Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010/13.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5815 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.Ш. срещу
Наказателно постановление № 19-0819-005473 от 10.10.2019
г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с
което на въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
М.И.Ш. излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв. П.Б. *** излага допълнителни
съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния
закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното открито съдебно заседание. В представени по делото
писмени бележки отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.06.2018 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна по
електронен път е постъпило заявление от нотариус с рег. № 549 на Нотариалната камара за регистриране на договор за
покупко-продажба по отношение на лек автомобил с рег. № В 2682 РК със
собственик до този момент Г.А.Г..
В тази връзка в
автоматизираната информационна система на МВР е бил отбелязан като бъдещ
собственик на автомобила М.И.Ш..
На 09.08.2018 г. служебно е
била прекратена регистрацията на превозното средство с отбелязване в
автоматизираната информационна система на МВР.
На 29.06.2019 г. около 21,00 часа в гр. Варна, по път
„Е-70“, от Летище – Варна в посока гр. Варна, до бензиностанция „Петрол“,
въззивникът е управлявал процесното МПС.
По случая била извършена
проверка, която приключила с постановление на Районна прокуратура – Варна за
отказ да се образува наказателно производство.
Въз основа на издаденото
постановление на 26.09.2019 г. младши инспектор И.Б.М. (младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна)
издал срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В законоустановения срок по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили възражения по съставения АУАН.
На 10.10.2019
г. Д.Г.Г.- началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, която е изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени
доказателства и доказателствено средство – постановление за отказ да се
образува наказателно производство; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна; 2 бр. справки от АИС КАТ; заповед на министъра на вътрешните работи и
АУАН.
Съдът
кредитира представеното по делото писмено доказателствено средство - АУАН, като
достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по делото, тъй
като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства
се считат за установени до доказване на противното.
В хода на
съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават
констатациите на контролните органи.
Съдът
оценява писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и АУАН
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
При
анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна
въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.), тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен
за обществено ползване, без същият да е регистриран.
От субективна страна
нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според
българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно
нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално
(на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на
вината пряк умисъл.
За да се установи субективната
съставомерност на нарушението, а именно, че
жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Прекратяването на
регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата
на закона с изтичане на съответния срок, а като последица от извършено от
надлежните контролни органи отбелязване
в автоматизираната информационна система. В конкретния случай при служебното
прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът на съответното
превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на
регистрацията, ако не е уведомен за това.
В хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, че въззивникът е уведомен за
прекратената регистрация на собственото му МПС. Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
възпрепятствали нарушителя да предвиди
общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е
съзнавал, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано. Следователно
липсва вина като субективен елемент на нарушението.
Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя, несъставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е
станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Предвид
горното, съдът намира, че в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на М.И.Ш. за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0819-005473 от 10.10.2019 г.,
издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което
на М.И.Ш. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: