Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 01.10.
2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и
секретар Павлина Матушева,
като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело № 274 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Подадена е жалба от М.А.Ц. срещу
Наказателно постановление № 18-0367-002055 от 30.11.2018 г. на Началника РУП към
ОДМВР Пазарджик РУ Велинград, с което на жалбоподателя: 1./ на осн. чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДВП;
2. / на осн. чл. 185 ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лв., за нарушение на чл. 190, ал. 3, ЗДВП.
Релевират се оплаквания за допуснати
съществени материалноправни и процесуалноправни нарушения при издаване на
наказателното постановление. В частта
относно нарушението на чл. 139, ал. 1 , т. 1 се твърди, че обжалваният акт не
съдържа точно описание на мястото на нарушението, което пречи на жалбоподателя
да организира защитата си. При
констатиране на нарушението относно техническата неизправност на управляваното
МПС не са изследвани изцяло и в пълнота обективните и субективни обстоятелства
обосноваващи отговорността на нарушителя. Твърди се, че техническата
неизправност на управляваното моторно превозно средство е възникнала по време
на движение и за нея жалбоподателят не е знаел, поради което нарушението не може да му се вмени във вина. Сочи
се, че не е посочена конкретната разпоредба, отнасяща се до изискванията, според
които следва да се счита, че е налице техническа неизправност при неизправност
на габаритни светлини.
Твърди
се, че необосновано не е приложен чл. 28 ЗАНН, както и че липсват изложени аргументи, обосноваващи изводите на
административнонаказващия орган за значителна неизправност на управляваното
МПС.
Твърди
се липса на извършено нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДВП.
Съдът
счита, че жалбата е процесуално допустима- подадена е от легитимирана страна
/лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено
следното:
На 05.09.2018 г., около 00,00 часа, на ул.
„Христо Смирненски“, в гр. Велинград служители на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик-актосъставителят К.П.С. на длъжност младши автоконтрольор и М.А.Б.
спрели за проверка със звуков и светлинен сигнал лек автомобил „Мазда“ МХ 3, с
рег. № РА 2168 КА, управлявана от
жалбоподателя М.А.Ц.. Автомобилът бил спрян, след като контролните органи
видели, че не светят задните габаритни светлини. След проверка на документите
на водача и управляваното МПС и справка в системата на МВР за извършени от него
нарушения се установило, че към момента на проверката и има и неплатени глоби.
На
Ц., на същата дата, е съставен акт да установяване на нарушение № 943789, за това, че управляваното МПС е
технически неизправно /не светят задни габаритни светлини и че водачът има
неплатени глоби, с което е нарушил чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДВП и чл. 190, ал. 3
ЗДВП.
Въз
основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е прието,
че управляваното МПС е технически неизправно /не светят задни габаритни
светлини/, при което водачът е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1 ЗДВП, като
се е движил със значителна техническа неизправност на ППС, а също и че е
нарушен чл. 190, ал. 3 ЗДВП, като е управлявал МПС с наложено наказание глоба,
неизплатено в срока за доброволно плащане. Наложени са съответно наказания
глоба в размер на 200 лв. на осн. чл.
179, ал.6, т. 2 ЗДВП и глоба в размер 20 лв. на осн. чл. 185 ЗДВП.
Жалбоподателят
не е направил възражения срещу констатациите в акта при съставянето му и не е
депозирал такива в законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, 1 ЗАНН.
Съдът
намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в изискуемата от закона форма, от
оправомощени органи, в рамките на
тяхната компетентност, съобразно т.1.3 и т.2.8 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел,
присъствал при установяване на нарушението и съдържа необходимите
реквизити досежно посоченото нарушение,
изискуеми от чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление- тези по чл. 57 ЗАНН. Спазени
са сроковете на чл. 34 , ал. 1 и ал. 1 ЗАНН.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в акта и в
наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в непосочване на номера на улицата, където е извършено
нарушението. Неотразяването на номер на улицата не е порок на акта, препятстващ
правото на защита на жалбоподателя. В случая е установено нарушение на ЗДВП при
движение на технически неизправно МПС. Извършването на самото нарушение
предполага движение на пътното превозно средство, промяна на неговото
местоположение и с посочването улицата,
по която автомобила се е движил е конкретизирано мястото на извършване на
нарушението. Без правно значение е мястото, където водача е спрян за проверка,
понеже чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не го предвижда като формален законов реквизит
на наказателното постановление.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че липсва пълно описание на фактическата обстановка. В АУАН и в
обжалваното наказателно постановление се съдържат дата и място, където е
извършено нарушението, данни за нарушителя, описани са обстоятелствата, при
които е извършено. Посочено е, че жалбоподателят е извършил нарушение на
конкретните законови разпоредби като водач на лек автомобил /с посочване на
марка и номер/. Това в достатъчна степен индивидуализира обективните
обстоятелства около състава на нарушението. Непосочване в акта за установяване
на нарушението на намиращи се в автомобила други лица, както и на повече от
един свидетел, присъствал при извършване
или установяването му не е съществено процесуално нарушение. Според чл. 40, ал.
