сумата от 100 000 лева, каквато  от деня на писмената покана по сметката не е била налична. Тъй като искът е  предявен частично до размер на 50 000 лева, то  на основание чл.421, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца сумата 50 000 лева. Предвид тези изводи, предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в предявения размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба 03.12.2018г до окончателното й изплащане.

               По възражението на ответника за  изтекъл срок по чл. 55, ал.1 от ЗПУПС и за изтекла погасителна давност на основание чл.110 ЗЗД.

               С отговора на исковата молба , ответникът  е направил възражение ,че ищецът  не е поискал корекция по реда на чл.55, ал.1 от ЗПУПС по платежните операции по сметките, поради които правата му за търсене на плащане са преклудирани  към датата на предявяване на иска. В допълнителната молба, във връзка с проекта за доклад, ищецът е заявил, че е поискал справка относно наличността по срочните и безсрочни депозити на 23.03.2015 година

               Съдът намира възражението за неоснователно. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗПУПС( отм.) предвижда възможност за влогодателя в   срок до 13 месеца от задължаване по сметката му, да поиска поправка  на неразрешена и неточно изпълнена операция от банката.След изтичането на този срок , безспорно  потребителят на платежни услуги губи правото да иска такава корекция от банката, по извънсъдебен път, но това не изключва отговорността на банката като  доставчик на платежни услуги да заплати обратно при поискване  на вложителя внесената на влог в банката сума, нито препятства предявяване на претенциите по исков ред.

               Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл.110 от ЗЗД.

               Началото на погасителната давност е от датата на изискуемостта на вземането.

                От данните по делото е видно, че ищецът не поискал изплащане на сумите по срочните депозити , на съответния падеж. С оглед на това, предвид клаузите на   Договорите за срочен депозит VIP т.4, ако след изтича срока на договора, депозантът не се разпореди с вложената парична сума, то договорът автоматично се  подновява, при уговорените в него условия и за същия срок, при актуална тарифа за лихви , такси и комисионни.

               Не се доказа по делото ищецът да се е разпоредил  със сумите по договорите, нито е поискал тези суми да му бъдат обратно изплатени когато е поискал устна стравка. Следователно, с изтичането на шестмесечния срок, не започва да тече погасителна давност, поради действието на  клаузата за автоматично подновяване на срочния депозит. до датата на поканата за плащане, отправена до банката от ищеца, също не е текла давност. В случая, давността започва да тече от  датата на писмената покана  , която ищецът е отправил до банката  28.11.2018г., да му бъдат изплатени всички парични суми в евро и лева, вложени в банката по процесните договори, като от тази дата претендираните вземания са станали изискуеми.

               Предвид горните изводи съдът приема, че към датата на предявяване на иска не е изтекъл давностният срок по чл.110 от ЗЗД, тъй като с всяко изтичане на срока по договора, е налице подновяване на същия, започва да тече нов  6 – месечен срок и така до момента, в който е настъпило искането от ищцата за плащане от ответника. По отношение на безсрочните договори, които нямат уговорен падеж, давността също е започнала да тече от 28.11.2018г и до предявяването на иска не е изтекла.

 

                По изложените съображения съдът намира ,че предявените обективно съединени искове са доказани по основание и  в размера, в който са предявени, поради което следва да бъдат уважени ведно със законната лихва върху съответната главница, считано от датата на предявяване на иска ,до окончателното й изплащане.

                С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 6 426 лева, съгласно доказателствата по делото и представения списък по чл.80 ГПК(л.285) от които : 5364 лв.за държавна такса, 1050 лв. депозити за  вещи лица , 12 лева – депозит за призоваване на свидетел;

               На основание чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати на адвокат Ц.А.В. от САК, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на ищеца, съгласно чл. 7 ,ал.2,т.5 от  Наредба № / ДВ бр. 28 2014г. в минималния размер 4 250 лева. Съдът намира ,че за производството по частната жалба пред ВТАС по ВЧТД 221/ 2019г., не се дължи отделно възнаграждение на адв. В..

              

               Мотивира от гореизложеното съдът

                                             Р   Е   Ш   И   :

 

               ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“АД, с ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ  на ищеца М.Г.А. ***, ЕГН-**********, СУМАТА 30 000 евро, представляваща вземане по вложената  и неизплатена сума по  Договор за банков влог - срочен депозит VIP,  внесена на каса на 15.09.2009 г. по банкова сметка *** ***, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА, върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба 03.12.2018г до окончателното й изплащане.

                ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“АД, с ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ  на ищеца М.Г.А. ***, ЕГН-**********, СУМАТА 13 000 евро - ЧАСТИЧЕН ИСК, представляваща вложената  и неизплатена сума от цялото вземане общо в размер на 67 500 евро, от които 35 000 евро ,внесени на 10.01.2011г. с вносна бележка, по договор за банков влог - срочен депозит VIР, - внесена на каса на 10.01.2011г. в офиса на ответника в гр. Плевен; сумата 15 000 евро, внесени на каса при ответника с вносна бележка на 06.06.11 г.  и 17 500 евро, внесени по договор за банков влог - срочен депозит VIP, внесена на каса на 14.12.2011 г. и  Договор за срочен депозит VIP от 14.06.2012г., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба 03.12.2018 г до окончателното й изплащане.

              ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“АД, с ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ  на ищеца М.Г.А. ***, ЕГН-**********, СУМАТА 50 000 лева - ЧАСТИЧЕН ИСК, представляваща вземане по вложената и неизплатена сума общо в размер на 100 000 лева, с вносна бележка  от 29.05.2012г., по Договор за безсрочен влог от 22.05.2012г., по банкова сметка *** ***, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба 03.12.2018г до окончателното й изплащане.

              ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО на основание чл.193 от ГПК вр.чл.194 от ГПК, ИЗВЪРШЕНОТО  ОСПОРВАНЕ  ИСТИННОСТТА на: Нареждане за прехвърляне на средства от 07.01.2013г. за 35000 евро; Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 420 евро от 06.06.2012г.; Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01.201 Зг. за 15000 евро; Нареждане разписка за платена възнаградителна лихва в размер на 490евро от 14.06.2012г.; Платежно нареждане за прехвърляне на средства от 07.01 г. за 17500евро; относно автентичността на подписа от името на  А.Б.А. за „банков служител“ и „за банката“ върху посочените документи, поради което  ИЗКЛЮЧВА тези документи от доказателствата по делото.

               ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.193 от ГПК вр.чл.194 от ГПК, ИЗВЪРШЕНОТО  ОСПОРВАНЕ  ИСТИННОСТТА на :   Договорите за срочен депозит ВИП от 10.01. 2012г ,   Договор за срочен ВИП депозит  от 14.06.2012г. и Договор за   откриване и водене на безсрочен влог с дата  01.10.2001г. и №*******;    Вносна бележка от 10.01.2011г. за сумата от 35 000 евро;Вносна бележка от 06.06.2011 г. за сумата от 15000 евро; Вносна бележка от 14.12.2011г. за сумата от 17500евро , относно автентичността на подписите положени от името на ищеца М. Анегов и банковата служителка А.Б.А. върху посочените документи и Договор за безсрочен депозит № ******* от 22.05.12. относно автентичността подписа на ищеца М.А..

              ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.193 от ГПК вр.чл.194 от ГПК, ИЗВЪРШЕНОТО  ОСПОРВАНЕ  ИСТИННОСТТА на : -НАРЕЖДАНЕ - РАЗПИСКА № 001б54/23.05.2012г. за теглене на сума в размер на 199 000 лева в брой в графи „ подписи на лица,които се разпореждат „, „ ПОЛУЧИХ СУМАТА „, „ Контр.подпис „ и „Получател,; ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП от 23.05.2012г.в графа „ Декларатор“; НАРЕЖДАНЕ РАЗПИСКА № D04016/20.08.2012г. за теглене на сума в размер на  20 000 лева в брой в графи „ подписи на лица,които се разпореждат „ ПОЛУЧИХ СУМАТА „, „ Контр.подпис „ и „Получател;  ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.4, ал.7 и по чл.б, ал.5, т.З от ЗМИП от 20.08.2012г. в графа „ Декларатор „ относно автентичността на подписите положени от името на М.Г.А.;

               ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по делото,на основание чл. 183 от ГПК, Договор за срочен депозит VIP от 06.06.2012г,поради непредставяне от ищеца оригинала при поискване.

               ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“АД с ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М.Г.А. ***, ЕГН-**********,направените по делото в тази инстанция РАЗНОСКИ в размер на 6 426 лева.

           ОСЪЖДА ИНВЕСТБАНК“АД с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц.А.В. от САК, на основание чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в размер на 4 250 лева  за оказано процесуално представителство защита и съдействие на ищеца М.Г.А..

              

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: