№ 5025
гр. Варна, 15.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20243100101687 по описа за 2024 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на основание чл.
130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран отговаря на изискванията за форма
и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е
редовна и производството по делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТ за
ДОКЛАД на делото.
Предявени са в обективно и субективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от И. Д. И. срещу Община Варна за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди, следствие на инцидент
от 09.01.2024г. – подхлъзване и падане по време на придвижване по стълбите на централния
подлез, находящ се в близост до Катедрален храм „Успение Богородично“ в гр.Варна, в
посока от *****“ при твърдения, че същите са били изцяло заледени и при липса на
алтернативна възможност за пресичане, в резултат на което ищецът е получил травматично
увреждане – счупване на левия глезен и скъсване на ставна връзка, както следва : сумата от
1320 лева, представляваща стойността на претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разходи за заплащане на медицинско изделие, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.08.2024г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 82 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано
от 10.01.2024г. до 20.06.2024г.; сумата от 35 000 лева, претендирана като неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда 22.08.2024г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 2 185 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.01.2024г. до
20.06.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2024г. около 10:40 ч. при навлизане в
1
пешеходния подлез на гр.Варна, находящ се в близост до Катедралния храм „Успение
Богородично“ в посока от бул.“Владислав Варненчик“ към бул. „ Княз Борис“ се е
подхлъзнал и паднал, тъй като стълбите са били заледени в цялост и същевременно липсва
алтернативна възможност за пресичане. Излага се, че инцидентът се е случил въпреки, че
ищецът е вървял изключително бавно и внимателно и въпреки усилията му за безопасно
придвижване. Сочи се, че след падането си ищецът е изпитал неописуема болка в областта
на левия глезен. Не бил в състояние нито да стане, нито да се придвижи сам, като бил
подпомогнат от двама случайни минувачи, които го пренесли обратно нагоре по стълбите и
го настанили да седне на пейка в близост. Една от жените, която била част от насъбралите
се десетина души, подала сигнал на тел.112. Малко по-късно на място пристигнали
съпругата на ищеца и негов приятел, а след това и линейка, която го отвела заедно със
съпругата му в МБАЛ “Св.Анна“ Варна. След рентгенография било установено счупване на
левия глезен и скъсване на ставна връзка – „фрактура на латерален малеол и руптура на
делтоиден лигамент“. Ищецът бил насочен за оперативно лечение и опериран на
11.01.2024г. като в глезена му била поставена осем сантиметрова титаниева платка със
седем винта. Вътрешната връзка била зашита, бил поставен и транссиндезмален винт, а
кракът му бил гипсиран. На 15.01.2024г. бил изписан от болницата и 43 дни престоял вкъщи
абсолютно неподвижен. През това време били ангажирани роднини и познати, които да
полагат непрекъснати грижи за него, тъй като не бил в състояние да се обслужва сам.
отделно трябвало да се ангажира и шофьор, който да го води до болницата за смяна на
превръзките на раната до нейното окончателно зарастване. При изписването на ищеца от
болницата му било назначено антибиотично лечение с Aksef 500 mg; Xarelto 10 mg, което
продължило обща два месеца и половина. След повторен прием в болничното заведение
била назначена нова антибиотична терапия за 10 дни с Clindamycin 600 mg за период от 10
дни, както и пробиотици, поради продължителното антибиотично лечение. Поради
продължителната и труднотърпима болка целият период на лечение бил съпроводен с прием
на обезболяващи лекарствени продукти на таблетки - Paratramol, Dexofen, Mig 400. В
лечението били включени и депълнителни перорални лекарства - Endoleton; Reparil,
Magnerot; Milgamma Traumeel таблетки. Били използвани и локално обезболяващи гелове –
Reparil; Tendival; Traumeel.
На 27.02.2024г. ищецът бил опериран за втори път с цел изваждане на положения е
първата операция винт. На 29.02.2024г. бил изписан с предписание за провеждане на
процедури по физиотерапия. Последните били проведени в Медицински център „ Сано-А“,
но кракът му продължавал да не е възстановен пълноценно, поради което се налагало да
ангажира роднини и приятели да го водят на физиотерапия, предвид че все още не можел да
управлява автомобил. Впоследствие провел нова рехабилитация в периода 24.04-
01.05.2024г. в специализирано отделение към УМБАЛ“Света Марина“ Варна. И от тези
медицински грижи не почуствал особен лечебен ефект.
На 16.05.2024г. при извършен преглед на ищеца отново бил констатирана болезнена
глезенна биомеханика. Впоследствие раната му се възпалява и отваря. Това налага трета по
2
ред хирургическа интервенция на 23.05.2024г. , на която били поставени три шева, които към
подаване на исковата молба все още не били премахнати.