1 ЗАНН АУАН
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, като съдебната практика приема, че
за неговата законосъобразност е необходимо посочването само
на един свидетел. Изискването за съставянето му в присъствието на повече от
едни свидетели предполага липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, каквато не е настоящата хипотеза. Доколкото жалбоподателят твърди,
че са присъствали и други лица при установяване на нарушението, но не са
посочени като свидетели по акта, е могъл да изтъкне това обстоятелство пред
административнонаказащия орган, чрез възражение в самия акт или в законоустановения
тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
както и да поиска от съда да бъдат призовани или доведени от него за изясняване
на релевантни обстоятелства относно
нарушението.
Неоснователно
е възражението, за допуснати съществени процесуални нарушения при непосочване
на конкретно нарушената подзаконова материалноправна разпоредба на ППЗДВП, указваща
повредите или неизправностите на моторното превозно средство, при което същото
се счита технически неизправно.
За
законосъобразността на акта и издаденото въз основа на него наказателно
постановление ЗАНН изисква посочване на законните разпоредби, които са
нарушени. При управление на технически неизправно пътно превозно средство
законовата разпоредба, която бива нарушена е чл. 139, ал. 1, т. 1, която предписва
правилото за поведение и при нарушението на която за водача се поражда
административнонаказателна отговорност. При какви повреди или неизправности на
осветителната уредба превозното средство се счита, че е технически неизправно е
пояснено в чл. 10 ал. 1, т. 12, б. „в“
ППЗДВП. Разпоредлата на подзаконовия нормативен акт не предписва правило за
поведение, а има разяснителен характер, като посочва при кои точно
неизправности следва да счита, че е налице техническа неизправност по смисала
на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДВП. При преценка за осъществан състав на нарушение администартивнонаказващият орган
и съдът следва да се съобразят с дадените в нея разяснения. Поради това
непосочването на чл. чл. 10 ал. 1, т. 12, б. „в“ ППЗДВП не води до процесуана
незоконосъобразност на наказателното постановление, а съобразявянето й от
административнонаказващият орган е по
същество на спора и е от значение за неговата материална
законосъобразност.
Съобразно
представените писмени и гласни доказателства, съдът счита, че от обективна и субективна
страна М.Ц. е осъществил състава на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗАНН,
като на 05.09.2019 г., около 00,00 часа на ул. „Христо Смирненски“ в гр.
Велинград е управлявал лек автомобил „Мазда“ МХ 3 при констатирана значителна
техническа неизправност, а именно не светят задните габаритни светлини. Това се
установи от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като
непротиворечиви и последователни, дадени от позицията на лица, незаинтересовани
от изхода на спора. Недоказана остана тезата на жалбоподателя, че техническата
неизправност на автомобила и възникнала по време на движението, вероятно
непосредствно преди да бъде спрян от
контролнете органи и че за нея е узнал от самите проверяващи. Това
обстоятелство не е твърдяно пред контролните органи и не е отразено като възражение в съставениея акт за установяване
на нарушението, нито е изтъквано в хода на административнонаказателното
производство. Релевира се едва с жалбата срещу санкционния акт, но не се сочат
и не е поискано събиране на доказателства за потвърждаването му. Съдът намира, че в случая изразеното
становище за незнание на обективните обстоятелства относно състава на
нарушението е израз на защитната позиция на наказаното лице, дадена от
позицията на заинтересованост от изхода на спора.
От
текста на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се установява, че придвижването с
технически неизправно средство е забранено и осъществяването му в нарушение на
визираното правило представлява нарушение, с
изключение на случаите по чл. 101, ал. 2 от ЗДвП. Според тази
разпоредба, когато отстраняването на повредата или неизправността на място е
невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход
до мястото на тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки
за безопасност на движението, освен в случаите при възникване или констатиране
на опасни неизправности /чл. 101, ал. 3 от ЗДвП/. В случая обаче, не се
доказа повредата да е възникнала по време на движение на автомобила, както и че
е било невъзможно отстраняването й на място, което е наложило водача да продължи
движението с технически неизправното превозно средство.
Съобразно
установеното деяние-управление с неизправни задни габаритни светлини е налице значителна техническа неизправност
по смисъла на § 6, т. 72 от ДР ЗДВП (ред.
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.). Според дефиницията на това
понятие, дадено в Закона "значителни
неизправности“ са откритите по време на проверка неизправности, включително при
укрепването на товара, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В чл. 37, ал. 1 от
Наредба № Н-32/ 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства / ред ДВ бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./ понятието
е детайлизирано. За всеки елемент, който
се проверява, в приложение № 5 от Наредбата се съдържа минимален списък
на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите,
установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в
три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното
средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за
участниците в движението. Предвид естеството на неизправността в процесния
случай, същата е съотносима към 4.2.1, б. "а" от Методиката за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС
(Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. ), а предвид
установяване на същата през тъмната част на денонощието – около полунощ
представлява "значителна" неизправност. Наведените
доводи от страна на жалбоподателя, че се касае за незначителна неизправност, са
несъстоятелни, доколкото с управление на МПС в тъмната част на денонощието, при
неизправност в светлинната уредба на автомобила, неминуемо се създава риск за
останалите участници в движението.
Извършеното
нарушение на представлява маловажен случай. Дефиницията за маловажно нарушение
в § 6, т. 32 ЗДВП изключва квалифицирането на извършеното деяние като в маловажно.
Както се посочи, управлението на моторно превозно средство с технически
неизправна осветителна уредба през нощта създава непосредствена опасност в
конкретния случай от настъпване на пътнотранспортно произшествие и не може да
се счита, че отклонението от дължимото в поведение е незначително.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
в случая правилно е приложена разпоредбата на закона, определяща размера на
наложената санкция, съобразно тежестта на установеното нарушение на правилото
на чл. 13 9, ал.1 , т. 1 ЗДВП.
Ето
защо в частта, относно това нарушение, наказателното постановление следва да
бъде потвърдено, като закосъобразно.
В
частта, с която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 190, ал. 3
ЗДВП, наказателното постановление следва да се отмени. Видно от представените
по делото доказателства не се установява, водачът да е управлявал превозното
средство, след като е имал неплатени глоби в срока за доброволно плащане. Заплащането
на наложеното с наказателното
постановление или електронен фиш наказание глоба, предполага влизането им в
сила. От приложената справка за
нарушител/водач се установява, че на водача освен наложениете с обжалваното
наказателно постановление глоби, е налагана глоба с влязло в сила на 18.01.2018
г. Наказателно постановление № 17-0367-001505, която е платена. Това опровергава
показанията на свидетелите за обстоятелството, че водачът е имал към момента на
проверката неплатени глоби. По обжалваното наказателно постановление Ц. не е дължал заплащане на наложените глоби,
предвид че същото няма статут на влязъл в сила окончателен акт, който да
поражда задължение за плащане. Предвид
това, към момента на съставяне на акта
за установяване на нарушението, липсва задължение за плащане на глоба, поради
което издаденото наказателно постоновление, в частта, с която на жалбоподателят
е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДВП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на
Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0367-002055 от 30.11.2018 г. на Началник РУ
Велинград при ОДМВР – Пазарджик, в частта, с която на М.А.Ц., с ЕГН: **********,
с адрес ***, е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 200 /двеста лв./ на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДВП;
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 18-0367-002055 от 30.11.2018 г. на Началник РУ Велинград при
ОДМВР – Пазарджик, в частта, с която на М.А.Ц., с ЕГН: **********, с адрес ***, е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 20 /двадесет лв./ на основание чл. 185 ЗДВП, за нарушение на чл.
190, ал. 3 ЗДВП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева