№ 71
гр. С., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20221800500509 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
С решение № 260031 от 27. 04. 2022 година постановено от РС С. по гражданско дело
№ 35 по описа на РС С. от 2021 година съдът признава за установено по отношение на
„Ч.Е.Б.” АД от ф. С., бул. „Ц.Ш." 159, Б.М.Б.Ц., ЕИК *********, че ищецът Е. В. Х. ЕГН
**********, като единствен наследник па В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., не дължи сумата
от 1119,09 лева, представляваща главница за използвана, но незаплатена електрическа
енергия, адрес на потребление : ф. С., ул. „В.” № 8 - втори жилищен етаж, партида с кл. №
300114661320, за което са издадени десет броя фактури през периода от 28.01.2013 г. до
28.10.2013 г., установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение от
28.03.2014 г. по ч. гр.д. № 110/2014 г. на Районен съд С., по която е издаден изпълнителен
лист № 110 от 13.05.2014 г., както и сумата 796,26 лева - мораторна лихва начислена върху
главницата за периода от изпадане в забава по всяка една от десетте фактури, които я
обективират, с най - ранна начална дата 16.02.2013 г. до 14.09.2020 г., датата на която е
изготвена справката за налични задължения.
Със същото решение РС С. осъжда ответника „Ч.Е.Б.” АД ЕИК ********* да заплати
на ищеца Е. В. Х. разноските му по делото в размер на 464 лева – адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
1
доказателства и с материалния закон. Във въззивната жалба са изложени съображения, че в
случая не се прилага кратката тригодишна погасителна давност, а пет годишна давност, тъй
като задълженията предмет на иска са установени със сила на пресъдено нещо и не е
изтекла приложимата на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД пет годишна погасителна давност.
Във въззивната жалба е направено искане съдът да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Възиваемата страна Е. В. Х. ищец по предявения иск оспорва въззивната жалба и
чрез пълномощника си взема становище съдът да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 35/2021 год. на РС С. е образувано по искова молба на Е.
В. Х. против „Ч.Е.Б.” АД от ф. С., бул. „Ц.Ш.“ 159, Б.М.Б.Ц., ЕИК ********* отрицателен
установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът Е. В.
Х. ЕГН **********, като единствен наследник па В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., не
дължи сумата от 1119,09 лева, представляваща главница за използвана, но незаплатена
електрическа енергия, адрес на потребление : ф. С., ул. „В.” № 8 - втори жилищен етаж,
партида с кл. № 300114661320, за което са издадени десет броя фактури през периода от
28.01.2013 г. до 28.10.2013 г., установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.03.2014 г. по ч. гр.д. № 110/2014 г. на Районен съд С., по която е издаден
изпълнителен лист № 110 от 13.05.2014 г., както и сумата 796,26 лева - мораторна лихва
начислена върху главницата за периода от изпадане в забава по всяка една от десетте
фактури, които я обективират, с най - ранна начална дата 16.02.2013 г. до 14.09.2020 г.,
датата на която е изготвена справката за налични задължения.
Ответникът „Ч.Е.Б.” АД ЕИК ********* понастоящем с наименование „Е.П.“ АД гр.
С., ЕИК ********* оспорва исковете в отговора на исковата молба и в съдебно заседание и
чрез пълномощника си моли съда да ги отхвърли като неоснователни и да присъди в полза
на ответната страна направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на
заповед № 101 от 28. 03. 2014 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 110/2014 год. на РС С. е издаден на 13. 05. 2014 година изпълнителен лист, по
силата на който В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., баща и наследодател на ищеца Е. В. Х. е
осъден като длъжник да заплати на „Ч.Е.Б.” АД ЕИК ********* процесните суми, а именно
сумата от 1119,09 лева главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия, адрес
на потребление : ф. С., ул. „В.” № 8 - втори жилищен етаж, партида с кл. № 300114661320, за
което са издадени десет броя фактури през периода от 28.01.2013 г. до 28.10.2013 г., както и
сумата 796,26 лева - мораторна лихва начислена върху главницата за периода от изпадане в
забава по всяка една от десетте фактури, които я обективират, с най - ранна начална дата
16.02.2013 г. до 14.09.2020 г., датата на която е изготвена справката за налични задължения.
2
Въз основа на изпълнителният лист на 01.08.2014 год. е образувано изп. дело №
20148410408872 от 2014 год. на ЧСИ Неделчо Митев с рег. № 841.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на В.Г. Х., починал
на 17.02.2015 г., единствен негов наследник е синът му Е. В. Х. ЕГН ********** ищец по
делото.
На 08. 06. 2017 год. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
всички вземания на длъжника който вече е Е. В. Х., тъй като баща му и негов наследодател
В.Г. Х. е починал, което както бе посочено е станало на 17.02.2015 г.
След посочената дата 08. 06. 2017 година не са извършвани изпълнителни действия.
На 13. 09. 2019 година е прекратено изпълнителното производство и ЧСИ Неделчо
Митев с нарочно постановление констатирал, че изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона, поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй
като в този срок взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Взискателят ЧЕЗ е поискал да му бъде предаден изпълнителният лист,
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответника, че не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено
заповедно производство/, а именно -погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът
твърди новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, а именно
изтекла погасителна давност на която се позовава при оспорване дължимостта на
процесните суми.
Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е
неоснователен по следните съображения:
По настоящото дело заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в сила на 08. 05. 2014 година, от
която дата започва да тече погасителна давност за продължителността на която съдът ще
изложи съображнията си по-долу в мотивите на настоящото решение.
По образуваното на 01. 08. 2014 година изпълнително дело последното изпълнително
действие е било на 08. 06. 2017 година, когато е поискано налагане на запор върху всички
вземания на длъжника.
След посочената дата не са извършвани изпълнителни действия и както бе посочено не
са извършени изпълнителни действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, влязла в сила и издаден въз основа на
нея изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
3
всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от постановяването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, като в
процедурата при издаването й и в законоустановения срок за оспорване на вземането по
заповедта за изпълнение се установява дали вземането е спорно, и при положение че не е
оспорено от длъжника тази заповед за изпълнение съставлява съдебно изпълнително
основание /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в сила заповед
за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. В този смисъл
е и съдебната практика на ВКС, изразена в постановеното Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., РЕШЕНИЕ № 3 от 04.02.2022 Г. по гр. д. №
1722/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК според които
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Влязлата в сила заповед за изпълнение е акт за който се прилага чл.
17 ал. 2 от ЗЗД, ползва се със сила на пресъдено нещо, препятства оспорването на
задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Чрез тези специални норми законодателят е
придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414
ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме,
че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу
заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация, в
която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
погасителната давност за вземанията предмет на иска е общата 5-годишна давност по арг. от
чл. 117 ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, в който издадена заповед за
изпълнение, която е влязла в сила през май 2014 год., като не е било подадено възражение
от длъжника.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 01. 08. 2014 год. е образувано изп. дело
№ 20148410408872 от 2014 на ЧСИ Неделчо Митев, по което последното изпълнително
действие е извършено на 08. 06. 2017 година, което е след постановяване на Тълкувателно
решение № 2 от 26. 06. 2015 година по т. дело № 2 от 2013 година на ОСГТК на ВКС което
отменя ППВС № 3/18.11.1980 год. Съгласно точка 10 на това тълкувателно решение, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по време на две години,
както е в случая и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
4
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая това е
станало на 08. 06. 2017 год. когато ЧСИ е поискал налагането на запор върху всички
вземания на длъжника, който към този момент е ищецът Е. В. Х. .
С оглед това следва да се приеме, че погасителната пет годишна давност за
вземанията предмет на иска, е започнала да тече от 08.06.2017 год., на която е предприето
последното валидно изпълнително действие по прекратеното изпълнително производство.
Предявяването на иска предмет на настоящия процес е прекъснал давността, която не е
изтекла към датата 21. 01. 2021 година.
С оглед това е неоснователен предявеният иск от Е. В. Х. от гр. П. срещу
„Ч.Е.Б.” АД сега „Е.П. АД гр. С., ЕИК ********* за признаване за установено, че ищецът не
дължи на този ответник процесните суми от ГПК, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция не съвпада с този на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и по същество Софийският окръжен съд
да отхвърли иска предявен от Е. В. Х. ЕГН ********** с искане съдът да признае за
установено по отношение на „Ч.Е.Б.” АД понастоящем с наименование „Е.П.” АД че
ищецът, като единствен наследник па В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., не дължи сумата от
1119,09 лева, представляваща главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия,
адрес на потребление : ф. С., ул. „В.” № 8 - втори жилищен етаж, партида с кл. №
300114661320, за което са издадени десет броя фактури през периода от 28.01.2013 г. до
28.10.2013 г., установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение от
28.03.2014 г. по ч. гр.д. № 110/2014 г. на Районен съд С., по която е издаден изпълнителен
лист № 110 от 13.05.2014 г., както и сумата 796,26 лева - мораторна лихва начислена върху
главницата за периода от изпадане в забава по всяка една от десетте фактури, които я
обективират, с най - ранна начална дата 16.02.2013 г. до 14.09.2020 г., датата на която е
изготвена справката за налични задължения.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, както и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260031 от 27. 04. 2022 год. . по гр.д. № 35/2021 год. на РС С. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения отрицателен установителен иск от
Е. В. Х. ЕГН ********** срещу Ч.Е.Б.” АД понастоящем с наименование „Е.П.” АД от С. от
5
ф. С., бул. „Ц.Ш." 159, Б.М.Б.Ц., ЕИК ********* за признаване за установено по отношение
на „Ч.Е.Б.” АД понастоящем с наименование „Е.П.” ЕИК *********, че ищецът Е. В. Х.
ЕГН **********, като единствен наследник па В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., не дължи
сумата от 1119,09 лева, представляваща главница за използвана, но незаплатена
електрическа енергия, адрес на потребление : ф. С., ул. „В.” № 8 - втори жилищен етаж,
партида с кл. № 300114661320, за което са издадени десет броя фактури през периода от
28.01.2013 г. до 28.10.2013 г., установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.03.2014 г. по ч. гр.д. № 110/2014 г. на Районен съд С., по която е издаден
изпълнителен лист № 110 от 13.05.2014 г., както и сумата 796,26 лева - мораторна лихва
начислена върху главницата за периода от изпадане в забава по всяка една от десетте
фактури, които я обективират, с най - ранна начална дата 16.02.2013 г. до 14.09.2020 г.,
датата на която е изготвена справката за налични задължения.
ОСЪЖДА Е. В. Х. ЕГН ********** да заплати на „Е.П.” АД от С., бул. „Ц.Ш.“ 159,
Б.М.Б.Ц., ЕИК ********* сумата 300 лева за разноски по делото, от които 150 лева
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение за производството пред районния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6