№ 21913
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20241110120443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„А.с.в.“ ЕАД искова молба против Р. И. К., с която са предявени искови претенции с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1564.62 лв. – главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-******* от 14.02.2021 г., 98.01 лв. представляваща договорна лихва за
периода от 14.02.2021 г. до 12.06.2022 г. и сумата от 136.33 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 13.06.2022 г. до 28.04.2023 г., ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.04.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. 31451/2023 г. по описа на СРС, 119-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 13.06.2022
г. е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г., сключен между ищеца и Б.П.П.Ф. С.А., клон Б., по силата на
което цедентът прехвърлил вземанията произтичащи от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
******* от 14.02.2021 г. За извършеното прехвърляне сочи, че длъжникът е надлежно
уведомен, но в условията на евентуалност прави изявление за съобщаване на цесията,
като прилага и уведомление в този смисъл към исковата молба. Твърди, че договорът
за кредит е сключен при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Аргументира, че
кредиторът е предоставил кредитна карта Mastercard, като кредитополучателят се
възползвал от предоставения кредит посредством услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“ и усвоил част от отпуснатия му
кредитен лимит. Сочи, че в периода от 14.02.2021 г. до 12.06.2022 г.
кредитополучателят е усвоил от кредитната карта обща сума в размер на 2 000 лв.
Излага, че върху усвоения кредитен лимит е дължим ГЛП в размер на 35 %. Сочи, че
за ползването на картата, картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифа.
Поддържа, че лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в
1
месечното извлечение, считано от дата на извършване на съответната транзакция до
момента, в който задължението бъде погасено, като лихвата се обявявала като
дължима в следващото месечно извлечение. С оглед изложеното сочи, че е начислена
лихва за ползване на кредита в размер на 98,01 лв. за периода от 14.02.2022 г. до
12.06.2022 г. Претендира и обезщетение за забава. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на
облигационни отношения между страните. Оспорва представителната власт на лицето,
подписало се като кредитор от името на Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.. Твърди, че не е
подписвал договора за кредит. Оспорва клаузите от договора като нищожни. Оспорва
да е уведомен за извършеното прехвърляне. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК като са предявени искови
претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество; заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
За основателността на исковите претенции в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че между Р. И. К. и Б.П.П.Ф. С.А., клон Б. е сключен Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-******* от 14.02.2021 г., по силата на който на ответника е предоставен
заем в размер на 2 000 лв., че за ответника е възникнало задължението да върне заема;
че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на
възнаградителна лихва, размера на същата, валидно прехвърляне на задълженията,
произтичащи от договора за заем в негова полза и уведомяването на ответника за това
прехвърляне.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република Б. за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено,
че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/,
реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на
паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК, едностранен или
двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора
2
предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по
основните негови уговорки, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В случая ищцовото дружество, прави искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответникът му дължи суми, произтичащи от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В материалноправната разпоредба
на чл. 6 ЗПФУР е законоустеновено, че договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. В разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, е дадена дефиниция на "Финансова
услуга", а именно всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, като в т. 2 е
регламентирано, че „Средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Изложеното
обуславя извода, че използването на електронни формуляри, провеждането на
телефонни разговори и изпращането на имейл кореспонденция са механизми,
представляващи средства за комуникация от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са
регламентирани задълженията на кредитора по договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, като същия е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на изискуемата се информация, касаеща конкретния договор, както и
че е получил съгласие от кредитополучателя за сключването на същия. Съгласно
нормата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 ТЗ,
а за електронните изявления – ЗЕДЕП (загл. изм. ДВ бр. 85/2017 г. - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги). Съобразно
приложимата към казуса редакция на чл. 3 ЗЕДЕП писмената форма на документ е
спазена, ако е съставен електронен документ, който представлява електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Съдебната практика приема, че електронният
документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл
е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) на Е.
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови
или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр.
1 ЗЕДЕП автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов
извършител.
От представеното по делото копие на Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******* от
14.02.2021 г. е видно, че в същия са инкорпорирани подробни данни за ответника, а
именно три имена, единен граждански номер, номер на лична карта, дата и място на
издаване на същата, настоящ адрес на К., електронна поща, поради което съдът
намира, че между страните са били налични облигационни правоотношения, породени
3
от процесния договор.
В подкрепа на извода за наличие на облигационна връзка с посоченото от ищеца
съдържание е и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ. Видно
от заключението на експерта, при попълването на форма за кандидатстване,
ответникът е предоставил данни, включващи три имена, ЕГН, номер на лична карта,
дата на издаване и валидност на същата, месторабота, имена работодател, постоянен
адрес, настоящ адрес, социален статус, телефон за контакт, втори телефон за контакт,
електронен адрес. На следващо място вещото лице е посочило, че електронното
подписване чрез SMS изисква притежание на SIM карта, което сочи участието на Р. К.
в процеса по отпускане на кредит.
