РЕШЕНИЕ
№ 2360
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110206096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНГ. Д. АС. от гр.София, ****** чрез
пълномощника му –адв.Н.М. - САК против Наказателно постановление №
1568/20.08.2021 г., издадено от Директор на СДВР, с което на основание
чл.215б, ал.1 от ЗЗ вр.чл.36, ал.2 и чл.53, ал.1 от ЗАНН за нарушение на
чл.215б, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
В жалбата се излагат съображения, че нарушението е извършено на
01.01.2021 г., няколко часа преди изтичане на карантината, като
жалбоподателят А. си направил бърз антигенен тест, който бил отрицателен.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв.М., който в дадения ход
по същество отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Деляна Иванова
–пълномощник на директора на СДВР, по хода и по същество на делото. В
същите се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
1
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от съда.
Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и
възражение за прекомерност на претендираните в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят АНГ. Д. АС. живеел в гр. София, ж.к.“Красна поляна“
ул.321-ва» № 3. На 24.12.2020 г. на А. била наложена 10 дневна карантина,
като контактно лице на заразен с Ковид-19. На същата дата му било връчено
писмено предписание, като адресът на който следвало да пребива по време на
карантината бил горепосочения, а срокът на карантината бил до 02.01.2021 г.,
включително.
На 24.12.2020 г. А. си направил бърз антигенен тест, който бил
отрицателен за Ковид-19.
На 01.01.2021 г. около 17:00 часа А. напуснал дома си и тръгнал за
гр.Перник, където имал среща с пастора Йонко Попов. Преди това спрял на
газстанция в гр.Перник, за да зареди автомобила си с гориво, като забравил
портфейла си на капака на лекия си автомобил. Сред като потеглил портфейла
му паднал на земята. А. установил липсата на портфейла си, поради което
решил да се върне в гр. София. Малко по –късно получил обаждане по
телефона от съпругата си, която му съобщила, че портфейлът му е намерен и
предаден във 02 РУ –гр.Перник. Именно при извършената проверка в
районното управление било установено, че А. все още се намира под
карантина и трябва да пребивава на адреса си.
По случая било образувано бързо производство в РП – гр.Перник.
Същото било изпратено по компетентност в СРП, където било образувано ДП
№ 227 ЗМК-167/2021 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.преписка № 796/2021 г.
по описа на СРП за престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в
процесуалното качество на обвиняем.
След проведено разследване, с постановление на наблюдаващия
прокурор от СРП на 17.06.2021 г. наказателното производство било
2
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК. В
мотивите на това постановление е прието, че деянието, извършено от А.
макар и формално да осъществява състава на престъплението по чл.355, ал.2
вр.ал.1 от НК се явява малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е
било обжалвано и след като влязло в сила, материалите по делото били
изпратени на Директора на СДВР, с оглед преценка за налагане на
административно наказание по реда на чл.209а, ал.1 вр.ал.4 от Закона за
здравето.
В изпълнение на правомощията си Директорът на СДВР издал
обжалваното НП № 1568/20.08.2021 г. за извършено на 01.01.2021 г. от
жалбоподателя АНГ. Д. АС. нарушение по чл.215б, ал.1 от ЗЗ, с което му
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 ЗАНН.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и
непротиворечива, като в случая следва да се отбележи, че липсва спор
относно правнорелевантните факти. Налице е такъв относно приложимото
право.
Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жалбоподателя на 27.04.2022 г., който на 03.05.2022 г. подал жалба срещу
същото, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар не по
съображенията, изложени в нея.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
3
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
служебна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
като е спазена предвидената от закона писмена форма и задължителни
реквизити по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическата обстановка,
описана в атакуваното НП съответства на обективната страна на посочения от
наказващия орган състав на административно нарушение по чл.215б, ал.1 от
ЗЗ.
От друга страна, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото,
както и ограничаващо правото на защита на нарушителя. Така, по силата на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на наказващия орган е предоставена правна възможност
да издаде наказателно постановление за нарушение, установено въз основа на
събрани в хода на прекратено наказателно производство доказателства. По
този начин АНО е оправомощен да извърши собствен анализ на тези
доказателства и да постанови съответния санкционен акт. Когато АНО
установи, че са налице данни за осъществено административно нарушение от
лице, което е различно от лицето, срещу което се е водило наказателното
производство, следва да укаже на компетентния контролен орган да състави
акт за установяване на административно нарушение. В настоящия случай
наказателното производство по ДП № 227 ЗМК-167/2021 г. по описа на 03 РУ
– СДВР, пр.преписка № 796/2021 г. по описа на СРП е водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК, а не
срещу жалбоподателя АНГ. Д. АС.. Последният не е бил привлечен в
процесуалното качество на обвиняем, не се е запознал с материалите по
воденото досъдебно производство, респ. не е получил и препис от
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.
Доколкото хипотезата на санкциониране по чл. 36, ал. 2 ЗАНН е
изключение от общото правило за образуване на
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, то тази
хипотеза може да се прилага единствено по отношение на лицето, срещу
4
което се е водило наказателното производство, тъй като само това лице е
имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защити
по тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество или не, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН и да се ангажира
административнонаказателната му отговорност за нарушение, с фактите по
което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление.
Следователно, за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя А. е било необходимо съставянето на АУАН в
срока по чл. 34 ЗАНН /в този смисъл Решение № 7759 от 19.12.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 10336/2018 г./.
В тази връзка, съдът счита за необходимо да отбележи, че както
наказателното, така и административнонаказателното производство са
насочени към реализиране на съответния вид юридическа отговорност на
конкретно посочен правен субект, като липсата на съвпадение между тези
субекти е пречка процесуалните действия, извършени в прекратеното
наказателно производство, да запазят силата си в последващото /в този
смисъл е Решение № 727 от 10.02.2014 г. на АССГ по адм. д. № 3385/2013 г./.
Въз основа на гореизложеното, съдът стигна до заключение, че
констатираното нарушение е от категорията на съществените, които не могат
да бъдат санирани в съдебното производство, и води до отмяна на издаденото
наказателно постановление, поради което не намира за нужно да обсъжда
спора по същество, независимо от установеното извършване на нарушение.
При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН разноски се
дължат в полза на жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните
прения не направи искане за присъждане на такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне в тази насока. С оглед изхода на правния спор,
направеното искане от процесуалния представил на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и ал.3, т.2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1568/20.08.2021 г., издадено
от Директор на СДВР, с което на основание чл.215б, ал.1 от Закона за
здравето вр.чл.36, ал.2 и чл.53, ал.1 от ЗАНН за нарушение на чл.215б, ал.1 от
ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 5000 (пет хиляди) лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6