№ 469
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20225001000453 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260016, постановено на 16.03.2022 г. по т.д.
176/2020 г. на Окръжен съд-П., в неговите части, с които е отхвърлен
предявеният от Я. Д. Р. против „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000
лева до претендираните 25 100 лева - частично от 60 000 лева за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили
от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ 21061“,
модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната лихва върху сумата
над 15 000 лева до 25 100 лв. за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане,
отхвърлен е предявеният от Н. Я. Р. против „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С. иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 16 000 лева до претендираните 25 100 лева - частично от 70 000
лева за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ
21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната лихва върху
главницата над 16 000 лв. до 25 100 лв. за периода от 22.01.2019 г. до
1
окончателното плащане, отхвърлен е предявеният от Н. М. Я. против „Д.-О.з.“
ЕАД-гр. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдените 4 000 лева до сумата 10 000 лв. - частично от
45 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал
л. а. „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната
лихва върху главницата над 4 000 лв. до 10 000 лв. за периода от 22.01.2019 г.
до окончателното плащане,а също и в частта му за разноските.
Обжалвано е и определение № 260095/17.05.2022 г., постановено също по т.д.
№ 176/2020 г. на ОС-П., с което е отхвърлена молбата с вх. № № 260826 от
14.04.2022 г., подадена от третото лице-помагач ЗАД „А.“ АД, за изменение
на решението по делото в частта за разноските.
Жалбоподателите Я. Д. Р., Н. Я. Р. и Н. М. Я. молят решението да бъде
отменено като неправилно в частите му, с които предявеният от Я. Д. Р. иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера
над 15 000 лв. до 25 100 лв. (частичен иск от 60 000 лв.), предявеният от Н. Я.
Р. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
размера над 16 000 лв. до 25 100 лв. (частичен иск от 70 000 лв.), предявеният
от Н. М. Я. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за размера над 4 000 лв. до 10 000 лв. (частичен иск от 45 000 лв.),
ведно със законната лихва върху тези разлики (още 10 100 лв. за Я. Р., още 9
100 лв. за Н. Р. и още 6 000 лв. за Н. Я.) от 22.01.2019 г., като бъдат присъдени
на жалбоподателите посочените разлики, както и в частта му за разноските,
по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 19.04.2022 г.
Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват с искови молби
от 19.11.2020 г. (от Я. Р.) и от 23.11.2020 г. (от Н. Р. и Н. Я.), като
впоследствие второто дело е присъединено към т.д. № 176/2020 г., обективно
и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Д.-О.з.“ЕАД-гр. С. да
заплати на ищеца Я. Д. Р. сумата 25 100 лв., частичен иск от 60 000 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства
вследствие на увреждания, описани в исковата молба, да заплати на ищцата
Н. Я. Р. сумата 25 100 лв., частичен иск от 70 000 лв., като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и
2
свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата
молба, и да заплати на ищцата Н. М. Я. сумата 10 000 лв., частичен иск от
45 000 лв., като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за
понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на
увреждания, описани в исковата молба, настъпили за всеки от тримата ищци
при и в резултат на ПТП на 22.12.2018 г. по вина на водача Д.А.Г. при
управлението от него на лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рег. №*********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, които обезщетения се претендират от всеки от
ищците като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко
от застрахователя, ведно със законната лихва върху всяка от тези две суми от
датата 22.12.2018 г. Молят да бъде отхвърлена като неоснователна частната
жалбата, подадена от ЗАД“А.“-гр.С. по съображения, изложени в писмен
отговор от 17.06.2022 г. Не заявяват искания за събиране на нови
доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Претендират за присъждане на разноски, включително за производството по
частната жалба.
Ответникът по въззивната жалба „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. не е подал отговор
и не е заявил становище по нея.
Третото лице-помагач на ответника („Д.-О.з.“ЕАД-гр.С.) А. "П.и."-гр.С.
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
изложени в писмен отговор от 20.05.2022 г.
Третото лице-помагач на ответника („Д.-О.з.“ЕАД-гр.С.) ЗАД“А.“АД-
гр.С. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
изложени в писмен отговор от 10.06.2022 г.
Жалбоподателят ЗАД“А.“-гр.С. обжалва горепосоченото определение
на окръжния съд, с което е отхвърлена подадената от него молба за
изменение на решението, постановено по делото, в частта му за разноските,
като неправилно по съображенията, изложени в частната жалба от 10.06.2022
г. Претендира за присъждане на разноски за производството по частната
жалба (ДТ и юрисконсултско възнаграждение).
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
3
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 22.12.2018 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „ВАЗ 21061“, управляван от Д.А.Г., и на лек
автомобил „Мерцедес Спринтер“, управляван от ищеца Я. Д. Р., при което са
пострадали тримата ищци, като ищецът Я. Р. е водач на лекия автомобил
„Мерцедес Спринтер“, а ищците Н. Р. и Н. Я. са пътници в управлявания от
Я. Р. лек автомобил „Мерцедес Спринтер“. Не се спори понастоящем между
страните, че виновният за това ПТП водач е Д.Г. (починал вследствие на
ПТП), който е нарушил правилата за движение по пътищата и при ПТП са
причинени телесни увреждания на ищците. Не се спори между страните, че за
водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищците са отправени до ответното
застрахователно дружество искания за предявяване на претенция, получени
при дружеството на 22.01.2019 г. Безспорно е, че преди датата на подаването
на исковата молба не е било изплатено на ищците от застрахователя
обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
С исковите молби ищците твърдят, че в резултат на настъпилото на
22.12.2018 г. по вина на водача Д.Г. ПТП на всеки от тях са причинени
посочените телесни увреждания. Твърдят, че всеки от тях е претърпял болки
и страдания, провел е лечение, преживял е физически и психически
последици. Затова всеки от тях претендира за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, съответно, Я. Р. в размер на 25 100 лв.
частично от 60 000 лв., Н. Р. в размер на 25 100 лв. частично от 70 000 лв. и Н.
Я. в размер на 10 000 лв., частично от 45 000 лв., ведно със законните лихви
върху сумите от датата на ПТП22.12.2018 г.
С отговора на исковата молба от 8.03.2021 г. ответното застрахователно
дружество „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. оспорва исковете по основание и размер и моли
те да бъдат изцяло отхвърлени. Счита, че претендираните от ищците размери
на обезщетенията са прекомерни завишени с оглед разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и с оглед характера и степента на причинените им телесни увреждания,
респективно, на интензитета и степента на търпените болки и страдания от
ищците. Твърди наличие на съпричиняване от всеки от ищците за
4
настъпването на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се в
непоставяне от всеки от тях като водач и като пътници в лекия автомобил на
обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, и заявява затова на
основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД възражение за съпричиняване от страна на всеки
от щците на вредоносния резултат.
С допълнителната искова молба от 27.04.2021 г. ищците поддържат
своите твърдения и оспорват като неоснователни всички възражения на
ответното дружество. Оспорват конкретно и възражението за съпричиняване
от тяхна страна на вредоносния резултат поради непоставяне на предпазни
колани, както и възражението за завишеност на размера на претендираните
обезщетения. От ответника не е подаден отговор на допълнителната искова
молба.
Становището „ЗАД А.“АД-гр.С. като третото лице-помагач на
ответника „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., заявено писмено на 7.09.2021 г., е, че исковете
са неоснователни. Заявено е като евентуално възражение за съпричиняване от
страна на ищците на вредоносния резултат, тъй като те са пътували без
поставени предпазни колани в нарушение на изискването на чл. 137а от
ЗДвП, и искане евентуално дължимо обезщетение да бъде намалено на
основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД.
Становището на АПИ-гр.С. като трето лице-помагач на ответника по
спора „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., заявено писмено на 15.09.2021 г., е, че исковете са
неоснователни. Заявено е като евентуално възражение за съпричиняване от
страна на ищците на вредоносния резултат, тъй като те са пътували без
поставени предпазни колани.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е
установено наличието на основание за ангажиране на отговорността на
ответното застрахователно дружество. Съдът приема за неоснователно
възражението, че ищецът Я. Р. е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е
установено, че той е пътувал с поставен предпазен колан. Относно ищците Н.
Р. и Н. Я. съдът преценява, че възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от всяка от тях е основателно, тъй като приема за установено, че те
са пътували без поставени предпазни колани в нарушение на разпоредбата на
чл. 137а,ал.1 от ЗДвП, и определя принос на пострадалите към увреждането в
размер на 1/3. Относно размера на обезщетението за причинените на ищеца Р.
5
неимуществени вреди съдът преценява, че е справедлив размер от 15 000 лв.,
като отчита, че той към датата на ПТП е на 38 г., получил е освен леки
кръвонасядания и счупване на трета дланна кост на лявата ръка, наложило
гипсова имобилизация от 35 дни, при тежък физически труд той ще изпитва
болки, той е в активна трудоспособна възраст и занапред ще следва да
съобразява възможностите на увредената си ръка при избор на работа, които
обстоятелства налагат определяне на по-високо обезщетение, а, от друга
страна, че обезщетението следва да се съобрази и с относително бързото му
възстановяване за около месец, като това обезщетение от 15 000 лв. в
достатъчна степен отговаря на нараняванията на ищеца, обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното
събитие през 2018 г. и особеностите на случая. Съдът приема за справедлив
размер на обезщетението за претърпените от Н. Я. неимуществени вреди
6 000 лв., тъй като тя към момента на ПТП е на 67 г., получила е леки
наранявания (кръвонасядания), които не са наложили лечение в болнични
заведения, оздравителният процес е траел около 25 дни, тя е изпитала
отрицателни емоции – сънувала е кошмари, като съдът не кредитира
показанията като свидетел на нейния съпруг за нейно изключително тежко
състояние предвид нейна невъзможност да става от леглото за около една
седмица след инцидента, доколкото самият свидетел сочи, че тя сама е
потърсила лекарска помощ още на следващия ден след инцидента, която сума
отговаря в достатъчна степен на получените от нея по-леки наранявания,
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
застрахователното събитие и особеностите на случая. След редуциране на
така приетия размер от 6 000 лв. с 1/3 поради съпрочиняване съдът присъжда
на тази ищца сумата 4 000 лв. като обезщетение. Относно пострадалата ищца
Н. Р.ска съдът преценява, че за нея справедливо е обезщетение в размер на
24 000 лв., тъй като тя към датата на ПТП е била на 62 г., получила е наред с
по-леките наранявания и счупване на дясната раменна кост в горния край,
претърпяла е оперативна интервенция с открито наместване и вътрешна
фиксация с 3 мм. Киршерова спица, като престоят й в болница е бил 3 дни,
оздравителният процес при нея е бил около 2 месеца и половина, установява
се малък кръгъл оперативен ръбец в областта на горната част на рамото,
емоционалното й състояние следва да се приеме за обичайното при този тип
увреждания вследствие на претърпяно ПТП. След намаляване на така приетия
6
размер 24 000 лв. с 1/3 поради съпричиняване съдът присъжда на тази ищца
обезщетение в размер на 16 000 лв. С решението окръжният съд осъжда
ответното по спора дружество „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., третото лице-негов
помагач АПИ-гр.С. и третото лице-негов помагач ЗАД“А.“АД-гр.С. да
заплатят на тримата ищци сумата 250 лв., представляваща съдебно-делови
разноски на основание чл. 78,ал.1 и ал.10 от ГПК.
От третото лице-помагач ЗАД“А.“-гр.С. е подадена (изпратена по
пощата) на 12.04.2022 г. молба за изменение на решението частта му за
разноските, получена в съда с вх. № 260826/14.04.2022 г. С молбата се иска да
бъде изменено решението в частта му, с която това дружество е осъдено да
заплати на тримата ищци сумата 250 лв. за разноски за производството.
Молителят посочва, че е трето лице-помагач на ответника, срещу което не е
предявен обратен иск, и че като трето лице-помагач не дължи тези съдебно-
деловодни разноски на ищците.
Становището на тримата ищци, заявено с молба от 16.05.2022 г., е няма
основания за изменение на решението в частта му за разноските и подадената
от третото лице-помагач ЗАД“А.“-гр.С. молба е неоснователна.
С обжалваното определение от 17.05.2022 г. окръжният съд отхвърля
молбата на третото лице-помагач ЗАД“А.“АД за изменение на решението в
частта му за разноските. Съдът посочва, че направените от ищците разноски
за поисканата експертиза следва да се поемат от ответника на основание чл.
78,ал.1 от ГПК и от третите лица-помагачи на основание чл. 78,ал.10 от ГПК
и е последица от процесуалното поведение на тези участници в процеса.
С въззивната жалба, подадена на 19.04.2022 г., тримата жалбоподатели-
ищци по спора твърдят, че решението е неправилно в обжалваните неговите
части, тъй като присъдените обезщетения са занижени по размер и не са
достатъчни да репарират действително претърпените от всеки от тях
неимуществени вреди. Твърдят и че не е доказано възражението на ответника
за съпричиняване от ищците на вредоносния резултат, както и че неправилно
е определен и голям процент на съпричиняване от страна на ищците Н. Р. и Н.
Я. в размер на 1/3. Твърдят, че съдът не е изследвал всички, получени от
всеки от тримата ищци, увреждания, продължителността на лечението и
възстановяването, наличието на трайни физически и психически увреждания,
наличието на трайни видими белези, търпените болки, страдания и битови
7
неудобства.
С подадения на 20.05.2022 г. отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач АПИ-гр.С. се твърди, че жалбата е неоснователна, като
присъдените размери на обезщетенията не са занижени, а се явяват завишени,
и с решението на съда обосновано е прието наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 1/3 от ищците Н. Р. и Н. Я..
С подадения на 10.06.2022 г. отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач ЗАД“А.“АД-гр.С. се заявява, че жалбата е неоснователна, като
съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД при определянето на
размерите на обезщетенията, както и нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД при
намаляването на обезщетенията за ищците Н. Р. и Н. Я. съобразно техния
принос.
С подадената на 10.06.2022 г. частна жалба се твърди от страна на
ЗАД“А.“-гр.С., че определението на окръжния съд от 17.05.2022 г. е
неправилно, защото дружеството е трето лице-помагач на ответника по спора.
Посочва се, че ищците с исковата молба са поискали назначаването на СМЕ (с
формулирани 9 въпроса) и на САТЕ (с формулирани 7 въпроса), ответникът
по спора „Д.-О.з.“ЕАД е поискал допускане на СМЕ и на САТЕ (с
формулирани 10 въпроса), третото лице-помагач АПИ е поискало
назначаване на СМЕ (с 8 въпроса) и на САТЕ (с посочени 8 въпроса), а
ЗАД“А.“ е поискало допускане на комплексна автотехническа и медицинска
експертиза с 6 посочени въпроса. Заявява, че съдът е определил ищците да
внесат депозит в размер на 250 лв. за изготвянето на допуснатата комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, а дружеството ЗАД“А.“ – 200 лв.
депозит, която сума то е внесло. Счита се, че ЗАД“А.“ в качеството му на
трето лице-помагач не дължи съдебно-деловодни разноски за ищците, в което
смисъл е и съдебната практика, като е посочено определение № 18/15.01.2020
г. на ВКС по ч.т.д. № 439/2019 г., 1 ТО, ТК. Според частния жалбоподател
съгласно чл. 78,ал.10 от ГПК третото лице-помагач дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия, а по аргумент за противното
такова трето лице не дължи разноски, каквито не е причинило със свои
процесуални действия.
С отговора на частната жалба, подаден от тримата жалбоподатели-ищци
по спора Я. Р., Н. Р. и Н. Я. на 17.06.2022 г., се твърди, че тя е неоснователна.
8
Посочено е, че окръжният съд правилно се е позовал на нормата на чл.
78,ал.10 от ГПК, съгласно която третото лице-помагач дължи разноските,
които е причинило със своите процесуални действия. Заявено е, че
направените от ищците разноски следва да се поемат от ответното дружество,
както и от подпомагащите страни в процеса. Счита се, че не е нарушено
правото на ЗАД“А.“ да упражни регресното си право и да претендира
заплатените от дружеството разноски в последващо съдопроизводство след
приключване на настоящото с влязло в сила решение, особено в случай, че не
е предявен обратен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Няма спор понастоящем, че в случая са налице
основанията за присъждане на обезщетения, които ответникът да заплати на
ищците за търпените от тях неимуществени вреди вследствие на получените
при ПТП на 22.12.2018 г. увреждания. Спори се сега с оглед посоченото във
въззивната жалба относно справедливия размер на дължимото на всеки от
тримата ищци обезщетение за неимуществени вреди, както и относно липса
на приетото от съда за установено съпричиняване от страна на ищците Н. Р. и
Н. Я., респективно, относно размера на такова съпричиняване, а с оглед на
това и относно размера на присъдените обезщетения за претърпените от тези
две ищци неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия болки, страдания и неудобства, а
според жалбоподателите присъдените обезщетения са занижени. Безспорно е,
че тримата ищци са лица, пострадали при ПТП на 22.12.2018 г., което е
причинено виновно от водача Д.Г. при управлението от него на лек
автомобил „ВАЗ 21061“, като ищецът Я. Р. е управлявал друг лек автомобил
„Мерцедес Спринтер“ и ищците Н. Р. и Н. Я. са пътували като пътници в този
автомобил.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза от 13.01.2022 г., изготвено от вещите лица д-р
П.М. и инж. В.Ф., прието от окръжния съд в съдебното заседание на
9
25.02.2022 г., след ПТП пострадалият Я. Р. е прегледан в Спешно отделение
на болница без да е оставал на лечение, на 18.01.2019 г. от ортопед-
травматолог му е поставена диагноза Счупване на трета дланна кост на лявата
ръка, направена е гипсова имобилизация за 35 дни, лявата му ръка е била
имобилизирана с гипсова шина от пръстите на дланта до предлакетната става,
последващи физиотерапия и рехабилитация не са провеждани, освен това са
установени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
цепковидна рана на горната устна на устаната с размери 1х0,5 см.;
травматичен оток по главата в лявата челно-теменна област с размери 3х3 см.;
контузия на гръдния кош с моравосинкаво кръвонасядане по предната част на
гърдите, срединно с размери 19х6 см., мораво синкаво кръвонасядане по
лявата странична повърхност на гръдния кош, в долната част на ребрата с
размери 11х6 см.; синкаво кръвонасядане в лявата странична поясна област с
размери 16х5 см.; травматичен оток на лява длан с размери 20х10 см.;
контузия на дясното бедро с масивно синкаво-мораво кръвонасядане в
горната трета с размери 23х15 см.; контузия на дясната подмбедрица със
синкаво кръвонасядане в средната и долна трета с размери 9х5 см. Видно от
същото заключение, при извършения на 12.01.2022 г. от експерта преглед на
ищеца се установява по гърба на лявата длан в областта на основата на трета
дланна кост деформация на същата от костен калус, проминиращ над кожата
с големина на бобено зърно. Видно от същото заключение, при обичайно
протичащ оздравителен процес продължителността на възстановяването от
претърпените травми е около 3-4 седмици, пострадалият е напълно
функционално възстановен от тях, в острия период на травмата той е търпял
болки в контузените области, които са били по-интензивни за около 2-3
седмици, след което интензитетът им е намалял с оздравяването, напълно
възможно е пострадалият да изпитва болки при тежка физическа работа,
метеорологични промени и др. в областта на лявата длан. Видно от дадените
в съдебното заседание на 25.02.2022 г. разяснения от вещото лице д-р Митев,
не се налага операция на деформацията на ръката, защото възстановяването
може да доведе до по-големи щети, засега това е козметичен дефект, в
ежедневните дейности той няма затруднение. За обстоятелството какво е
конкретното проявление при ищеца Я. Р. на търпените от него страдания и
неудобства при възстановяването му след ПТП от негова страна са
ангажирани гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелката А.И.
10
Р., съпруга на ищеца Я. Р., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд
на 17.09.2021 г., съпругът й имал гипс на ръката и още има белег на ръката от
инцидента на китката, болели го коремът, гърбът и ръката, не е бил в
болница, не ходел на работа, бил с гипс 3 седмици или месец, възстановил се
за около месец и половина. Установява се следователно от заключението и
гласните доказателства, че счупването на трета дланна кост на лявата ръка на
ищеца е наложило гипсова имобилизация за 35 дни, контузиите на ищеца Р.,
макар и многобройни, са били леки и са преминали, включително и
търпените от тях болки, в рамките на 3-4 седмици, не му е провеждано
лечение в болница, а само домашно такова, деформацията от костен калус е
козметичен дефект и не се налага лечение, ищецът няма затруднения в
ежедневието, възстановен е физически напълно, възможно е занапред да
изпитва болки в областта на лявата длан. Взимайки предвид характера на
деянието и степента на вината (следва да се приеме в случая, че нарушението
на изисквания на ЗДвП е по непредпазливост) на починалия водач Д.Г. и при
отчитане на вида и степента на увреждането (причинени физически болки,
страдания и неудобства за кратък период от време от 3-4 седмици, настъпило
пълно възстановяване), на средната възраст на пострадалия Р. (към момента
на ПТП на 38 години), обосноваваща по-лесно и бързо възстановяване, следва
да се приеме, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва
да се определи на сумата 15 000 лв., която е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 22.12.2018 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 510 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. Окръжният съд е определил размер на обезщетението
именно 15 000 лв. Неоснователно е следователно заявеното оплакване във
въззивната жалба от страна на ищеца Р. за определяне от окръжния съд на
занижен размер на присъденото му обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза от 13.01.2022 г., изготвено от вещите лица д-р
П.М. и инж. В.Ф., прието от окръжния съд в съдебното заседание на
25.02.2022 г., и дадените в същото съдебно заседание разяснения,
