№ 98
гр. Враца, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231420200081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. И. от село Борима, област Ловеч, ЕГН **********
против Наказателно постановление № BG13062022/5800/P8-1146 от 28.11.2022 год.,
издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, с което му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 800.00 лева за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и
материалния закон, като се прави искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят И. не се явява в съдебно заседание и не се представлява. От
упълномощения защитник – адв.Е.Ц. от АК-Ловеч са постъпили писмени бележки, в които
се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Прави се искане и за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М., която счита жалбата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, за което излага подробни съображения в
представеното писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
1
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-дневен срок и
същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
На 13.06.2022 г в 09:21 часа, в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е пристигнало ППС с рег.
номер СВ4863СС, вид: ВЛЕКАЧ, марка и модел ДАФ ХФ 460 ФТ, с обща техническа
допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, управлявано от жалбоподателя
М.С.И.. След извършена проверка е установено, че същото попада в категорията на ППС, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП),
тъй като на 30.05.2022, в 16:46 часа на Обход Враца път I-l, км 8+849 е засечено с контролно
устройство с идентификатор №20562 (АПИ).
За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от
ЗДвП с номер на нарушението E1108C7A15D34B9CE053021F160A64F5. Съгласно чл.10б,
ал. ал.1-3 от ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство и т.н.
Като резултат от тази фактическа обстановка на 13.06.2022 год. е издаден АУАН №
BG13062022/5800/P8-1146, който е надлежно връчен на нарушителя, като последният го е
подписал без вписани възражения. В хода на извършената проверка е установено, че за
процесното ППС, за дата 30.05.2022 г. няма получени тол декларации и маршрутни карти и
не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката 20562, на която е отчетено
нарушението.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП №
BG13062022/5800/P8-1146 от 28.11.2022 год., издадено от директора на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на жалб.И. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 800.00 лева за нарушение на чл.179, ал.3а
от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Д. А.. Съдът
кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от
събраните писмени доказателства.
По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: АУАН №
BG13062/5800/P8-1146 от 13.06.2022 г.; НП № BG13062022/5800/P8-1146 от 28.11.2022 г.;
Становище от отдел УИСИ на НТУ; Заповед ЧР-СП-662/11.08.2022 г.; Заповед ЗАМ-332/32-
66544 от 28.02.2020 г.; Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; Заповед № РД-11-760/19.08.2022
г.; Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167a. ал.3 от
ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал. 3 - 3в - извлечение; Статично изображение във
вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № СВ4863СС - 2 бр. снимки;
Писмо с изх. № 94-00-25991/11.12.2022 г.; Писмо с вх.№24-00-1398/05.07.2022 г.; Известие
2
за доставяне ИД PS 1618 00Т1М0 D – оригинал; Свидетелство за регистрация част II и копие
на документи за самоличност на водача на ППС.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаване на наказателно
постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК
вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва
правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на
АУАН и НП на жалбоподателя са спазени, съгласно нормативните разпоредби. Актът за
установяване на административно нарушение и издаденото НП съдържат всички
необходими реквизити, съобразно изискванията на ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на санкционната процедура.
Претендираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено са
описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него
наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е имал
качеството водач на МПС, по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил
действия по привеждане на процесното МПС в движение и реално е управлявал такова на
посочената дата и място, които са в достатъчна степен конкретизирани. В конкретния
случай, субект на нарушението по чл.179, ал.3а ЗДвП е именно водачът, който е управлявал
пътното превозно средство от посочената категория по чл.10б, ал.3 от ЗП. Нарушението е
описано точно и правилно, посочена е датата и мястото на извършването му и са
установените обстоятелства, при които същото е било извършено. Авторството на деянието
и неговата субективна страна се установява изцяло от събраните гласни и писмени
доказателства, в т.ч. и от приложените – Доклад от Електронната система за събиране на
пътни такси и снимков материал на процесното ППС.
В конкретния случай, релевантните за спора факти се извеждат въз основа на
генериран доказателствен запис (доклад) с номер на нарушението от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във
3
вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства,
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
20562) - част от системата.
Обществените отношения, относно ползването на пътищата са уредени в Закона за
пътищата и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние и конкретизира в т.2 такса за
изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на
ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
От своя страна разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗП определя, че при установено движение
по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена
съответната такса по ал.1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или
трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава
във връзка с конкретното пътно превозно средство. Налага се извод, че чрез закон е
определена такса за преминаване на платената пътна мрежа, т. е. правото да се ползва част
от пътната мрежа се осъществява след заплащане на конкретна такса. Ползването на
платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса е
правонарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на правонарушителите. От показанията на актосъставителя се установява, че по
отношение на жалбоподателя и управляваното от него ППС е извършена проверка в
системата на АПИ, от която е установено, че същият в качеството си на водач на
процесното ППС, към датата на нарушението не е заплатил дължимата такса по закон. Също
така, следва да се посочи, че съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с
възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение. В случая обаче и във връзка със съставения на
нарушителя АУАН, компенсаторна такса не е постъпвала по сметка на АПИ в указания срок
от връчването на акта. Предвид изложеното, съдът намира че деянието, вменено на
жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин. Нарушението е безспорно
4
установено, като формата на вината на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява
МПС, по платената пътна мрежа без предварително да е заплатил определената от закона
такса, но въпреки това е управлявал процесното ППС, с което е целял настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние. Управлението на МПС по платената
пътна мрежа без предварително да е заплатил определената от закона такса е нарушение,
което е наказуемо по чл.179, ал.3а ЗДвП, чиято разпоредба гласи: „Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата,
за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да
ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на
пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.”.
Съдът, намира че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за типично нарушение.
Съдът намира, че административно наказващия орган е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил правилна квалификация на деянието и е
наложил съответното за извършеното нарушение наказание в законноустановения размер на
глобата от 1800.00 лева, и макар и относително висок, явно този размер на наказанието е
определен от законодателя, като справедлив, съобразно презумираната степен на
обществена опасност на деянието. Като е достигнал до тези изводи АНО е издал НП при
правилно приложение на закона.
Съдът намира изложените в жалбата възражения за неоснователни, а наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, поради което последното следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл.27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се уважи искането на
ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
/за участие чрез изготвяне и депозиране на писмено становище по жалбата и делото/, при
което и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
/сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG13062022/5800/P8-1146 от
28.11.2022 г., издадено от директора на НТУ към АПИ-гр.София, с което на М. С. И. от село
5
Борима, област Ловеч, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН М. С. И., ЕГН ********** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6