На 29.05.2024г. ищецът бил прегледан отново от специалист, който констатирал
недостатъчен терапевтичен ефект от провеждане на амбулаторна физиотерапия и го насочва
за лечение в болница и провеждане на нова физиотерапия. Излага се, че на 28.06.2024г.
ищецът следвало да постъпи в специализирано отделение по рехабилитация към
УМБАЛ“Света Марина„ Варна, а отделно предстояла трета по ред операция за изваждане на
титаниевата платка, поставена за стабилизация на счупения глезен.
Твърди се, че и към датата на предявяване на иска /22.08.24г./ ищецът продължава да
е в болнични, периодично изпитва болки и все още се налага, макар и рядко да приема
болкоуспокояващи. Ходи сам и без патерици, но се изморява бързо и тогава движенията на
травмирания крак продължават да бъдат до известна степен ограничени.
Твърди се, е увреждането на ищеца е резултат от падането му по стълбите на подлеза,
които са били заледени, а задължението за тяхното почистване е на Община Варна
независимо дали компетентността е делегирана на трети лица. Сочи се, че инцидентът се е
случил на участък, собственост на Община Варна съобразно разпоредбите на §7, т.4
ЗМСМА и ал.2, ал.1, т.2 ЗОС, като задължението за поддържането му произтича от чл.140 от
Конституцията на РБ.
Твърди се, че ищецът е отправил писмена покана до Община Варна за доброволно
изпълнение с вх.№РД24012220ВН/ 26.04.2024г. По тази покана на 21.05.2024г. бил получен
негативен отговор.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Варна е депозирал отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Сочи се, че исковата молба не са представени доказателства, че към процесната дата
ответникът не е положил грижа на добър стопанин респ. не се е погрижил за
снегопочистването на подлеза, по -конкретно стълбището на същия и доказателства, че е
било налице заледяване и че метереологичната обстановка е била влошена.
Твърди се, че с Договор №Д21000985ВН/05.07.2021г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет „ Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на
чистотата на места за обществено ползване на територията на Община Варна“ Община
Варна е възложила на „ЗМБГ“АД, освен събирането и транспортирането на отпадъци и
дейности по зимно почистване и поддържане на тротоари и спирки и други територии за
обществено ползване като в позиция 3.2 е възложено и ръчно почистване от сняг, стъргане
на отъпкан сняг и лед на тротоари, площади, подлези, спирки и др., вкл. и чрез разпръскване
на смеси. Твърди се, че на процесната дата централния подлез е бил почистен като в тази
връзка се представя график на извършените дейности в периода 01.01.2024г. – 31.01.2024г.
Отправя се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
като се твърди, че обстоятелството, че стъпалата са заледени е било известно на ищеца и
същият го е възприел, поради което той следвало да премине през тях с повишено внимание,
3
за да предотврати настъпването му. Сочи се, че ищецът е взел съзнателно решение да
премине през участъка и това решение е спомогнало за настъпване на инцидента, като не е
положил дължимата грижа за предотвратяването му. В тази връзка се отправя искане за
намаляване на претендираното обезщетение.
В евентуалност се сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се
съобрази размера на минималната работна заплата към датата на инцидента,
продължителността на възстановителния период, който бил от 5 месеца. Счита се, че
размера на претенцията е прекомерно висок и уважаването на претенцията за този размер
щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.
По отношение на претендираната лихва се сочи, че същата следва да се присъди от
датата на исковата молба. В тази връзка се сочи ТР №3/22.04.2005г. по т.д. №3/2004г. на
ОСГК, в което е прието, че когато вредите произтичат от фактически действия или
бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването
им за незаконни, което се установява в производство по обезщетяването им.
На основане чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си в исковата молба, а именно: че на
09.01.2024г. е получил описаните в исковата молба травматични увреждания, причинени
следствие на подхлъзване и падане по заледени стълби на централния подлез, находящ се в
близост до Катедрален храм „Успение Богородично“ в гр.Варна, в посока от *****“; че е
извършил разходи за закупуване на медицинско изделие, свързано с травматичното
увреждане и техния размер; вида и размера на претендираните неимуществени вреди.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията и възраженията си в депозирания
отговори, а именно : че стълбите на указания от ищеца участък са били почистени от лед; че
ищецът не е преминал с повишено внимание като израз на дължима грижа при положение,
че възприел заледяването по стълбите.
На основание чл.145, ал.1 ГПК съдът намира, че ищецът следва да поясни : в кой от
двата подхода към подлеза в посока от бул.“Вл Варненчик“ към бул.“Княз Борис“ се е
случил процесния инцидент; вида и предназначението на закупеното медицинско изделие,
чиято стойност се претендира.
На основание чл.145, ал.1 ГПК съдът намира, че ответната страна следва да заяви
дали оспорва твърденията на ищеца, че процесният участък е собственост на Община Варна,
дали оспорва твърденията, че ищецът е паднал по стълбите в този участък на 09.01.2024г. и
е получил соченото от него травматично увреждане, постъпването в кабинет на „Спешна
помощ“ на същата дата, с оглед отделянето на тези факти за безспорни.
