№ 1238
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501751 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 9359/08.06.2021г., подадена от М. Г. Г. с ЕГН
********** и СТ. Г. Г. с ЕГН **********, последния действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител К. Д. П. с ЕГН **********, като наследници на Г.Щ. Г.
с ЕГН ******************* – длъжници по изпълнението срещу Разпореждане от
02.04.2021г. на ЧСИ по изп.д. № 20127120401276 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. №
712 и с район на действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 137 от делото/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да
прекрати производството по делото, доколкото от историята на изпълнителното дело е
видно, че в периода 09.01.2013г. до 02.08.2016г. не са извършвани изпълнителни действия в
рамките на конкретен изпълнителен способ като не са предприети действия по
принудително изпълнение срещу длъжника. Настъпила е перемпция по силата на закона,
като извършените след 02.08.2016г. изпълнителни действия се явяват незаконосъобразни.
Отправили искане в тази връзка да се отмени обжалвания отказ, като се укаже на ЧСИ да
констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
ООД, гр. София депозирал писмени възражения, в които изложил съображения за
неоснователност на жалбата. Посочил, че на 21.12.2012г. е наложена възбрана върху
1
недвижим имот – дворно място в с. Юнак, а регулярно във времето по делото са постъпвали
суми, поради което не са били необходими допълнителни изпълнителни действия. След
смъртта на длъжника, плащанията били продължени от наследниците му. Отправил искане
жалбата да се остави без уважение.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – правоприемници по закон на длъжника в
изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от
ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по въз основа на молба на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ООД, ЕИК ********* от 17.12.2012г. въз основа на
изпълнителен лист от 14.12.2012г., издаден по ч.гр.д. № 10479/2012г. по описа на ВРС,
установяващ общо задължения на длъжника Г.Щ. Г. под формата на изплатено
застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щета № 200804040010101997,
ведно с лихва и съдебни разноски.
По искане на взискателя и възложени правомощия на ЧСИ по реда на чл. 18 от
ЗЧСИ, на 21.12.2012г. е наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, а
именно: 560 кв.м. ид.ч. от дворно място, в с. Юнак, общ. Аврен, обл. Варна, цялото с площ
от 1280 кв.м., представляващо УПИ № I-64 в кв. 24 по плана на селото, ведно с трайнте
подобрения и насъждения в него при описаните граници, а на 09.01.2013г. – наложен запор
върху всички собствени на длъжника ППС.
На 22.01.2013г. по делото е присъединено публично вземане на ТД на НАП –
Варна.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 25.01.2013г.
От данните по изпълнението е видно, че за времето от 02.08.2016г. до 08.03.2021г.
по изпълнителното дело са постъпвали доброволни ежемесечни плащания от длъжника и
негово име в размер на сумите описаните в платежните документи суми.
Видно от Удостоверение за наследници от 26.01.2021г. издадено от Община Варна,
Г.Щ. Г. е починал на 22.01.2021г., когато бил наследен от низходящите си Мария и С.Г.и.
На 02.04.2021г. наследниците на длъжника сезирали ЧСИ с искане за прекратяване
2
на производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С обжалваното
разпореждане на ЧСИ искането за прекратяване е оставено без уважение поради липса
предпоставките на соченото основание.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от
ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо
отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС,
ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали в конкретния случай е било осъществено основанието по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в периода 09.01.2013г. до 02.08.2016г. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /вкл.
доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на
всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не
е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане /Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО/.
Установено е в конкретния случай, че първият момент, от който не се осъществява
изпълнение по конкретното изп.д. е 09.01.2013г., когато по разпореждане на СИ е наложен
запор върху ППС на длъжника, регистрирани в КАТ. От този момент до 09.01.2015г. е
изтекъл период от две години, през който по изпълнителното дело не са били поискани от
взискателя, съответно не са и предприети изпълнителни действия, на което основание
поради перемпция изпълнително дело № 1276/2012 по описа на ЧСИ Илиана Станчева е
прекратено на 09.01.2015г., тъй като в посочения двугодишен срок изпълнителни действия
не са искани и не са предприети, независимо от дадени правомощия по реда на чл. 18 от
ЗЧСИ. Дори и изпълнителното дело обаче да е било перемирано, всяко от извършените
доброволни месечни плащания след прекратяване на изпълнителното дело са прекъсвали
погасителната давност за вземането. Единствената правна последица от настъпилата вече
3
перемпция е, че съдебният изпълнител е следвало да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Последвалото плащане,
респ. евентуално ново искане за предприемане на изпълнителни действия на свой ред
прекъсват давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приеме постъпилото
доброволно плащане, респ. да приложи искания изпълнителен способ, доколкото дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или
вреди на длъжника. Взискателят може да изтегли изпълнителния лист и да иска образуване
на ново изпълнително производство. Тази възможност съществува, доколкото
междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност. В
случая правоприемниците на длъжника се позовават на настъпилата по изпълнителното дело
перемпция и същата, като установена да е настъпила следва да се зачете. Перемпция е
настъпила, съответно е осъществено основанието за прекратяване на изпълнителното дело в
хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Последното обаче няма отношение нито към
погасяване на съдебно установеното вземане по давност, нито към извършеното след
настъпване на перемпцията доброволно плащане, което при образуване на ново дело следва
да се отчете при определяне размера на задължението по изпълнителния лист.
По тези съображения съдебният състав приема, че в обжалваното постановление
ЧСИ е установил неправилно осъществяването на правно релевантните факти, обусловили
прекратяване на производството, като обжалваният отказ да постанови декларативен акт е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК по жалба с
вх. № 9359/08.06.2021г., подадена от М. Г. Г. с ЕГН ********** и СТ. Г. Г. с ЕГН
**********, последния действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител К. Д. П. с ЕГН **********, като наследници на Г.Щ. Г. с ЕГН
******************* – длъжници по изпълнението Разпореждане от 02.04.2021г. на ЧСИ
по изп.д. № 20127120401276 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 и с район на
действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 137 от делото/.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 с указание да съобрази вече
настъпилото прекратяване на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5