11
пострадалата ищца Н. Я. Р. при ПТП и бела пътник на задната седалка зад
водача и е получила счупване на дясната раменна кост в горния й край,
лекувана оперативно, като е извършено открито наместване и вътрешна
фиксация с 3 м.м. Киршерова спица, поставена интрамедуларно и последваща
мека имобилизация тип Дезо и ортеза, изписана е на 25.12.2018 г.,
остеосинтезното средство е отстранено на 30.01.2019 г., провела е два курса
на физиотерапия, установени са още и следните травматични увреждания:
контузия на главата с травматичен оток с размери 3х3 см. в лявата челна
област, близо до веждата, както и синкаво кръвонасядане с размери 2х? см.;
разкъсно-контузна рана на лявата вежда, зашита с дължина 3 см.; оток и
моравосинкаво кръвонасядане на горен и долен клепач на дясното око;
контузия на гърдите със синкаво кръвонасядане по лявата горна част с
размери 17х5 см.;, контузия на корема с моравосинкаво кръвонасядане с
размери 17х9 см.; синкаво кръвонасядане на дясната мишница с размери 15х9
см.; кръвонасядане с тъмноморав цвят на дясната подбедрица с размери 12х9
см., общият възстановителен период при нея е около 2 месеца и половина, в
момента е напълно възстановена от травмата, личи малък кръгъл оперативен
ръбец в областта на горната част на рамото, тя е претърпяла болки и
страдания, както и неудобства по време и непосредствено след операцията и
до свалянето на остеосинтезните средства, а също и по време на
физиотерапията, болките са приключили към края на оздравителния период
от около 2 месеца и половина. За обстоятелството какво е конкретното
проявление при ищцата Н. Р. на търпените от нея страдания и неудобства при
лечението и възстановяването й от нейна страна са ангажирани и гласни
доказателства. Видно от показанията на свидетелката А.И. Р., съпруга на
ищеца Я. Р. и снаха на ищцата Н. Р., разпитана в съдебното заседание на
окръжния съд на 17.09.2021 г., Н. Р. била приета в болница след ПТП, дясната
й ръка била изкълчена, по гърба и челото имала наранявания, свидетелката се
грижела за нея в дома след изписването, две седмици ищцата не можела да
мърда, свидетелката й слагала подлога, били й нужни около 6 месеца, за да се
справя сама, после ходила на рехабилитация, още имала болки в ръката,
плачела след инцидента от болките, изписали й болкоуспокояващи, нейната
свекърва е диабетичка и по-бавно й зараства всичко. Установява се
следователно, че ищцата е получила след ПТП счупване на дясната раменна
кост в горния й край и множество леки травми, лекувана е в болница
12
оперативно, болничният й престой е 4 дни, възстановила се е за около 2
месеца и половина, провела е рехабилитация в два курса, понастоящем е
възстановена от травмите, болките са били също в рамките на 2 месеца и
половина. Съдът приема за недостоверни с оглед вида на уврежданията
показанията на свидетелката А. Р., отчитайки и връзката й с ищцата, за това
ищцата да не е могла да се движи след инцидента, но следва да се приеме, че
ищцата е имала нужда от помощ в ежедневието след катастрофата поради
счупването на дясна раменна кост. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП)
на починалия водач Г. и при отчитане на вида и степента на увреждането
(счупване на дясна раменна кост, множество леки травми, причинени
физически болки и страдания за период от 2 месеца и половина, настъпило
пълно възстановяване), на напредналата възраст на пострадалата Н. Р. (към
момента на ПТП на 62 години), обосноваваща по-трудно възстановяване,
следва да се приеме, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД
следва да се определи на сумата 24 000 лв., която е съобразена и със
социално-икономическата обстановка към 22.12.2018 г., когато минималната
работна заплата в страната е била 510 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. Окръжният съд е определил размер на обезщетението
именно 24 000 лв., като го е намалил до присъдената сума 16 000 лв. поради
приемане на наличие на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния
резултат. Неоснователно е следователно заявеното оплакване във въззивната
жалба от страна на жалбоподателката-ищца Н. Р. за определяне от окръжния
съд на занижен размер на обезщетението за претърпените от нея
неимуществени вреди.
Видно също от заключението на заключението на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от 13.01.2022 г., изготвено
от вещите лица д-р П.М. и инж. В.Ф., прието от окръжния съд в съдебното
заседание на 25.02.2022 г., и дадените в съдебното заседание разяснения,
ищцата Н. Я. е пътувала като пътник в микробуса на предна дясна седалка до
водача, прегледана е в болница след ПТП, но не е хоспитализирана,
получените от нея травматични увреждания са следните: контузия на главата
13
с травматичен оток с размери 3х3 см. в лявата челна област на главата, както
и охлузване с размер 2х1 см.; мораво-синкаво кръвонасядане на горен и долен
клепач на лявото око; синкаво кръвонасядане и оток в средната част на
челото с размери 3х2 см.; оточна и светло-синкаво кръвонаседната носна
пирамида; горната устна на устата отвън и отвътре е оточна и кръвонаседната
на площ 2х3 см.; долната устна на устата в дясната си част има разкъсно-
контузна рана с размери 1/0,8 см.; мозъчно сътресение; контузия на гърдите
със синкаво кръвонасядане по лявата горна гръдна част с размери 26х15 см.;
синкави кръвонасядания по лявата и дясната странични поясни области с
размери 11х7 см.за ляво и 6х6 см.за дясно; синкаво кръвонасядане по гърба
към лявото рамо с размери 6х6 см.; отоци в областта на левия лакът с размери
10х10 см.; синкаво кръвонасядане в областта на дясната предмишница с
размери 10х6 см.; охлузване на дясното коляно с размери 3/0,5 см.; синкаво
кръвонасядане по предната повърхност на дясната подбедрица, в момента на
прегледа от експерта не се установяват белези от получените травми,
оздравителният период за този вид травми е около 25 дни, напълно
възстановена е понастоящем, болките й са били по-интензивси в първите 15
дни и постепенно са стихвали. За обстоятелството какво е конкретното
проявление при ищцата Н. Я. на търпените от нея страдания и неудобства при
възстановяването й от нейна страна са ангажирани гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетеля А.К.Я., съпруг на ищцата Н. Я., разпитан
в съдебното заседание на окръжния съд на 17.09.2021 г., тя била ударена в
главата, рамото, лявото коляно и стомаха, тя била уплашена, припадала, не
можела да става от леглото заради болките, лежала и си почивала, психически
била зле, сънувала кошмари, скачала насън, тя е 70-годишна, уморява се като
ходи, след инцидента спряла да ходи по пазари да продава чорапи, имала
болки 2-3 седмици, коляното я боляло около година. Установява се
следователно, че травмите на ищцата, макар и болезнени, са леки, преминали
са бързо, за около 25 дни, причинената болка е била за около 15 дни и няма
данни да е била с висок интензитет, не е провеждано лечение, включително и
медикаментозно, ищцата е напълно възстановена физически. Не могат да се
приемат за достоверни с оглед вида на травмата и при отчитане на близката
връзка на свидетеля с ищцата показанията, че ищцата не е можела да става, но
следва да се приеме, че тя е имала нужда от почивка с оглед на травмите и че
е била уплашена. Взимайки предвид характера на деянието и степента на
14
вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП) на починалия
водач Г. при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени
физическа болка и уплаха за кратък период от време), на напредналата
възраст на пострадалата Н. Я. (към момента на ПТП на 67 години),
обосноваваща по-бавното възстановяване, следва да се приеме, че размерът
на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата
6 000 лв., която е съобразена и със социално-икономическата обстановка към
22.12.2018 г., когато минималната работна заплата в страната е била 510 лв., а
лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Окръжният съд
е определил размер на обезщетението именно 6 000 лв., като го е намалил до
присъдената сума 4 000 лв. поради приемане на наличие на съпричиняване от
страна на ищцата на вредоносния резултат. Неоснователно е следователно
заявеното от жалбоподателката-ищца Н. Я. оплакване във въззивната жалба
за определяне от окръжния съд на занижен размер на обезщетението за
претърпените от нея неимуществени вреди.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд, както и от третите лица-негови помагачи,
е заявено възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от двете ищци Н.
Р. и Н. Я. като пострадали лица за настъпването на вредите поради
неизползване на обезопасителен колан, което да е основание за намаляване на
дължимо обезщетение. Видно от заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза от 13.01.2022 г., изготвено от
вещите лица д-р П.М. и инж. В.Ф., прието от окръжния съд в съдебното
заседание на 25.02.2022 г., техническата причина за настъпилото ПТП е тази,
че водачът Д.Г. е загубил контрол над автомобила и е допуснал автомобила
му да навлезе в лявата лента на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел
лекият автомобил „Мерцедес Спринтер“, загубата на управление на лекия
автомобил „ВАЗ 2106“ може да се дължи както на движение със скорост 62-
69 км./ч., така и на други фактори като например неправилно боравене с
органите на управление (газ, спирачки, волан), допуснато от водача, или на
технически причини, свързани с автомобила. Видно от същото заключение,
15
предпоставка за настъпване на ПТП е поведението на водача на „Лада-ВАЗ
21061“, изразяващо се в управление на лекия автомобил със скорост по-
висока от максимално разрешената за този пътен участък (62069 км./ч.),
включително липсата на адекватно поведение преди настъпване на
опасността, т.е. движение с несъобразена с пътните условия скорост,
скоростта на движение лекия автомобил „Мерцедес Спринтер“ в момента на
удара е била около 41 км./ч. Видно от същото заключение, ищците Н. Р. и Н.
Я. съгласно данните по делото и получените травми са били без правилно
поставени предпазни колани, като при пправилно поставени колани
описаните травми в резултат на ПТП от тях не биха се получили при
конкретния челен удар. Видно от обясненията на двете вещи лица, дадени в
съдебното заседание на окръжния съд на 25.02.2022 г., двете ищци се били без
колани, Н. Я. се е возила на предната седалка до водача без колан в момента
на удара и затова е получила контузия на главата в предното стъкло, което се
е счупило, както и контузия на долните крайници, а при връщане на тялото
назад и допълнителни контузии, ако тя е била с колан травматичните
увреждания в някои зони на тялото е щяло да липсват, а другите е щяло да
бъдат по-леки, главата е нямало да достигне и да удари предното стъкло и
долните крайници-горното табло. Видно от същите обяснения, Н. Р., която се
е возила зад водача, също е била без колан, което е пряко свързано с
получените от нея травми, тъй като в момента на удара тя се удря в
облегалката на седалката на водача с леко завъртане на тялото и води до
директен удар в областта на счупената дясна раменна кост, а ако тя е имала
колан, тялото е щяло да се удържи на седалката и е нямало да настъпят тези
увреждания в такава степен. Установява се следователно от заключението на
експертите, че двете ищци Н. Р. и Н. Я. са пътували без поставени предпазни
колани и това е дало отражение при понесените от тях травми, тъй като при
ползване на предпазен колан, както ясно посочват експертите, увреждания е
нямало да настъпят в такава степен, а те е щяло да бъдат по-леки. Налице е
следователно съпричиняване от тяхна страна на понесените от всяка от тях
вреди, тъй като е налице причинна връзка между тяхното поведение,
изразяващо се в нарушение на задължението им по чл. 137а,ал.1 от ЗДвП да
използват предпазните колани в автомобила, и настъпилия вредоносен
резултат, поради което в случая следва обезщетението на всяка от тях двете
да бъде намалено съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. В случая
16
водачът Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в
платното за движение на насрещно движещия се автомобил, в който като
пътнички са пътували двете ищци, и така е причинила ПТП, като е
несъмнено, че при спазване на изискванията за движение от негова страна до
ПТП и до увреда на ищците не би се стигнало. Причина за настъпването на
ПТП и на травмите на двете ищци, пътуващи без поставени обезопасителни
колани на предната седалка до шофьора и на задната седалка зад шофьора,
следователно е в значителна степен именно посоченото поведение на водача
на лекия автомобил Г., както и поведението на двете ищци в значително по-
ниска степен, поради което от тяхна страна е налице съпричиняване, което се
определя в размер на 20% (1/5), а не на 1/3, както неправилно е приел
окръжният съд. Основателно е следователно оплакването на двете
жалбоподателки, че техният принос следва да бъде определен в по-нисък
размер. Дължимото на пострадалата ищца Н. Р. обезщетение по реда на чл.
51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде намалено при условията на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД с 1/5 част поради неин принос в такава степен спрямо приноса на
виновния водач, при което обезщетението се изчислява на (24 000 лв. минус 4
800 лв.) 19200 лв. Решението на окръжния съд следва да бъде частично
отменено в частта му, с която искът на тази ищца е отхвърлен за размера на
обезщетението над 16 000 лв. до 19 200 лв., като му се присъди още разликата
от 3 200 лв., и да бъде потвърдено в частта му, с която искът й е отхвърлен за
размера над 19 200 лв. до 25 100 лв., предявен за тази сума като частичен от
70 000 лв. Дължимото на пострадалата ищца Н. Я. обезщетение по реда на чл.
51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде намалено при условията на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД с 1/5 част поради неин принос в такава степен спрямо приноса на
виновния водач, при което обезщетението се изчислява на (6 000 лв. минус 1
200 лв.) 4 800 лв. Решението на окръжния съд следва да бъде частично
отменено в частта му, с която искът на тази ищца е отхвърлен за размера на
обезщетението над 4 000 лв. до 4 800 лв., като му се присъди още разликата от
800 лв., и да бъде потвърдено в частта му, с която искът й е отхвърлен за
размера над 4 800 лв. до 10 000 лв., предявен за тази сума като частичен от
45 000 лв.
Установява се следователно, че подадената от жалбоподателя Я. Р.
въззивна жалба е неоснователна. Решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваната от този жалбоподател негова част. Подадената от
17
жалбоподателките-ищци Н. Р. и Н. Я. жалби са частично основателни, поради
което решението в обжалваните от тях части следва да бъде частично
потвърдено и частично отменено с присъждане на посочените по-горе суми.
От страна на жалбоподателите се претендира за присъждане на
разноски за защитата им във въззивното производство – възнаграждение по
реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за осъществената защита от техния пълномощник
адвокат Д. Т.. С оглед изхода от въззивното обжалване ще следва на
пълномощника на ищците Н. Р. и Н. Я. адвокат Д. Т. да се присъди
допълнително възнаграждение по реда на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. За защитата на
Н. Р. при уважен иск за сумата 19 200 лв. дължимото възнаграждение
съгласно чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 2 128 лв., окръжният съд е присъдил 1 010
лв., следователно следва да се присъди още сумата 1 118 лв. За защитата на Н.
Я. при уважен иск за сумата 4 800 лв. дължимото възнаграждение съгласно
чл. 7,ал.2,т.2 от посочената Наредба е 780 лв., окръжният съд е присъдил 510
лв., следователно сега следва да се присъди още сумата 270 лв. Или общо сега
следва ответното по спора застрахователно дружество да бъде осъдено да
заплати на адвокат Т. сумата 1 388 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК ответното по спора
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
апелативния съд ДТ за въззивното производство (при уважени жалби за
сумите 3 200 лв. и 800 лв., общо 4 000 лв.) в размер на 80 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.10 от ГПК третото лице помагач
дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. В
случая „Застрахователно акционерно дружество А.“АД-гр.С. като трето лице-
помагач на ответното застрахователно дружество е осъдено заедно с него и с
другото трето лице-помагач АПИ-С. да заплати на тримата ищци сумата 250
лв. за направени от тях разноски – платено възнаграждение на експерти, тъй
като съдът е приел, както е изрично посочено в обжалваното определение от
17.05.2022 г., че тези разноски са направени като последица от процесуалното
поведение на тези участници в процеса, т.е. и от процесуалното поведение на
това трето лице-помагач, сега частен жалбоподател. Както е посочено в
частната жалба, подадена до апелативния съд на 10.06.2022 г., ищците,
ответното дружество и двете трети лица-помагачи са поискали назначаването
18
на СМЕ и САТЕ и са поставили въпроси, като след назначаването на
комплексната СМЕ и САТЕ окръжният съд е разпределил внасянето на
разноски и е определил тримата ищци да внесат сумата 250 лв. Направата на
тези разноски от тримата ищци е обусловена от оспорването на техните
претенции включително от третото лице-помагач „Застрахователно
акционерно дружество А.“АД-гр.С., съответно, и от заявеното от това трето
лице-помагач доказателствено искане с цел установяване на заявеното от него
оспорване на ищцовите претенции. Затова правилно окръжният съд в
обжалваното сега определение, постановено на 17.05.2022 г. в производството
по чл. 248,ал.1 от ГПК, е приел, че осъждането на частния жалбоподател
„Застрахователно акционерно дружество А.“АД-гр.С. да заплати разноски в
полза на ищците е последица от неговото процесуално поведение. Съответно,
правилно окръжният съд е приел, че подадената молба за изменение на
решението в тази му част на разноските е неоснователна и я е оставил без
уважение. Установява се следователно, че частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение –
потвърдено.