На основание чл.140,ал.1 ГПК :
-Съдът намира, че представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
са относими и допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат
допуснати до събиране и приобщени към доказателствения материал по делото в първото
4
съдебно заседание.
- произнасянията по исканията на ищеца за изискване на МВР, Дирекция „
Национална система 112 “ , Районен център 112- Варна на справка за получен сигнал на
датата на процесния инцидент за периода между 10.3 – 11.30 ч. ; за изискване на справка от
журнала на МБАЛ “Света Анна“ Варна за прием на спешни пациенти от 09.01.2024г. следва
да се отложи за датата на о.с.з. за установяване на обстоятелството дали обаждането на
тел.112 и постъпването на ищеца в Спешен кабинет се оспорва от ответната страна.
- Искането за назначаване на СМЕ с поставените в исковата молба въпроси е
допустимо и относимо към предмета на делото и следва да се уважи.
-искането на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели за установяване на състоянието на тротоара и стълбите, водещи към подлеза на
датата на инцидента и разпит на трима свидетели за продължителността и интензитета на
болките, страданията и затрудненията му е допустимо и относимо към предмета на делото и
следва да се уважи, като на същия бъдат допуснати общо четирима свидетели по двама за
всяко обстоятелство.
- произнасянето по искането на ищеца за допускане до разпит на жената, която е
подала сигнал на тел..112 също следва да се отложи за датата на с.з., за да се установи дали
подаването на такъв сигнал е спорно.
Предвид изложеното, съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 06.02.2025г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На същите
да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото съдебно
заседание.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание представените с исковата
молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при условията на водене за установяване на
състоянието на стълбите към подлеза към датата на инцидента 09.01.2024г.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при условията на водене за установяване на
интензитета и продължителността болките, страданията и затрудненията му, като оставя без
уважени искането за трети свидетел.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, по
която вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на преглед на
ищеца да даде заключение по следните въпроси :
1. Какви са по вид уврежданията, получени от ищеца следствие на процесния
5
инцидент и какъв е техния медико-биологичен признак?
2. Възможно ли е травматичното увреждане на ищеца да е получено следствие на
указания в исковата молба механизъм – подхлъзване на падане по стълби?
3. Какъв е характера, интензитета и тежестта на полученото увреждане?
4. Какво лечение е било проведено до момента? Каква е продължителността на
лечебния и възстановителния процес? През периода на лечение и възстановяване
търпени ли са болки и страдания от ищеца и ако да, какви? Да се опишат
предприетите интервенции спрямо ищеца и използваните за лечението
медикаменти.
5. Каква е продължителността на болките следствие на полученото увреждане и
имало и е период, през който същите са били по-силно изявени и с каква
продължителност е този период?
6. Имал ли е ищецът нужда от чужда помощ при осъществяване на ежедневните си
битови дейности и за какъв период от време?
7. Необходимо ли е бъдещо сигурно лечение за ищеца и нови оперативни
интервенции и кога е необходимо да бъдат извършени и в какво ще се изразяват те?
В случай, че са необходими нови операции, ще бъде ли възпрепятствана
нормалната физическа дейност на ищеца и в какъв период?
8. Какви са прогнозите за възстановяване и ще може ли ищецът да се възстанови
напълно и предвид възрастта му?
9. Причинените травми на ищеца възпрепятствали ли са възможността му за
нормална физическа дейност и за какъв период?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер 700/седемстотин/ лева, вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Радослав Манчев, който да се уведоми за поставената
задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по исканията на ищеца за : изискване на МВР,
Дирекция „ Национална система 112 “ , Районен център 112- Варна на справка за получен
сигнал на датата на процесния инцидент за периода между 10.3 – 11.30 ч. ; за изискване на
справка от журнала на МБАЛ “Света Анна“ Варна за прием на спешни пациенти от
09.01.2024г. следва да се отложи за датата на о.с.з. за установяване на обстоятелството дали
обаждането на тел.112 и постъпването на ищеца в Спешен кабинет ; за допускане до разпит
на жената, която е подала сигнал на тел..112 също
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят пред съда
доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване последващо отлагане за
събиране на доказателства, в който случай съдът може да наложи и глоба по реда на чл.92а
ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не изпълнят указанията
губят възможността да направят това по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства
6
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да прекрати делото и
присъди разноски в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови
неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им разяснява, че това е
доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебно производство или извън него и има преимущество пред спорното
исково производство. Разяснява на страните, че на територията на съдебен район Варна има
действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата, да разрешат
правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17ч.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество
пред спорното производство по реда на основание чл.140 ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7