Така изложеното обуславя извода, че между ответника, в качеството му на
кредитополучател и „Б.П.П.Ф. С.А, клон Б.“, в качеството му на кредитор, по силата
на процесния Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-******* от 14.02.2021 г. са възникнали
облигационни правоотношения.
Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по
дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се
съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да
разполага с определена сума /кредитен лимит/, която може да ползва многократно и
неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен
размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от
стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения
кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен
размер и падеж дължими вноски, плащането на които да е разсрочено на части както е
при стандартния договор за потребителски кредит. Посочените особености на кредита
водят до това, че при него не се изготвя погасителен план, както при потребителския
или ипотечен кредит, тъй като няма как отнапред да бъде известно, каква част от
разрешените средства ще бъдат усвоени, кога, каква част ще се връща и кога. Въпреки
това и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на
минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на
средствата, както и дължимите такси и комисионни.
Процесното правоотношение попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП, които
разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи и служебно.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно
установен алгоритъм, заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора/, определени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит като в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено
кои са разходите, включени в определената процентно величина. В процесния договор
са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и
на годишния процент разходи /ГПР/ по заема като двете стойности се различават една
от друга. Съответно кредитодателят е включил в ГПР и други суми извън ГЛП, които
формират крайния общ разход на потребителя във връзка с процесния кредит, но не е
посочил кои са те. На следващо място от заключението на вещото лице по допуснатата
и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
4
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че ГПР е в
размер, различен от индивидуализирания такъв в договора. В този порядък неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо
завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Предвид установеното съдът
намира, че договорът за кредит се явява недействителен поради противоречие с
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Действително, при сключен договор за
издаване на кредитна карта липсва отнапред яснота какви суми ще бъдат ползвани, но
въпреки това за кредитора съществува задължение ясно да посочи компонентите,
които формират ГПР по кредита, което в случая не е направено.
Посоченото основание за нищожност на договора обоснова наличието на
предпоставките за приложение на чл. 23 ЗПК, според който при недействителност на
договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД. / в този смисъл решение № 50174 от 26.10.2022
г. по гр.д. № 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Изготвената ССчЕ установява, че общо усвоената сума по договор за кредит е
3948.79лв., а общо заплатената от ответника сума на кредитора БНП П. П. Ф. С. А.,
чрез клона на търговеца в РБ и на ищеца възлиза на 2278.10лв., респективно
неизплатената част на дължимата се главница е 1670.69лв.
От представеното по делото копие на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022г., сключен между заемодателя по
процесния договор за кредит „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, като продавач и ищеца „А.с.в.“ ЕАД,
като купувач, се установява, че заемодателят е прехвърлил на ищцовото дружество
вземанията си по процесния договор за кредит, обстоятелство, което се установява и
от приложеното на л. 30 копие на Приложение № 1/13.06.2022г., към процесния
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-******* от 14.02.2021 г. От приложеното на л. 33 по делото
пълномощно е видно, че „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е упълномощил ищцовото дружество да
уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са прехвърлени
с договор за цесия.
Съдът намира, че ответникът е редовно уведомен за прехвърлянето на
вземането. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, респективно когато същото е приложено към исковата
молба, получаване на същата от ответника, ведно с приложенията към нея обуславя
извода, че ответникът е редовно уведомен за цесията / виж Решение № 123/24.06.2009
г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС, I т.о. /. Получаването на уведомлението от ответника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
факт от значение за спорното право, който поради настъпването му в хода на процесна,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. В
случая с книжата по чл. 131 ГПК, ответникът е получил и уведомлението за
прехвърляне на вземането.
По изложената аргументация следва извода, че ищцовото дружество е
материалноправно легитимирания субект, носител на процесното вземане.
Както се посочи по-горе в изложението, неизплатената част на дължимата се
главница е 1670.69лв.
Съдът съобразявайки принципа на диспозитивното начало и като взе предвид, че
искът за главница е заявен за сумата в по-малък размер, а именно 1564.62лв., намира
исковата претенция с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
за изцяло основателна за сумата от 1564.62лв.
5
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явяват неоснователни.
По разноските:
Заявени са искови претенции в общ размер на 1798.96лв., уважената част е в
размер на 1564.62лв., респективно отхвърлената част е в размер на 234.34лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1062.00лв.,
включващи държавна такса в заповедното производство, държавна такса в исковото
производство, юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и депозит вещи лица по
ССчЕ и СТЕ.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 924.17лв.
От страна на ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 150.00лв. – договор л. 62 по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 19.53лв.
С оглед размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, а
именно 150.00лв., съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на същото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. И. К., ЕГН
**********, дължи на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 1564.62 лв. – главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******* от
14.02.2021 г. / сключен между ответника и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ********** с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022г./, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 28.04.2023г. до окончателно изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. 31451/2023 г. по описа на СРС, 119-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 98.01лв.
- представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 12.06.2022 г. и иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 136.33 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 13.06.2022 г. до 28.04.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 924.17лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА А.с.в.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Р. И. К., ЕГН **********, сумата от 19.53лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
6
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7