От страна на тримата ответници по частната жалба Я. Р., Н. Р. и Н. Я. се
претендира за присъждане на разноски за производството по нея -
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за осъществената защита от
техния пълномощник адвокат Д. Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 7,ал.1,т.7
във вр. с чл. 7,ал.2,т.1 и с чл.11 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва в полза на адвокат Т. и в
тежест на частния жалбоподател „Застрахователно акционерно дружество
А.“АД-гр.С. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260016, постановено на 16.03.2022 г. по
т.д. 176/2020 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е отхвърлен предявеният от Я. Д. Р. против „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С. иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 15 000 лева до претендираните 25 100 лева, частично от 60 000
лева, за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания,
19
настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ
21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната лихва върху
сумата над 15 000 лева до 25 100 лв. за периода от 22.01.2019 г. до
окончателното плащане, отхвърлен е предявеният от Н. Я. Р. против „Д.-О.з.“
ЕАД-гр. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 19 200 лева до претендираните 25 100 лева, частично от 70 000
лева, за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ
21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната лихва върху
главницата над 19 200 лв. до 25 100 лв. за периода от 22.01.2019 г. до
окончателното плащане, отхвърлен е предявеният от Н. М. Я. против „Д.-О.з.“
ЕАД-гр. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 4 800 лева до сумата 10 000 лв., частично от 45 000 лева за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от
ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ 21061“, модел
„1500 С“, рег. №*********, ведно със законната лихва върху главницата над
4 800 лв. до 10 000 лв. за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решение № 260016, постановено на 16.03.2022 г. по т.д.
176/2020 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е отхвърлен предявеният от Н. Я. Р. против „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С. иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 16 000 лева до 19 200 лв., претендирано за сумата 25 100 лева,
частично от 70 000 лева, дължимо за претърпените от нея неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на
Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, рег. №*********,
ведно със законната лихва върху главницата над 16 000 лв. до 19 200 лв. за
периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане, както и е отхвърлен
предявеният от Н. М. Я. против „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 4 000
лева до сумата 4800 лв., претендирано за сумата 10 000 лв., частично от
45 000 лева, дължимо за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал
л. а. „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната
лихва върху главницата над 4 000 лв. до 4 800 лв. за периода от 22.01.2019 г.
до окончателното плащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
20
ОСЪЖДА „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С., район „Т.“, бул.“В."***, ЕИК *********
да заплати на Н. Я. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул.“П."**,ет.*, ап.* и сумата
над 16 000 лв. до 19 200 лв. (т.е. още 3 200 лв. над присъдената й от ОС-П.
сума) като обезщетение, претендирано за сумата 25 100 лева, частично от
70 000 лева, дължимо за претърпените от нея неимуществени вреди– болки и
страдания, настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал
л. а. „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, застрахован по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” при това застрахователно
дружество, ведно със законната лихва върху главницата над 16 000 лв. до 19
200 лв. за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С., район „Т.“, бул.“В."***, ЕИК
********* да заплати на Н. М. Я., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Б."**,ет.*,
ап.** и сумата над 4 000 лв. до 4 800 лв. (т.е. още 800 лв. над присъдената й
от ОС-П. сума) като обезщетение, претендирано за сумата 10 000 лв.,
частично от 45 000 лева, дължимо за претърпените от нея неимуществени
вреди– болки и страдания, настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на
Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, рег. №*********,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при това
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата над
4 000 лв. до 4 800 лв. за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С., район „Т.“, бул.“В."***, ЕИК
********* да заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 80 лв. –
дължима ДТ за производството пред апелативния съд по подадената от
жалбоподателите-ищци по спора Я. Р., Н. Р. и Н. Я. въззивна жалба.
ОСЪЖДА „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С., район „Т.“, бул.“В."***, ЕИК
********* да заплати на адвокат Д. Т. от АК-С., с адрес на кантората гр.С.,
район „В.“, ,ул.“А.Р."*, ап.*, сумата 1388 лв. - възнаграждение за
осъществената от него защита пред апелативния съд на Н. Р. и Н. Я. като
жалбоподателки по подадената от тях въззивна жалба, дължимо съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.2 и т.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260095/17.05.2022 г., постановено
също по т.д. № 176/2020 г. на ОС-П., с което е отхвърлена молбата с вх. № №
21
260826 от 14.04.2022 г., подадена от третото лице-помагач ЗАД „А.“ АД, за
изменение на решението по делото в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“АД-гр.С.,
ул.“С.К."*, ЕИК ********* да заплати на адвокат Д. Т. от АК-С., с адрес на
кантората гр.С., район „В.“, ,ул.“А.Р."*, ап.*, сумата 400 лв. - възнаграждение
за осъществената от него защита пред апелативния съд на Я. Р., Н. Р. и Н. Я.
като ответници по подадената от дружеството частна жалба, дължимо
съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.1,т.7 във вр. с чл. 7,ал.2,т.1 и с
чл.11 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Настоящото решение е постановено при участието на А. "П.и."-гр.С.,
бул.“М."*, ЕИК ********* и „Застрахователно акционерно дружество А.“АД-
гр.С., ул.“С.К."*, ЕИК ********* като трети лица-помагачи на ответника по
спора „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С., район „Т.“, бул.“В."***, ЕИК ********* по
предявените срещу него от ищците Я. Д. Р., Н. Я. Р. и Н. М. Я. искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните в частите му относно предявените от ищците Я. Д.
Р. и Н. Я. Р. искове, а относно частта му по предявения от ищцата Н. М. Я. иск
решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на
чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22